Наследството

Последици

Ерагон изпъшка и се облегна назад на Сапфира. След това обгърна с ръце колената си и се плъзна надолу по грапавите й люспи, докато не седна на земята. После протегна напред краката си.

— Гладен съм! — възкликна той.

Двамата се намираха в двора на замъка, настрана от мъжете, които се занимаваха с разчистването му, трупайки камъните и телата на мъртъвците в каруци, както и от хората, които влизаха и излизаха от пострадалата сграда — мнозина от тях бяха присъствали на аудиенцията, дадена от Насуада на крал Полулап, и сега си тръгваха, за да се заемат с други свои задължения. Бльодгарм и още четирима елфи стояха наблизо и бдяха за евентуална опасност.

— Ей! — извика някой.

Ерагон вдигна очи и видя приближаващия се откъм крепостта Роран. Анджела вървеше на няколко крачки зад него и преждата й се развяваше във въздуха, докато тя подтичваше, за да не изостава от дългите му крачки.

— Накъде тръгваш сега? — попита Ерагон, когато Роран спря до него.

— Да помогна за прочистването на града и да организирам грижата за пленниците.

— Аха… — Погледът на Ерагон се зарея през оживения двор, преди да се върне върху насиненото лице на Роран. — Добре се би.

— Ти също.

Ерагон насочи вниманието си към Анджела, която отново плетеше. Пръстите й летяха толкова бързо, че не можеше да ги проследи.

— Шшшт, значи? — подхвърли той.

На лицето на билкарката се появи дяволито изражение и тя поклати глава, при което бухналите й къдрици се разлюляха.

— Сега не му е времето за тази история.

Ерагон прие извъртането й, без да се оплаква; не беше и очаквал да получи обяснение. Тя рядко даваше такива.

— Ами ти? — попита Роран. — Какво ще правиш?

— Ще намерим някаква храна — обади се Сапфира и побутна с муцуна Ерагон. Топлият й дъх го обгърна.

Роран кимна.

— Това звучи чудесно. Тогава ще се видим довечера в лагера. — Обърна се да тръгва и добави: — Предай на Катрина, че я обичам.

Анджела прибра плетката в една торбичка, висяща на кръста й.

— Аз май също ще вървя. В палатката ми къкри една отвара, за която трябва да се погрижа, а и имам да издиря един определен котколак.

— Гримр ли?

— Не, не — моя стара приятелка: майката на Солембум. Ако е още жива, имам предвид. Надявам се да е. — Билкарката вдигна ръка към челото си, образувайки кръг с палеца и показалеца си, и с пресилено бодър глас рече: — До скоро! — После изчезна.

— Скачай на гърба ми! — каза Сапфира и се изправи, оставяйки Ерагон без опора.

Той се покатери на седлото в основата на шията й и драконката разпери огромните си крила с тихо шумолене на кожа, триеща се в кожа. Това движение предизвика почти безшумен вятър, който плъзна във всички посоки като вълнички в езеро. Из целия двор хората се спряха, за да погледнат към нея.

Когато Сапфира вдигна крила, Ерагон видя мрежата от пурпурни вени, пулсиращи в тях. Всяка хлътваше и заприличваше на бразда, оставена от някакъв червей, когато притокът на кръв от могъщото сърце намалееше.

После светът се разтресе и внезапно се наклони шантаво, когато Сапфира скочи от двора върху стената на замъка, където се задържа за миг върху зъбците. Камъните запукаха между ноктите й. Ерагон стисна вратния шип пред себе си, за да запази равновесие.

Светът се наклони отново, когато Сапфира се хвърли от стената. Лютива миризма връхлетя Ерагон и очите го защипаха, докато драконката минаваше през гъстия димен облак, надвиснал над Белатона като покров от болка, гняв и мъка.

Сапфира плесна два пъти с крила и те излязоха от дима, озовавайки се под слънчевата светлина. Полетяха над улиците на града, по които все още пламтяха множество пожари. Драконката разпери крила и закръжи, позволявайки на топлия въздух отдолу да я издигне още по-нависоко.

Макар да бе уморен, младият Ездач изпита наслада от величествената гледка: фронтът на тътнещата буря, която се готвеше да погълне цяла Белатона, сияеше ярък и бял, докато по-нататък буреносните облаци се къпеха в мастилени сенки, които не издаваха нищо от съдържанието им, освен когато мълниите ги прорязваха. Отдолу блестеше езерото, а по земята наоколо бяха пръснати хиляди малки ферми със злачни поля. Те също привличаха вниманието му, но не бяха толкова впечатляващи като грамадата от облаци.

Както винаги, Ерагон се чувстваше привилегирован да може да гледа света от толкова високо, защото знаеше колко малко хора някога са имали възможността да летят с дракон.

Сапфира помръдна леко крила и се плъзна към редиците от сиви палатки, които образуваха лагера на Варден.

От запад задуха силен вятър, възвестявайки неизбежното пристигане на бурята. Ерагон се приведе напред и стисна още по-здраво шипа на врата на Сапфира. Видя как лъскави вълни пробягват по полята долу, докато тревите се превиваха под напора на надигащата се буря. Те му заприличаха на козината на огромен зелен звяр.

Някакъв кон изцвили уплашено, когато Сапфира пикира над редиците от палатки към едно голо парче земя, предназначено за нея. Ерагон се поизправи малко в седлото, когато тя вдигна крила, за да намали скоростта, и увисна почти неподвижно над разровената земя. Разтърсването при кацането го накара да залитне напред.

— Извинявай — каза драконката. — Опитах се да кацна възможно най-меко.

— Знам.

Тя кимна.

Още докато слизаше, Ерагон видя бързащата към него Катрина. Дългата й кестенява коса се вееше около лицето й, докато крачеше през лагера, а вятърът дърпаше роклята й, откроявайки издутината на растящия й корем.

— Какви са новините? — извика тя и цялото й лице изразяваше безпокойство.

— Чу ли за котколаците…?

Тя кимна утвърдително.

— Като изключим това, няма кой знае какви новини. Роран е добре. Каза да ти предам, че те обича.

Изражението й омекна, но тревогата й не изчезна съвсем.

— Значи е добре? — Посегна към пръстена, който носеше на средния пръст на лявата си ръка — един от двата пръстена, които Ерагон бе омагьосал, за да могат тя и Роран да чувстват кога другият е в опасност. — Преди около час ми се стори, че усетих нещо, и се страхувах, че…

Ерагон поклати глава.

— Роран може да ти разкаже. Има няколко драскотини и синини, но иначе е добре. Само дето ме уплаши до смърт.

Лицето на Катрина стана още по-загрижено. После тя с видимо усилие се усмихна.

— Поне ти си в безопасност. И тя.

Разделиха се. Ерагон и Сапфира се отправиха към една от палатките столови близо до готварските огньове на Варден. Там се натъпкаха с месо и медовина, докато вятърът виеше наоколо и дъждът плющеше по платнените стени.

Когато Ерагон впи зъби в парче печено свинско шкембе, Сапфира попита:

— Вкусно ли е?

— Ммм — отвърна той с течащи по брадичката му струйки сок.