Свят на смъртта II

17.

Мета сръчно насочи капсулата и без никакви затруднения навлязоха в отворения люк на пирийския космически кораб, който се движеше в орбита извън атмосферата. Състоянието на безтегловност облекчи болката на Джейсън и той можа да се погрижи изпадналата в ужас Иджале да бъде привързана към креслото за преодоляване на ускорението, но след това припадна. Още преди да е успял сам да заеме съседното кресло, загуби съзнание с щастлива усмивка на уста; маниаците робовладелци бяха останали далеч назад.

Когато дойде на себе си, болката и неприятните усещания бяха силно намалели, а температурата му бе спаднала. И макар да чувстваше силна слабост, успя да се добере до кабината за управление. Мета залагаше новия курс в компютъра.

— Храна! — изграчи Джейсън и се хвана за гърлото. — Тялото ми толкова се е изтощило в усилията си да ремонтира повредите, че съм изгладнял като вълк.

Мета безмълвно му подаде туба с концентрирана храна, като дори с този прост жест успя да му внуши, че е сърдита за нещо. Додето изстискваше тубата в устата си, той зърна Иджале сгушена в отсрещния ъгъл на кабината, по-точно сгушена, доколкото й го позволяваше състоянието на безтегловност.

— Ех че беше вкусно! — възкликна Джейсън с малко пресилена веселост. — Сама ли управляваш този кораб, Мета?

— Естествено, че сама. — Това му прозвуча по-скоро като „Ама че си глупак!“ — Позволиха ми да взема кораба, но не можеха да си позволят да пуснат някого да ме придружи.

— Как ме откри? — попита я, като се опитваше да налучка тема, която да я предразположи.

— Много ясно как! Диспечерът на аеродрума забелязал отличителните знаци на кораба, с който си заминал, и Кърк установи, че е от Касилия. Отидох до Касилия и поразузнах там. Идентифицираха кораба, но нямаха никакви сведения да се е завърнал. Отново се върнах на Пиръс и анализирайки курса на касилския кораб, се убедих, че може да се е приземил на една от трите планети по пътя си. На две от тях има висока организация с модерни космодруми и усъвършенствано космическо оборудване, тъй че нямаше как да не знаят дали търсеният от мен кораб се е приземил там. Не беше. Стана ясно, че е кацнал на третата — планетата, която току-що напуснахме. Веднага щом навлязох в атмосферата, улових позивните сигнали за помощ и побързах да пристигна. Какво се каниш да правиш с тая жена?

Последните думи бяха изречени с леден тон. Иджале още повече се сгуши, не защото разбра за какво говорят, а просто защото се бе вкаменила от страх.

— Още не съм мислил по този въпрос.

— В живота ти има място само за една жена, Джейсън. И това съм аз. Ще убия всяка, която си въобрази нещо друго.

Нямаше никакво съмнение, че не се шегува. И ако искаше да запази живота на Иджале, трябваше да я изолира надалеч от смъртоносната заплаха на пирийската женска ревност. Джейсън трескаво взе да разсъждава.

— Ще спрем на първата планета с цивилизован живот и ще я оставим. Имам достатъчно пари, за да й направя вноска в банка, която ще й стигне за дълги години напред. Ще уредя така, че да й бъде изплащана периодично по малко, та дори да я измамят, все да й остане нещо. Няма защо да се тревожа за нея. Щом можеше да живее сред събирачите на крено, при всяко положение ще се оправи в един уреден свят.

Отсега си представяше протестите на Иджале, когато й съобщеше решението си, но го правеше, за да спаси живота й.

— Аз ще се погрижа за нея и ще я поведа по пътя на истинската праведност — обади се познат глас от вратата. Там стоеше Мика с разбъркана брада и блеснали очи.

— Чудесна идея! — възторжено се съгласи Джейсън. Обърна се към Иджале и й заговори на нейния език: — Чу ли това? Мика ще те заведе у дома си и ще се погрижи за теб. Ще ти оставя пари, които да покриват всичките ти нужди. Той ще ти обясни как да се оправяш с парите. Искам да го слушаш внимателно, а после да правиш точно обратното. Трябва да ми обещаеш, че ще изпълниш това и никога няма да нарушаваш думата си. По този начин, дори и да допуснеш някои малки грешки, общо взето, нещата ще вървят много гладко.

— Не мога да те оставя! Вземи ме със себе си! Ще бъда винаги твоя робиня! — изплака тя.

— Какво казва тая? — изръмжа Мета, схванала донякъде смисъла.

— Ти си зъл, Джейсън! — обяви Мика, отново възприел привичния си тон. — Тя ще ти се подчини, знам го и колкото и да се старая, винаги ще прави, както ти си й казал.

— Искрено се надявам да е така — изрече с жар Джейсън. — Щуравите ти идеи могат да донесат удоволствие само на антилогично създание като теб. Ние, останалите, сме по-щастливи, когато отстъпваме под напора на обстоятелствата и извличаме удоволствията си от реалния живот наоколо.

— Както ти казах, ти си въплъщение на злото и няма да се отървеш от наказание. — Мика измъкна зад гърба си пистолета, който бе открил в кораба, и го насочи към Джейсън. — Аз поемам командването на този кораб. Погрижи се да накараш двете жени да се отстранят, за да не пострадат. Сетне ще отпътуваме за Касилия, където ще се проведе процесът срещу теб.

Мета седеше с гръб към Мика на креслото пред контролния пулт и държеше в ръце навигационния дневник. Тя бавно вдигна глава към Джейсън и му се усмихна.

— А ти каза, че не искаш да бъде убит.

— Все още не искам, но пък и нямам никакво намерение да ходя на Касилия — подхвърли Джейсън и й се усмихна в отговор.

Въздъхна щастливо, а зад гърба му внезапно се раздаде тропот на крака. Нямаше никакви изстрели, но прозвуча дрезгав вик — едно остро изпукване му даде да разбере, че Мика е изгубил последния си спор.