Златната кула

Глава четвърта

Застанал в Голямата зала, Кал си спомни първия път, когато бе стъпил там, заслушан в думите на Майстор Руфъс, с толкова силно биещо сърце, колкото и сега. Спомни си как се дивеше на блестящия под от слюда, скалните стени, оформени от течаща вода, огромните сталагмити и висящи сталактити, искрящата синя река, която се виеше през залата и те караше да внимаваш къде стоиш, макар пространството да бе огромно.

Тогава се беше страхувал от безоките риби и да не се изгуби в тунелите. Но сега тези грижи сякаш принадлежаха на друг човек.

Тамара го изненада, като стисна ръката му. Дали това означаваше, че все още го харесва? Че отново може да станат гаджета? Джаспър си бе върнал Селия, а беше пълен дървеняк. Може би и Кал имаше шанс.

Селия е проста пръчка — каза Аарън, което бе нетипично хапливо за него. — Не биваше да ти наговаря онези неща.

— Мислех, че харесваш Селия — каза Кал и Тамара го погледна изненадана.

Беше го изрекъл тихо, но явно недостатъчно.

— Харесвам я — каза тя, — или поне я харесвах. Но когато ти наговори онези неща, все пак обиди всички ни. Сега мисли, че сме твои безмозъчни слуги.

Тя цялата пламна от яд.

— Да ходи да яде безоки риби!

Все повече ученици се събираха в празната зала. Кал бе принуден да застане по-близо до Тамара, но нямаше нищо против.

— Какво стана с идеята, че трябва да подхождаме с разбиране към хората?

— Всяко правило си има изключения — отвърна Тамара. — Виж, на Селия може да й дойде акълът, просто е страшно…

Звук като от масивен метален гонг отекна над главите им. Метална магия. Кал почувства как вързаната за бедрото му Мири вибрира в тон. Чу се звук от всмукване и внезапно Майстор Руфъс надвисна над тях и ги погледна отвисоко. Зад него имаше още магове, някои познати, други не. Майстор Норт бе във въздуха от едната страна, а Майсторите Рокмапъл и Милагрос от другата.

Кал не бе виждал Майстор Руфъс от бойното поле. Полазиха го тръпки при спомена. Едва не бе загинал. Твърде голям бе шансът да изгуби всичко, за което се беше борил.

— Ученици — гръмна гласът на Майстор Руфъс, подсилен от въздушната магия, — извикахме ви, понеже знаем, че сте измъчвани от слухове и тревога. Действително, магическият свят е в дълбока криза. Майстор Джоузеф, служителят на Врага на Смъртта, опита да ни унищожи в името на Константин Мадън. Ала той бе победен.

Думата отекна гордо.

— Всички имаме близки, минали на страната на Врага от страх или за лична изгода.

Учениците започнаха да си шушнат. Кал осъзна, че мнозина зяпат Джаспър, и внезапно в паметта му изплува почти забравеният спомен как страж от Асамблеята отвежда бащата на Джаспър от бойното поле с вързани ръце.

— Мнозина от тези магове сега са в Паноптикона или в плен на Асамблеята. Отнасяйте се към тези, които имат такива роднини, със съчувствие. Тяхното огорчение от обичните им хора е достатъчно силно.

Джаспър стана морав и сведе очи към пода.

— Това трябва да ни е за урок, че не бива да оставяме страха да ни владее — каза Майстор Руфъс. — Злите езици, подозрението към вашите другари чираци, всичко това иде от страха. Ала в сърцето на един маг няма място за страх. Страхът от смъртта тласна Константин Мадън по пътя към безумието. Когато страхът ни владее, забравяме кои сме в действителност и на какво добро сме способни.

Тълпата притихна.

— Между нас има такива, от които може да се боите, понеже не ги разбирате — продължи Майстор Руфъс. — Калъм Хънт, нашият Макар, затвори последната глава от мракобесното завещание на Врага на Смъртта. Когато настъпи моментът за избор, той избра реда и законността, доброто и човещината. Винаги ще има зло, което се надига, за да ни завладее, но и добро, за да го победи.

Руфъс кръстоса ръце пред гърдите си.

— Искам аплодисменти за Калъм Хънт.

Ръкоплясканията бяха доста вяли. Тамара пусна ръката на Кал, за да може да ръкопляска, а другите бавно се присъединиха. Не беше като на мач след гол, но бе по-добре от нищо. Звукът заглъхна бързо, след като Майстор Руфъс и останалите магове слязоха на земята и величествено тръгнаха из залата, давайки знак, че срещата е приключила.

— И сега какво? — попита Кал, който се отдръпна, когато другите ученици започнаха да излизат.

Не искаше допълнително внимание към себе си.

— Имаме време — сви рамене Тамара. — Предполагам, че може да се върнем в стаите си.

— Добре — отвърна Кал със смесени чувства.

Искаше да остане насаме с Тамара, но се притесняваше, че може би не знае какво да й каже. Все пак едничката причина тя да не му се сърди, беше в това, че Аарън му бе диктувал какво да каже, а тя харесваше нещата, които Аарън говори, може би защото всъщност бе харесвала него. Поне така бе помислил Джаспър. Така мислеше и Кал, ако трябваше да бъде честен. Всички харесваха Аарън повече от него. Защо с нея да е различно?

Нали ти каза, че те харесва — каза Аарън и Кал направи гримаса.

Нямаше против това, че Аарън чува мислите му, но му се искаше някак да скрие какво мисли за самия Аарън.

Искаш, но не можеш — подразни го Аарън.

Кал въздъхна и тръгна отново по коридорите на Магистериума, като опитваше да не мисли за нищо. Може би можеше да изведе Пакостник на допълнителна разходка. Вълкът обичаше да тича на воля.

Кал размаха гривната си пред вратата на стаята им и след като тя се отвори, завари Майстор Руфъс да ги чака вътре. Бе седнал на дивана и гледаше към Кал и Тамара изпод рунтавите си изразителни вежди.

— Добре дошъл обратно в Магистериума! — каза той. — Надявам се, че си щастлив отново да бъдеш тук.

— По-приятно е, отколкото в Паноптикона — каза Кал. — Голяма реч дръпнахте.

— Да — каза Майстор Руфъс, — и аз си я харесах. Надявам се да сте готови за следващия урок. Може и да сте научили достатъчно за магията, за да преминете Сребърната порта, но не сте овладели същите заклинания като останалите групи чираци. Ще трябва да се понапънете, за да ги настигнете.

— Страхотно — завъртя очи Кал.

Майстор Руфъс не обърна внимание на коментара му.

— Както Тамара знае, в края на Златната година даваме награди на учениците. Те ще ви помогнат да продължите напред в Колегиума и света на маговете като цяло. Няма време да се туткате, ако искате да постигнете нещо.

— Шегувате се — каза Кал. — Каквото и да направя по време на Златната година, хората ще продължават да мислят за мен като за онзи тип, който някога е бил Врагът на Смъртта.

— Може би — каза Майстор Руфъс. — А Тамара?

Кал се огледа виновно.

— Тя ще се справи страхотно — каза той и наистина му се искаше да е така.

При мисълта, че Тамара може да не получи наградите, които заслужава, се почувства ужасно. Тя бе най-добрата от всички по време на Железния изпит. Беше най-добра във всичко. Ако не спечелеше, щеше да е заради него. Неслучайно имаше нужда от Аарън, за да знае какво да каже.

— Ще опитам — каза Тамара и сръчка Кал. — И двамата ще се опитаме.

Кажи й, че ще дадеш всичко от себе си — рече му Аарън.

— Ще направя каквото мога — каза Кал, а Тамара и Майстор Руфъс го погледнаха изненадани.

— Радвам се да го чуя — рече Майстор Руфъс и се изправи на крака. — Готови ли сте да започваме?

Кал се сепна. Не бе осъзнал, че уроците предстоят веднага.

— Май да — каза той.

Струваше му се, че Тамара го гледа някак особено, но когато излязоха в коридора, застана до него и дори удари рамото си в неговото, така че може би си въобразяваше. Майстор Руфъс закрачи пред тях, като си проправяше път през тълпите ученици, които отново бяха тръгнали към главната зала.

Майстор Руфъс ги превеждаше през не толкова претъпкани коридори, а после надолу към естествено каменно стълбище, което слизаше в пещера с размерите на катедрала. В центъра блещукаше син подземен басейн. Кал бе забравил колко красив може да бъде Магистериумът.

— Какво съм изпуснал?

— Всичко — каза Тамара, но без злоба. — По-добър контрол над огнената магия, над бурите, времето, металообработването…

Кракът на Кал го заболя силно, докато стигне покрития с камъчета под на пещерата. Той го бе счупил като много малък и така и не се бе възстановил. След няколко операции вече беше сигурен, че това никога няма да се случи. Бяха пристигнали и други ученици — Кал видя Гуенда, Селия, Раф, Кай и увесилия нос Джаспър. Майстор Милагрос също беше там, като им обясняваше, че ще се разделят на отбори. Назначи Селия и Джаспър за капитани.

— Страхотно — промърмори Кал на Тамара, — сега никога няма да ме изберат.

Селия избираше първа и се спря на Раф. После дойде редът на Джаспър. Той мина покрай чакащите ученици като младши офицер, който оглежда униформите на войниците във филм. Дори присви едното си око и задъвка въображаем тютюн. Кал си помисли, че прекалява.

— Труден избор, труден избор — обяви накрая Джаспър и спря, скръстил ръце зад гърба си, — много добри кандидати.

— Джаспър, давай малко по-бързичко — обади се Майстор Руфъс. — Става дума за едно упражнение, няма да ходим на световно първенство.

Джаспър въздъхна, за да подчертае колко е неразбран.

— Калъм Хънт — избра той.

Чу се изненадано мърморене и дори Тамара ахна. Кал бе твърде смаян, за да помръдне, докато Тамара не го бутна по гърба. Той отиде до Джаспър, а всички ги гледаха. Селия почервеня от яд, а Джаспър я погледна тъжно.

— Не разбира защо те избрах — каза той, след като Кал застана до него.

— То и аз не разбирам — отвърна Кал.

— Така е справедливо — продължи Джаспър. — Връщам жеста, задето направи вярното решение на бойното поле и спаси толкова човешки животи. Сега сме квит.

Кал повдигна вежди. Беше неприятно да те изберат последен, но това, че са го извикали пръв, не му се струваше равностойна замяна, задето е спасявал човешки животи.

— Знам — каза Джаспър, — не трябваше да го правя. Но що да сторя, когато прокълнат съм с благородство? Не би ме разбрал.

— Никой не може да те разбере, Джаспър — отвърна Кал, а Аарън избухна в смях.

Докато говореха, отново бе настъпил редът на Джаспър. В бърза последователност той избра Гуенда, Тамара и Кай, докато Селия се спря на Синди и Малинда от Златната година.

— Това ще е тъпо — каза ведро Гуенда, когато всички се събраха заедно. — Джаспър, какво си мислеше?

— Постъпи благородно — защити го Кал.

— Иска в отбора да е с хора, на чийто фон да изглежда по-кадърен.

Джаспър я погледна смъртно обиден, ала не възрази.

— Отбори! — каза Майстор Милагрос, като привлече вниманието им към себе си. Носеше някаква кошница. — Искам всеки чирак да вземе една от металните пръчки и да я омагьоса така, че тя да намери друг метал. В Магистериума има изобилие от метални резерви. Вие решавате кой метал искате да засечете. Отборът, който намери най-много метали през следващия час, печели.

Кал погледна към Майстор Руфъс и му стана ясно, че учителят им чака да вдигнат ръце и да попитат нещо от сорта на „как да омагьосаме пръчките“?

— Късмет! — пожела Майстор Милагрос и двата отбора се отправиха да изпълнят задачата.

Майстор Руфъс поклати глава и Кал се почувства сякаш вече се е провалил на някаква важна задача.

Той почувства метала в ръката си хладен и по-тежък от очакваното.

— Добре — каза на отбора си, — какво правим сега?

Гуенда завъртя очи и прибра един кичур зад ухото си.

— Видя ли, Джаспър?

Благодарността на Кал за това, че Гуенда бе готова да седне до него, бързо се изпаряваше.

— Бях в затвора, а после ме отвлякоха — сопна се Кал. — Не съм бил на плажа с мелба в ръка.

— Аз чух, че Тамара те била отвлякла — каза Кай, като я погледна любопитно.

— Просто ни помогни — каза Тамара — за доброто на отбора.

— Добре — примири се Гуенда. — На практика караме пръчките да търсят метал вместо вода. Пресегнете се в метала и помислете какво искате да намери. Пръчките имат късчета други метали в тях, така че може да ги накарате да търсят злато, мед, алуминий или каквото там се сетите.

— Най-умно е да разделим металите — каза Тамара, което бе наистина умно.

— Аз ще поема волфрама — кимна Гуенда. — Кай, ти вземи медта. Тамара, ти вземи златото, а…

— Аз съм капитанът на отбора — напомни им Джаспър. — Аз ще взема златото. За Тамара остава среброто. Другото е наред. На Кал може да оставим алуминия.

Кал дори не бе сигурен какво точно представлява алуминият, освен фолио, в което баща му убиваше остатъците от вечерята. Нямаше какво да направи обаче, освен да се съгласи.

— Хубаво — каза той и се съсредоточи върху металната пръчка в ръката си.

Опита да си представи, че е вълшебна пръчка. В крайна сметка, макар че по телевизията в света на нормалните хора маговете често вадеха пръчки и казваха „Абракадабра“, в живота беше доста по-различно. Щеше да размаха тази пръчка и тя да го отведе към най-скучния измежду всички метали. Пък после можеше да си увие в него сандвич с лишеи.

Кал се съсредоточи и опита да намери нещо подобно на фолиото, с което бе израсъл. Съсредоточи се в сребристия сияен отблясък, докато не почувства резонанс.

Справяш се — окуражи го Аарън.

Кал почувства движение в металната пръчка, която държеше. Тя се завъртя леко и после се изпъна, като едва не го издърпа напред. Той се остави да го води като Пакостник на каишка. Чуваше гласовете на останалите да коментират възбудено и невярващо, докато търсеха собствените си метали. Бързо се насочи към езерото. Запита се дали пръчката няма да опита да го удави. Може пък алуминият да е на три метра дълбочина. Потрепери леко и се успокои, когато установи, че пръчката опитва да го накара да заобиколи огромна скала.

Установи, че се провира в тясно пространство между скалата и каменната стена. Точно когато стана твърде клаустрофобично, то се разшири леко. Кал влезе в пространство, малко по-голямо от телефонна кабина, а над него се виждаше таван, висок като в катедрала. Огледа се наоколо. Пръчката бе спряла да трепери, но Кал не видя нищо подобно на алуминий.

Внимавай — каза внезапно Аарън. Кал се отдръпна точно когато нещо профуча покрай ухото му и удари пода. Той зяпна. Блещукаше леко. Очевидно бе топка алуминий.

Той остана задълго загледан в нея.

— Ама аз ли…

— Калъм Хънт — обади се дрезгав съскащ глас, който Кал познаваше отлично.

Той изви врат назад и видя огнения гущер, увиснал на камъка над главата му. Лъскавите люспи на Уорън блестяха на светлината, а златисточервените му очи се въртяха като огнени колелета.

— Подарък за теб.

Уорън ли му бе дал алуминия? Кал се наведе да го вдигне, а когато се изправи, погледна гущера с подозрение и попита:

— Защо ми помагаш?

— Старите приятели се подкрепят — изсмя се Уорън и килна глава на една страна. — Не очаквах да видя и двама ви.

Мисля, че долавя присъствието ми — каза Аарън някак изнервено.

— Кал? — промъкна се Гуенда иззад тях. Кал едва не подскочи. — Какво…

Внезапно тя млъкна и загледа Уорън с ококорени очи.

— Това огнен елементал ли е?

— Това е Уорън — каза Кал, — един познат гущер.

— Колко грубо! — изсъска Уорън. — Та ние сме приятели.

— И говори — изуми се Гуенда. — Къде го намери?

— Той ме намери — отвърна Кал. — Уорън се показва само когато иска. Какво става, Уорън? Услуга ли искаш?

— Дойдох да те предупредя — отвърна гущерът. — В света на елементалите са плъзнали слухове. Чух ги от водните елементали в реките и от въздушните в небето. Дошъл е нов велик.

— Велик? — премигна Гуенда. — Велик какъв?

— Металните елементали говорят за писъците на Аутомотонес — заяви Уорън.

— Аутомотонес обаче умря или потъна в Хаоса — каза Кал. — Стига, Уорън. Няма никакъв смисъл в думите ти.

Уорън изсъска раздразнено.

— Краят е по-близо, отколкото си мислиш.

— Това прозвуча зловещо! — Гуенда едва не изтърва пръчката си.

— Спокойно — рече й Кал, — той винаги все това повтаря.

— Кал! — извика отнякъде Тамара, явно разтревожена. — Кал, къде си?

— Колко много приятели имаш! — Езикът на Уорън се стрелна и облиза собственото му око, навик, за който Кал смяташе, че трябва да остане скрит за други очи.

Тамара се появи от тясното пространство и примигна първо към Гуенда и после към Уорън.

— Стори ми се, че чух как говорите с някого и…

Гласът й замлъкна. Вероятно сега разбра колко излишна е тревогата й, че Кал говори с някого.

— Какво става?

— Нищо особено — каза Кал по същото време, когато и Гуенда отговори:

— Зловещият гущер изрече зловещо предсказание.

Тамара скръсти ръце и погледна строго към Кал.

— Каза нещо за писъците на Аутомотонес или нещо подобно — призна той, — но аз му обясних, че Аутомотонес е в Хаоса. Аарън го прати там, когато търсехме баща ми.

Така беше — доволно потвърди Аарън.

Кал се обърна да посочи Уорън, ала малкият елементал бе изчезнал и той гневно вдигна ръце.

— О, хайде стига! Уорън! Върни се!

— Значи така се случват при вас нещата — коментира Гуенда. — Идва някакъв шантав гущер и всичко отива по дяволите. Трябва да се биете с гигантски елементали и обсебени. Да знаете, че аз няма да участвам.

— Че ние не сме те и канили — отвърна сърдито Кал.

Но е права, така стават нещата при нас — каза Аарън.

Точно тогава се чу звън, подобен на далечна камбана, последван от гласа на Майстор Милагрос, която ги викаше. Кал не можеше да повярва, че упражнението вече е свършило.

— Вие намерихте ли нещо? — попита той.

— Не мисля, че в тунелите има сребро — поклати глава Тамара.

— Аз намерих жила волфрам и я отбелязах — самодоволно рече Гуенда. — Тръгнах да търся втора и попаднах на вас.

Провряха се през тунела и завариха Кай и Джаспър развълнувано да маркират на картата какво са намерили. Кал забеляза, че той единствен има част от метала. Надяваше се това да е хубаво, но когато го показа на Майстор Милагрос, тя погледна алуминиевата топка с озадачено изражение.

Малинда и Синди бяха намерили много от металите си по стените. Отборът на Селия очевидно печелеше, но никой от Майсторите не го коментира.

— След като сте намерили толкова много метал в Магистериума, утре ще идете в библиотеката и ще откриете какви са свойствата на всеки — обяви Майстор Милагрос. — С какви видове магия са свързани металите? Как бихте могли да изработите оръжие от намереното днес? Искаме да видим плановете и идеите ви.

Селия тежко въздъхна. Очевидно очакваше награда, а не домашно.

— Днес ще направим още нещо — продължи Майстор Милагрос. — То се прави доста рядко, но не за пръв път. Майстор Руфъс и аз обсъждахме как най-добре да продължите обучението си и решихме, че Гуенда и Джаспър ще станат чираци на Майстор Руфъс, а аз ще взема някои ученици, останали без Майстори след последната битка. Сега всички са натоварени и това е начин да помогнем.

„Джаспър?! Защо вселената ме мрази?“ — помисли си Кал.

Тамара скръсти ръце пред гърдите си. Кал не бе сигурен какво означава това, но със сигурност не беше от радост.

Селия обаче беше готова направо да избухне. Явно бе ядосана, че гаджето й отива в друга група чираци, при това заедно с Врага на Смъртта. Това нямаше да оправи отношенията й с Кал.

— За Джаспър е ясно, че от самото начало иска да е чирак на Майстор Руфъс — каза Гуенда. — Но защо аз?

— И ти помоли да се презапишеш, забрави ли? — попита Майстор Милагрос.

За миг Гуенда изглеждаше, все едно ще се задави, и Кал внезапно си спомни как идваше в стаите им да се оплаква, че Джаспър и Селия се натискат. Бе попитала дали може да убеди Майстор Руфъс да я вземе за чирак. Явно не го беше обсъждала само с тях.

— Но това беше Бронзовата година и определено не съм искала да се местя с Джаспър! — каза Гуенда, което съвършено описваше и чувствата на Кал.

Той се запита дали от нея няма да излезе приятен съквартирант.

Но колкото и да ги харесваше, щеше да е странно да има нови чираци в групата. Винаги си бяха само тримата — той, Тамара и Аарън. Все още бе така, макар Тамара да не го знаеше. А и имаше важна работа с Тамара. Как можеше да завоюва сърцето й отново, ако Джаспър дебнеше наоколо през цялото време? Кога щяха да намерят време да разговарят?

И как ще намериш начин да й кажеш за мен? — попита Аарън. Нещо в тази мисъл накара Кал да си спомни, че Аарън може да се почувства все едно го заменят.

— Джаспър и Гуенда, трябва да се преместите при Тамара и Кал. Взимайте си нещата, а ние ще направим ново заклинание на гривните ви — каза Майстор Руфъс. — Довечера ще се видим лично, за да преценя силите и слабостите ви.

Джаспър кимна. Изглеждаше шокиран. Бе прекарал цялата Желязна година в опити да влезе в групата чираци на Майстор Руфъс, който бе най-известният измежду всички учители на маговете и имаше око да избира чираци, които вършат големи дела, за добро или зло. Бе обучил Константин Мадън, но и водещи магове от Асамблеята и Колегиума. Сега Джаспър най-после получаваше своя шанс.

— Добре — каза бавно той, все едно още се опитва да осмисли случващото се.

Гуенда го побутна отзад. Селия отиде при Майстор Милагрос, вероятно за да се оплаква. Кал реши, че е най-добре да се върне в стаята си и да подготви Пакостник, така че да не ухапе новодошлите.

Тамара тръгна с него.

— Какво мислиш за предупреждението на Уорън? — попита тя.

При всичко станало досега, това бе последното нещо, което Кал очакваше да го пита, но Тамара бе от хората, които трудно се разсейват с глупости.

— Възможно ли е Аутомотонес наистина да се е измъкнал от бездната? — попита Кал, макар да не очакваше отговор.

Не — отвърна Аарън. — Невъзможно!

— Не знам — каза Тамара, — но тази вечер може да потърсим информация в библиотеката. Може да има друг елементал като Аутомотонес.

— Братовчед? — попита Кал. — И мислиш, че приятелите на Уорън са ги объркали, понеже Аутомотонес е по-известен?

— Това трябва да е — погледна го ядосана Тамара. — Аутомотонес е по кориците на всички списания за елементали.

Това си го биваше — разсмя се Аарън.

О, я млъквай — помисли си Кал, като се хвана като удавник за сламка за нещо, което Тамара бе споменала между другото.

— В библиотеката ли ще ходим довечера?

Заедно? На среща?

— По-добре ще е да проверим, просто за да сме сигурни — кимна Тамара. — Уорън обича да дразни, но в някои случаи е бил прав.

Тя поглади брадичка с ръката си.

— Ще ни трябва помощ с тези книги. Може да викнем и Джаспър. Нали вече ни е съквартирант.

Значи няма да е среща, осъзна Кал. Аарън му пя весели песнички по целия път през коридорите на пещерата, за да го ободри.