Конан пирата

Трета глава Потъването на „Морската кралица“

Каравелата „Морска кралица“, която служеше като зингаранска кралска яхта, плуваше между зингаранския бряг и островите Барача. Архипелагът беше известен като гнездо на пирати, но този път никой от неговите корсари не претърсваше тази част от Западния океан. После корабът отмина границата между Зингара и Аргос. Аргосеанският бряг се падаше източно. Следвайки заповедите на Чабела капитан Капелез се придържаше към бреговата линия, без да се приближава към сушата. После аргосеанският бряг започна да изчезва назад, докато накрая едва се виждаше от върха на мачтата.

Две бяха причините за поддържането на този курс. Първата — да достигнат брега на Шем, близо до Асгалан, колкото се може по-бързо. Другата — да намалят опасността някой от разположените край брега аргосеански пиратски кораби да ги открие и да им попречи.

Сега обаче още от сутринта се виждаше един черен галеон. Рано следобед той дойде достатъчно близко, за да може морякът, с остро и силно зрение да разпознае отличителните знаци.

— Няма от какво да се страхувате, милейди — каза капитан Капелез. — Зад нас е един от пиратските кораби, които служат на Ваше кралско величество. Доколкото мога да видя, трябва да е „Петрел“ под командването на капитан Зароно.

Чабела не се успокои. Имаше нещо застрашително в това непрекъснато приближаване на големия черен корпус. Разбира се, този кораб може и случайно да следва същия курс.

Името на Зароно също не я успокои. Тя почти не познаваше този мъж, когото беше срещала случайно при официални церемонии в двора, но за него се носеха зловещи слухове. Една нейна приятелка, лейди Естрелада, й беше споменала, че Зароно бил очарован от прелестите на Чабела. Но принцесата не беше обърнала внимание на това, защото от само себе си се разбира, че неженените мъже в двореца ще са очаровани от прелестите на една принцеса. Винаги съществува вероятността някой от тях да стане кралски зет.

Сега подозренията й се засилиха. Трети ден откакто „Морска кралица“ е напуснала Кордава и сигурно всички знаят, че Чабела е изчезнала. Всъщност в двореца сигурно е настъпила голяма бъркотия.

Отсъствието на кралската яхта от обичайното й място на кея е издало начина, по който Чабела е избягала. И понеже беше невероятно да се е насочила на север към пустите брегове на Пиктланд или на запад в непроходимата пустош на неизследвания океан, ставаше ясно, че трябва да е отплавала на югоизток, покрай бреговете на континента.

„Изчезването й — мислеше тя — вероятно е извадило крал Фердруго от обхваналата го летаргия. Може би той е изпратил Зароно с нареждане да върне избягалата му дъщеря.“

Чабела промърмори любезно, но смутено на капитана и се обърна. Тя закрачи неспокойно по палубата, после подпря лакти на резбованото перило и загледа като хипнотизирана преследващия ги кораб.

„Петрел“ идваше все по-близо. Острият му нос разсичаше вълните. „При тази скорост — мислеше тя — след половин час той ще достигне наветрената страна на «Морска кралица» и корабът ще спре.“

Чабела не беше невежа в морското дело. За разлика от баща си, който ненавиждаше морето и никога не бе стъпвал на „Морска кралица“, тя още от малка беше морско момиче. Едва през последните години, когато стана жена, баща й й забрани да облича моряшки дрехи и да се катери по такелажа заедно с моряците.

Принцесата потрепери, после си наложи да се успокои. Досега другият галеон не беше проявил никакви враждебни или тревожни намерения. Един зингарански пират едва ли би бил толкова неблагоразумен, че да атакува личната яхта на краля на Зингара.

И тогава върху осветената от слънцето палуба падна някаква необикновена, тъмнозелена сянка — зловещ смарагдов покров от мистичен мрак.

Принцесата вдигна глава, но не можа да види нищо, което да обясни странната мъглявина, обгърнала „Морска кралица“. Никакъв облак не закриваше слънцето. Никакво летящо чудовище не размахваше криле. И въпреки това наметалото от смарагдов мрак покри „Морска кралица“ като плътна, неосезаема мъгла. Екипажът гледаше пребледнял, с широко отворени от страх очи. После ги обхвана ужас. Пипала от зелен мрак се завъртяха около най-близкия моряк и той изпищя ужасен. Като крака на кракен, излязъл от дълбините на морето, пипалата се обвиха около него. Девойката видя побелялото му, отчаяно лице, обезумелия поглед. Снажният моряк се вцепени, сякаш се превърна в статуетка, а зеленият цвят заля тялото му.

Чабела отправи зов за помощ към Митра. Корабът се беше превърнал в арена, изпълнена с крещящи, борещи се мъже, които се сражаваха със спиралите от смарагдова мъгла, които се плъзгаха около тях и проникваха в плътта им, превръщайки ги в неподвижни зелени статуи. После лепкавите ластари се увиха около самата принцеса. Когато почувства допира на неуловимата материя, тя потрепери от страх. По тялото й се разнесе смразяваща парализа. Спиралите проникнаха в нея, мрак обгърна мозъка й и тя не разбра нищо повече.

На квартердека на „Петрел“ пиратът Зароно наблюдаваше със зле прикрито страхопочитание как стигийският магьосник направи своя магьоснически апарат, който се състоеше от малък конус от матов, сив кристал, поставен върху нисък жертвеник от черно дърво. Жертвеникът изглеждаше много стар. Някога е бил изкусно резбован, но сега резбата почти не личеше. Оцелялото от нея представляваше миниатюрни голи човешки тела, бягащи от огромна змия. В миналото за очи на змията са служили два опала, но сега единият беше изпаднал от очната ябълка и тя зееше празна. В отговор на произнасяните шепнешком от Менкара заклинания кристалният конус засвети с мрачно сияние. Около него се появи ореол от пулсираща зелена светлина, огряваща мургавото лице на магьосника, което повече от всякога заприлича на череп.

Когато пулсациите на ореола от зелена светлина станаха достатъчно силни, стигиецът постави пред лицето си огледало с желязна рамка от черен метал, представляваща преплетени чудовища. Докато Зароно наблюдаваше с нарастващо страхопочитание, зелената светлина изглежда беше привлечена от повърхността на огледалото и отразена върху палубата на „Морска кралица“. Макар и слаб на слънчевата светлина, зеленият лъч ясно се виждаше над морската шир между двата кораба. На каравелата нещо ставаше, макар че поради голямото разстояние Зароно не можеше да види какво точно.

Щом се загуби контрола над румпела, „Морска кралица“ престана да се движи напред и остана да се полюшва от вълните с отпуснати платна. Зароно доближи своя галеон до „Морска кралица“. Стигиецът излезе от транса и уморено се отпусна върху перилата. Тъмното му лице имаше цвят на мръсно бельо, челото му беше покрито със студена пот от извършеното заклинание.

— Съвсем съм изтощен — въздъхна Менкара. — Тази магия напълно изчерпа силите ми. И въпреки това тя не е така силна и може лесно да бъде разрушено от някой, който знае как да… Но онези там не познават магьосническите науки. Върви! След един час ще са напълно безопасни.

— Мъртви ли ще са?

— Не. Само няма да се движат. Помогни ми да се прибера в каютата.

Зароно помогна на отслабналия магьосник да се изправи на крака и като се препъваше, го поведе към каютата му. През това време боцманът отнесе жертвеника с конуса.

Зароно затвори вратата зад изтощения стигиец и избърса потта от челото си с украсена с дантели носна кърпичка. Магиите бяха много добри, но те бяха ужасно оръжие. Той, Черният Зароно, предпочиташе звъна на саби, свистене на стрели и копия, удари на изхвърлени от катапулта гюлета и трясъка на бронзовия таран в корпуса на вражеския кораб. В своя живот Зароно беше извършил немалко подлости, но те бяха грехове на нормален човек, а не помощ на тъмни и може би неконтролируеми сили от извънземни места и измерения.

— Ернандо! — изрева той към готвача. — Двойна мярка от най-силното вино, с което разполагаме!

Така беше заловена „Морска кралица“, която малко след това умря. Пиратите от „Петрел“ се прехвърлиха на борда. Едни от тях взеха замразеното тяло на девойката и я отнесоха на квартердека при Зароно.

Когато разстоянието между двата кораба стана достатъчно голямо група бойци изстреляха запалени стрели към „Морска кралица“. Едно подир друго с рев пламваха платната, пръскайки надалеч черни, овъглени парчета. Пламъците обхванаха целия кораб, поглъщайки обездвижените, но живи моряци.

„Петрел“ отново разтвори платна и се насочи напред към брега на Шем, оставяйки зад себе си горящата развалина.

От марсовата площадка на гротмачтата Конан наблюдаваше пушека, който отбелязваше края на „Морска кралица“. Той промърмори нещо като клетва пред неумолимия кимерийски бог Кром. „Уастрел“ лежеше отвъд хоризонта на северозапад, невидим от палубата на „Петрел“, макар че ако някой от хората на Зароно огледаше внимателно морето в тази посока може би щеше да съзре върха на такелажа, когато вълните издигнеха „Уастрел“.

От своето орлово гнездо Конан наблюдаваше гибелта на зингаранската кралска яхта. Той не можеше да си обясни защо Зароно спря, за да разруши кораб на своя собствен народ. Сигурно планът на Зароно включва нещо повече от отмъкването на картата на съкровището и заграбването на легендарното богатство. Но силният кимериец отдавна се бе научил да оставя настрана въпросите без отговор, докато не получи допълнителна информация, която да хвърли достатъчно светлина върху тях, вместо безполезно да мисли и да се измъчва.

„Които и да са непознатите жертви на каравелата — мислеше той, — когато уреждам сметките си със Зароно, ще отмъстя и за тях. Може би скоро ще ми се отдаде такава възможност.“