Краят на света

Три

Когато скелетът говореше, долната му челюст се движеше, но език той нямаше. Нямаше и бели дробове, нито пък гласни струни. Изобщо в тялото му нямаше нищо, което да му осигурява глас, но въпреки това Скълдъгъри говореше. Говореше и още как.

— С две думи — почна той, докато пътуваха, — магия съществува. Чудовища също. Магьосници като мен и Валкирия се борят да попречат на други магьосници като Фоу и компания да вършат лоши работи. Ние с нея сме добрите герои, ако ти е толкова важно да ни дадеш някакво определение. Ония в библиотеката бяха злодеите. И ние, и те се опитваме да стоим възможно най-далече от общественото внимание. Всъщност, ако се замислиш по-сериозно над това, което ти казвам, ще видиш, че нещата са си доста ясни.

— Не разбирам — прошепна Райън.

— Така те искам — отвърна Скълдъгъри. — Нямаме кой знае колко време на разположение, затова ще ти се наложи просто да приемеш някои неща.

— Ти си скелет.

— Ами, това е едно от тези неща.

— Но как така се движиш?

Валкирия откопча предпазния колан и се прехвърли при момчето на задната седалка.

— Райън — каза, — светът е забележително място. Пълен е с великолепни неща, с изключителни хора и със завладяващи съзнанието тайни, чието разкриване тепърва предстои. За да не ме дразниш обаче, наистина ще трябва да оставиш всички тези тайни настрана засега и да се съсредоточиш само върху онова, което ти казваме. Той е ходещ скелет. Аз нося прилепнали панталони. Други въпроси да имаш?

— Ъм, не.

— Отлично.

— Докато си с нас, няма защо да се боиш от нищо — обади се Скълдъгъри. — Спасявали сме света вече няколко пъти и сме доста добри в тая работа. В интерес на истината, ако бях на твое място и се бях забъркал в такава каша, щях да се радвам, че съм попаднал точно на нашата компания.

— Скълдъгъри — каза Валкирия, — фасадната татуировка.

— А, да — спомни си скелетът и пръстите му в ръкавици докоснаха костите на ключиците му. Върху черепа му плъзна истинско лице — с нормални черти, кожа и коса. Магьосникът се усмихна на жената, която шофираше една от колите в насрещното, а тя се смръщи от изненада.

— Може да носи истинско лице само по половин час всеки ден — прошепна Валкирия на Райън. — Затова прекалява със социалните контакти.

— Но всичко онова, което стана в библиотеката — отвърна Райън, който за първи път се почувства достатъчно сигурен, че да се опита да сглоби цяло изречение, без да запелтечи, — сигурно вече го излъчват по всички новини.

— Ами всъщност — обясни Валкирия — не го излъчват. Имаме си хора за тая работа. Някъде в рамките на следващия половин час един много мил човек на име Джофри ще убеди всички свидетели на схватката, че изобщо не са видели онова, което всъщност са видели. Той е нашият отговорник по връзките с обществеността — прави така, че обикновеният свят да не ни забелязва, докато си вършим нашите си работи.

Скълдъгъри хвърли бърз поглед през рамо към Райън. В момента имаше тъмна коса, а кожата на фалшивото му лице беше болнаво жълтеникава.

— Магьосници като Джофри усещат, че са по-подходящи за работа, която не включва битки. Такива като него наричаме долавящи — личности със способности на медиуми. Някои долавящи четат мисли, други виждат бъдещето. Джофри пък може да те накара да повярваш в онова, което ти казва. Магьосник-долавящ е и един мъж на име Дийкън Мейбъри. И тук стигаме до твоята роля.

— Никога не съм чувал за него — отвърна Райън.

— Нормално — рече Валкирия. — Аз също разбрах за съществуването му преди няколко дни. Чувала бях за брат му, Дафид, който не е вече сред живите. Очевидно, братята били шестзнаци. Шестима абсолютно еднакви братя Мейбъри. В момента са само четирима, де.

— Този Дийкън Мейбъри… И той ли е мъртъв?

Скълдъгъри отби Бентлито от натоварения булевард и сви по тиха уличка.

— Дийкън беше от долавящите на служба към Убежището — това е нашата щабквартира. Понякога ни се налага да арестуваме непоправими престъпници-магьосници. Ако са достатъчно възприемчиви, възможно е долавящ да влезе в съзнанието им и да имплантира там нова личност. Процедурата винаги е била обект на противоречиви оценки, освен това може да се осъществи успешно, само ако волята на престъпника е слаба, така че старата личност да бъде напълно потисната и новата да заживее самостоятелно със своя биография и нови спомени. Тогава престъпникът има шанс за нормален живот. Работата на Дийкън беше именно имплантирането на нови личности.

— Но той се отегчил от нея — продължи Валкирия. — Говорихме с много хора, които са го познавали преди. Все търсел приключения и силни усещания. Ламтял за пари и власт. А в един момент се замесил с грешните хора — Фоу и бандата му.

Скълдъгъри кимна.

— Много, много гадна групичка. През войната Винсънт Фоу беше наемник. Не ти обяснявам коя война, за да не усложняваме излишно нещата. По всички определения Мърси Чариънт не е нищо друго, освен серийна убийца. Както, вярвам, ще се съгласиш, Облоки е нещо като кретен. Само че кретен — дивак. И за капак — Самюъл.

Валкирия направи отвратена физиономия.

— Проклети вампири.

Райън седна на ръба на седалката.

— Оня беше вампир? Оня, дето приличаше на счетоводител?

— За вампири не говорим — предупреди го Скълдъгъри.

— Но беше посред бял ден. Как е възможно за него да е навън, при положение, че…

— За вампири не говорим! — сряза го Валкирия.

Райън се сви.

— Извинявайте — промърмори.

— Не се шашкай — обясни му Скълдъгъри. — Просто Валкирия ходеше с един вампир, това е цялата работа.

— Не сме ходили — на секундата подскочи момичето.

Скълдъгъри вдигна ръка.

— Кой съм аз, че да осъждам хората.

Валкирия се навъси и пак погледна Райън.

— Та, значи, Дийкън Мейбъри се забъркал с бандата на Фоу, а бандата на Фоу са откачалки до един. Някои хора искат да завладеят света. Други — да променят света. Фоу и компания искат да унищожат света — момичето поклати глава. — Идиоти.

— Нихилисти — поправи я Скълдъгъри.

— Идиоти — повтори Валкирия. — Райън, съществува едно нещо, наречено Машината на Страшния съд. Да, знам как звучи. И, да, точно толкова тъпо е, колкото е и името му. Някакъв гений се олял и построил бомба, която може да ликвидира цялата планета. Геният твърдял, че я е създал, за да може в случай, че Безликите някога се завърнат, да се самоубием колективно и да убием и тях заедно с нас, така че никога повече да не могат да пътуват през измеренията и да заразяват със себе си други реалности.

Челото на Райън се набръчка.

— Безликите?

— Нали се разбрахме за усложняването на нещата — обади се Скълдъгъри.

— Да, извинявай, Райън — поправи се Валкирия. — Както и да е, затова съществува Машината. Та, значи, съществува си тя, стои си някъде тихо и кротко, на никого не пречи и, не щеш ли, преди няколко години я открадват. Открадват я Фоу и бандата му и я скриват, което трябва да си е било нелека задача, щото Машината е по-голяма от къща.

— Защо са я скрили? — попита Райън. — Защо направо не са я задействали?

— Защото нямат ключа, който я задейства — обясни Скълдъгъри. — Последните няколко години те го търсят тоя ключ. Това е и причината Дийкън да се присъедини към тях. Е, преди девет дни най-сетне го намерили. Но Дийкън нямал ни най-малко намерение да активира Машината. Скрил ключа, като направил така, че да прилича на катарама, и се наканил да го продаде на онзи, който му предложи най-високата цена.

— Но бандата на Фоу докопали Дийкън, преди да успее да проведе търга — продължи Валкирия. — Подгонили го и той съвсем случайно взел, че паднал в мелачка за дървени трупи.

Райън примигна.

— Да — заключи момичето.

— Та сега Фоу пак търси ключа — каза Скълдъгъри. — Търсенето ги довело в библиотеката, а пък нашето търсене доведе нас при тях. А и тяхното, и нашето търсене доведоха всички ни до теб, Райън.

Райън погледна дланта на ръката си.

— Но ключът изчезна. Разтроши се, когато го стиснах. Сега е само прах.

— Ключът не е бил предметът, който си уловил — отвърна Скълдъгъри. — Ключът е самият отпечатък, който предметът е оставил върху кожата ти. Райън, имам една добра и една лоша новина. Лошата е, че в момента ти си единственото живо същество на света, което може да активира Машината на Страшния съд и по тази причина Фоу и хората му никога няма да спрат да те преследват. Добрата новина е, че тъй като аз и Валкирия ще те пазим, имаш доста сериозен шанс да се измъкнеш от цялата тази история сравнително безболезнено.

Валкирия погледна тила на скелета.

— Нали каза, че е много вероятно да се опитат да му отрежат ръката.

— Казах „сравнително“ — напомни й Скълдъгъри.