Конан пирата

Пролог Сън изпълнен с кръв

Два часа преди полунощ принцеса Чабела се събуди. Закръглената дъщеря на краля на Зингара, Фердруго, придърпа лекия юрган над голото си тяло и остана да лежи напрегната и изплашена. Тя се взираше в тъмнината, а смразяващ ужас опъваше нервите й. Навън дъждът плющеше по покривите на двореца.

Какъв беше онзи лош сън, от чийто зловещи лапи душата й едва успя да се изтръгне?

Сега, когато се беше събудила, тя почти не помнеше подробностите. Беше тъмно и в мрака светеха зли очи, проблясваха ножове… и кръв. Навсякъде кръв — върху чаршафите, върху покрития с плочки под, под леглото… червена, лепкава, бавно разливаща се кръв!

Потръпвайки Чабела откъсна мислите си от това болезнено самонаблюдение. Погледът й се спря върху среднощната светлина. Тя идваше от примигващата восъчна свещ в стенния свещник. Над нея висеше изрисувана икона на Митра, бога на светлината и главно божество в Кордавския пантеон. Някакъв импулс да търси свръхестествена помощ я накара да застане трепереща на пода. Увивайки леката завивка около пищното си, с маслинен оттенък тяло, тя прекоси спалнята и коленичи пред идола. Тъмната й като нощ коса се изсипа върху гърба й като водопад.

Върху аналоя стоеше малка сребърна кутия с тамян. Тя я отвори и сложи няколко зрънца върху трепкащия пламък. Силен аромат на нард и смирна изпълни стаята.

Чабела събра молитвено ръце пред гърдите си, но от устата й не се отрони нито дума. В ума й цареше хаос. Колкото и да се стараеше, не можеше да се съсредоточи. Стигна до извода, че от много дни в двореца се е вселил някакъв призрачен ужас. Старият крал изглеждаше студен и объркан, погълнат от никому неизвестни проблеми. Беше остарял поразително много, сякаш зловеща пиявица бе изсмукала жизнеността му. Някои от неговите декрети противоречаха на предишния му начин на управление. Имаше случаи, когато от избледнелите старчески очи сякаш гледаше духът на друг човек. Тази мисъл беше абсурдна, но тя съществуваше.

А след това дойдоха онези ужасни сънища за ножове и кръв, за втренчени очи, сгъстяващи се, наблюдаващи сенки, които се взираха и шепнеха.

Изведнъж умът й се проясни, сякаш свеж въздух разкъса мъглата, забулила съзнанието й. Тя откри, че може да назове страха, който я потискаше. Беше като някаква тъмна сила, която се мъчи да наложи контрол върху ума й. Обзе я ужас. Тръпка на отвращение разтърси закръгленото й тяло. Едрите й млади гърди ритмично се повдигаха и спадаха. Хвърли се по лице пред малкия олтар. Молеше се.

— Всемогъщи Митра, хранител на фамилията Рамиро, защитник на милостта и справедливостта. Ти, който наказваш покварата и жестокостта, помогни ми, моля те, в този час на нужда! Кажи ми какво да правя, моля те, всемогъщи боже на светлината!

Тя стана, отвори една златна кутия и извади дузина тънки пръчици от сандалово дърво. Хвърли ги безразборно на пода пред олтара. Шумът от падането им проехтя в тишината. Очите й се разшириха от благоговеен страх.

Пръчиците бяха изписали Т-О-В-А-Р-О.

Момичето произнесе бавно името на глас „Товаро“. „Намери Товаро…“ Тъмните й очи светнаха, изпълнени с решимост.

„Тази нощ! Ще намеря капитан Капелез…“

Светкавици от разразилата се навън буря осветяваха стаята, докато тя се движеше из нея. Чабела извади от един шкаф дрехи, препаса ремък със закачена на него рапира и взе топло наметало. Движенията й бяха бързи и пестеливи.

Митра я наблюдаваше от аналоя с безжизнените си очи. Имаше ли някакъв странен блясък в изрисувания поглед? Или поне слабо изражение на съжаление върху строго изваяните устни? Далечният тътен беше ли неговия глас?

Никой не можеше да каже.

Един час по-късно дъщерята на Фердруго напусна двореца. Това доведе до поредица от невероятни събития, които изправиха един силен боец, един ужасен магьосник, една горда принцеса и древните богове в съдбоносен сблъсък.