Младост без младост (Фантастична проза)

Огнян СтамболиевЛетопис за живота и творчеството на Мирча Елиаде (1907–1986)

1907. Ражда се на 9 март в Букурещ, в семейството на военен, второ от три деца. Бащата е капитан Георге Елиаде, а майката — Йоана Стоенеску.

1912–1925. Учи в основно училище, след което завършва прочутия лицей „Спиру Харет“ в Букурещ.

1921. Дебютира във „Вестник за народно знание“ със статията „Врагът на копринената буба“. Получава първа награда за разказа си „Как намерих философския камък“ на конкурс в лицея.

1922. Води постоянните рубрики в същия вестник — „Ентомологически беседи“ и „Из бележника на следотърсача“, в които описва своите походи из страната.

1922–1923. Създава първото си по-голямо литературно съчинение, което ще види бял свят след 64 години — „Роман за късогледия юноша“. До този момент вече е написал около 50 научнопопулярни статии и литературни очерци.

1925. Постъпва в Букурещкия университет, във факултета по филология и философия.

1926. Става главен редактор на университетското списание, сътрудничи на седмичника „Кувънтул“ („Думата“).

1928. Специализация в Рим. Работи над дипломната си работа — „Италианската философия от Марсилио Фичино до Джордано Бруно“.

Получава степента лисансие по философия.

Ноември. Тръгва с параход за Индия. По пътя спира в Египет и Цейлон.

В Калкута посещава лекциите на Судендранат Дасгупта, изучава санскритски език.

Литературен дебют в родината с романа „Изабел и водите на Дявола“

Четири месеца живее в Ришикеш, в хималайски манастир. Негов гуру е знаменитият Свами Шаванада. Практически занятия с йога.

1931. Писмо от баща му с известие, че трябва да се върне веднага, за да отбие военната си служба.

Декември. Завръщане в Букурещ.

1932. Януари-ноември. Военна служба, отначало в противовъздушен полк, а после като преводач в щаба. Излиза с цикъл лекции по радио Букурещ, сътрудничи на „Кувънтул“ и „Время“, участва в дейността на просветителското дружество „Критерион“, пише дисертация по история на йога. Първи сборник с есета „Монолози“.

1933. Романът „Майтреи“ получава първа награда на конкурса за неиздадени ръкописи. След публикуването — шумен успех.

Завърша дисертацията си по философия.

Приет е за асистент в катедрата по логика и метафизика на Букурещкия университет.

1934. Жени се за Нина Мареш.

Романите „Завръщане от Рая“ и „Гаснеща светлина“, сборниците с есета „Океанография“ и „Индия“.

1935. Романите „Строежът“ и „Хулиганите“, първа част от монографията по източни науки „Азиатска алхимия“.

1936. В Париж като отделно издание излиза неговата докторска дисертация „Йога. Есе за изворите на индийската мистика“.

Романът „Госпожица Кристина“ предизвиква скандал в печата.

1937. Министерството на народната просвета иска уволнението на Елиаде от университета за „съчинение с порнографски характер“.

Втората част от монографията по източните науки се казва „Вавилонска космология и алхимия“. Във френския период на неговия живот двете части на тази монография, допълнени и редактирани, ще излязат под заглавието „Ковачи и алхимици“. Излиза романът „Змията“.

1938. Юли-ноември. Попада във вълната на правителствените репресии срещу легионерите, макар да не е член на „Желязната гвардия“ и за четири месеца е в лагер за политически затворници.

Романът „Сватба в небесата“.

1939. В Париж излиза първият брой на замисленото от него списание по история на религиите „Замолксис“.

Сборникът с есета „Фрагментариум“ е отпечатан в Букурещ.

1940. Април. Заема поста аташе по културата на посолството на Кралство Румъния в Лондон.

Новелите „Загадката на доктор Хонигбергер“ и „Нощи в Серампур“ — Букурещ.

1941. Февруари. Аташе по културата в Лисабон. Срещи с Ортега-и-Гасет и Д. Орсон.

На сцената на Националния театър в Букурещ се играе неговата драма „Ифигения“.

Есето „Митът за съединението“ (Букурещ) ще бъде основата за бъдещата френска книга „Мефистофел и Андрогинът“.

1943. „Коментари върху легендата за майстор Манол“ и есето „Остров Евтаназиус“ — Букурещ.

1944. Умира съпругата му Нина Мареш.

Съветската армия окупира Букурещ. Установява се комунистически режим.

1945. Преселва се в Париж.

По покана на Жорж Дюмезил чете курс лекции в Училището за висши науки.

Избран е за член на Азиатското научно общество в Париж.

1948. „Техниките на Йога“ — издателство „Галимар“

Поканен е за лектор в Сорбоната.

Основава списанието на румънските емигранти в Париж „Лучафарул“ („Хиперион“).

1949. Издателство „Пайо“ публикува „Трактат по историята на религиите“. Английски превод през 1958.

„Митът за вечното завръщане“ — „Галимар“.

През целия си живот Мирча Елиаде ползва услугите на стилисти за своите съчинения на френски и английски език, а прозата си пише на родния език.

1950. Жени се за Кристина Котеску.

На конференция в Аскона се среща за първи път с Карл Густав Юнг.

1951. „Шаманизмът и древните техники на екстаза“ — изд. „Пайо“.

1952. „Образи и символи“ — изд. „Галимар“.

1954. „Йога. Безсмъртие и свобода“ — „Пайо“.

1954. Френският превод на двутомния роман „Нощта на самодивите“ излиза в „Галимар“ под заглавието „Забранената гора“.

Пише главата „Устните литератури“ за Енциклопедията на изд. „Плеяд“, Париж.

1956. Есето „Ковачи и алхимици“ излиза в изд. „Фламарион“.

Първо пътуване до САЩ. Участва в Хаскелските четения. Текстовете му се публикуват под заглавието „Раждане и прераждане“ (1958), френското заглавие е „Мистическо раждане“ (1959), второ английско издание под заглавието „Обреди и символи на инициацията“ (1965).

1957. Оглавява катедрата по история на религиите в Чикагския университет, а заедно с това е и професор в Комитета за обществена мисъл.

Пише есето „Свещеното и земното“ за немската енциклопедия „Роволт“, което ще бъде преведено на английски през 1959, но в научните среди ще стане известно след френския превод на изд. „Галимар“, 1965.

Есето „Митове, съновидения и мистерии“ излаза в „Галимар“.

1959. От тази година Елиаде започва да чете редовно два триместъра лекции и да води семинари, а последният триместър работи с аспиранти. Лятото прекарва в Европа.

„Митът за вечното завръщане“ е издаден в Ню Йорк с нов предговор на автора под надслов „Космос и история“.

1960. Започва да работи над мемоарите си.

1960–1972. Заедно с Ернст Юнгер издава годишния алманах за митологически изследвания „Антайос“ в Щутгарт.

1961–1986. Ръководи изданието на енциклопедията „История на религиите“ в 16 тома.

1962. „Патанджали и Йога“ — изд. „Сьой“, Париж.

Есето „Мефистофел и Андрогинът излиза в Париж, Ню Йорк (1965) и Лондон (1969).

1963. «Аспекти на мита» — сбито изложение на «Трактат по история на религиите».

«Ковачи и алхимици» и «Аспекти на мита» излизат в Лондон и Ню Йорк.

В Мадрид емигрантското издателство «Дестин» публикува на румънски сборник с разкази и новели от Елиаде.

1964. Сътрудничи на «Енциклопедията на световното изкуство», Ню Йорк, 1966. Избран е за член на Американската академия на науките и изкуствата.

В Мадрид публикуват първия том от мемоарите му — «Мансардата».

На 13 юни е избран за Доктор Хонорис кауза на Университета в Йейл, САЩ.

1967. Христоматия в 4 тома с древни текстове — От първобитния строй до Дзен будизма“ — Лондон и Ню Йорк.

В Париж се отпечатва на румънски език новелата (роман) „По улицата на Спасителя“ или „Старецът и Полковника“.

1969. Доктор Хонорис кауза на университета в Мар де ла Плата, Аржентина.

Чикагският университет издава том, посветен на творчеството му.

За първи път след войната в Румъния излизат два тома с негови белетристични творби.

Книгата „Изследвания. История и смисъл на религията“ (Лондон-Ню Йорк) излиза в Париж.

1970. Доктор Хонорис кауза на Университета Лойол, Чикаго.

Член-кореспондент на Британската академия.

Изд. „Пайо“ публикува сборника „От Замолксис до Чингис Хан“, изследване за древния фолклор на гетите, даките и траките.

1971. На френски излиза „Нощта на самодивите“ или „Забранената гора“. Румънското издание е от 1991.

1972. Изследване „Религиите в Австралия“

Член-кореспондент на Белгийската кралска академия. Член на Академията на Република Австрия.

1973–1976. Само за три години в Япония излиза 13-томник със съчиненията на Мирча Елиаде.

1976. Доктор Хонорис кауза на Сорбоната, Париж.

„Окултизъм, вълшебство и мода в културата“ — есе — Лондон-Ню Йорк.

Първи том на монументалната „История на религиозните идеи“, Париж.

1977. В Париж е публикуван сборникът с разкази и новели „В двора на Дионис“ — на румънски език.

1978. Вторият том на „Религиозните идеи“, Париж.

Парижкото издателство „Л’Ерн“ публикува на френски език романа „Змията“

„Тетрадките“ на „Л’Ерн“ посвещават един от броевете си на Мирча Елиаде.

Излизат в книга със заглавието „Изпитанието на лабиринта“ разговорите на критика Анри Клод Роке с Елиаде.

1980. Лионският университет „Жан Мулен“ предлага Мирча Елиаде за Нобеловата премия.

В Париж излиза първият том от мемоарите му — „Галимар“.

В Букурещ поставят пиесата му „Безкрайната колона“.

В Чикаго излиза анотирана библиография на съчиненията на Мирча Елиаде.

На румънски език в Париж излиза малкият роман „Младост без младост“, филмиран през 2007 година от Френсис Форд Копола в Балчик и Букурещ за Холивуд.

1981. Английската версия на първата част от мемоарите на Елиаде излиза в Лондон.

„Галимар“ публикува на френски „Младост без младост“ под заглавието „Времето на един столетник“.

1982. Елиаде навършва 75 години.

През март в САЩ излиза юбилеен том, посветен на Елиаде под заглавието „Въображение и смисъл“

В целия свят се отбелязва юбилеят му с научни конференции, симпозиуми, четения, публикации в медиите.

1983. Третият том на „Религиозните идеи“, изд. „Пайо“, Париж.

1984. В Италия получава наградата „Данте Алигиери“ В Германия започва пълно издание на съчиненията му.

В Париж го награждават с Ордена на Почетния легион на Франция.

1985. Доктор Хонорис кауза на Чикагския университет.

15 май Чикагският университет именува катедрата по История на религиите „Мирча Елиаде“.

1986. 14 април, Елиаде се разболява тежко.

22 април — умира Мирча Елиаде (1907–1986)

Смъртта му е отбелязана широко в Румъния, САЩ, Франция, Германия, Италия, Испания и други страни.

На дома му в Париж, на площад „Шарл Дюлен“, е поставена паметна плоча.

31 май — траурна научна сесия в Парижката Сорбона.

В Италия излиза сборник, посветен на Елиаде с текстове на учени от цял свят.

В Румъния, Франция, Америка и в целия свят започват да се издават и преиздават научните му трудове и художествената му проза. Някои от новелите и романите му (като „Госпожица Кристина“, „Бенгалска нощ“, „Младост без младост“) биват филмирани.

Съставил: Огнян Стамболиев