Краят на света

Девет

Валкирия пристъпи пред Райън и го прикри, а Скълдъгъри оправи вратовръзката си.

— Отлично — рече скелетът. — Паднахте право в капана ни.

Фоу огледа пустия мол.

— Капан, викаш? Може би точно в този момент трябва да нахлуят секачите? Може би това е онази част от приключението, в която ние се предаваме, тъй като вие значително ни превъзхождате числено, а след това ни арестувате и ни завличате в килиите ни?

— В общи линии.

Усмивката на Фоу стана още по-широка.

— Капанът щракнал ли е вече или още го чакаме?

— Няма да удостоя това с отговор — каза Скълдъгъри.

Застанал зад Облоки, Самюъл се потеше обилно. Райън виждаше дълбоките напрегнати бръчки по лицето му. Вампирът сякаш изпитваше болка.

— Домашното ви животно не изглежда никак добре — подхвърли Валкирия.

Фоу хвърли поглед зад гърба си и сви рамене.

— Залезе ли слънцето, всеки вампир желае единствено да съдере човешката си кожа и след това да изтрепе всичко, дето му се мерне пред очите. Единственото, което в момента пази всички ни живи, е последната капка серум, която той току-що взе. Гаджето ти май също си биеше нещо подобно? Как му беше името? Сийлън?

Раменете на Валкирия се сковаха и гласът й стана леден.

— Той не ми беше гадже.

— Лошо скъсахте, а? Всъщност, не ми отговаряй. Чух точно как е било. Обаче нещата май са свършили по-зле за него, отколкото за теб?

— За вампири не говорим — промърмори Райън.

Фоу се усмихна, а Мърси направо избухна в смях.

— Видя ли? — рече магьосницата. — Казах ти, че си пада по малката.

— И какво като си пада? — сопна й се Валкирия. — Той е чудесно момче. Вас ви бихме достатъчно, нека пък и някой да си пада по нас. Какво има, Мърси? Ревнуваш, че двама души могат да си падат един по друг, докато никой на тоя свят с капка ум в главата не би те харесал тебе, а?

Мърси я загледа злобно.

— Мнозина са ме харесвали.

— Да, бе — парира момичето. — Знам всичко аз.

Злобата се превърна в презрителна гримаса.

— Не в този смисъл.

— Не е необходимо да ми се оправдаваш.

— Каза момичето, дето ходеше с вампир.

— Каза психопатката, дето е ходила с всичко живо.

— Детектив Плезънт — обади се Фоу, прекъсвайки кавгата точно на най-интересното, — потънали сте в подозрително дълбоко мълчание. Не е типично за вас да пропускате да се месите в споровете.

— Ама продължавайте, моля ви се — отвърна скелетът, свел ниско глава. — Не ми обръщайте внимание…

Фоу се навъси.

— Какво правиш?

Скълдъгъри изчака момент, после им показа мобилния телефон в ръката си.

— Тъкмо пращах тука един есемес. Подкрепленията ни ще пристигнат всеки момент.

Раменете на Облоки увиснаха жално.

— Нали ви казах, че трябва направо да ги нападаме — изръмжа. — Ама не, вие все искате да приказвате и да се покажете колко сте умни.

— Млъквай, Облоки — рече Фоу. — Хубаво, детективе. Искаш да минаваме направо по същество? Така да бъде. Убийте ги.

Валкирия блъсна леко Райън настрани, когато Облоки се втурна към нея, а Мърси се стрелна право към Скълдъгъри.

— Ама разбира се! — рече момичето — Аз ще се оправям с великана, нямате грижи!

Фоу остана на мястото си, без да сваля очи от Райън. Зад гърба му Самюъл продължаваше да се поти.

Мърси отвори уста и Скълдъгъри побърза да се наведе, когато червеният лъч издълба бразда в стената зад гърба му. Детективът се скри зад една колона, но лъчът усили натиска си, стопи колоната, проби я и отнесе шапката от главата на скелета.

Облоки долепи длани до слепоочията си и стисна така, сякаш искаше сам да си сцепи главата. Валкирия залитна. Падна на едно коляно и протегна ръце напред в напразен опит да се прикрие. Райън понечи да изтича да й помогне, но видя, че Фоу вече крачи към него.

— Не вярвам да боли — рече му бандитът.

Райън се обърна и хукна нагоре по изключения ескалатор, в края му зави бързо и затича още по-нагоре по следващото рамо. Стигна почти до средата му, когато започна сериозно да съжалява за решението си. Краката му вече пищяха в протест, а дробовете му горяха. По принцип не го биваше в тичането — дори в училище, което отлично си спомняше, макар и никога да не беше ходил там.

Хвърли поглед надолу, видя как Скълдъгъри махва с ръка и Мърси отхвърчава нанякъде. Валкирия беше паднала на колене, а Облоки се беше надвесил отгоре й. Вълна от мрак избликна от пръстена на ръката на момичето и великанът рязко отстъпи назад от изненада. Психоатаката му изглежда се беше провалила, защото Валкирия бързо обви с ръце краката му. Притисна рамо в корема му, надигна се и с всички сили блъсна напред. Облоки се тресна в пода и изкрещя, Валкирия вече го беше възседнала и, в последния момент, преди да стигне горния етаж и да я изгуби от очи, Райън видя как момичето удря с чело великана право в лицето.

Леко залитайки, момчето отново затича, без ясна представа къде изобщо отива, нито пък какво ще прави, когато стигне там, накъдето се е запътил. През нощта молът беше направо плашещо място. Малкото светлини караха сенките да изглеждат още по-дълбоки. В тях можеше да се крие всеки.

Фоу пристъпи отникъде и му препречи пътя. Райън изкрещя, смени посоката, налетя на кашпа с фикус, спъна се и се просна на пода.

— Щях просто да те помоля да задействаш Машината — рече Фоу и пристъпи напред, — но в момента нямам време да те убеждавам. Затова ще бъда груб. Надявам се, нямаш нищо против да бъда груб. Нищо лично. Няма да те убивам. Не мисли, че ще те убивам. Само така малко ще ти резна ръчичката. Няма какво да се лъжем, можеш да си умреш от кръвозагуба, от болка или от шока, но няма да съм те убил аз. Погледнеш ли на нещата от тая гледна точка, вече няма защо да се страхуваш нито от мен, нито от грамадния ми нож.

И Фоу измъкна изпод якето си мачете.

Райън запълзя на четири крака, лъхтейки и мъчейки се да се изправи.

— Знам, някои хора твърдят, че им допада тръпката на преследването — продължи Фоу, стъпи върху глезена на момчето и го прикова на място, — но аз не съм от тях. Единственото, за което се боря, е светът да свърши.

Райън падна и се претърколи по гръб.

— Защо? — ахна. — Защо толкова искате да… избиете всички?

Фоу го изгледа и сви рамене.

— Защото днес е сряда.

Мачетето със свистене полетя надолу, Райън изпищя и в този момент Скълдъгъри блъсна Фоу в гърба. Двамата паднаха. Райън седна на пода и заоглежда ръката си, за да се убеди, че си е на мястото. Осъзна, че все още пищи, затова престана и се огледа. Скълдъгъри изрита Фоу в коляното, бандитът се приведе, а скелетът сграбчи главата му и я тресна в една тясна колона наблизо. Фоу се олюля и замахна с юмрук, но Скълдъгъри влезе под замаха, скъси дистанцията и започна да налага Фоу с лакът в ребрата. Насилието ескалира драстично. Ако съществуваше, майката на Райън определено нямаше да одобри подобен начин за решаване на проблемите.

— Скълдъгъри! — изкрещя Валкирия някъде отдолу.

— Райън — изсумтя скелетът, когато Фоу го стисна през кръста, повдигна го и го блъсна в стената, — би ли отишъл да провериш за какво се е развикала пък сега?

Райън скочи, изтича до перилата на атриума и погледна надолу. На долния етаж Мърси и Облоки лежаха напълно неподвижни, а Валкирия отстъпваше бавно от Самюъл, който се препъваше към нея, превит одве, сякаш го мъчеха колики.

Райън хвърли поглед зад гърба си. Фоу беше обвил ръка около шията на Скълдъгъри, стискаше го в ключ и го влачеше така, сякаш искаше да му откъсне главата. Скелетът се изви рязко, но Фоу смени бързо хватката и не му позволи да се отскубне. Скелетът посегна нагоре и назад, облечените в ръкавици пръсти потънаха в очите на Фоу. Фоу се дръпна рязко, отпусна ключа, Скълдъгъри го блъсна и доста подло го подсече. Фоу падна и скелетът на секундата се озова отгоре му.

— Е? — подвикна той на Райън, без да спира да налага Фоу с юмруци.

— Ъм, не знам — рече Райън. — Самюъл изглежда така, сякаш всеки момент ще повърне.

Изненадващо, и Скълдъгъри, и Фоу прекратиха едновременно боя и загледаха момчето.

— Превил ли се е одве? — задъхано попита Фоу.

— Да — рече Райън.

Фоу погледна Скълдъгъри и двамата бързо скочиха на крака.

— Оттук нататък сте сами — рече Фоу и побягна.

Райън се намръщи неразбиращо и пак погледна надолу към Самюъл. Стоновете от болка, които мъжът допреди малко издаваше, се бяха превърнали в ръмжене. Самюъл се изправи в пълния си ръст, пръстите му се забиха в гърдите му, разкъсаха ризата и я свлякоха. Не, не просто ризата. И кожата под ризата. Ръцете на мъжа късаха дрехите и плътта от тялото му, разкривайки едно друго, бяло като изсъхнала кост тяло, което се криеше отдолу. А ръцете му, о, дори от мястото си Райън виждаше грамадните нокти, които израснаха на тези ръце, нокти, които раздраха лицето на Самюъл и го захвърлиха настрани, откривайки една съвършено гладка бяла глава, огромни черни очи и неравни стърчащи зъби.

Валкирия просто се обърна и побягна, а вампирът се стрелна подире й. Нещо профуча край периферното зрение на Райън и в следващата секунда Скълдъгъри скочи през перилата и тупна на долния етаж.

Райън хукна към ескалатора, затича надолу, надолу, за да се притече на помощ на Валкирия. Чу я как извика, за малко не се препъна, за малко не полетя презглава надолу по стъпалата. Чу се трясък от счупено стъкло и момчето зърна Скълдъгъри да изчезва през витрината на един магазин. Почти беше стигнал долния етаж, когато я видя, видя Валкирия да мята огнени кълба и стрели от сенки срещу вампира, който я приближаваше дебнешком като див звяр. Създанието подскочи и се преметна във въздуха, избягвайки едно сенчесто острие, което момичето захвърли насреща му. Подскочи и се приземи право върху Валкирия и ноктите му задраха по дрехите й. Момичето ахна, а звярът задращи отново, в опит да пробие защитното й облекло, в опит да раздира плът и да къса кожа, в опит да пие кръв.

— Ей! — изкрещя с все сили Райън, изтича и застана открит точно зад чудовището. — Ей, ти! Ей! Ела ме хвани! Хайде де!

Вампирът рязко вдигна глава и заръмжа.

— Онова, което искаш, е у мен! — кресна Райън и размаха ръката си, на чиято длан беше отпечатан ключът. Ако Самюъл-човекът все още се таеше някъде дълбоко у създанието, може би щеше да си спомни за какво всъщност беше цялата тази дандания. Може би щеше да си спомни, че всъщност преследва само и единствено Райън. А може би пък вампирът щеше да види пред себе си просто една по-лесна плячка и…

Звярът отскочи от Валкирия. Райън зави от ужас и отново побягна. Хвърли поглед назад, само за да види ноктите и зъбите и да усети лекия полъх, когато създанието скочи отново високо и връхлетя отгоре му.

Краката на Райън се преплетоха и той се спъна. Седна на пода и погледна нагоре. Вампирът висеше във въздуха точно над него и го гледаше втренчено. Мяташе се, ръмжеше и замахваше към момчето с ноктите си.

Скълдъгъри пристъпи напред, протегнал ръце, пръстите му бяха леко свити, контролиращи въздуха, който държеше съществото в капан. Костюмът на детектива беше съдран, а вратовръзката — накривена. Валкирия докуцука с шапката му в ръка. Показа му я и детективът изохка. През дъното на борсалиното беше прогорена сериозна дупка.

Вампирът заръмжа срещу всички.

Скълдъгъри вдигна ръце и звярът също се заиздига нагоре. Все по-високо и по-високо, подминавайки етаж след етаж. Валкирия хвана Райън за ръка и го поведе към една пейка наблизо. Когато вампирът стигна тавана на мола и нямаше как да се издига повече, скелетът рязко отпусна ръце и съществото се стрелна като камък към пода.

— Падането няма да го убие — рече Валкирия на Райън, докато вампирът падаше, — но ще му натроши достатъчно кости, така че да спре да ни тормози засега.

Вампирът се стовари пред тях със сериозно туп и не мръдна повече.

Скълдъгъри огледа клетата си шапка и я остави настрани.

— Райън — рече, — знам, че много ти се събра, но ни предстои още само една мъничка задачка по обезвреждането и разглобяването на бомбата и после ще те оставя да си почиваш. Обещавам.