Шапка от небето

1

Името Мак Фийгъл съгласно „Фолклорът на Света на Диска“ е развалено произношение на „Мак Фингал“, буквално „синовете на Фингал“. Фингал, или по-правилно Фион мак Кумал, е най-известният древен ирландски герой, предводител на дружина „фении“, които в древна Ирландия са били странстващи воини, в чието общество се е влизало само след изключително тежки изпитания по бойно майсторство. — Б.пр.

2

Багрилна вайда или багрилна сърпица (Isatis tinctoria) — растение, от което се произвежда синя боя, с която древните келти са си рисували телата преди бой. Римляните са наричали келтите от съвременна Шотландия „Пикти“, което буквално значи „изрисувани“, поради употребата на въпросната вайда. — Б.пр.

3

За разлика от шотландските планинци, при които тя се определя от шарката на поличката. — Б.пр.

4

Келда — във „Фолклорът на Света на Диска“ пише, че това име произхожда от ирландското и старошотландското Cailleach Dubh, което няма значение как точно се произнася правилно, защото по-народному речено като нищо ще звучи като „келда“. Буквално това значи „Черната старица“ или „Черната вещица“ и означава древна богиня — майка и сътворителка на света. — Б.пр.

5

Варовитище — това място забележително прилича на една област в английското графство Уилтшир, където е роден не кой да е, а самият Тери Пратчет. — Б.пр.

6

Дългио Гьол — изглежда това е същият Фийгълски клан, който участва в „Захапи за врата“. — Б.пр.

7

По различни хълмове в Англия има към десетина изрязани в торфа праисторически изображения на бели коне, но най-известен е Ъфингтънският Бял кон, направен точно както се описва в книгата. — Б.пр.

8

Налагаше и се да каже това, защото беше хем вещица хем учителка, което е ужасна комбинация. Те искат всичко да е правилно. Ако искаш да ядосаш една вещица, няма нужда да се забъркваш със заклинания и уроки. Достатъчно е да я оставиш в стая с картина закачена леко накриво и само я гледай как пищи. — Б.пр.

9

За драконите на луната пише по-подробно в „Последният герой“. — Б.пр.

10

Първият акъл е всекидневният акъл. Всеки си има такъв. Вторият акъл е каквото си мислиш за начина, по който мислиш. Такъв имат хората, на които им прави удоволствие да мислят. Третият акъл е този, който наблюдава света и мисли сам по себе си. Той е много рядък и често създава проблеми. Вслушването в него е част от вещерството. — Б.пр.

11

Добски камък (dobby stones) — така се наричат едни кухи камъни с дупки отгоре, в които се наливат приношения към духовете, известни като „доби“, както и под други имена като „брауни“ или, да си го кажем правичко, „пикси“. В Шотландия в подобни камъни са принасяли мляко на Груак, богиня наглеждаща добитъка. На Диска за пръв път е споменато, че камъните с дупки носят късмет в „Стражите! Стражите!“. За пръв път са наречени „добски камъни“ в Дневника на Гилдията на Крадците, според който са наречени така в чест на мошеника Доби Камъков. — Б.пр.

12

Едно от най-прочутите британски комедийни шоута е „Летящият цирк на Монти Пайтън“, което няма как да не е имал наум един британски комик, когато нарича един собствен цирк Монти. — Б.пр.

13

Съноловки — индианско произведение, представляващо мрежа от върбови клонки с висящи от нея пера, мъниста и пр., за която се вярва, че предпазвала от лоши сънища. — Б.пр.

14

Не е съвсем без файда да си научила речника от корица до корица. — Б.авт.

15

Точно такъв надпис точно с тази цел е сложил в увеселителното си заведение Финиъс Барнъм (1810–1891) — първият човек станал милионер от устройване на циркове и зрелища. Думата, която е използвал в оригинала е Egress — рядка дума за „изход“. Взимал е и допълнителна такса от желаещите да видят това чудо. — Б.пр.

16

Тифани знаеше, какво е психология, но речникът й не беше правоговорен. — Б.пр.

17

„Res Centum et Una Quas Magus Facere Potest“ — на латински това значи: „Сто и едно неща, които може да прави един магьосник“. — Б.пр.

18

„Виждам-виждам… Демони“ — има една такава британска поредица детски книжки „Виждам, виждам… нещо си“ (примерно „виждам, виждам… автомобили“), където детето може като ходи натам-насам и види нещо от отбелязаните в книгата неща, да тури по една чавка, и като запълни всички чавки да прати книжката в издателството и да иска награда. — Б.пр.

19

LIBER IMMAKIS MONSTRORUMS — на приблизителен латински това значи: „Чудовищна книга за чудовищата“. — Б.пр.

20

Лелечечудоландия — в други романи тази далечна земя се среща под името Хоуондаленд, което значи общо взето същото, но на приблизително английски. — Б.пр.

21

Гонагъл — въпреки че преводачът не би имал нищо против читателите да си мислят, че тази дума е изкована от него като съкращение от „много нагъл“, това няма общо с истината. На кръглия свят е имало в действителност един шотландски поет на име Уилям МакГонагал (1825–1902), който си е спечелил славата на най-скапания англоезичен поет за всички времена. При това я е спечелил със завидно себеотрицание, като не е преставал редовно да провежда рецитали в града си Дънди, въпреки че гражданите редовно го замеряли с развалени зеленчуци и яйца. — Б.пр.

22

Петулия — неизвестно е, какво точно са си мислили родителите на това момиче, като са му давали името, но Петулия е име на богиня от света на Диска, а именно на богинята на Спазарената нежност. Самото име може да прилича на „петулия“ и на „petal“, което значи венчелистче, но освен това е близко и до petulant, което значи „сприхав“ или „безсрамен“. — Б.пр.

23

Има такива окултни течения на кръглия свят, които настояват да пишат английската дума за магия „magic“ не както е обичайно, а „magick“ с „k“ именно, за да я различат от профанизираната представа за „магия“. — Б.пр.

24

Нищо чудно, че на Изпитанията няма нито награда, нито съдийско жури, нито подобаваща според стандартите на Г-жа Уховрътски организация. Нищо чудно след онова, което се случи предишния път, в разказа „Морето и малките рибки“, когато Г-жа Уховрътски се опита да въведе всичко това в името на модернизацията и напредъка на вещерството и успя… сериозно да ядоса Баба Вихронрав. Което никой не прави повече от веднъж. — Б.пр.

25

Лелечечудоландският слон — отшелник има много тънка кожа, освен на главата си, и като е малък, често се намъква в някоя малка глинена колиба, докато собствениците й ги няма. Той е твърде срамежлив, за да нарани, когото и да е, но повечето хора на бърза ръка си изоставят колибите, когато там се настани слон. Ако не за друго, то, защото той вдига колибата на гръб и я разнася по саваната, докато не си намери някоя сочна тревичка, която да опасе. Това прави домакинството извънредно непредсказуемо. Но пък цяло село слонове — отшелници пътуващо през равнините, е една от най-вълнуващите гледки на континента. — Б.пр.

26

По провинциалните английски панаири и магазинчета някога е било на мода да се слагат табели с текста:

— Б.пр.

27

Огски писмена — в оригинала Oggham, което прилича изключително много на Ogham, староирландска писменост, използвана някога от друидите. — Б.пр.

28

Ако някой можеше да разбере, какво е това, щеше да бъде много по-запознат с начините на Нак Мак Фийгъл за пътуване между световете. — Б.пр.

29

Натапящ стол (Ducking stool) — има такъв атракцион използван по публични и частни забави: цистерна с вода, над която е закрепена седалка. Отстрани има лост с мишена, която като се уцели с топка, се задейства механизъм освобождаващ седалката, която заедно с човека на нея се потапя във водата. Така е в днешни дни, в средновековието обаче под същото име е бил използван уред за наказание, предимно на жени за скандалджийство, злословие и други нарушения на благоприличието. Това е било стол с някакво приспособление да може да се потапя в местния вир, на който връзвали провинилата се и я потапяли във водата. Присъствието на този атракцион на Изпитания за Вещици има особена пикантност, защото е имало поверие, че с този уред можело да се разпознае дали една жена е вещица. Смятало се е, че тялото на една вещица нямало да приеме да бъде „кръстено“ с потапяне и нямало да може да бъде натопено. — Б.пр.

30

„Трепкай, трепкай във нощта моя мъничка звезда“ — може би най-известната англоезична люлчина песен от 19 век. — Б.пр.

31

„Когато остарея ще нося полунощ“ — това е парафраза на началния стих на известното стихотворение на Джени Джоузеф „Предупреждение“, започващо с думите: Когато остарея, ще нося дрехи в пурпурно./ И шапка във червено, която не отива. — Б.пр.