Кръвта на мага

22.Кръжащи лешояди

Лешояди кръжаха високо в небето, по-обнадеждени от всякога: пустинята не беше място за неподготвените по което и да е време на годината, а изкусните ловци съзнаваха това много добре. Но Гървон Гейл не тръгваше наникъде неподготвен. Седеше с присвити под себе си крака върху едно ниско възвишение в предпланинските региони на изток от Либис, наблюдавайки залязващото слънце. Блокираше със защитите си обстрелващите го опити за гностична връзка, и най-вече тези на Томас Бетилон, който щеше да иска обяснение: защо Горгио се бяха изплашили и побягнали на север? Какви бяха тези истории, носещи се от Джавон, че Сейра Нести се е завърнала с почести в Брокена? Какво въобще се случваше?

Това, разбира се, бяха адски добри въпроси и със сигурност щеше да има още като тях, ако не беше успял да задържи част от информацията, стичаща се към Йебусалим. Не и всичката обаче: Бетилон съвсем скоро щеше да узнае, че телата на агентите му висят на площада в Брокена. По дяволите, Елена!

Късните слънчеви лъчи се отразяваха в твърдата черна обвивка на скарабей, лазещ нагоре по ръкава му. По-подходящ преносител на останките на Рът Сордел от един торен бръмбар не можеше и да има. Гървон трябваше да намери ново тяло за некромансъра, и то задължително тяло на маг, в противен случай Сордел нямаше да може да използва гносиса си. А тяло на жив маг не се намираше току-така. Той едва не се изкуши да стъпче гнусната дребна гад и да приключи с него: Оставих те да командваш, Рът, а виж докъде ни докара…

Той изскърца със зъби в безсилие и се опита да съсредоточи съзнанието си върху следващата си стъпка. Елена беше успяла вече два пъти да развали плановете му. Първия път той успя да се измъкне от гилотината, но след този пореден неуспех нямаше да му се размине, не и ако не съумееше да оправи положението преди походниците да пристигнат.

Проклет да си, Констант Сакрекьор, че ме завлече толкова надалеч и така отвори пътя на Елена към Брокена — а освен това и ме накара да се свържа с нея, така че да разбере със сигурност, че съм напуснал континента… проклет идиот.

Но дори и той самият, който познаваше така добре Елена, не можеше да повярва, че бе способна да се справи с всички. Че е избила целия му екип, чийто членове до един бяха с по-висок кръвен ранг от нейния — беше като същинско чудо… но пък напълно в стила на Елена Анборн, която той познаваше. Щеше дори да се възхити от невероятното ѝ изпълнение, стига то да не застрашаваше така пряко собствения му живот.

Най-дразнещо беше, че не можеше да разгадае какви са мотивите ѝ. Дали си отмъщаваше за това, че той бе взел Вейдия в леглото си? Или пък беше влюбена в някого от Нести? Дали бяха обвързани с политика, религия, алтруизъм или се криеха просто в опортюнизма ѝ?

Познавам те, Елена: любов, чест — подобни неща не означават нищо за теб. Или поне преди не означаваха. Стремежите ѝ винаги бяха материални или интелектуални: водеха я разумът или парите, такава беше Елена, не следваше сърцето или тялото си. А и беше старо куче, също като него — нямаше как да се е променила така лесно. Не му се искаше да се е променила. Някак странно, тя му липсваше, въпреки че Вейдия беше много по-красива и несравнима в леглото, в спокойната непринуденост между него и Елена имаше нещо, от което се нуждаеше сега. От Вейдия бе останала само прах и той дори едва си спомняше лицето ѝ. Това обясняваше всичко.

Елена сигурно е имала подкрепление. Да се изправи сама срещу петима беше просто невъзможно, дали пък от Ордо Коструо не ѝ бяха помогнали? Или пък някой измамник от полу-кеши фракцията им? Ето това си заслужаваше да се обмисли — дали пък някой от Строителите най-сетне не захвърляха неутралитета си и не заставаха на нечия страна? Отваряха се хиляди възможности за размисъл.

А и дори нищо от това да не бе така, със сигурност можеше да му предостави необходимото обяснение — правдоподобна и приемлива причина за провала му. Беше толкова жалко да прибягва до такива неща, но се нуждаеше от адски добри оправдания, тъй като започваше да губи част от съюзниците си. Белоний Вълт се бе присъединил към Томас Бетилон и Калтъс Корион в заклеймяването на последния му провал, така че едва ли можеше вече да разчита на подкрепата му. Така че въпросът сега беше: изгубил ли бе всичките си възможности за втори шанс? Беше ли дошло времето да си плюе на петите и да се спасява поединично?

Бързо отхвърли тази мисъл. Все още имаше Койн, най-талантливия шейпшифтър1, когото някога бе срещал, освен това Мара Сикордин и останалите магове от агентите му в момента препускаха по въздух към Джавон. Елена нямаше да може да се скрие, не и когато трябваше да защитава кралицата си. Щеше да заеме отбранителна позиция, а в такава война подобна стъпка можеше да е пагубна. Той беше Гървон Гейл, Сивата лисица. Никога не бе губил двубой с останалите шпиони, никога нямаше и да изгуби.

Поредното издирващо го съзнание се докосна до неговото, този път обаче той не посмя да го блокира.

<Здравейте, Ваше Величество> поздрави той почтително.

Докосването от съзнанието на Лучия отекваше дълбоко и смразяващо през усилвателните скиптри.

<Магус Гейл, синът ми и висшият прелат току-що нахлуха в покоите ми, обзети от неимоверна тревога. Казват, че Алфредо Горгио е избягал от Брокена, че всичките ви агенти са мъртви и че никой не успява да се свърже с вас. Призовават ви да отвърнете на отзивите и да поднесете обяснението си пред Главния инквизитор. Какво имате да кажете във ваша защита?>

Той преглътна мъчително и се опита да запази разумен и спокоен тон.

<Ваше Величество, вестите са истинни: по време на отсъствието ми, когато бях в Брес за среща с вашия съвет, Елена Анборн е повела нападение с помощта на магове от Ордо Коструо и е избила всичките ми агенти в Брокена. Горгио са се изплашили и са избягали от града. Дворецът сега е в ръцете на Сейра Нести.>

<Имате ли доказателство, че Строителите са били замесени?>

Истината или една поредна лъжа? Лесен избор.

<Да, милейди. Елена е успяла да нападне всичките ми подчинени магове едновременно и да ги победи. Получих известна информация, че са били замесени измамници от една от фракциите на Ордо Коструо.> Той измъкна едно правдоподобно име от паметта си. <Били са изпратени от емир Рашид от Халли’кут>

<Известна информация казвате?>

<Няма съмнение, императрице.>

Ако ще лъжеш, прави го убедително.

<Как е разбрала тя, че сте в Брес, магус Гейл? Предполагам, че все пак сте предприели някакви мерки, за да се уверите, че тя няма да разбере за отсъствието ви.>

Император Констант не можеше и да се сравнява с Лучия. Гейл знаеше много добре с чие покровителство би предпочел да разполага.

<Докато бях в Брес, императорът, Вуртер, Бетилон и Корион ме принудиха да се свържа с Елена, за да се опитам да я примамя. А употребата на усилвателен скиптър е лесно уловима. След като е разбрала, че се свързвам с нея от голямо разстояние, очевидно е решила да нападне в мое отсъствие.>

Гейл усети как гневът се надига у Императрицата майка, но когато му отвърна, гласът в съзнанието ѝ беше спокоен.

<Ще разговарям със сина си.>

Тя замлъкна за миг, несъмнено в опит да се пребори с яда си. <Започвам някак да се възхищавам на дързостта на тази Анборн. Първоначалната ѝ измяна можеше да мине за някакво своенравие. Последните ѝ действия обаче показват преднамереност и коварство. Магус Гейл, попаднахме в доста неприятно положение: Походът започва след два месеца, а ние изгубихме властта си над Джавон. Не разполагаме с времето да вкараме други свои хора там. Изцяло зависими сме от вас да изпълните обещанието си. Предполагам, подразбира се, че и животът ви зависи от това.>

<Разбирам напълно, Ваше Светейшество.>

<Лорд Бетилон настоява да изпратя по-рано от предвиденото легиона на Доробон по въздух към Хийтел и да започнем война.>

<С цялото ми уважение, това би било грешка, императрице. Горгио са съсипани. Джафите са ги измъчвали по целия им път на север. Дори и генерал Корион да може да прежали корабите си, пристигането на Доробон би хвърлило земите в шихад прекалено рано. Моля ви за малко време.>

<Тогава какъв е новият ви план? С какви други средства разполагате и как мислите да процедирате? Ако онази Анборн има подкрепата на Ордо Коструо, трябва и ние да помогнем на вас.>

<Ваше Светейшество, положението в Джавон е много деликатно. Нести са се съюзили с джафите и смъртта на Сейра Нести би могла да тласне цялата страна към шихада. Не можем да позволим Сейра да сключи съюз и със султана, затова смятам да я заменя. Както ви е известно, Койн2 вече се намира сред редиците на Нести.> Той млъкна, за да остави време на императрицата да отговори, но за негово успокоение тя мълчеше. Койн беше чувствителна тема за нея. А и шейпшифтърът все още не беше заел необходимата позиция.

<Императрице, Койн не е просто единственият шейпшифтър, който може да се преобразява и в двата пола, но е и единствената, способна да заличи всички следи от гносиса си. Тя ще замени истинската Сейра и ще отдръпне Нести от шихада. Ще последва гражданска война, а за оцелелите римонци няма да има друг избор освен да се обърнат към легионите на Доробон, за да се съхранят.>

Той си пое дъх наум и продължи.

<Други мои агенти се събират в момента, за да проникнат сред Нести и да помогнат на Койн да застане на мястото на Сейра на трона. Аз самият също ще действам от Брокена. Бихте могли да ми помогнете най-много, като държите Бетилон и Корион далеч от работата ми. Ще ви осигуря Джавон, заклевам се.>

Императрицата майка притихна известно време, обмисляйки. <Както казах и преди, магистър Гейл, ще подкрепя плановете ви> отвърна тя накрая.

<Все още съм изключително ядосана, но ако успеете да премахнете Анборн и да замените Сейра Нести, ще счета споразумението ни за все още валидно. Ако обаче се провалите, няма да намерите място на този свят, където да се скриете от мен.>

<Разбирам, Ваше Величество. Няма да се проваля.>

<Много добре. Бетилон изгори повечето от скиптрите ни за връзка с мрънкането си за провала ви, така че почти няма да можем да комуникираме с вас до началото на Похода, когато ще се установим на дхаска почва. Ще очакваме с нетърпение известието за успеха ви.>

Той изпрати безмълвно благодарността си.

<А и още нещо, магистър Гейл, имам следната заръка: заловете тази жена Елена Анборн и ми я изпратете жива. Ще съжалява за предателството си.>

Гласът в съзнанието на Императрицата майка в този момент би могъл да разяде и стомана.

<Както заповядате, императрице.>

<И още едно последно нещо: налага ми се някак да се подчиня на желанията на сина си. А той е разтревожен. Иска да изпрати свой човек в Джавон. Сигурно сте чували за Великия магистър от Инквизицията Фраксъс Таргон?>

Мамка му.

<Да, императрице.>

<Ще дойде при вас до няколко седмици. Ако се провалите, палачът на Църквата ще се увери, че няма да се измъкнете. Синът ми твърди, че трябва да ви убием още сега. Аз се застъпвам за вас, магистър Гейл. Не ме разочаровайте.>

<Имате вечната ми благодарност, императрице.>

Връзката прекъсна и той остана загледан в смрачаващото се небе, замислил се за пристигането на най-ужасяващия инквизитор Първонаследник в Църквата. Въздъхна, а едва доловимото потрепване на лявата му ръка му припомни, че все още не е загубил способността си да изпитва страх.