Златната кула

Глава шеста

Кал сънуваше, а в съня си бе възрастен маг в град, който не познаваше. Вдигна ръце и черните мълнии на Хаоса проблеснаха между тях. Изпита усещане за увереност и всепомитаща сила. Тя му напомни какво изпитваше, когато Хаосът течеше през тялото му, само дето сега знаеше как да го насочва.

Сигурно това бе чувството да си като Константин Мадън.

Черният пламък се изстреля от пръстите му. Все едно бе гръмовержецът Зевс — можеше да изпепели целия свят без усилия. С няколко движения на пръстите си насочи унищожителния огън, като започна да поваля маговете, които се мъчеха да избягат. Огньове изригнаха от покривите на сградите. Една часовникова кула гореше. Нямаше противотежест, но това беше без значение. Вече нищо нямаше значение.

Само силата.

Кал се събуди със стон. Косата му бе залепнала за челото от пот. Отне му няколко дълги мига, за да си спомни кой е и къде е — в леглото си в Магистериума.

Изрита завивките, като се надяваше студеният въздух да го разбуди и откъсне от съня. Той бе ужасен, но и някак прекрасен…

Добре ли си? — попита притеснен Аарън.

Мисля, че да — отвърна Кал. — Просто сънувах кошмар.

Това бе Константин — каза Аарън. — Спомените му. Няма какво друго да е било.

И преди съм имал странни сънища — възрази Кал. — Невинаги означават нещо.

Извинявай за преди — каза Аарън. — Нека само ти кажа какво намерих, става ли? После може да се разберем как да се оправим с целувките… докато съм тук.

— Ще се оправим, като не се целувам, ясна ми е работата — въздъхна тежко Кал. Поне в спалнята си можеше да разговаря с Аарън, без някой да помисли, че е полудял. — Давай.

В главата ти има нещо заключено — каза Аарън. — Не знам как да го опиша, но тук е като в огромна стая без прозорци. Мога да усещам това, което не виждаш. Има потоци, емоции, които минават покрай мен, а мислите ти са като думи в главата ми. Но докато не разговаряхме, почувствах, че се ударих в заключена врата по средата на стаята. Вътре в нея е затворено нещо.

— Като потиснат спомен? — попита озадачен Кал.

Мисля, че това са спомените на Константин — отвърна Аарън. — Мисля, че някой ги е затворил там, така че да нямаш достъп.

— Но защо някой би направил това?

Нямам представа — раздразнено отвърна Аарън. — Може би, когато си скачал от тяло в тяло, бебешкият ти мозък е заключил всички тези спомени, понеже не е могъл да ги обработи.

Звучеше съвсем логично.

— А може би са щели да ме накарат да осъзная, че съм възрастен, пленен в бебешко тяло. Може би Константин е смятал, че ще полудее от това?

Не зная, но мисля, че трябва да ги отворим.

Кал скочи от леглото и поклати глава, макар да знаеше, че Аарън не може да го види.

— Само това не!

Но защо?

— През цялото време, докато бях с Майстор Джоузеф или около Анастасия Таркуин, те настояваха да си спомня какъв съм бил като Константин Мадън, понеже смятаха, че неговите спомени ще… де да знам, ще заместят моите. Ами ако от тези спомени спра да бъда Кал?

Аарън замлъкна за дълго.

Мислех, че тези спомени ще са като моето присъствие в главата ти. Аз пак съм си аз, въпреки че чувам мислите ти.

— Но душата на Константин бе моя. Може би ще ги чувствам като мои спомени. Но дори да не стане така, ако тези спомени са много, много лоши?

Бе уплашен, осъзна той, не само от възможността да се превърне в Константин, но и да се изправи срещу всички ужасни неща, които бе сторил.

Ами ако си спомнеше нещо чудовищно? Например смъртта на собствената си майка?

Не бях помислил за това — призна си Аарън. — Но ако някога решиш да погледнеш в спомените, знай, че и аз съм в главата ти. Ще направя всичко, за да може и ти да останеш.

— Нека помисля върху това.

Кал се почувства като страхливец.

Беше рано, но знаеше, че няма да може да заспи отново. Вместо това стана, взе кърпата и новите си дрехи и отиде в банята, а Пакостник го последва. Изкъпа се бързо, докато Пакостник пукаше сапунени мехурчета с език, кихаше и после им ръмжеше.

След банята Кал се върна в стаята си и с изненада видя как Джаспър прави гимнастика гол до кръста в общата стая.

— Какво правиш?

— Загрявам за предстоящия ден — отвърна Джаспър, все едно Кал бе странният от двамата. — Настройвам се да правя магии.

— Аха! Ясно.

Докато разходи Пакостник и се върне, и двете момичета бяха станали — Гуенда с лилава копринена кърпа над плитките си, Тамара, прозяваща се, докато носеше пастата си за зъби към банята. Реалността беше, че Джаспър и Гуенда наистина бяха новите съквартиранти на Кал и част от неговата група чираци, а той не бе сигурен как се чувства заради всичко това. От друга страна, поне не го бяха заварили да целува Тамара.

Кал тъкмо бе оставил малко кучешка храна за Пакостник, когато вратата се отвори и влезе Майстор Руфъс.

— Днес, чираци, ще продължим да се обучаваме за металите както от научна, така и от магическа гледна точка. Кал, ще се присъединиш към нас след среща с маг от Асамблеята.

— Това не звучи добре — каза Кал.

— Срещата е неформална, а господин Раджави ме увери, че няма да отнеме много време от часовете ти.

Майстор Руфъс май не беше особено загрижен, което бе успокояващо. А и Кал познаваше господин Раджави. Може би срещата нямаше да се развие зле.

— Татко е дошъл? — попита Тамара.

— Каза ми да ти пратя поздрави — рече Майстор Руфъс. — Съжалява, че не може да те види, но има правила за срещите на чираците с гости.

Освен ако чиракът не бе Макар, който освен това можеше и да е Черен лорд. Тогава човек имаше много гости.

— Кал, господин Раджави ще те чака в кабинета ми. Ще придружа останалите до трапезарията.

И с тези думи те излязоха, като оставиха Кал да яде зърнена закуска и после да отиде до кабинета на Майстор Руфъс сам.

Кал пое по пътеката, минаваща покрай една от многото подземни реки в Магистериума. Тя светеше в зловещ син цвят от светлината на мъховете. Той се оглеждаше за Уорън и дори извика името на малкия гущер няколко пъти, а гласът му отекваше в пещерите. Беше сигурен, че ще види Уорън по време на късия път с лодката, но като слезе на далечния бряг, реши, че Уорън го отбягва.

Когато стигна до вратата на Руфъс, Кал почука и чу зад нея гласа на господин Раджави:

— Влез!

Кабинетът изглеждаше както обикновено. Същите документи, натрупани до стените, изпълнени с това, което Кал вече разпознаваше като алхимически уравнения. Големия диван го нямаше, заместен с още книжни лавици, а старата работилница бе сменена с нова, от лъскав чист материал — кварц, предположи Кал.

Бащата на Тамара седеше зад бюрото на Руфъс.

О, боже! — помисли си Кал. — Бащата на Тамара!

А той току-що бе целунал дъщеря му. Да не би господин Раджави да бе дошъл за това?

Не бъди толкова глупав — каза Аарън. — Да не мислиш, че е телепат?

Кимия била наказана, че е излизала с Черния лорд Алекс. Така му беше казала Тамара. Беше добре известно, че господин Раджави не одобрява децата му да излизат с Черни лордове.

Кал седна на стола срещу бюрото с ококорени очи. Господин Раджави го загледа, без да се усмихва. Носеше скъпо изглеждащ черен костюм и дебел златен часовник на китката си. Брадата му бе идеално подкъсена.

Трябва да кажа нещо за Тамара — помисли си Кал.

Изобщо не трябва — разтревожено се обади Аарън.

Трябва да го успокоя — възрази Кал.

За кое? Ти целуна Тамара. Просто си дръж устата затворена, Кал.

— Намеренията ми са благородни! — внезапно каза Кал. Искаше да добави още нещо, но Аарън забръмча в главата му като гигантска пчела.

— Това е прекрасно, синко — примигна господин Раджави. — Добре е да чуя, че макар да носиш душата на Константин Мадън, искаш да живееш почтено.

Едва се измъкна — промърмори Аарън.

Поне бе спрял жуженето на пчелата. Кал се размърда неспокойно в стола.

— Ще карам по същество — каза бащата на Тамара. — Майка ти, Анастасия Таркуин, пита за теб.

— Тя не ми е майка — вълна от гняв заля Кал и изпари предишното му смущение. — Тя е майка на Константин Мадън, а аз не съм той.

— Харесвам увереността ти — усмихна се тънко господин Раджави — и знам, че дъщерите ми имат високо мнение за теб. Но пък аз вече се тревожа, когато дъщерите ми харесат някого.

Може би трябва да му кажеш, че си целунал Тамара — каза Аарън. — Голям гадняр е.

Винаги е бил такъв — отвърна Кал. — Не си го видял, понеже не се държеше така с теб.

Кал веднага съжали, че си е помислил това, но не искаше да проточва тишината, докато се мъчи да обяснява какво е искал да каже на Аарън.

— Ако имате предвид Алекс Страйк, и аз се радвам, че умря — каза рязко Кал, — но не искам да виждам Анастасия.

— Тя е в Паноптикона — каза господин Раджави, — процесът срещу нея беше този следобед. Осъдиха я на смърт.

Това разтърси Кал. Опитваше се да не го покаже, но ръцете му стискаха облегалките на стола. Може би трябваше да се съгласи да я види, но когато опита да си се представи в Паноптикона, от другата страна на вълшебното стъкло, се почувства ужасно. Освен това нямаше какво да каже на Анастасия. Не можеше да й помогне. И не искаше да се прави, че е нормално да го нарича Константин.

Помисли си за спомените, които Аарън бе намерил заключени в главата му. Може би, ако ги погледнеше, щеше да изпита някои от чувствата, които тя се надяваше да намери в него. Това обаче само го изпълни с още повече решителност да не ги отключва.

— Трябва ли да отида? — попита Кал.

— Разбира се, че не — отвърна господин Раджави.

Изглеждаше облекчен от това, че Кал отказва. Може би и той не искаше момчето да ходи в Паноптикона.

— Ако промениш мнението си, обади се на Майстор Руфъс.

Кал се изправи, решил, че срещата е приключила, но господин Раджави остана на мястото си. След един неловък миг Кал отново седна.

— И нещо друго ли има?

— Предложение. Скоро завършваш Магистериума. Когато завършиш Златната година, ще бъдеш истински маг, при това изключително могъщ, Макар. Искам да отидеш в Колегиума. Ще направя така, че да те приемат в най-добрите специалности. Ще ти проправя пътя да станеш много важен маг, може би дори член на Асамблеята. Искаме обаче да спреш да използваш магия на Хаоса без изричното разрешение на Асамблеята. Искаме да бъдеш нашият Макар.

Кал бе смаян. Не беше като да използва магията на Хаоса през цялото време и за удоволствие. Но това бе същият господин Раджави, който беше карал Аарън да прави фокуси с магията на Хаоса на едно от тържествата си. Как можеше това да е правилно, а неговото — не?

Може би Асамблеята ще разреши и на теб да правиш фокуси с магията на Хаоса на тържества — каза с изненадващ цинизъм Аарън.

— Но как бихте разбрали? — попита Кал.

Господин Раджави повдигна вежди. Кал предполагаше, че това не звучи като въпрос от човек, който смята да живее почтено.

— Е — каза господин Раджави, — ще ти изберем нов маг за противотежест.

Нов маг за противотежест? Кал бе изненадан от това колко го отвращава тази мисъл. Аарън бе най-добрият му приятел. Затова се бе съгласил да стане противотежест на Аарън и после той да бъде неговата.

Аз все още съм ти най-добрият приятел — каза Аарън. — Ако започнеш да мислиш за мен като за умрял, наистина ще се уплаша.

— Ами ако не се съглася? — попита Кал на глас.

— Дано се съгласиш — отвърна магът едновременно с обещание и закана.

— Трябва да помисля върху това — колебливо рече Кал.

Господин Раджави се изправи и му протегна ръка, той я стисна. Отново осъзна колко е пораснал. Вече гледаше надолу към главата на господин Раджави.

— Помисли си добре — каза господин Раджави. — Очаква те бляскаво бъдеще.

Кал сковано се прибра през тунелите, мислейки върху предложенията за Анастасия и Асамблеята. Мислеше и за Алистър и обещанието му след края на годината да пътуват и да си отворят малък бизнес на ново място и с нова самоличност.

Присъедини се към работата на останалите от групата. Тамара оформяше метала си в блестящ кръг, течен и запленяващ. Джаспър ръчкаше късчета злато, докато Гуенда опитваше да оформи каша бронз в гривна. Майстор Руфъс стоеше на една скала.

Изглеждаше отчаян.

Ако Кал заминеше с Алистър, никога повече нямаше да ги види, но ако приемеше предложението на Асамблеята, щеше да ги вижда когато си поиска. Можеха да отидат заедно до Колегиума. Нямаше да прави повече магия на Хаоса, но той и не я обичаше особено. Може би господин Раджави дори нямаше да накаже Тамара, ако станеха гаджета.

Забравяш само едно нещо — каза Аарън.

И какво е то? — попита Кал.

Мен.