Среща с Рама

38. Общо събрание

Макар че е трудно да се повярва, според историческите данни по едно време старата Организация на обединените наций е имала сто седемдесет и двама членове. В Обединените планети бяха само седем, но понякога и те се оказваха пределно много. Подредени по отдалеченост от Слънцето, следваха Меркурий, Земята, Луната, Марс, Ганимед, Титан и Тритон.

В този списък имаше множество пропуски и двусмислици, които бъдещето ще поправи навярно. Недоволните не преставаха да изтъкват, че по-голямата част от членовете на Обединените планети не са никакви планети, а спътници. Колкото и да е смешно, не бяха включени четиримата великани — Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.

Но на газовите гиганти не живееше никой и по всяка вероятност положението нямаше да се промени. По същия начин стоеше въпросът и с другия голям отсъствуващ — Венера. Дори и най-запалените оптимисти бяха съгласни, че за инженерното овладяване на тази планета са нужни векове; между другото обитателите на Меркурий не я изпускаха от поглед и без съмнение обмисляха дългосрочни планове за нея.

Още една ябълка на раздора беше и отделното членство на Земята и Луната. Останалите настояваха, че в един участък на Слънчевата система е отрупана прекалено голяма сила. Но на Луната имаше повече хора, отколкото на всички други планети без Земята, взети заедно; тук бе и централното седалище на Обединените планети. Освен това Земята и Луната бяха почтивинаги на противоположни позиции и не се очакваше да изградят опасен съюз.

Марс се доверяваше на астероидите, без тези от Групата на Икар,които бяха под влияние на Меркурий, и още няколко, чийто перихелий отвъд Сатурн ги поставяше в зависимост от Титан. Очакваше се в бъдеще да нарасне влиянието и на по-големите астероиди като Палада, Веста, Юнона и Церес, а броят на членовете на Обединените планети да стане двузначна цифра.

Ганимед представяше не само Юпитер, а оттук и повече от половината маса на Слънчевата система, но и останалите петдесетина негови спътници, където влизаха и временните пленници от астероидния пояс, независимо от несъгласието на юристите. Така и Титан поемаше грижа за Сатурн, неговите пръстени и другите трийсет и повече спътници.

Положението на Тритон бе още по-сложно. Голямата луна на Нептун бе най-отдалеченото тяло в Слънчевата система с постоянно население, поради което нейният посланик имаше значителни правомощия. Той представяше Уран с неговите осем луни, все още незаселени, Нептун и останалите му три спътника, Плутон и неговата единствена луна и самотната, безлунна Персефона. Тритон щеше да бъде представител и на всички останали планети отвъд Персефона, ако има такива. Сякаш всичко това не бе достатъчно и посланикът на външния мрак, както го наричаха понякога, обичаше да пита жално: „А какво ще стане с кометите?“ Останалите считаха, че въпросът може да бъде оставен за разрешаване в бъдещето.

Но ето че бъдещето бе дошло. Според някои определения Рама беше комета. Единствените гости от междузвездните дълбини, кометите, често минаваха по-близо до Слънцето от Рама, следвайки своите хиперболични орбити. Всеки специалист по правните въпроси на космоса би се възползувал от предоставения случай, а посланикът на Меркурий бе един от най-добрите.

— Даваме думата на Негово превъзходителство посланика на Меркурий.

В зависимост от разстоянието на планетата до Слънцето всички представители бяха подредени в обратна посока на движението на часовата стрелка, така че посланикът на Меркурий бе най-отдалечен вдясно от председателя. Той остана надвесен над своя компютър до последната минута, когато най-сетне свали синхронизиращите очила, с които единствено той разбираше смисъла на знаците по екрана. Бързо се изправи, като взе купчинката бележки пред себе си.

— Господин председателю, уважаеми колеги! Искам да започна с кратко изложение на обстановката в настоящия момент.

Думите „кратко изложение“, произнесени от друг дипломат, често пъти предизвикваха приглушено ръмжене у слушателите, но всички знаеха, че хората от Меркурий казват това, което мислят. Посланикът продължи:

— Гигантският космически кораб или астероид, наречен Рама, бе открит преди повече от годила отвъд Юпитер. Отначало вярвахме, че той е природен обект, който се движи по хиперболична орбита към Слънцето, за да го заобиколи и продължи към звездите. След като се убедихме в изкуствения му произход, корабът „Индевър“ от службата за надзор на Слънчевата система получи заповед да го настигне за среща. Убеден съм, че всички ние поздравяваме командира Нортън и неговия екипаж за успеха, с който изпълниха своята неповторима задача. Отначало мислехме, че Рама е мъртъв свят, замръзнал преди много стотици хиляди години, и не може да се съживи. Навярно в строго биологичен смисъл това все още е така. Специалистите са единодушни, че независимо от своята сложност няма жив организъм, който може да възстанови функциите си, след като жизнената му дейност е била прекратена за повече от няколко столетия. Голяма част от необходимата за оживяването клетъчна информация бива изтрита дори и в условията на абсолютната нула, по всяка вероятност, от остатъчни квантови ефекти. Стигнахме до заключението, че макар и да има значителна археологическа стойност. Рама не поставя никакви значителни проблеми от гледище на междузвездната политика. Сега вече е очевидно, че сме постъпили много наивно, независимо от нечии гласове, които обръщаха внимание на изключително точно насочената, за да е случайност, орбита на Рама. Наистина може да се оспори, както някои направиха, че пред нас е един несполучлив опит. Рама е достигнал набелязаната цел, но управляващите го разумни същества са загинали. Подобно становище е също така наивно и то подценява тяхната природа. Ние пропуснахме да отчетем възможността за извънбиологично надживяване. Ако приемем правдоподобната теория на доктор Перера, която е съобразена с всички факти, съществата в Рама са се появили съвсем наскоро. Техният модел или шаблон се е намирал в някоя централна банка с данни и когато моментът е настъпил, те са били произведени от наличните суровини, навярно от разтвора на металоорганичните соли в Цилиндричното море. Такова дело е все още извън нашите възможности, но за него не съществуват теоретически пречки. Знаем, че за разлика от живата материя твърдите схеми могат да запазят определена информация през неограничен период от време. И така Рама е преминал на пълноценен работен режим, при който се изпълняват задачите на неговите създатели, независимо кои са те. Считаме за не особено важно дали рамианите са загинали преди милиони години, или всеки момент ще бъдат създадени, за да се присъединят към своите слуги. Тяхната програма се изпълнява и ще продължава да се изпълнява независимо дали са се появили или не. Рама ни показа, че двигателната му система функционира. След няколко дни той ще бъде в перихелий, където е логично да се внесе поправка в орбитата му. Следователно съвсем наскоро може да се появи нова планета и да се движи в онова пространство около Слънцето, което е под правната власт на моето правителство. Възможно е да стане и спътник на някоя голяма планета като Земята. Драги колеги, изправени сме пред множество вероятности, някои от които крият сериозни заплахи. Глупаво е да се настоява, че тези същества трябва да бъдат благоразположени и ще стоят настрана от нас. След като са дошли в нашата Слънчева система, те търсят нещо от нея. Дори да имат само научен интерес, помислете как могат да се използуват получените данни. Пред нас стои култура, която е стотици, а може би и хиляди години по-напред, и навярно няма да намерим никакви допирни точки с нея. Разгледахме поведението на биотите, ония биологични роботи от филмите, които излъчи командирът Нортън, и искаме да споделим с вас нашите заключения. На Меркурий сме лишени от удоволствието да наблюдаваме местни форми на живот. Вярно е, разполагаме с всички представители на земната зоология и точно те ни помогнаха да достигнем до поразително сравнение с Рама. Говоря за колонията на термитите. Подобно на Рама и техният свят е изкуствено създаден и могат да влияят на заобикалящата ги среда. И там работата е разпределена между строго специализирани биологични машини: работници, строители, земеделци и — не забравяйте — войници. Ние не знаем дали в Рама съществува царица, но предполагам, че островът, познат като Ню Йорк, има подобна цел. Не ще продължавам повече с това сравнение, защото то има много слаби страни. Посочих го само за да ви доведа до следния въпрос: „Каква степен на сътрудничество и разбирателство е възможно между хората и термитите?“

Когато интересите не са засегнати, двете страни проявяват сдържаност. Достатъчно е обаче една от тях да поиска територията или запасите на другата, за да не остане никакво място за пощада. Разумът и техническите възможности позволяват на хората да победят винаги, стига да са достатъчно настойчиви. Но понякога това е доста трудно, а някои вярват, че крайната победа ще бъде на страната на термитите. Без да забравяте за всичко казано дотук, помислете за страхотната заплаха, която може да се окаже Рама, макар че не е задължително да стане точно така. Какви предпазни мерки сме взели срещу най-лошата възможност? Досега само говорихме, разсъждавахме и писахме. Е, уважаеми колеги, Меркурий е една стъпка по-напред. По силата на параграф 34 от Споразумението за космоса от 2057 година, което ни дава право да вземем всички необходими мерки за защита на целостта на нашето слънчево пространство, ние отправихме към Рама ракета с мощен ядрен заряд. Ще бъдем най-доволни, ако не се наложи да я използуваме никога, но поне не сме така безпомощни, както бяхме досега. Може би ще ни обвинят, че сме действували едностранно и без предварително съгласуване. Приемаме го. Но, господин председателю, с цялото необходимо за случая уважение би ли могъл някой да си представи, че щяхме да достигнем до нужното съгласие за времето, с което разполагахме. Ние считаме, че сме действували не само за нас, но и за целия човешки род. Всички идващи поколения може да ни благодарят един ден за нашата прозорливост. Признаваме за трагичен факт и дори за престъпление разрушаването на един великолепен изкуствен обект като Рама. С радост ще приемеме всяко предложение, което ще помогне да го избегнем, но без опасност за човечеството. Ние не можахме да намерим друго решение, а времето изтича. Изборът трябва да бъде направен в следващите няколко дни, преди Рама да застане в перихелий. Разбира се, ние ще предупредим навреме „Индевър“, но все пак бихме посъветвали командира Нортън да организира нещата така, че да се оттегли веднага. Възможно е в Рама всеки миг да започнат грандиозни изменения. Господин председачелю, уважаеми колеги, това е всичко. Благодаря ви за вниманието. Ще чакам вашето сътрудничество.