Младост без младост (Фантастична проза)

Митичният остров Евтаназиус

Писмото на стария отшелник, с което започва глава Трета на „Цезарите“ на Михай Еминеску, ни предлага (може би най-доброто в цялата румънска литература) изображение на Рая. „Моят свят е долина, заобиколена от непристъпни скали — истински крепостни стени в морето — и нито една жива душа не може да проникне в мястото, където живея. Единствен указател е подвижната скала, закрила входа на пещерата — коридор към вътрешността на острова. И ако не беше тази пещера, човек би помислил, че островът е просто грамада от голи и мъртви скали и камъни. А всъщност… Наистина огромни, подобни на черни стражи, гранитни скали са заградили дълбоката, обсипана с цветя, лози и дъхави високи треви, долина, разположена под нивото на морската повърхност. А над този красив, пъстроцветен килим се е издигнал рояк от летящи твари. Жужукащи пчели, блестящи твърдокрили бръмбари, сини копринени пеперуди… По средата на долината е езерото, чиято огледална повърхност е отразила сенките на тръстиките, тревите, ракитите. А в центъра на самото езеро има друг, мъничък остров. На него — портокалова горичка, а в нея — пещера. Тази пещера превърнах в свой дом и пчелин. Засадих много цветя и започнах да отглеждам пчели…“

Изследователите на творчеството на Михай Еминеску (и на първо място сред тях Джордже Калинеску) неведнъж са подчертавали едемическия смисъл на открития от монаха Евтаназиус остров. В описанието на монаха, освен пищната природа, откриваме и ред други „райски“ елементи: четирите извора — отглас от четирите реки на Едем („Битие“, 2:10) или „цветарника“ на малкия остров — реплика на „градината“ в центъра на Едем. Всъщност целият пантеизъм на Евтаназиус е близък до юдейско-християнската представа за Рая. Самата дума „Едем“ като съществително име означава: удоволствие, наслада…

Остров Евтаназиус е твърде важен при тълкуването на поета Еминеску. Това е съществен момент от историята на любовта на Йероним и Цезара. Може да се каже, че островът е център на цялото повествование не само защото на него се осъществява последната среща на двамата влюбени, а защото магията на това благословено място обуславя развръзката на драмата на героите. Йероним се влюбва в Цезара, след като я вижда разсъблечена на брега на езерото. Но в нейната голота няма безсрамие. В прозата на Еминеску тя възвръща своето първо, метафизично значение — „освобождаване на формата“, завръщане към първичното, древното. Йероним обиква тъкмо тази Цезара. Тяхната среща в града при цялата „разпуснатост“ на Цезара, не може да смути неговата сдържаност и невъзмутимост. Но островът е част от друга география — не реална, а митична. Той възвръща на Йероним блаженството на Едема.

Да, райският остров като компонент на митичната география може да бъде както остров на смъртта, така и остров на блаженството, където според древните са живеели: Пелей, Кадъм, Ахил. На „острова на блажените“, на Левкос, героите твърде често били придружавани от жени — превърнати по волята на боговете в същества, неподвластни на смъртта чрез разлагане. Така жената на Ахил ставала Медея, или Ифигения, или пък Елена… И, разбира се, в центъра на това изображение на смъртта — „остров на блажените“ (което срещаме във вярванията на египтяните, елините, келтите, в Далечния Изток), са душите на прославените герои, аристократите, посветените… Във всеки случай това място не е за всеки смъртен. Тези острови са за избраниците, докато душите на останалите хора се превръщат в лишени от памет сенки, нищожни, сиви форми. Двойствеността на острова на Евтаназиус не бива да ни учудва. Това е райски свят, отличаващ се от всичко, което го заобикаля, в който блаженството на „прекрасната смърт“, тук драмите и болките, постоянно съпътстващи нашия ден, са напълно непознати.

Отвращението към „разлагането“ след смъртта, така категорично изразено от Евтаназиус, е близко до отвращението, което са изпитвали древните елини — тези герои и аристократи по дух — към нищожните и сиви форми на материята. Голотата, открита от Цезара и Йероним на острова, има определено двойствен смисъл — пълнотата и хармонията на живота, и в същото време — символичната смърт (защото нерядко мъртвите се погребват голи и труповете им се превръщат в пръст). Двамата млади тук живеят като Адам и Ева. Отказали са се от обикновените човешки „форми“, разсъблекли са се докрай, излезли са отвъд пределите на условностите, проникнали са в свещената или истинската форма за разлика от обкръжаващото ни неосветено пространство.

Остров Евтаназиус не е случаен мотив в творчеството на поета романтик Еминеску. Критикът Джордже Калинеску писа за присъствието на островите в редица произведения на поета.

Но остров Евтаназиус, напълно съответстващ на символиката на океана и космогонията на Михай Еминеску, има и определено метафизично значение. Ако водите, особено тези на океана, символизират в редица религии хаоса до Сътворението на света, то островът символизира Появата, Творчеството. Като лотоса от азиатската иконография, островът означава нещо устойчиво, основа, върху която се е образувал светът. Тази устойчива основа сред водите (т.е. сред възможните съществувания) невинаги има космогоничен смисъл. Островът може да символизира и трансценденталния свят, да бъде част от особена реалност, да се отличава от всичко, което е подвластно на законите на живота и смъртта. Подобен трансцендентален остров е и индийският Светадвипа, към който се отправят йогите и архатите. Разбира се, до нещо може да се достигне само чрез летене, т.е. с помощта на магия. „Да долетиш“, „да имаш криле“, означава да имаш достъп до трансценденталната реалност, да се отскубнеш от земния свят.

Остров Светадвипа (т.е. Белия остров, сравни Левкос, Островът на змиите и т.н.) могат да достигнат само онези, които вече са излезли от рамките на човешката природа, докато остров Евтаназиус е недостъпен за човек извън Адамовото, райско състояние. Според рицарските романи от цикъла за Свети Граал Йосиф Ариматейски се отправя на запад, към остров Авалон (Белия остров), за да преведе там книгата за Свети Граал. Това означава, че Авалон е трансцендентален остров, съхранил божественото откровение, което „непосветената зона“ не би могла да задържи. Тук би трябвало да напомним, че между трансценденталните острови и индийските едеми съществува пряка връзка. Аукхавати (раят на Буда) е равностоен на т.н. Брахмалокас (световете на Брахма или Брама). Последните на свой ред могат лесно да се отъждествят с митичните острови на различни религии. Всички те са символични форми на абсолютната реалност и на Рая. Осветяването и задълбочаването, тълкуването на основния символ в произведението ни дава възможност да достигнем до състояние на пълно естетическо съзерцание. Впрочем естетическото съзерцание никога не е изключвало процеса на изследване на присъщата за всяко истинско произведение на изкуството метафизика.

Като имаме предвид пристрастията на поета Еминеску към немската класическа философия и определено романтичната му нагласа, би трябвало да обърнем особено внимание на символиката и метафизиката в неговата забележителна поезия. За нас сега не е толкова важно да изясним „умеел ли е той“ или „само е желал“ да твори, ползвайки определени символи. Във всеки случай тези символи са твърде важни и метафизически ценни и интересът на съвременната херменевтика към тях никога няма да се счита за преувеличен. Що се отнася до техния произход, тук няма да помогнат нито „анализите“, нито ониричните фантасмагории, нито амниотичната „влага“, макар сънят, както е известно, да има много общо с мита. Може само да се каже, че и митът, и сънят са ирационални и са завоювали своето безспорно място в нашия духовен мир главно чрез силата на откровението.

Митът е винаги резултат от стройната система на символите — ТОЙ Е ДРАМАТИЗАЦИЯ НА СИМВОЛИТЕ.