Кръвта на мага

28.Пророчества

Останките от тялото на млада джафи жена лежаха на стълбите към канала. Елена приклекна и се загледа в широко отворените очи, втрещеното лице и разкъсаната гола плът, простираща се до корема на момичето. Нямаше крака, бяха напълно откъснати. Невъобразимо количество кръв покриваше стълбите.

Момичето беше племенница на Мустак ал-Мадхи, дъщеря на брат му. Жените от семейството пищяха и скубеха косите си, а мъжете се тупаха по гърдите и отправяха заплахи на висок глас. До Елена стоеше Лоренцо, който започна отново да повръща. Тя им съчувстваше, но беше виждала и доста по-неприятни гледки.

По лицето на Мустак се разля маска на сдържан гняв. Той пристъпи към Елена.

— Това работа на Гейл ли е?

Елена кимна:

— По-скоро дело на Мара — Мара Сикордин, една от наемните му убийци.

— Ахм да ни е на помощ! — джафи владетелят огледа ридаещите си роднини и понижи глас. — Жените се къпеха. Казват, че са видели как нещо огромно изскочило от водата и отхапало половината от горкото момиче.

Гласът му беше непреклонен, но и изпълнен със страх.

— Как е възможно такова нещо?

Елена също понижи глас:

— Мара е анимаг, повелителка на зверовете. Специализира най-вече във водните зверове.

— Жените казаха, че е било риба, пет пъти по-голяма от човешки ръст, а устата ѝ била пълна с остри зъби!

— Казва се акула. Виждала съм такива чудовища. Живеят в океаните. Преди време Мара намери едно от тях и го приклещи в един залив. След това го разчлени, за да изучи структурата му, но същността му оказа силно влияние върху нея. Често се случва на анимаговете, които прекарват прекалено дълго време във формата на животно. Не ѝ е останала и капчица човешко съзнание.

В погледа на Мустак се четеше отвращение и желание за мъст.

— Гейл е взел на прицел семейството ми.

Елена кимна:

— Така прави той: научил е, че го издирвате и по този начин ви предупреждава — тя измери владетеля с поглед. — Смята, че ще ви сплаши и накара да стоите настрана от политическите конфликти.

Мустак изсумтя:

— Ние, амтехианите, не знаем какво е страх — изрече той самохвално, но гласът му остана някак глух. — Не изоставяме съюзниците си — той сложи ръка на рамото на Елена. — Кажете на Сейра да не се тревожи. Оставаме верни на короната — той кимна изразително и добави. — Трябва да утеша брат си — обърна се и си тръгна с бърза крачка.

Лоренцо изпъшка и се изправи. Изплакна устата си с вода и се изплю.

— Да вървим — прошепна му тя. — Няма какво повече да направим тук.

Запътиха се обратно към хавели палата на рода Ал-Мадхи, преминавайки пред слисаните погледи на жени и деца. Не можеха да ги утешат, затова Елена поведе Лоренцо до най-близкия солански храм — малко светилище близо до стените на палата. Друидът го нямаше, а храмът беше празен. Тя свали качулката си. Лицето на Лоренцо беше бледо, въпреки слънчевия си загар, той се олюля и се залови силно за нея. Постепенно успя да запази равновесие, но тя все усещаше треперенето му.

— Виждаш ли сега срещу какво сме изправени? — прошепна му тя.

Той я стисна почти болезнено силно, падна на колене пред олтара и започна да се моли тихо, пламенно.

Елена остана на крака. Ще те убия, Мара. Някак, ще намеря начин…

След малко Лоренцо се изправи, все още трепереше, но с нов плам в очите — преживяният ужас се превръщаше в нужда от утеха. Беше нормална реакция, самата Елена я беше изпитвала по време на Бунта, но сега се отдръпна.

— Хайде, Лори, трябва да докладваме на Сейра.

Очите му бяха изпълнени с тъга, с потребност.

— Елла — прошепна той, — моля те, просто искам да те прегърна.

— Не тук — отвърна тя. — Не сега. Намираме се на свещено място.

Той се пресегна, но обзета от инстинкта си, тя го запрати с вълна от гностична енергия сред храмовите пейки. Бронята му се разби с цялата си тежест в дървото им и той се просна превит върху начупените греди.

— По дяволите! Лоренцо, толкова съжалявам… — тя изтича при него.

Лоренцо се изправи, по лицето му бяха изписани изумление и гняв.

— Rukka mio, Елла!

— Наистина толкова съжалявам! — тя му подаде ръка да се изправи.

Римонската му гордост и нрав се надигнаха, но той стисна зъби и пое ръката ѝ. След това бързо я пусна и вдигна ръце предпазливо.

— Виж, не те докосвам с пръст — той я заобиколи отдалече, сякаш е някое отровно животно.

— Съжалявам, Лори, но не позволявам на хората да ме хващат така ненадейно…

— Просто исках да те прегърна, Елла — промълви той. — Няма да те нараня.

Тя сведе виновно глава.

— Знам, Лори. Знам, че няма да ме нараниш. Просто не съм свикнала на подобна близост.

Той вдигна ръце към лицето си, очите му светеха с безнадеждна страст.

— Защо още ме отблъскваш, Елла? Не сме ли възрастни хора? Не можем ли да си говорим откровено?

— Добре, нека си говорим откровено — сопна му се тя. — Каза, че ме разбираш — а очевидно не ме — тя започна да отброява на пръстите си. — Първо: аз съм маг — човек не посяга да сграбчи маг, освен ако не иска да си загуби пръстите. Второ: достатъчно почитам соланската вяра, че да скверня храма. Трето: тази седмица овулирам и не мога да рискувам да забременея. Четвърто: може и да тръгна с теб след шихада, но това ще е поне след две години.

Елена си помисли, че той ще се разбеснее и ще си тръгне, но вместо това той остана.

— Добре, сега е мой ред — той също вдигна ръка да отброява на пръсти. — Първо: извинявай, че те стреснах. Второ: по време на някои церемонии друидите дори правят любов с жриците, така че не мисля, че някой би се възмутил. Трето: не съм запознат с цикъла ти, как да знам, че овулираш? И четвърто: аз съм мъж, а не някой захласнал се романтичен герой, който можеш да разиграваш в очакване да тръгне да търси свирепия звяр! Не искам от теб безсмъртна, вечна любов. Искам просто да признаеш пред себе си какви са желанията ти. Ако наистина ме искаш, престани да флиртуваш с мен и просто бъди моя!

Гневът се надигна в нея.

— Да флиртувам ли? Кога пък съм флиртувала…

— Така ли? А кой ме следеше влюбено през цялото време, докато се унижавам пред Сейра? Чий поглед ме проследява винаги, щом вляза в стаята? Същият, който проследявам и аз!

Той отново изглеждаше сякаш всеки момент ще я грабне в обятията си и тя се насили да потисне импулса да го зашлеви. Закова се на място, а той бавно се протегна и я хвана здраво под лактите.

— Виждаш ли, Елла? Нищо лошо не ти се случва, когато те докосна.

Сърцето ѝ заби болезнено в гърдите ѝ, когато той се приближи, обви ръка около нея и притисна устните си в нейните. Грубата кожа на брадичката му се отърка в нейната, а силата на прегръдката му я смути. Но краката ѝ омекнаха. Целувката им продължи с векове, а когато устните му се отделиха от нейните, тя осъзна как започва да негодува задъхано и треперейки.

— Толкова ли зле беше, Елла?

Главата ѝ се въртеше, силите ѝ я бяха напуснали.

— Но Гървон…

— Елла, отдавна вече съм в полезрението на врага. И двамата добре го знаем. От какво се страхуваш толкова много?

Добър въпрос. От близостта може би? От това, което е извън контрола ми? От това да се влюбя?

Устните ѝ потрепериха, но думите така и не излязоха.

Той отпусна хвата си.

— Елена, отговори ми честно: приемаш ли любовта ми, или не?

Тя едва стоеше на краката си.

— Лори, знаеш ли онази шега за бодливите прасенца? „Как се любят бодливите прасенца? — Много внимателно“. Ние, маговете, сме като бодливите прасенца. Два пъти по-голяма съм от теб, но съм се любила само с двама мъже през живота си. Единият беше още момче, и двамата бяхме на седемнайсет. А другият е Гървон — тя сведе глава. — Не броя онези пъти, когато съм позволявала да ме обладаят, докато съм на мисия, защото това не бяха актове на любов.

Очите му изучаваха лицето ѝ, изражението му се изкривяваше всеки път в опит да я разбере.

— Елла…

Тя го прекъсна, отчаяно желаеше той да я разбере.

— Дори когато бях с Гървон, двамата винаги бяхме ожесточено предпазливи в съзнанията си. Страхувам се да се изправя гола пред някого — свалила всичките си защити. Убивала съм мъже магове, като им позволявах да ме съблазнят, само за да мога да проникна отвъд защитите им. Ужасявам се от мисълта, че някой ще направи същото и с мен, затова не си мисли, че си играя с теб — страховете ми са истински.

Той я разбираше, а това накара чувствата ѝ към него да запърхат като пеперуди в стомаха ѝ.

— Елена, разбирам те, но аз не съм маг и не съм опасен за теб — даже тъкмо обратното — тоя я погали по косата. — Сърцето ми е в твоите ръце. Ще те разбера, ако искаш да ми го върнеш неупотребявано.

Самоотвержеността му я просълзи.

— Благодаря ти, Лори — тя прехапа устни, разкъсвана до краен предел между дълга и желанието. — Моля те, нека поговорим отново след няколко седмици. Толкова много неща се случват около мен сега и умът ми трябва да е бистър, за да се съсредоточа върху тях. Може ли?

Той се поклони.

— Даваш ми надежда, Елла. Благодаря ти.

Върнаха се в двореца умълчани. Трябваше да докладват на Сейра и Паоло Кастелини. И да изготвят план. Трябва да открия Мара, повтаряше си Елена, да открия Гървон…

Елена поднови защитите около кръвните им стаи, докато Сейра я наблюдаваше, след това напълни един дълбок меден съд с вода и се подготви за работата, която трябваше да свърши. Все още се чувстваше изморена, страхът и стресът не я бяха напуснали, а освен това и досега не бе изпробвала лечебната сила на любовта.

Защото съм прекалено пъзлива да си дам шанс…

Сейра прехапа устни.

— Та как казваш работи пророкуването, още веднъж?

Елена съсредоточи вниманието си върху зададения ѝ въпрос.

— Пророкуването е начин, по който да задаваш въпроси към така нареченото „царство на душите“. Когато някой човек умре, духът му напуска тялото и се понася свободно. Духът се състои главно от енергия и идентичност. Някои твърдят, че преминава към друго място — Рай или Ад, каквото предпочетеш, но никой не знае със сигурност. Това, което знаем обаче, е, че много души остават незабелязани тук на Урте, за да наблюдават света ни в продължение на дълги времена. Образуват една огромна мрежа, която покрива света ни, пътуват бързо от място на място по суша, но моретата могат да спрат движението им. И общуват помежду си постоянно, споделят какво са видели и научили. Наблюдават всяко наше действие. Разбираш ли ме въобще?

Сейра кимна:

— Друидът говори за същото нещо: около нас има души, духовете на починалите, които ни наблюдават. Мама вярваше, че те ни говорят и стига само да знаем как да слушаме, можем да ги чуем.

Елена потопи пръст във водата в съда и изчака движенията на повърхността ѝ да се успокоят.

— Магьосничеството е учението за общуването с царството на душите. Състои се от некромантия, вещерство, ясновидство и пророкуване. Некромантията се занимава с наскоро починалите. С вещерството можем да направляваме душите, които да ни осигурят гносис. С ясновидството поглеждаме и установяваме връзки чрез самите души, а пророкуването е изкуството, чрез което се опитваме да погледнем в бъдещето — при него задаваме въпрос в царството на душите и спрямо наблюденията и информацията, която ни дадат, извличаме своето предсказание. И запомни: ние не поглеждаме реално в бъдещето, невъзможно е. Това, което виждаме всъщност, е един по-широк обзор на настоящето — тя погледна Сейра. — Разбираш ли ме? Това, което мога да ти осигуря, е едно правдоподобно предсказание, но не и категоричен изход на събитията.

Сейра кимна и тя продължи:

— Какъв е въпросът ти?

— Попитай следното: кои са агентите на Гървон Гейл в Брокена и къде се намират?

Елена изсумтя сърдито:

— Сейра, маговете без проблем могат да се скрият от душите. Рядко получаваме съществен отговор при въпроси за други магове.

— Не всички агенти ще са магове. Попитай, моля те.

— Добре, щом така искаш.

Елена събра енергия в ръцете си и я вля във водата с рязко движение, при което се вдигна пара. Нямаше нужда да изрича думите на глас, но все пак го стори.

— Чуйте ме, души, притежава ли Гървон Гейл агенти в Брокена? Разкрийте ми ги! — изрече тя на романски и след това повтори и на джафи.

Облакът от пара помътня, във въздуха увисна тъмно нощно блато, а пребледнялата Сейра се прикри колкото можеше по-далеч над мрачния облак. В тъмата премигнаха образи, прекалено бледи, за да бъдат различени и бързо изчезнаха преди да са се оформили напълно.

Елена се вгледа внимателно, съсредоточавайки се върху отделните образи и проследявайки трептящите нишки на гностичната мрежа над града. Отговорите идваха бавно: Миналото — то беше паяжина от дребни светлинки и един пъплещ по тях паяк… Настоящето — една по-тънка паяжинка със зеещи в нея дупки, през която се стичаше някаква тъмна фигура, а паякът се криеше… И бъдещето — паякът се движи неуморно и преправя, а смътно се образуват очертанията на червена ръкавица и въртяща се монета.

Доста ясно и предвидимо, освен тази червена ръкавица, каквото и да означава. Ще трябва да го проуча.

— Виждаш ли за какво ти говоря? — Елена попита Сейра. — Доста е очевидно: мрежата му от хора беше нарушена от смъртта на наемниците му. Някои от посечените при чистките на Мустак несъмнено са били негови хора. Но не разбираме нищо друго. Маговете могат да се крият от душите наблюдатели, за да не пророкуват за тях.

— А какви бяха последните две форми?

— Червена ръкавица и монета. Обикновено зад монетата стои подкуп, а зад ръкавицата манипулация, но не знам защо е червена. Червеното обикновено е цветът на страстта и гнева. Възможно е и да се съотнася към цветовете на благородническите домове. Трябва да помисля за това.

— Цветът на Ди Кестрия е червен — отбеляза Сейра.

— В Юрос свързваме червеното с Църквата — отвърна Елена, подразнена от възвръщащата се у Сейра параноя.

Сейра се намръщи и извади лист хартия.

— Ето още няколко въпроса, които да зададеш — тя се приведе по-близо. — Трябва да разберем отговорите.

Елена въздъхна и се подчини, борейки се със засилващата се мигрена, която пророкуването ѝ причиняваше. Някои от въпросите бяха лесни, но други бяха по-трудни. Червената ръкавица, монетата, паякът — всичко се появи отново, заедно с гущер, плъзгащ се из сенките. Нахлузила ръкавицата ръка понякога държеше кинжал… Елена усети как устата ѝ пресъхва.

Ще нанесе удар и то скоро.

Елена отпи глътка студен чай и се опита да прочисти пулсиращото си съзнание. Изведнъж осъзна, че навън се е стъмнило, бе пророкувала цял ден. Ръцете ѝ се разтрепериха, разливайки чая, и тя непохватно остави обратно чашата.

— Може ли да спрем вече Сейра, изтощена съм.

Кралицата-регент се намръщи. И нейното лице издаваше умора.

— Какво научихме въобще, Елла?

— Агентът на Гейл, този с червената ръкавица, се опитва да вкара нов фактор в играта. Ръкавицата често символизира замаскиране или таен контрол. Въртящата се монета би трябвало да означава корупция. А зад гущерите често стои някой шейпшифтър или предател.

Сейра я погледна с явен ужас в очите:

— Какво ще правим, Елена? — попита тя най-сетне. — Може да е всеки и да нанесе удара отвсякъде — тя се сгуши в креслото си. — Обречени сме — искам да намеря начин да съхраня рода си, но всички решаващи карти са в ръцете на враговете ни. Толкова е несправедливо.

— Животът рядко е справедлив — отбеляза Елена, а Сейра я изгледа гневно.

— Знам. Казвала си ми го хиляди пъти. Всички правим огромни жертви и полагаме неимоверни усилия. Защо да разрушиш нещо е толкова по-лесно, отколкото да го построиш? Защо Бог позволява това да се случва?

Елена сбърчи нос:

— Кой Бог по-точно? Ахм? Кор? Или Сол?

— Всеки от тях! Защо трябва мъже като Гейл да притежават такава огромна власт?

Елена се отпусна на стола си. Пророкуването бе изцедило вярата ѝ и я бе поставило пред непосилна битка с мигрената.

— Наградата отива при победителя, а правила на играта няма, Сейра. Онези, които играят честно и почтено, винаги губят: това е истинският урок на живота. Няма богове, няма справедливост, съществува само победата.

Сейра провеси нос:

— Но това е толкова плоско — промълви тя. — Ужасен начин на мислене, Елла, наистина ли вярваш в това? Все трябва да има нещо повече, в което да вярваш.

Трябва ли? Тя потърка слепоочията си стенейки. О, в името на Кор, просто ме остави да си почина, момиче!

— Разбира се, че има, Сейра — за всеки от нас. Винаги търсим смисъла във всичко, което правим. И аз като всеки друг търся любов, щастие, достойнство, уважение. Както и сигурност, хубаво вино и малко сирене от Брича. И сън.

Тя се усмихна бегло, беше пребледняла.

— Съжалявам. Не бях много добра по етика и философия в училище.

Сейра разтри слепоочията си.

— Идва ми в повече, Елла — тя вдигна поглед към нея. — Единственото, което ми остава, е да предпазя семейството си както и с каквито средства мога.

Елена кимна натъжено:

— Това ми звучи достатъчно разумно — тя притисна глава с длани. — Проклетият му Сордел никога не го болеше главата след това — промърмори кисело тя.

Сейра я прегърна и ѝ помогна да си легне.

— Grazie, Елла. Благодаря ти за всичко — тя я целуна по бузата. — Наспи се добре — добави тя мрачно.

— Ще се видим на сутринта — изпъшка Елена, макар все още да беше ранна вечер и да не беше хапвала нищо цял ден.

Заспа дълбоко още преди Сейра да излезе от стаята. Кралицата-регент заключи вратата на кръвната си стая и застана на прозореца да се оглежда за гарвани.

— Помниш ли последния път, когато дойдох свободно в Брокена, Сейра? Преди около вече две години — не лети ли времето, кажи ми? Спомняш ли си как си поговорихме тогава? — Гейл се усмихна заговорнически, а кралицата-регент се изчерви. — Аз спазих моята част от уговорката, нали? Не съм казвал на никого за малката ни тайна.

Устните на Сейра Нести потрепериха. На лицето ѝ се изписа желанието да избяга оттам.

— Няма да издам на никого тайната ти, Сейра — побърза да добави той. — Има една стара римонска поговорка: „Заедно в добродетелта обвързани са силно хората, но в покварата връзката им е още по-силна.“ А ние сме обвързани от една обща поквара, Сейра — обичаме да шпионираме хората.

— Изобщо не съм като вас — възпротиви се Сейра, но с несигурен глас.

— По-скоро бих казал, че си. Спомняш ли си как те хванах в тайните проходи на двореца? Познаваше ги много добре, нали? Промъкваше се по тях нощем, за да наблюдаваш ухажорите си в спалните им.

Сейра наведе виновно глава.

— Споменахте, че ще ми кажете нещо, което ще ми е от полза — измърмори тя, пристъпвайки нервно от крак на крак. — Така че по-добре ми го кажете или ще отида да повикам Елена.

Заплахата беше лекомислена и той не ѝ обърна внимание.

— Но пък и ти не биваше да ме шпионираш, нали? — той размаха пръст предупредително. — Просто не можеше да устоиш да не узнаеш какво правехме с Елена, нали? Какво правят рондийските магове в леглото — дали пък не променят облика си и се чукат като демони?

Сейра зарови лице в дланите си.

— Махайте се оттук! — прошепна тя.

— Разбира се, аз знаех, че си там. Никой не може да се промъкне незабелязано след мен. Сигурно си се разочаровала да видиш единствено завесите — той се наведе по-близо до нея, тъкмо на ръба на защитите на Елена. — Помниш, че сключихме сделка, нали? Че няма да кажа на никого какво правиш, ако ми кажеш всички тайни, които си научила.

Сейра кимна мълчаливо, а той се ухили:

— Не се срамувай, нормално е да желаеш да знаеш всички тайни. Двамата с теб споделяме тази нужда. Обвързани сме от покварата си, по-силно, отколкото от добродетелта — той се усмихна предизвикателно. — Не подобрих ли тайните ти пътища като им сложих защита, която да заглушава шума? Не ги ли запазих в тайна от Елена? — усмивката му оставаше неизменна. — Двамата с теб много си приличаме, кралице-регент.

Момичето се сви като зародиш върху рамката на прозореца, но чуваше добре всяка негова дума, която той продължаваше да нарежда.

— Сейра, ти все още се промъкваш по тези проходи, нали? И знаеш всичките им пороци, нали — аферите на Пита Розко, проблемите на граф Инвейльо с парите, склонността на младия Прато да се самонаказва, дори амбициите на Лоренцо ди Кестрия. Как ли те изгаря отвътре само да знаеш, че всички, на които разчиташ, са недостойни за доверието ти!

— Елена каза, че мога да им имам доверие — изхленчи тя.

— Аха, а на Елена имаш ли доверие?

— Трябва да ѝ имам — прошепна тя с пресипнал глас.

— Не, Сейра — не трябва да ѝ вярваш ни най-малко.

— Не искам да ви слушам — изсъска през зъби тя, но не се помръдна от мястото си.

— Загледай ги двамата с Лоренцо ди Кестрия. Ако Тимори умре, няма да остане никой от Нести с подходящо потекло, за да поеме царуването. За кого мислиш, че ще гласуват поддръжниците ти? Но, разбира се, за вашите верни съюзници — Ди Кестрия, а ти си оставила тъкмо този човек да брани живота ви.

— Елена прочете мислите му и каза, че е лоялен…

— Затова ти и казах: наблюдавай ги двамата. Послушай предупреждението ми: той заговорничи срещу теб. А с помощта на Елена ще ти отнеме кралството.

— Но тя ми е вярна, закле се…

— Но млад, силен и страстен мъж като него може да ѝ предложи нещо, което ти не можеш, Сейра.

Лицето ѝ се разкриви в болезнена гримаса. Гейл наблюдаваше как думите му се вкореняват в съзнанието ѝ, как прогоряват мозъка ѝ и изкривяват чувствата ѝ. Моя си, малка и сладка кралице-регент. А сега да те оплетем в играта.

— Сейра, знам че ти е трудно да ми повярваш. И двамата знаем, че съм търгаш, че предаността ми може да се купи с пари. Но нека ти кажа само едно нещо напълно безплатно: само аз мога да запазя властта ти. Елена си мисли, че ще се провалиш, затова се присламчва към Ди Кестрия. Но аз вярвам в теб, Сейра. Толкова си приличаме, а интересите ни така се припокриват, че сигурно срещата ни е съдбоносна — а аз желая кралството ти да е непоклатимо и да се отдели от шихада, а това ще запази властта ти. Елена и Ди Кестрия искат да завлекат Джавон към неговата гибел, да те продадат в робски брак с някой джафи. Само аз мога да те спася, Сейра.

Тропна се на вратата, а кралицата-регент се сепна виновно. Тръпка от страх пробягна през тялото на Гървон, когато чу гласа на Елена. Сейра го погледна настоятелно, разтривайки усилено очи.

— Как бих могла да ви вярвам?

— Наблюдавай Лоренцо и Елена — повтори той. — Тогава ще разбереш за какво ти говоря.

Гласът на Елена долетя отново:

— Сейра, там ли си?

Той погледна момичето с вдъхваща доверие усмивка, а вътрешно му се искаше да пропусне гносиса си през защитите и да грабне душата ѝ.

— Сбогом, засега — прошепна той и прекъсна връзката.