Пустош

XI Колтър

Кръжащи соколови криле — сокол, зареян в тъмното небе, кристална топка — ослепителната синева на води, процеждащи се през булото на плуващите облаци, тъмните очертания на планините, зелените корони на дърветата, нишки, сините очертания на реките, сокол във висините, око на сокол, уловило блясъка на ледени полета, пълзенето на глухия тътен под облака от прах над набраздената равнина, кръгообразни дъги, остър връх отвъд океана, пътят на прелетните птици, огласен от техните песни, създаден за да води сезоните, сега спускане, стремително, като покрит с пера камък, стремително гмурване, надолу, през рехавите пари, крясък на сокол, вик на ловец, над Нейната вечно въздишаща, окаляна същност. Носеше се срещу накъсани планински вериги, спускаше се по стръмни склонове под черното небе, обсипано със звезди, падаше, падаше, сред планински върхове, хълмове, пропасти и сипеи, в тъмни пещери, надолу, огнени очи, отвесни стени, оцветени от минерали, ниско, ниско, тежестта на Земята, тежко, толкова тежко, тя стене, докато се върти, приземяване, кацане, нервни стъпки по клона, спускане, спускане под тежестта на света, по-дълго, по-широко, по-дебело, обвит с тиха енергия, напред, на четири крака, надолу, още надолу, вътре…