Златната кула

Глава трета

Кал изпита дежа вю, когато влезе в трапезарията. Чувстваше се на познато място, но нищо не беше както трябва. Осъзна причината — познаваше малко от другите ученици. Големите бяха завършили. Не познаваше никого от Желязната и почти никого от Медната или Бронзовата година. Дори учениците от Златната и Сребърната година му се струваха различни. Някои имаха подобни на мъх бради. Кал посегна към собственото си лице. Трябваше да се обръсне тази сутрин. Така и Тамара щеше да е по-доволна.

Съсредоточи се — каза му Аарън.

Ако Аарън беше тук в различно тяло, нямаше да забрави да се обръсне. Щеше да оформи брадата си с естествени умение и сигурност и всички щяха да му се възхитят.

Скоро ще намерим тяло — подкрепи го Аарън.

Чакай малко! Какво? — помисли си Кал.

Но преди да може да се разтревожи истински относно това, Тамара го извика до масата с храна. Със стомах, сякаш вързан на възел по пътя към Магистериума, той не бе ял много, но с Тамара до себе си се чувстваше много по-добре и установи, че умира от глад.

Взе си зелени лишеи, няколко парчета голяма гъба и подобни на лилави топки кнедли в син сос.

Вземи си и торта от репи — каза Аарън. — Хубава е.

Кал никога не бе опитвал тортата от репи, която му изглеждаше като направена от безоки риби, но този път си сипа няколко парчета в чинията. Взе чаша чай и последва Тамара. Намери маса, на която щяха да са само двамата, остави подноса си и се огледа, все едно предизвикваше някого да се приближи.

Никой не го направи. Мнозина гледаха към масата им и си шепнеха, но никой не идваше.

— Хей, как е Кимия? — попита накрая Кал, колкото да наруши мълчанието.

Тамара завъртя очи, но се ухили изненадващо.

— Наказана е да не ходи в Колегиума за цяла година, задето е била гадже с Черния лорд Алекс и се е присъединила към злата му злодейска армия.

— Леле! — наклони глава Кал.

Вдигна очи и видя едни хлапета от Желязната година да приближават към масата им. Три момчета — едното бледо, със светлоруса коса, друго тъмнокожо и къдраво, а третото бе цялото в лунички.

— Здравей — каза бледото хлапе, — аз съм Аксел. Наистина ли си Врагът на Смъртта?

— Не е Врагът! — отвърна Тамара.

— Е — каза Кал, — не мога да отрека, че нося душата му. Но съм друг човек. Няма нужда да се боите от мен.

И трите момчета от Желязната година бяха направили крачка назад, когато ги заговори, затова не бе сигурен доколко ги е убедил. Гледаха го, все едно очакват да оголи зъби. Тогава Джаспър се появи зад него.

— Разкарайте се, зайци! — извика той, което ги накара да подскочат и да избягат до масата си.

Джаспър се разсмя гръмогласно. Беше с дори по-странна прическа отпреди — едновременно рошава и бодлива — и бе облякъл кожено яке над униформата си.

— Не ни помагаш — каза Тамара. — Трябва да се отнесем с разбиране към тях, не да ги плашим като малки деца на Хелоуин.

— И аз се радвам да те видя — изплези й се Джаспър, след което отиде при Селия.

Кал не можеше да не погледне към Селия, която носеше панделка вместо клипсовете за коса от предишните години. Някога бе много добра негова приятелка и дори бе искала да станат гаджета. Сега обаче не желаеше дори да го погледне.

— Здрасти!

Кал се извърна и видя Гуенда с поднос в ръка. Тя седна срещу тях и започна спокойно да се храни. Кал я гледаше изненадан. Това момиче или не следеше клюките в училище, или наистина не се впечатляваше от нищо.

— Какво става? — попита тя.

— Аз съм Врагът на Смъртта — отвърна Кал, в случай че не беше чула.

— Знам бе — завъртя очи тя. — Всички знаят. Жалко само за Алекс, беше хубавец.

— Не беше хубавец, а злодей — отвърна Тамара.

— Злодей, да. И това го знаят всички — каза Гуенда и махна през стаята. — Кай! Раф! Я елате тук!

Кай и Раф бяха застанали до маса с голям супник. Спогледаха се, свиха рамене и се присъединиха към тях. И двамата кимнаха на Кал, преди да започнат да ровят в храната си.

— Джаспър и Селия отново са заедно — каза Гуенда и ги посочи с вилицата си.

Кал проследи погледа й и видя, че Джаспър и Селия наистина са си взели подносите на отделна маса и са залепили устни като за шнорхели. Джаспър бе заровил пръсти в русата коса на Селия.

— След голямата битка при Майстор Джоузеф Селия реши, че Джаспър е герой — каза Раф, — и моментално се влюби в него.

— За втори път — уточни Гуенда. — Преди това го беше зарязала.

Скоро всички си говореха за това кой с кого ходи или е скъсал в училище, кои са новите Майстори и какви филми дават в Галерията. Аарън остана притихнал в ума на Кал и слушаше. Всичко беше нормално до такава степен, че Кал започна да се отпуска.

Точно тогава Селия се откъсна от Джаспър и улови погледа на Кал. Очите й бяха студени като лед. Джаспър опита да я издърпа, но тя скочи на крака и приближи масата на Кал.

— Ти! — сякаш излая тя и го посочи с пръст. Цялата зала притихна, все едно бяха чакали точно това. — Ти си Врагът на Смъртта!

— Селия, ти не разбираш… — скочи на крака Тамара.

— Разбирам. Всичко разбирам! Той измами всички ни! Константин Мадън е бил зъл и подъл, а сега Кал се вмъкна в Магистериума и Аарън Стюарт умря заради него!

Не беше заради теб — тихо се обади Аарън. — Не я слушай.

Но Кал не можеше да не я слуша.

— Селия — появи се зад нея Джаспър и я хвана за раменете, — хайде, ела. И без това е по-скоро Нескопосаният приятел на Смъртта.

Тя обаче отметна ръцете му от себе си.

— Имам роднини, които щяха да са още живи, ако не беше ти — каза Селия. — Константин Мадън ги изби. Това означава, че ти си ги избил. Точно както уби и Аарън.

— Не съм убил Аарън — успя да изрече Кал.

Лицето му пламтеше, пулсът му бе ускорен. Цялата трапезария го гледаше.

— Все едно си го направил! — сопна се Селия. — Обсебените от Хаоса и слугите на Врага те търсеха под дърво и камък, ти си едничката причина да дойдат в Магистериума!

Нещастният Кал не можа да се сети какво да отговори.

Вината не е твоя — обади се Аарън. Ала грешеше.

— Съжалявам — отвърна накрая Кал. — Не помня да съм бил друг човек, освен Кал, но бих направил всичко, за да си върна Аарън. Всичко, само и само да не бе умирал.

Селия сякаш изгуби устрема си. Тя погледна към хората, седнали на масата с Кал, и към Тамара. Очите й заблестяха особено, все едно преглъщаше сълзите си.

— Искаш да направиш така, че аз да изглеждам лошата — каза тя.

— Помниш ли как разпространяваше слухове за Аарън? — попита Тамара. — Не си съвършена, Селия.

Вратът на Селия поаленя.

— Кал е Врагът на Смъртта, мегаломан и чудовище. Но предполагам, че понеже не клюкари, е страхотен човек.

— Кал е добър човек и герой — каза Тамара. — Заради него армията на Врага е победена, а Майстор Джоузеф е мъртъв.

Последното е моя заслуга — каза Аарън и това едва не накара Кал да се задави от смях. Ако го бе направил, целият Магистериум щеше да реши, че Селия е права за него.

— Това е номер — каза Селия. — Знам, че е номер, дори всички да сте твърде глупави, за да го видите.

С тези думи тя се завъртя на пети и излезе от трапезарията.

— Все още обсъждаме… ъъъ… проблемите си — каза Джаспър и хукна подире й.

Кал се изправи. Вече не му се оставаше тук.

Всички го гледаха, а той искаше просто да започнат часовете и да остане сам с Тамара и Майстор Руфъс. Не можеше да се прави, че всичко е нормално.

Тогава проехтя съобщение:

— Всички чираци да се отправят към главната зала. Часовете от първата половина на деня са отменени за общо събрание.

Стомахът на Кал се сви. Беше сигурен, че това е свързано с него.