Кръвта на мага

13.Връзка с врага

Гървон Гейл размишляваше с досада — опитът да вразуми Елена беше просто един глупав риск. Наистина ли смятаха, че е такава глупачка, че да се предаде? Нагледно доказателство с какви ограничени малоумници си имаше работа. Не успя да се свърже с Лучия — да бъдеш светец си имаше своите задължения, и император Констант му нареди да опита. Без нейно присъствие той нямаше как да се възпротиви на глупавата заповед на императора. Опитваше се да издаде възможно най-малко за местоположението си, но кой знае какво е успяла да разобличи Елена?

Той пристъпи сам в поредната тайна стая, естествената обител на имперските заговорници. Белоний вече беше вътре. Не се беше свързвал с него от момента, в който бе дочул за предателството на Елена, но това не го учудваше. Такъв си беше Вълт.

Всички очи го проследиха, докато вървеше към масата. Три седмици беше летял, без да спира, като през по-голямата част от пътя времето беше отвратително. Подчертано мъчително бе прекосяването на океана. Най-неприятното нещо обаче беше задължението да бъде тук, а от момента, в който бяха разбрали за осуетения опит за покушение, целият Вътрешен съвет начело с Констант започнаха да искат главата му на тепсия — кой би могъл да предвиди, че коравосърдечната Елена Анборн би могла да направи нещо подобно, изцяло и единствено от състрадание? Беше невъобразимо! И как, по дяволите, беше оцеляла след сблъсъка със Самир? Все пак човекът бе познат като „Инферното“ и то не без причина.

Осигурих им повече, отколкото биха могли да постигнат сами, помисли си той горчиво, премахнах Олфъс Нести и им поднесох Брокена. Доробон са на път да осъществят завръщането си. В момента би трябвало да съм на мястото на събитията, в Джавон, да помагам на Сордел и да се справя с Елена — а вместо това тези безмозъчни идиоти ме принудиха да измина осемстотин километра през континентите, за да ме подложат на съд. Как смеят!

Той стисна зъби. Внимавай, Гървон. Остави гнева. Трябва ти самоувереност. Непоколебимост. Наблегни на постигнатото до тук. Убеди ги. Не се предавай.

Императорът седеше на трона си окъпан в светлина. Всички други оставаха в сенките, дори Императрицата майка. Гейл предвидливо коленичи първо пред нея, за да признае нейното превъзходство — и да си подсигури подкрепата ѝ. А ако това не се понравеше на императора, проблемът си беше негов.

— Бих ли могъл да седна?

Тя махна с ръка:

— Разбира се, магистър Гейл. Сигурно сте изморен, идвате от много дълъг път — гласът ѝ бе сдържан и хладен и както забеляза Гейл с облекчение, без следа от каквато и да е осъдителност.

Той огледа тъмните силуети. Дубрейл го нямаше, най-вероятно броеше пари в Палас. Томас Бетилон изглеждаше ядосан, че са го довлекли чак от Понтус. Сигурно си мисли, че щеше да е по-добре просто да ме обесят там. Калтъс Корион обикновено чукаше сексапилните си млади момичета в огромния си дворец близо до Брес, така че не бе изминал дълъг път, за да дойде. Сигурно обаче е бесен, че са го измъкнали оттам в такъв студен ден. Висшият прелат Уъртър го погледна спокойно. Сигурно не му дреме какво ще се реши, стига след това да има греяно вино.

След това отмести поглед към Белоний Вълт, който му се усмихна ведро и му смигна окуражаващо. Ех, като двете страни на монета, а, Бел? Същият както винаги!

Томас Бетилон започна:

— Какво, по дяволите, става, Гейл? Казахте, че хората ви ще избият Нести до крак — не само половината от тях! Казахте, че можем да се доверим на онази кучка Анборн, а тя уби един от най-добрите ти служители и се засели там! Как мислите, защо още не сме ви обесили за топките?

Уъртър се изкиска, сякаш губернаторът беше изрекъл изключително забавна шега:

— Томас има право — измърмори той. — Мисля, казвахте, че имате доверие на хората си — той изцъка с език и се обърна към Белоний с присвити очи. — Разбира се, Гейл е от вашите хора, Вълт.

Белоний го погледна спокойно:

— Гървон никога не ме е разочаровал… преди.

Гейл се обърна към Лучия:

— Може ли, Ваше Величество?

Тя кимна безразлично, давайки му позволението да говори, и той се обърна към мъжете:

— Господа, едва ли има по-изумен от мен от измяната на Елена Анборн. Вината е моя, тъй като не предвидих, че може да се случи. Не знаех, че е отдала предаността си на друг. Ако бях осъзнал по-рано тези неща, нямаше да оставя Самир сам с нея, защото той можеше и да е силен, но тя е по-умна от него. Уважаемият генерал Корион винаги е казвал, че нито един план не би оцелял при разкриването му от врага, и на това и станахме свидетели, но начинът, по който човек се справя с грешките си, го отличава сред останалите. Трябва да намерим силите да отвърнем на удара. Трябва да проявим гъвкавост и да се поучим от грешките си, да се изправим пред новите обстоятелства.

Гейл извърна поглед към Лучия:

— „Битките не се печелят със стратегии, а с начина, по който приспособяваш стратегиите си“ — заяви той, отново цитирайки Корион. Забеляза, че генералът в действителност се ласкаеше.

— Е, какъв е планът ви за изход от ситуацията, господин Гейл? — попита Корион с много по-малко враждебност от преди.

Добре, поне вече допускаш, че мога и да имам някакво бъдеще.

— Вече разполагам с нови ресурси в региона — шестима магове на място и още на път за там. Предвидил съм три основни действия на сцената, всяко едно независимо от останалите. Първо: Рът Сордел ще ръководи Горгио в сломяването на Нести. Второ: ще внедря свой агент сред Нести. И трето: ще ускоря възвръщането на властта на Доробон. Да не забравяме вече постигнатото — премахнахме Олфъс Нести, отвоювахме столицата и държим една от дъщерите му в плен. Искам да помоля за вашето доверие, защото ви уверявам, че знам как да се приспособявам и да подобрявам тактиките си, за да завърша започнатата работа.

— Значи всъщност казвате: „Да, провалих се, но вие сте вързани за мен, така че ми се доверете, за да оправя нещата“, с няколко добре подбрани цитата, за да спечелите Калтъс на своя страна — обобщи навъсено Лучия.

Гървон усети как леко се изчервява при тази точна оценка. Бетилон изсумтя съгласието си. Корион присви съмнително очи, сякаш се опитваше да разбере дали не са го порицали. Уъртър наблюдаваше бдително, в опит да прочете предразположението на Лучия. Лицето на Вълт бе напълно невъзмутимо и кротко, олицетворявайки самото спокойствие.

— И все пак, мисля, че сте прав, магус Гейл — Лучия продължи, за негово огромно успокоение. — Аз съм жена, която умее да прощава и вярвам, че понякога нещата се объркват, просто защото могат. Случват се напълно непредвидени събития, само за да развалят едни от най-добрите планове. Вашите уверени думи днес ме успокоиха — очите ѝ му напомняха колко много ѝ беше задължен.

Тя прошепна в съзнанието му:

<Много добре, магус. Не се изплаши и не избяга. Не се опита да се скриеш или да прехвърлиш вината другиму. Имаш вече план как да обърнеш нещата в наша полза. Но ако се провалиш още веднъж, смъртта ще ти се стори сладка.>

Бетилон изглеждаше намусен, а императорът — разочарован, но всички други кимаха одобрително. Той срещна погледа на Вълт. Белоний се усмихваше, сякаш успокоен за приятеля си. Да, Бел. Благодаря ти за всичко.

— Е, какъв е планът ви да заврете главата на онази курва Анборн в собствения ѝ задник? — попита ведро Лучия.

Разсмя се на собствения си цинизъм и смехът ѝ зазвънтя. Мъжете последваха, избухвайки в кикот.

Ако тя е светица, то аз съм Бог.

— Така — отвърна Гейл и се наведе напред. — Ето какво ще направим…