11.

Гледана откъм заобикалящите я хълмове, Апсала приличаше на горящ град, бавно отмиван в морето. Едва когато наближиха, стана ясно, че пушекът излиза от многобройните комини, малки и големи, които стърчаха над сградите, и че градът започваше от самия бряг, тъй като бе разположен върху няколко острова сред плитка лагуна. Откъм страната на океана имаше пристанища с големи морски кораби, а край бреговете откъм сушата — лодки, с които вероятно плаваха из каналите. Джейсън нетърпеливо обходи с поглед околността — търсеше да види космодрум или някакви други белези на междузвездна култура, но не откри нищо. После пътеката изви встрани към морето и хълмовете скриха гледката.

Край каменен кей бе спрял среден по размери плавателен съд, който очевидно чакаше тях. Пленниците бяха навързани един за друг за ръцете и краката и хвърлени в трюма. Джейсън намери един процеп в дъските, прилепи очи до него и по време на краткото им пътуване подробно разказваше на спътниците си за всичко, каквото виждаше — уж за да ги осведомява, но всъщност повече заради себе си, защото звукът на собствения му глас винаги го ободряваше и му вдъхваше смелост.

— Пътешествието ни е вече към края си и пред нас се открива романтичният и древен град Апсала, прочут с противните си обичаи, винаги готовите на убийство аборигени и архаичните си санитарни съоръжения, чиято основна клоака, изглежда, е каналът, в който корабът ни навлиза сега. От двете ни страни има острови; по-малките са осеяни с тъй разнебитени и жалки хижи, че в сравнение с тях бърлогите на дивите зверове приличат на дворци; по-големите острови, изглежда, представляват крепости, тъй като всеки един е ограден със стени и опасан с бодлива тел, обърнал войнствен лик към света. В град с такива размери не може да има много крепости, затова съм склонен да мисля, че всеки остров представлява укрепление на отделно племе, група или клан от онези, за които ни е разправял нашият приятел Юда. Само вижте тези паметници на върховно себелюбие и сами ще разберете: това е крайният продукт на системата, която започва с робовладелци като познатия ни Ч’ака и техните племена от събирачи на крено, минава през семейните йерархии като у д’зертано и достига зенита на тиранията зад тези солидни стени. Тук абсолютно важи абсолютната власт, всеки се стреми да докопа за себе си каквото може, единственият начин да се изкатериш нагоре е да газиш върху телата на другите, а всички открития и изобретения се смятат за съкровени тайни, които строго се пазят и се използват за лична изгода. Никога не съм виждал човешката алчност и егоизъм доведени до такава крайност и се възхищавам на способността на хомо сапиенс да следва избраната идея, колкото и болезнено да е това.

Корабът зави рязко към една плитчина и Джейсън се строполи от наблюдателницата си в ъгъла на вонящия трюм.

— Падението на човека — измърмори той и пълзешком се изправи на крака.

Килът застърга в тинята и сред множество викове и заповеди, придружени с ругатни, корабът спря. Капакът на трюма се отвори и тримата пленници бяха измъкнати на палубата. Корабът бе привързан в пристан, заобиколен от постройки и високи стени. Грамадният шлюз, през който бяха влезли в канала, се затвори. Не видяха нищо повече, защото ги натикаха в някакъв коридор, в който пазеха стражи, откъдето се озоваха в обширна зала. Не беше мебелирана, с изключение на огромния ръждясал трон, който се мъдреше върху подиум в дъното. Мъжът на трона, без съмнение Хертуг Персон, имаше великолепна бяла брада, дълга до раменете коса, камбест червен нос и воднисти сини очи. Гризеше крено, изискано боднато на двузъба желязна вилица.

— Кажете ми — кресна неочаквано Хертуг, — има ли защо да не бъдете убити на секундата?

— Ние сме твои роби, Хертуг, ние сме твои роби! — викнаха в един глас всички присъстващи в залата, като в същото време размахаха ръце.

Джейсън изпусна първия вик, но при втория се присъедини. Единствен Мика не се включи в скандирането и размахването на ръце, само изрече троснато в настъпилата миг по-късно тишина:

— Аз не съм ничий роб.

Командирът на войниците замахна с лъка си и го стовари върху главата на Мика и той мигом падна зашеметен на пода.

— Ти имаш нов роб, о, Хертуг — извести командирът.

— Кой е тоя, дето знаел тайната на каро? — попита Хертуг и Снарби посочи Джейсън.

— Ето този, Ваше Могъщество. Той може да прави каро, а умее също да изработва чудовището, което гори и го задвижва. Сигурен съм, защото го видях с очите си. Той измайстори и огнени топки, с които подпали д’зертано, и много други неща още. Доведох го да бъде ваш роб, за да може да прави каро за персоните. Ето парчетата от карото, с което пътувахме. То изгоря в собствения си огън и само това остана от него. — Снарби изтърси на пода няколко инструмента и обгорели отломки, а Хертуг ги изгледа, свил скептично устни.

— Какво доказателство е това? — попита той и се обърна към Джейсън. — Тези боклуци не означават нищо. Как ще ме увериш, робе, че умееш всичко онова, за което той спомена?

Джейсън се позабавлява за миг с идеята да отрече казаното и така да отмъсти на Снарби, който несъмнено щеше зле да си изпати, задето е създал толкова главоболия за нищо, ала бързо отхвърли тази мисъл. Направи го отчасти от хуманни подбуди, тъй като Снарби не бе виновен, че е такъв, какъвто е; но най-вече защото нямаше никакво желание той самият да бъде подложен на мъчения. Не знаеше нищо за местните методи на инквизиция и предпочиташе да запази невежеството си по този въпрос.

— Лесно ми е да ти го докажа, Хертуг на всички персони, защото аз знам всичко и умея всичко. Мога да строя машини, които вървят, такива, които говорят, тичат, летят, плуват, лаят като куче и се търкалят по гръб.

— Ще ми построиш ли каро?

— Може да се уреди, ако имаш подходящи инструменти и ми дадеш да ги използвам. Но най-напред искам да узная каква е специализацията на твоя клан, ако разбираш мисълта ми. Така например трозелиго изработват мотори, а д’зертано добиват нефт. Твоите хора какво умеят да правят?

— Явно, че не знаеш всичко, както твърдиш, след като не ти е известна славата на персоните.

— Идвам от далечна земя, а както ти е известно, по тия краища новините пътуват бавно.

— За персоните не е така — презрително изрече Хертуг и се тупна по гърдите. — Можем да разнасяме думите надлъж и шир из страната и винаги знаем къде са враговете ни. Умеем да изпращаме магии, от които се ражда светлина в стъклена топка, а също и магии, които изтръгват меча от ръката на врага и всяват в сърцето му страх.

— Както схващам, вашата банда има монопол върху електричеството, а това ме радва. Ако разполагате и с мощно магическо оборудване…

— Млъкни! — прекъсна го Хертуг. — Излезте. Всички вън, освен скиуло. Не закачайте новия роб, той остава — викна владетелят, когато войниците сграбчиха Джейсън.

В залата останаха само шепа мъже с доста едри зъби. Всичките носеха на гърдите си крещящи украси от стилизирани слънца. Очевидно бяха посветени в тайнството на електричеството, затова сега гневно попипваха оръжията си и ръмжаха с неприкрита враждебност срещу Джейсън, който владееше забранените познания. Хертуг отново му заговори:

— Ти използва свещена дума. Кой ти я каза? Отговаряй бързо или ще бъдеш убит.

— Нали това ти разправям, че зная всичко. Мога да построя каро, а ако ми дадете малко време, ще усъвършенствам и електротехническите ви постижения, които не ще да са на много високо ниво, като съдя по видяното на тази планета.

— Знаеш ли какво се крие зад забранения портал? — попита Хертуг и посочи към една висока зарезена1 и охранявана врата в отсрещния край на залата. — Няма начин да си виждал онова, което е вътре, но ако ми кажеш какво е, ще се уверя, че наистина си вълшебник, за какъвто се представяш.

— Имам чувството, че вече съм минавал през нещо подобно — въздъхна Джейсън. — Е, добре, ето какво. Вие тук произвеждате електричество, може би по химичен път, макар да се съмнявам, че по този начин добивате достатъчно мощност; значи притежавате някакъв вид генератор. Състои се от голям магнит, парче специално желязо, което може да привлича друго желязо. Около него плътно сте омотали жица и получавате електричество. Провеждате го през медна жица до уредите, с които разполагате, а те едва ли са много. Казвате, че пренасяте говор през страната. Обзалагам се, че изобщо не говорите, а изпращате пиукане. Прав ли съм? — Шумът от пристъпващи на място крака и възбуденото жужене на приглушени гласове му показа, че е налучкал нещата приблизително точно. — Мога да ви предложа една идея. Смятам да изобретя телефона. Не ви ли се ще вместо неясни пиукания наистина да говорите от различни краища на страната? Ще приказвате в една фунийка, а гласът ви ще достига до другия край на жицата.

В малките свински очички на Хертуг светна алчно пламъче.

— Говори се, че едно време това било възможно, но нашите опити да го постигнем не успяха. Ти можеш ли да направиш такова нещо?

— Мога. Но по-напред трябва да се споразумеем. А преди да ти дам каквито и да е обещания, искам да видя оборудването.

Раздадоха се възражения против това посегателство върху тайната, но най-накрая алчността взе връх над табуто и вратата на светая светих се отвори пред Джейсън — от двете му страни зорко го пазеха двамина скиуло с извадени кинжали, най-малко седемдесетгодишни. Хертуг вървеше напред, следван от Джейсън и охраната му, а отзад крачеха останалите скиуло. Те всички направиха поклон и избърбориха под носа си молитва, когато пристъпиха свещения праг, а Джейсън едва се сдържа да не прихне презрително.

На отсрещната стена на обширното помещение бе монтиран въртящ се вал — явно задвижван отвън от роби, — той на свой ред привеждаше в движение доста жалки на вид ремъци и скрипци, те пък водеха към примитивна и грозна машина, която тропаше, скърцаше и тресеше пода под краката им. Отначало тя озадачи Джейсън, додето той не прегледа компонентите й и не се досети какво представлява.

„Какво друго бих могъл да очаквам — каза си. — Ако има два начина да се направи нещо, сигурно е, че тези хора ще изберат по-лошия.“

Последният скрипец, голям колкото колело на каруца, беше прикрепен към дървен вал, който се въртеше с доста внушителна скорост, освен ако един от ремъците не се изплъзнеше, а това се случваше на монотонно равни интервали. Случи се и докато Джейсън наблюдаваше, при което валът моментално забави въртенето си и се видя, че по цялата му дължина са монтирани железни пръстени с у-образни парчета желязо върху тях. Те бяха почти скрити от омотаната около вала жица. Цялата конструкция напомняше илюстрация от датиращото от бронзовата епоха издание „Първи стъпки в електричеството“.

— Не тръпне ли душата ти от страхопочитание и възхита пред тези чудеса? — попита Хертуг, като забеляза увисналата челюст и ококорените очи на Джейсън.

— Че тръпне, тръпне — отвърна Джейсън. — Но само от болка пред тази техническа недоумица.

— Богохулник! — изпищя Хертуг. — Убийте го!

— Почакай малко! — възкликна Джейсън, като хвана здраво ръцете на пазачите си й се постара да се скрие зад телата им от злокобните кинжали. — Ти ме разбра погрешно. Генераторът ви е направо мечта, седмото чудо на света. Макар че всъщност чудото е самото добиване на електричество. Гигантско откритие, изпреварило с години времето си. Мога обаче да предложа някои видоизменения, чрез които ще се произвежда повече електричество при по-малко работа. Сигурно сте наясно, че в проводника се генерира електрически ток, когато през него се прекара магнитно поле.

— Нямам намерение да обсъждам теологични въпроси с неверник — студено заяви Хертуг.

— Независимо дали ще го наречеш теология или наука, отговорите ще са все същите. — Джейсън напрегна добре тренираните си на Пиръс мускули и двамата старци изквичаха и пуснаха кинжалите на пода. Останалите скиуло не показаха никакво желание да отвърнат на атаката. — Но дали сте се замисляли някога, че можете да получавате електрически ток също тъй лесно, ако движите проводника през магнитното поле, вместо обратното? По този начин можете да получите същия поток електричество само при една десета от работата.

— Винаги сме го правили така и щом за дедите ни е било достатъчно добро…

— Знам, знам, не е нужно да довършваш цитата. Струва ми се, че вече съм го чувал на тази планета. — Въоръжените скиуло отново започнаха да стягат с извадени кинжали обръча си около него. — Решавай дали искаш да бъда убит или не, Хертуг. И го кажи на твоите момчета.

— Няма да го убивате — нареди Хертуг след миг на размисъл. — Може и да е истина това, което говори. Тогава ще ни помогне при работата със свещените машини.

След като непосредствената заплаха беше отмахната за момента, Джейсън се зае да разгледа голямата тромава конструкция, която изпълваше дъното на помещението, но този път се постара да овладее реакциите си на ужас.

— Предполагам, че телеграфът е вашето свещено чудо.

— Точно така — потвърди Хертуг с дълбока почтителност.

Джейсън потрепери.

От тавана се спускаха медни жици и завършваха в електромагнит с несръчно направена намотка, разположен в близост до плоския железен вал на едно махало. Когато през електромагнита преминаваше ток, той привличаше вала, а щом токът се изключеше, махалото се връщаше поради тежестта си в приблизително вертикално положение. Към долната част на тежестта бе прикрепен остър метален писец, който на свой ред опираше във восъчното покритие на дълга медна планка. Планката беше набраздена с жлебове, тъй че се движеше под прав ъгъл спрямо движението на махалото, теглена напред от дървен решетъчен механизъм, който пък се задвижваше от тежести.

Докато Джейсън го наблюдаваше, той се раздвижи и започна да трака. Електромагнитът забръмча, махалото се разклати, писецът задълба във восъка, дървената решетка заскърца и кордата, промушена през една дупка в медната планка, я задърпа напред. Един скиуло се приготви да постави нова медна планка, щом първата свърши.

По-настрани се разчитаха запълнените със съобщения планки, като върху тях се изливаше червена течност. По дължината им се появяваше криволичеща червена линия. Оттам планките се занасяха до една маса, където кодираната информация се преписваше на каменни плочки. Общо взето, това беше един безкрайно муден и тромав процес на предаване на информация. Джейсън потърка длани.

— О, Хертуг на всички персони — любезно подзе той. — Разгледах твоите свещени чудеса и съм възхитен от тях, повярвай ми. И макар да не е дадено на простосмъртните да усъвършенстват божиите дела, поне засега, аз съм в състояние да ви покажа други тайни на електричеството, на които ме научиха боговете.

— Какви например? — попита Хертуг и присви очи.

— Ами например… чакай да се сетя как беше думата на есперанто… Да, akumulatoro. Какво знаете за него?

— Тази дума се споменава в някои от древните свещени книги, но не знаем нищо повече за нея. — Хертуг вече облизваше устни.

— Тогава се пригответе да прибавите нова глава, тъй като се каня да ви снабдя с лайденска стъкленица, напълно гратис за вас, заедно с указанията как се прави. По-късно можем да пристъпим към по-сложните батерии.

— Ако можеш да направиш това, ще бъдеш съответно възнаграден. Но провалиш ли се, ще те…

— Без закани, Хертуг, вече преминахме този етап. Не желая и възнаграждение. Казах ти, че това ще бъде подарък и нищо не искам в замяна, освен може би някои удобства, докато работя. Да ми махнете оковите, да получа достатъчно крено и вода, неща от тоя род. А ако после изработеното от мен ти хареса и искаш да продължим, ще направим сделка. Съгласен ли си?

— Ще помисля върху исканията ти — отвърна Хертуг.

— Достатъчно е просто да кажеш да или не. Какво би могъл да изгубиш от такова споразумение?

— Ще задържим спътниците ти в плен и веднага ще ги убием, ако ни измамиш по някакъв начин.

— Чудесна идея. Ако решите да използвате мъжа, наречен Мика, за по-тежичък труд, аз няма да възразя. Но са ми нужни специални материали, които не виждам тук. Стъклен буркан с широк отвор и повечко калай.

— Калай? Не знам какво е това.

— Разбира се, че знаеш. Това е белият метал, с който смесвате медта, за да получите бронз.

— Това е стано. Да, имаме солиден запас от него.

— Нареди да ми донесат и започвам работа.

Теоретично е доста лесно да се изработи лайденска стъкленица, стига да са подръка всички нужни материали. Да ги получи, беше най-големият проблем на Джейсън. Самите персони не изработваха стъклени съдове чрез духане, а ги купуваха от клана Витристо, които ги правеха в своите тайни пещи. Никой от артикулите им обаче не можеше да се приспособи за целта и те се ужасиха, когато Джейсън им предложи да произведат нов стъклен съд по размери, дадени им от него. При обещанието да им се заплати с пари в брой ужасът им понамаля и след като разгледаха глинения модел, направен от Джейсън, неохотно се съгласиха да изпълнят поръчката срещу зашеметяваща сума. Хертуг дълго ръмжа и крещя, но накрая плати поискания брой груби златни монети, нанизани на тел.

— Смъртта ти ще бъде ужасна — обеща той на Джейсън, — ако твоето акумулаторо не се получи.

— Имай вяра, всичко ще мине добре — успокои го Джейсън и се върна да надзирава работниците, които с големи мъки се опитваха да превърнат лист калай в тънко фолио.

Откакто бяха попаднали в крепостта на персоните, Джейсън не беше виждал нито Мика, нито Иджале, но не се тревожеше за тях. Иджале беше привикнала към робския живот и нямаше да изпадне в беда, докато той пробутваше на Хертуг чудесата от своите познания за електричеството. Колкото до Мика, той не бе приучен да се държи смирено като роб и Джейсън тайно се надяваше, че ще си навлече тежки беди, а с тях и физически страдания. След последния провал изворът му от снизходителност към този човек вече бе напълно пресушен.

— Онази вещ пристигна — обяви Хертуг и се зае да разопакова стъкления буркан, като си мърмореше нещо, изпълнен със съмнения, а скиуло любопитно се скупчиха около него.

— Не е много лош — прецени Джейсън, като разгледа стъкления съд на светлината, за да провери колко са му дебели стените. — Само дето е около четири пъти по-голям от модела, който им изпратих.

— За такава голяма цена и бурканът трябва да е голям — отсъди Хертуг. — Справедливо е. Защо се оплакваш? Страх те е, че няма да се справиш ли?

— От нищо не ме е страх. Просто е по-трудно да се изработи модел с тези размери. Пък и не е съвсем безопасно. Тези лайденски стъкленици поемат голям заряд.

Без да обръща внимание на зяпачите, Джейсън обви отвън и отвътре буркана с грапавото калаено фолио, като остави открити около две трети от височината над дъното. След това приготви тапа от подобен на каучук материал, който притежаваше добри изолационни свойства, й проби дупка в нея. Персоните като омагьосани го наблюдаваха как прокара през отвора желязна пръчка, а след това прикрепи къса желязна верига към по-дългия й край и желязно топче към по-късия.

— Готово — съобщи той.

— Но какво може да прави това нещо? — озадачен попита Хертуг.

— Сега ще демонстрирам.

Джейсън запуши широкото гърло на буркана с тапата, тъй че веригата се опря на вътрешното покритие от калаеното фолио. Посочи към топчето, което стърчеше от върха.

— Това се свързва с отрицателния полюс на вашия генератор. През пръчката и веригата преминава електричество и се събира в металното фолио. Пускаме генератора, докато бурканът се напълни, след това спираме притока на ток. После може да се черпи електрически заряд от буркана чрез свързване към топчето. Стана ли ви ясно?

— Пълна лудост! — изкиска се един от по-възрастните скиуло и красноречиво завъртя палец до слепоочието си.

— Почакайте и ще видите — заяви Джейсън с привидно спокойствие.

Беше направил стъкленицата по смътни спомени от илюстрация в някакъв учебник, който бе чел още на младини, и нямаше никаква гаранция, че това чудо ще задейства. Той заземи положителния полюс на генератора, после направи същото с външната обвивка на буркана, като прекара една жица от нея до влажната пръст под малък процеп между плочките на пода.

— Пускайте! — изкомандва и отстъпи назад със скръстени на гърдите ръце.

Генераторът застена и се завъртя, но видимо нищо не се случи. Той го остави да поработи няколко минути, тъй като нямаше представа нито от мощността му, нито от капацитета на стъкленицата, а от резултатите при този първи експеримент зависеше много. Когато хихиканията сред скиуло се засилиха, той приближи до буркана и го откачи с една суха пръчка.

— Спрете генератора, работата е свършена. Акумулаторът е пълен догоре със свещената сила на електричеството.

Той придърпа устройството, което беше подготвил за демонстрацията — редица последователно свързани груби крушки. В лайденската стъкленица трябваше да има достатъчно заряд, за да преодолее слабото съпротивление на въглеродните пръчици и да ги запали. Поне се надяваше да е така.

— Богохулство! — изврещя същият възрастен скиуло и излезе напред. — В свещените книги пише, че електричество може да минава само когато пътят е затворен, а когато се прекъсне, това е невъзможно. Този чуждоземен, смее да твърди, че свещената сила е затворена в някакъв буркан, към който беше свързана само една жица. Сквернословни лъжи!

— На твое място не бих го правил — посъветва Джейсън стареца, който сочеше с пръст към желязната топка на върха на стъкленицата.

— Никаква сила няма тук и не може да има…

Докато размахваше пръста си на сантиметър от топката, гласът му внезапно секна. Голяма синя искра просветна между пръста му и заредения метал, човекът изрева и се строполи на пода. Един от другарите му приклекна до него, после уплашено обърна очи към буркана.

— Мъртъв е — прошепна той.

— Не можете да кажете, че не го предупредих — сви рамене Джейсън, сетне реши да ги попритисне, докато късметът все още е на негова страна. — Той беше този, който богохулстваше! — извика, а старците се дръпнаха стреснато. — Свещената сила е скрита в буркана, но той се усъмни и тя го порази. При най-малкото съмнение от ваша страна и вас ще ви постигне същата участ! Нашата работа като скиуло — добави той, като се самоповиши от положението си на роб — е да впримчим силите на електричеството, за да прославим още повече Хертуг. Нека този тук ви служи за назидание, в случай че забравите. — Всички се втренчиха в сгърчения труп и по погледите им личеше, че са го разбрали.

— Силата може да убива — отбеляза Хертуг, като се усмихна и доволно потърка ръце. — Това е чудесна новина. Винаги съм знаел, че може да блъсне човек и да го изгори, но едва сега схващам колко голяма е нейната мощ. Враговете ни ще треперят пред нас.

— Без съмнение — потвърди Джейсън, решил да кове желязото, докато е горещо, и разгърна чертежите, които грижливо си бе подготвил. — Вижте тези нови чудеса. Електромотор, който може да вдига и дърпа разни неща. Светлина, наречена волтова дъга, която разпръсква нощната тъма. Начин да се покриват предметите с тънък слой метал и още много други чудеса. Можеш всичките да ги имаш, Хертуг.

— Започвай да ги правиш веднага!

— Няма да се бавя нито миг, но само след като се споразумеем за условията на моя договор.

— Тия приказки нещо не ми харесват.

— Още по-малко ще ти харесат, като чуеш подробностите, но знай, че ще си струва. — Той се наведе и зашепна в ухото на Хертуг. — Би ли искал да имаш машина, която да събаря крепостните стени на враговете ти, тъй че да можеш да ги победиш и да завземеш тайните им?

— Марш навън всички! — изкомандва Хертуг и когато останаха насаме с Джейсън, обърна към него хитрите си червени очички. — Та какъв е този договор, за който спомена?

— Да ме освободиш и да ме назначиш за свой личен съветник. Да получа роби, скъпоценности, момичета, хубава храна, изобщо обичайните привилегии, които вървят с тази служба. В замяна ще ти изработя устройствата, за които ти казах, и още много други. Няма такова нещо, което да не мога да направя. И всички тези изобретения ще бъдат твои.

— Всичките ще ги унищожа! Аз ще владея Апсала!

— Горе-долу това имах предвид. Искам само да ми подсигуриш удобства за живеене и да ми позволиш да правя технически нововъведения, тъй като не съм човек с големи амбиции. Стига ми да си чопля в лабораторията, докато ти управляваш света.

— Много искаш…

— Но и много давам. Знаеш ли какво, размисли още ден-два, докато аз направя още едно изобретение в твоя услуга.

Джейсън си припомни искрата, която беше убила стареца, и надеждата му се възроди. Може би по този начин щеше да успее да напусне тази планета.

Загрузка...