Конан пирата

Шестнадесета глава Дърво-човекоядец

Конан мигаше срещу полегатите лъчи на изгряващото слънце, което се показа над върховете на далечната джунгла. Той се огледа любопитно.

Амазонките бяха ги довлекли тук. От едната страна се издигаше кралският дворец със загадъчните, овехтели от времето статуи от двете страни на вратата. Конан лежеше на песъчливото, широко, плитко дъно на ямата на площада. Когато за първи път я видя, тя му заприлича на арена като тези, каквито бе виждал по време на наемническата си служба в аргосеанския град Месантиа. Но на тази в Месантия имаше врати, през които пускаха гладиаторите и зверовете. Тук нямаше такива порти. Другото странно нещо бе групата дървета в центъра на ямата. Сигурно това са дърветата куламту, за които беше споменала кралица Нзинга. Макар да имаха слабо подобие на бананово дърво, те не приличаха на никое от дърветата, които бе виждал. Дънерът приличаше на влакнеста гъба. Вместо да се изострят нагоре те завършваха с кръгли, влажни отверстия като уста. Под тях имаше кръгове от огромни листа, всеки колкото човешка ръка.

Амазонките в лъскави леопардови кожи, с поклащащи се пера на главите и с подрънкващи варварски украшения бавно изпълваха трибуните. Между тях видя много знатни личности, които познаваше от пиршествата, уреждани от Нзинга.

Конан тайно се напъна, за да провери здравината на въжетата. Мускулите на бронзовите му ръце изпъкнаха като въжета. Веждите му се събраха от напрежение. Плетените въжета устояха на напъна… подадоха малко, но запазиха жестоката си хватка върху ръцете и краката, които също бяха завързани около глезените. Каква ирония — помисли той. — Навремето беше разкъсвал железни вериги, а сега не можеше да скъса въжета от трева! Очевидно онези, които го бяха вързали си разбираха от работата.

Пейките почти бяха изпълнени. Кралица Нзинга, която седеше между големците си, изкомандва и стражите завлякоха Конан и Чабела близо до странните дървета, след което бързо се отдръпнаха.

Гласовете на амазонките се чуваха все по-силно. Те сочеха с пръст, бъбреха, викаха, смееха се. Бяха в доброто си настроение.

Чабела изпищя. В същото време Конан почувства докосване по крака и погледна, за да види какво е.

— Всемогъщи Кром! — извика той.

Едно от огромните листа на дървото куламту се беше навело надолу и бавно се увиваше около глезена му. Чабела отново изпищя. Конан погледна към нея и видя, че листата на друго дърво обгръщат крайниците й.

Той стисна зъби. Тази част на Куш му беше непозната. Преди години, когато бе грабил заедно с Белит по Черния бряг, от нейните хора бе слушал истории за ужасиите във вътрешността на джунглите. В тези истории се разказваше и за дървета-човекоядци. Но Конан ги бе причислил към измислиците на суеверните народи.

Сега пребледня, защото разбра откъде са купчините сухи, бели човешки кости около дънерите на тези дървета. Лепкавите големи листа ще се обвият около тялото му, ще го повдигнат и бързо ще го пъхнат в онези противни отвори. Дяволското дърво ще го погълне жив. Киселините от вътрешността му ще разтворят месата и накрая то ще изплюе голи кости.

Въпреки усилията да се отмести настрани три от големите листа се бяха обвили около тялото му. Те бавно го повдигаха нагоре. При допир всяка от приличните на коса изпъкналости върху листата жилеха като стършели. Ужасът и отвращението вляха нови сили в могъщите му мускули.

Сред пронизителните викове откъм пейките Конан чу слаб звук, който му вдъхна нова надежда. Едно от въжетата около тялото му се скъса и падна. После друго въже също не издържа.

Конан мигновено разбра, че листата също изпускат разяждаща течност, която разтваря и отслабва въжетата. Той се напъна с всички сили и освободи едната си ръка. С нея отмахна листа, който бе започнал да се обвива около главата му. Разкъса останалите въжета, откъсна се от лепкавите листа и… тупна на пясъка. Крайниците му, там, където се бяха допирали листата, бяха покрити с червени петна, които го сърбяха.

От избухналия на трибуните рев Конан разбра, че такова нещо никога не се бе случвало. Несъмнено амазонките досега са били достатъчно благоразумни, за да дадат на дърветата-човекоядци само изтощени от мъчения или затвор жертви. Те никога не бяха предлагали на растителните си екзекутори мъж с необикновен ръст и сила. Откъсвайки от тялото си последния залепил се лист, Конан реши да използува по най-добрия за него начин ужасът, обхванал амазонките.

Когато се обърна към Чабела тя бе обвита като мумия от главата до краката с дебели листа и беше повдигната почти на средата по пътя до отвора. Подскочи, хвана се за листата, които я вдигаха и увисна на тях. Някои листа се счупиха, други се отлепиха, защото не можеха да издържат допълнителната тежест. Конан падна на горещия пясък хванал в ръце момичето. Бързо отлепи останалите полепнали по тялото й листа. Докато ги сваляше те се гърчеха, сякаш изпитваха болка. Подобно на неговата кожа и кожата на Чабела беше покрита с червени петна по местата, където се бяха допирали листата. Конан задърпа въжетата от трева. Те бяха силно разядени, така че лесно освободи момичето.

Сега сред амазонките бе настъпил истински хаос. Мнозина жени-стражи скочиха на арената и се спуснаха към тях. Слънцето блестеше върху бронзовите им доспехи и оръжия. Конан отлепи от лицето на Чабела последното листо, така че да може да диша и скочи, за да ги посрещне.

За негова изненада те не се нахвърлиха върху него с копия, саби и тояги. Вместо това спряха на няколко метра, размахваха оръжия и крещяха заплахи и обиди. Тогава той разбра, че те не се страхуваха от варварина Конан, който стоеше пред тях с голи ръце и само с една препаска около бедрата, а от дърветата зад него. Тяхното колебание може би се дължеше на страха от проклетите дървета-човекоядци. Може би за тях те да бяха богове. Независимо от причината колебанието им го наведе на една идея. Обърна се и запъна рамо в дървото, което се беше опитало да го изяде. То се гърчеше и размахваше счупените си клони, сякаш изпитваше болка. Не се опита отново, да хване Конан. Дънерът изглеждаше слаб.

Конан натисна с всичка сила. Чу се шум от разкъсване и дънерът леко се наклони. Отново натисна и дървото се изскубна от песъчливата почва, която не осигуряваше солидна опора на мрежата от бели ластари — корените на дървото канибал.

Когато Конан повали дървото от трибуните се надигна сатанински вой. Той го взе под мишница. От корените до устата дървото беше дълго около десет стъпки, но бе изненадващо леко за размерите си.

Конан нападна жените-бойци, като използва дървото като таран. Когато тръгна към тях те се разпищяха и разпръснаха. Конан весело се засмя. Очевидно амазонките изпаднаха в ужас. Те се страхуваха от близостта на свещеното дърво. Той се завъртя, размаха го и повали две жени.

Към него полетя облак от копия. Едно се заби на педя от ръката му. Няколко ножа профучаха покрай главата му.

— Чабела! — изрева той. — Грабвай едно копие и ме следвай.

Двамата се втурнаха към трибуните. Конан размаха горния край на дървото, от което се изпръскваше разяждащ сок към групата амазонки пред него. Конан и Чабела се изкачиха по пейките, изскочиха на площада и се втурнаха по улицата, която водеше към западната порта.

Когато излизаше от ямата, Конан очакваше да види пред себе си армия от жени-бойци, готови да го нападнат. Вместо това той видя различна, но странна картина. Покривите на съседните къщи горяха. Дузина трупове със забити в телата им копия и съсирена по тях кръв лежаха в локвите. Във въздуха се чуваха бойни викове. Градът на амазонките беше нападнат.

На улицата през западната порта се появиха черни бойци, очевидно мъже. Те настъпваха в добре оформени бойни редове, изпращаха облаци стрели и посичаха групите амазонки, които ги нападаха.

Конан съгледа стария си приятел Джума и го извика. Той го видя, усмихна се и издаде команда на езика на неговия народ. Редиците се разкъсаха и стрелците се втурнаха да обградят Чабела и Конан, който беше хвърлил дървото настрана. После тръгнаха към площада, осигурявайки охрана на тила си.

Конан се засмя и удари Джума по рамото.

— Чудех се дали ще дойдеш — каза той. — Пристигна точно навреме!

Джума се засмя и измъкна една амазонска стрела от големия си щит.

— Не знам, Конан. Ти изглежда се справяше съвсем добре.

Докато си пробиваха път към западната порта Джума обясни, че хората му проследили търговците на роби до Гамбуру. После той сформирал боен отряд от черни войни и тръгнал към амазонската столица.

— Страхувах се, че няма да те намерим жив — заключи кой.

Когато достигнаха портата, Конан съгледа червено-златната брада и сините очи на Зигурд той бе останал с група въоръжени моряци да охранява обратния път на черната армия. Конан и Зигурд извикаха и си махнаха, но за повече обяснения нямаше време.

Конан прекрачи през портата и се усмихна доволен, че за последен път вижда града на кралица Нзинга. Тя беше великолепна жена и забележителна любовница, но той никога нямаше да се задоволи с ролята на „господин Кралица“. Подозираше също, че предишните любовници на черната кралица са изчезнали в търбусите на дърветата-човекоядци, когато непостоянната и своенравна Нзинга се е насищала на тяхната любов.

— Сега разбирам какво си имал предвид, когато казваше, че си обучил твоите стрелци да се бият по туранийски — каза Конан на Джума. От портата изскочи преследващата ги група амазонки. Хората на Джума формираха бойни редици и към черните жени полетяха залпове стрели. Оцелелите амазонки побягнаха обратно към града.

Скоро достигнаха убежището на дърветата. Тогава, докато войската си почиваше Конан и Зигурд сърдечно се поздравиха. Зигурд видя Чабела и коленичи.

— Принцесо! — извика той смутен. — В името на гърдите на Иштар и огнения търбух на Молох трябва да облечеш нещо! Какво ще си помисли твоят баща, кралят? Ето, вземи това!

Зигурд свали ризата си и я подаде на момичето, което я облече и нави ръкавите. Поради големия ръст на Зигурд ризата беше достатъчно дълга, за да покрие добре закръгленото тяло на Чабела.

— Благодаря, капитан Зигурд — каза тя. — Ти си прав. Но аз бях принудена толкова дълго да ходя гола между голи хора, че вече свикнах.

— Сега накъде, Конан? — попита Зигурд. — Не знам как се чувстваш ти, но на мен тази гореща джунгла ми омръзна. Ако комарите и пиявиците не ни изядат живи, лъвовете с удоволствие ще ни разкъсат.

— Обратно към Кулало — каза Конан — и от там веднага на „Уастрел“. Ако хората, които останаха на кораба са отплували живи ще ги одера!

— Вие разбира се ще участвате в нашия пир на победата! — възрази Джума. — Сега, когато бойците ми победиха гамбурунските амазонки, моята империя сигурно ще се наложи над цялата тази земя. Хората ми горят от нетърпение да пият до забрава хубаво бананово вино.

Конан поклати глава.

— Благодаря ти, но се страхувам, че нямаме време за пиршество, стари приятелю. В Зингара ни чака работа. Там се готви заговор срещу бащата на принцеса Чабела, крал Фердруго, и ние трябва веднага да се върнем у дома. В този заговор изглежда са включени половината магьосници на Стигия, така че пирът на победата ще трябва да почака. Сам разбираш, че ние още не сме постигнали победа.