Огнен цикъл

XIII. Астрономия; ксенология8

Оперативният модул, който отнесе геоложкия отчет на астрономите, върна Дар Ланг Ан и Крюгер на «Алфард». Дар бе изслушал вече този отчет, но не разбираше защо минеролозите имаха нужда от астрономите, за да проверят своите теории. Неговото любопитство по всички въпроси, свързани с физическите науки, бе стигнало до ниво, което познаваха малцина човешки същества, минали през прага на детството.

Заедно с астрономите той изслуша внимателно записа на отчета на геолозите, но не откри нищо пропуснато. Проследи с интерес разговора на новите за него учени, без да му хрумне, че те могат да приемат за неучтивост настойчивите му въпроси, което в същност не се отнасяше за повечето от тях.

— Опасявам се, че не разбирам какво точно имате пред вид, когато казвате, че Арин е «уловила» Тиър и Абиормен — каза Дар по едно време.

— Мислех, че младият Крюгер ви е обяснил нещичко от Нютоновите закони — бе началото на отговора. — При нормални условия две тела се притеглят помежду си в съответствие с определен закон и това притегляне, когато към него се прибави и инерцията — онова нещо, което кара камъка да лети, след като напусне изхвърлящата го ръка, — се изразява в строго определени движения на тези тела, така както сега «Алфард» кръжи около вашата планета. С «улавяне» ние просто искаме да кажем, че отначало Тиър не е обикаляла около Арин, а се е движела по собствен път в пространството, докато този път я е приближил до по-голямата звезда. Нейната притегателна сила я е отклонила и сега те обикалят една около друга.

— Струва ми се достатъчно ясно. Но аз подразбрах, че някои от вас са открили отклонение от тази идея, вярно ли е?

— Да. Улавянето не се случва често; по правило то изисква много особени обстоятелства.

— Но защо? Ако тази сила се променя в зависимост от разстоянието, както вие казахте, следва, че двете тела трябва само да бъдат достатъчно близо едно до друго. Ако това, което твърдите, е вярно, аз не разбирам защо Тиър и Арин не са паднали една върху друга още преди много време.

— Добре казано! Има една особеност и тя е, че когато две тела се приближават едно към друго, тяхната скорост нараства. Ако не са били насочени съвсем точно в началото, те няма да се сблъскат, а ще започнат да се отдалечават, като скоростта им ще намалява със същата бързина, с която е нараствала преди разминаването. Изходящата траектория ще има формата на входящата, така че наблюдателят няма да ги види да се движат спираловидно. Сега ще ви покажа.

В момента «Алфард» бе в състояние на свободно падане, така че казаното не бе трудно да се покаже. Две на-електризирани топченца от бъзова сърцевина в опразнения от въздух шлюз показаха съвсем ясно всичко на любопитния жител на Абиормен.

— Тогава как ще стане улавянето? — попита той, когато демонстраторът влезе в главното помещение на кораба и свали скафандъра си. — Предполагам, че все пак то става, защото иначе нямаше да го споменавате.

— Наистина е така. Ако наблизо има трето тяло, насочено към другите две, ще стане точно това, за което ви говорих, макар че вероятността не е много голяма; ако преди малко бях пуснал въздух в шлюза, силата на триенето, причинено от него, щеше да накара топченцата да закръжат спираловидно около себе си.

— Остава да предполагам, че някоя друга звезда от същата група служи за трето тяло.

— Не ми се иска да приема подобна възможност, защото останалите звезди са много далече, но може би причината е именно в някоя от тях.

— Най-малкото е възможно подобно явление да е сложило началото на горещите сезони на Абиормен.

— Да, възможно е. Не бих искал да кажа нещо повече.

Поне за момента жителят на Абиормен трябваше да се задоволи с чутото.

Естествено е, че не бяха необходими много отговори, включващи «може би» и «навярно», за да премине самият Дар към въпроси, които започваха с «откъде знаете». Астрономите потърпяха известно време, но в крайна сметка предложиха по възможно най-тактичния начин на Крюгер да го запознае с някои положения от елементарната алгебра.

На Дар дори не му хрумна да се обижда. Той се ядоса донякъде на себе си, че не се бе сетил за същото по-рано, тъй като отговорите на по-голямата част от предишните му въпроси съдържаха по малко математика. Той излезе от залата в добро разположение на духа, за да потърси Крюгер, който не го съпровождаше навсякъде след големия му напредък в английския език.

Дар не забеляза лекото объркване на своя приятел, предизвикано от неговата молба; той просто седна и зачака да му преподава алгебра. Крюгер направи всичко възможно, но не се оказа най-добрият учител в света. Може би той щеше да се представи в по-добра светлина, ако не го бе обхванал страхът, че подобна дисциплина може да разруши изцяло интереса на Дар към науката.

Страховете му бяха напразни. Причината, заради която повечето хора страдат от математиката, е, че за тях тя е нещо, което трябва да се запаметява, а именно този процес бе най-лесното нещо за Дар. И навярно поради тази своя особеност той схвана много бавно основната идея на алгебрата като средство за разрешаване на поставени задачи; той научи всички правила, но когато трябваше да реши една задача, се затрудни така, както и много от учениците в първия клас на гимназията. На края по-скоро Крюгер, отколкото Дар, намери изход от затрудненото положение.

Не бе особено трудно да се открие нещо ново и интересно за Дар, но Крюгер имаше лични причини то да не бъде свързано с математиката. Той споделяше общото схващане, че именно биологията е такъв предмет и реши, че точно сега е моментът да се покаже какво бяха разбрали за Абиормен специалистите по науката за живота.

От известно време насам тяхната група полагаше усилия да разреши проблема с изучаването на единствената «топла» форма на живот, която им бе под ръка, а именно единия от Учителите в убежищата с вулканично отопление. Индивидът при селото с гейзерите не бе изцяло общителен, но го познаваха по-добре от останалите; именно това същество бе избрано за ролята на домакин на робота с телекамера, създаден набързо от инженерите на «Алфард». След като видя това приспособление, Дар смени веднага пистата и Крюгер трябваше да му обяснява основните положения на телевизията и дистанционното управление. Още не бе завършил, когато всички се качиха на оперативния модул заедно с робота.

Дар бе схванал достатъчно добре предназначението на апарата и постепенно осъзнаваше възможността да научи как бе направен той. На борда на модула чу разговора на Крюгер с Учителя, но не се намеси.

— Ще ви бъдем много благодарни, ако позволите на нашия робот да влезе в скривалището ви. Убедени сме, че ще понесе условията.

— А защо да го правя? Каква полза ще има от това някой от нас?

— Вие ни видяхте и навярно част от вашето мнение се дължи на този факт. Не мислите ли, че и ние може би ще променим някои свои схващания, след като ви видим? Нали вие многократно настоявахте, че не ви разбираме и поради тази причина не сме съгласни с вашето становище за разпространяването на техническите познания. Струва ми се, че вие ще сторите с желание всичко, което би могло да засили взаимното ни разбирателство.

— А откъде знаеш, че съм те виждал? Казах ти, че не познавам вещество, което би могло да отдели различните среди, в които живеем, и да бъде прозрачно при това.

— Тогава вие не сте ми казали цялата истина, защото не е възможно да не разполагате с някакво телевизионно устройство. Вие ни виждате достатъчно ясно, след като попитахте за железните токи на Дар.

— Много добре. Но как мога да бъда сигурен, че начинът ви на мислене няма да се промени, след като ме видите, каквито сте странни?

— Не мога да ви кажа. И как да ви обещая нещо за нашите заключения, след като нямаме никаква представа за вас? Във всеки случай вие ще можете да научите още нещо за нас.

— Вече не ни интересувате с нищо особено.

— Не беше така, когато ми задавахте всички онези въпроси преди няколко години.

— Още тогава научих това, което ми трябваше.

— Но с нашата наука се запознаха още много хора, освен Дар Ланг Ан. Те дойдоха и ни наблюдаваха, когато проучвахме една пещера далече на юг.

— Струва ми се, че не мога да направя почти нищо срещу това.

— Но ако и вие научите повече за нас, ще знаете за нещата, познати на другите; така ще можете да контролирате и собствения си народ, когато дойде редът му да живее.

Дар се пообърка от този довод; той не схващаше напълно намеренията на момчето и нямаше почти никаква представа за мисловните операции на отдалечения Учител. Не знаеше дали да се изненада, когато този довод сякаш убеди съществото, но видя, че Крюгер бе доволен от резултата.

Макар и малък, роботът не можеше да мине през специалния отвор на мястото, където Дар и Крюгер бяха разговаряли с Учителя. Но по негово указание модулът се приземи близо до кратера, в който двамата пътешественици попаднаха някога в клопка; после приспособлението бе принесено в сградата с генераторите. Всички се върнаха в модула и се струпаха около телевизионния екран, настроен на дължината на вълната от предавателя на робота.

— А по-нататък? — зададе въпрос към Учителя един от присъстващите.

— Изпратете вашата машина надолу по наклонения път.

Операторът изпълни нареждането и малката кутия се затъркаля върху гъсеничната си верига по хлъзгавата повърхност. Когато роботът наближи края на наклона, светлината намаля; тогава запалиха лампичката в горната му част, за да виждат.

— По коридора. Не завивайте в отклоненията.

Приспособлението продължаваше напред. Коридорът бе дълъг и очевидно навлизаше дълбоко в планината; мина доста време, преди на пътя му да се изпречи масивна врата.

— Спрете.

Бе изпълнено и след малко вратата се отвори.

— Влизайте бързо.

Роботът мина и вратата се захлопна зад него.

— Продължавайте, тук няма отклонения. Ще дойда да срещна вашата машина, но се движа бавно, защото нося радиото със себе си. Още съм близо до селото.

— Няма смисъл да изминавате толкова път, освен ако има вероятност роботът да не види тази част от вашата станция — отговори един от биолозите. — Приспособлението ще се приближи, без да затрудни някого.

— Много добре. Ще чакам тук, така че ще можете да разговаряте и с моите сънародници.

Следователно между прохода под сградата с генераторите и района под селото с гейзерите имаше единичен дълъг тунел. Пътуването по него продължи дълго, докато роботът стигна до място, където коридорът внезапно премина в голямо помещение, високо около осем фута; виждаха се входовете на няколко отклонения. Операторът, който бе научил достатъчно от езика на абиормените, за да разговаря през повечето време без помощта на Дар или Крюгер, уведоми Учителя за мястото на робота и поиска по-нататъшни указания.

— Вие сте съвсем наблизо и е по-лесно да ви покажа пътя. Чакайте там; след малко съм при вас.

Всички гледаха напрегнато телевизионния екран. След няколко секунди в единия от входовете нещо се раздвижи и погледите на присъстващите се приковаха в уголеменото му изображение на екрана. Следяха неотстъпно новодошлия, който приближаваше към робота.

Изненадата не бе особено голяма. Всички с изключение на Дар имаха по-малък или по-голям опит с разузнавателни кораби от Земята, така че бяха виждали най-различни същества, не само интелигентни, но и културни.

Жителите на Абиормен не бяха срещали нищо подобно в живота си. Някакво пъпешообразно тяло се подпираше на шест крайника; в горната си част те бяха толкова масивни, че се сливаха един с друг, а долната, която стъпваше на пода, бе остра почти като игла. Наблюдателите си помислиха за някаква необикновено охранена морска звезда, която бе обърнала на една страна крайниците си и крачеше с тях. На светлината, идваща от робота, горната третина от тялото изглеждаше наситено червена за очите на човешките същества, като една ивица от същия цвят слизаше до долу по крайниците; останалото бе черно. Не се виждаха очи, уши или други телесни органи, с изключение на някакво петно в най-горната част на тялото, което можеше да бъде всичко — от затворена уста до особеност в окраската. Телевизионното изображение не казваше на Дар абсолютно нищо за големината на съществото, но операторът на робота го сравни с фокусното разстояние и определи, че то бе високо почти колкото Дар и тежеше навярно осемдесет-деветдесет фунта.

— Мисля, че ме видяхте вече.

Дар долови отчетливата ирония в гласа на съществото. Нямаше място за никакво съмнение в неговата самоличност, защото от микрофона на робота идваше същият глас, който бяха слушали през цялото време.

— Ако позволите на вашата машина да ме следва, ще можем да си починем, докато решите какво ви интересува.

Съществото се върна назад, без да се обръща, и роботът го последва. По един тесен коридор те стигнаха до стая, висока около пет фута и почти еднаква с помещенията, които Дар и Крюгер бяха оглеждали в града. Дар не отместваше погледа си, надявайки се да разбере предназначението на различните загадъчни приспособления.

За някои от тях всичко стана ясно от пръв поглед. Три от куполообразните предмети бяха заети от същества, които приличаха на техния водач; телата им се намираха на върха, а шестте крайника бяха спуснати в страничните канали. Водачът се отправи към другия край на стаята и се настани в единия от «умивалниците», а крайниците му се разпериха равномерно във всички посоки. От вида на съществата не можеше да се забележи дали разглеждаха робота, но това бе почти сигурно.

Водачът поднови разговора на своето «ложе»:

— Ето ни и нас. Може би сега ще ми отговорите поточно защо се надявахте да разберете нещо повече, след като ни видите, и защо считате, че това ще ви направи по-благосклонни към нашето становище.

— Надяваме се да научим как живеете, с какво се храните, какви са вашите умствени и физически възможности и недостатъци, а така също колкото може повече неща за вашата връзка със «студените» хора, които едновременно са ваши деца и предшественици. Когато научим всичко това, може би ще разберем и вашето несъгласие за разпространяването на технически знания в този свят. Трябва да ви призная, че засега вашето поведение ни напомня за някои групи хора от собствената ни история; всеки път, когато подобна група от миналото е успявала да прекрати или поне да контролира разпространяването на научните знания, резултатът е бил прекалено плачевен. Бихме искали да знаем дали жителите на Абиормен са толкова различни от нас, че подобен резултат е невъзможен при вашите условия.

— Как реагираха на новата информация хората, които ви наблюдаваха по време на вашата работа?

— Всички бяха заинтересувани, почти без изключения. А поне един от тях научи твърде много и с това ни убеди, че вашите хора са най-малкото толкова интелигентни, колкото и нашите.

— Предполагам, че говорите за Дар Ланг Ан. Несъмнено той е решил или да разшири убежищата на своите Учители, или да построи хвърката машина като вашата.

— Не ни е казвал нищо подобно, но вие можете да го попитате лично. Той е при нас.

Дар се пообърка от този обрат на разговора, но заговори без колебание.

— Разбира се, че не съм мислил за подобни неща. А и не съм научил достатъчно за никое от тях.

— Има нещо друго, което научих от твоя приятел Крюгер; дано да не си го разбрал и ти. Впрочем, каквото и да си научил, скоро то няма да има никакво значение.

— Разбира се.

Дар млъкна и темата на разговора бе сменена.

— Предполагам, че тази машина се управлява подобно на радиото — обади се едно от съществата, което седеше на куполообразен «стол», и биологът потвърди. — Тогава какви са тези вълни, които преминават през толкова дебели скали? Когато разговаряхме с вас, ние използвахме радиоантена на повърхността.

— Не мога да ви отговоря с подробности — отвърна биологът, — тъй като работя в друго поле на знанието. Роботът също има антена, но тя не се забелязва от пръв поглед; ако разгледате внимателно тялото, вие ще забележите една жица, увита много пъти около горната част под куличката, на която се намират очите.

Питащият се изправи от мястото си и се приближи към приспособлението с всичките си шест крайника; Дар не забеляза в движенията му никаква тромавост или затруднение при вървежа, каквито бе наблюдавал през последните години у собствените си Учители. Когато стигна до робота, съществото остана на четири крака, а другите два използва, за да опипа повърхността му. По време на огледа в краищата на двата му крайника се появиха снопчета от малки мустачки, които очевидно служеха за пръсти.

— Усещам антената — каза то след малко, — но ми се струва много дребна, за да я видя добре, особено отделните намотки.

— Боя се, че светлината не е поставена съвсем подходящо за целта — отговори биологът. — Монтирахме я така, че да е удобна за нас.

— Какво. Искате да кажете, че и на машината има Светлина, така ли? Преди малко помислих, че говорите за нашето осветление. Ако придвижите робота дотам, може би ще успея да го разгледам по-добре, макар че се съмнявам, защото жицата е много тънка, както ви казах вече.

Всички биолози разбраха каква бе работата и говорещият каза примирено:

— Да, на робота има светлина. Тя е на самия връх и прилича на малко цилиндърче, което навярно усещате, ако не го виждате. Къде е осветлението, за което споменахте?

— Ето тук.

От пода се вдигна още един крайник и посочи. Дар Ланг Ан проследи движението, но не видя нищо друго освен тръбичката и дюзата, които според Крюгер бяха газово осветление.

— За тази тръбичка ли говорите? — попита биологът.

Крюгер обясни набързо, изпреварвайки Дар с част от секундата.

— Но ако това е газова струя, защо не е запалена? — бе възражението към него.

— Може и да е запалена. Сигурно е водороден пламък, който не се вижда в светлината от нашия робот.

Операторът прекъсна за миг осветлението, но екранът угасна и той го включи отново. По време на тази бърза размяна на обяснения Учителят потвърди, че става дума за същата тръбичка.

— Очевидно ние виждаме при различна светлина — каза биологът. — Знаехте ли това? Зрението на вашите «студени» хора се различава малко от нашето, но зрителните ни органи са почти еднакви, така че разликата с вас трябва да е много по-голяма.

— Знаехме, че те виждат по-малки предмети от нас, но нямахме представа за причината. Не бяхме чували, че има различни видове светлина.

— И не знаете, че вълните, с които работи радиото, са еднакви с вълните на зрението, само дължините им са различни, така ли?

— Но това е направо смешно! Радиовълните се движат много бързо, за да се измерва скоростта им, ако изобщо за придвижването им е необходимо време. А вълните на зрението, ако те наистина са вълни, пътуват малко по-бързо от обикновения звук.

— Аха! — разнесе се замисленият човешки глас и след малко запита: — Бихте ли обяснили как действа вашето осветление?

— Това е просто един пароструйник с особена форма на дюзата. Много е трудно да се опише тази форма с думите, които знаем и двамата.

— Няма значение, вие ми казахте достатъчно. Но не можах да разбера как сте научили за слънцата, след като очевидно не ги виждате.

— Съвсем правилно; те само се усещат.

Дар Ланг Ан бе пропуснал няколко изречения и момчето се опита да му обясни набързо как стояха нещата.

— «Горещите» хора не виждат като нас двамата и разликата е много по-голяма, отколкото между теб и мен. Ние поне гледаме с помощта на една и съща светлина — електромагнитните вълни. А от това, което чух тук, оставам с впечатлението, че те си служат със звук с много висока честота; самият той спомена за движение, което било малко по-бързо от това на «обикновения» звук.

— Как е възможно да се гледа със звук?

— Предполагам, че след известно приспособяване може да се гледа с помощта на всичко, което се движи в права линия, а при звука е точно така, стига да не срещне някакво препятствие. В този смисъл ултразвуковите вълни са по-подходящи от вълните, с които разговаряме, защото тяхната дължина е много малка. Наистина с тях не могат да се виждат съвсем малките предмети; нали си спомняш, че той не видя отделните намотки на антената.

Двамата се заслушаха отново в разговора по радиото; в същност това се отнасяше повече за Крюгер, защото Дар бе намерил отново нещо, над което да се замисли.

— Очевидно сте се задълбочили твърде много, за да стигнете до идеята за необикновения характер на вашата планетна система — говореше биологът, — тъй като вие можете да почувствувате само онези тела отвъд атмосферата на Абиормен, които излъчват голямо количество топлина.

— Картината, която нарисувах на Нилс Крюгер, е само една от нашите теории — отговори спокойно съществото.

— И тя се оказа съвсем правилна, както виждам. Но след като си служите успешно с научното мислене, за що се противопоставяте така упорито на неговото разпространяване?

— Бих искал да престанете с този постоянен въпрос. Дори да ви отговоря на него, каква ще бъде ползата за нас? Какво се е подобрило, след като научихме, че Абиормен се върти около Тиър, а Тиър прави същото около Арин? Приемам, че подобно познание е безопасно, защото не е свързано с някаква фатална дейност, но то е буквално губене на време.

— С други думи, вие разделяте научното познание на две групи: безполезно и опасно.

— На практика излиза така. Има и едно изключение; то се отнася за човека, който изнамери нашето осветление, защото той направи нещо наистина хубаво. Въпреки всичко обаче, налага се да проучваме най-подробно отделните случаи, за да сме сигурни, че няма никаква опасност.

— Почвам да проумявам вашите схващания. Излиза, че вие не възразявате, когато ние губим собственото си време, за да откриваме неща, които вие използвате.

— Не ме интересува какво правите с вашето време. Задавайте следващия си въпрос.

Учените не възразиха на неговото предложение и постепенно Дар Ланг Ан започна да вниква в същността на своите предшественици и на децата, които щяха да дойдат след него.

Градовете им бяха разпръснати по Абиормен, макар и неизменно във вулканичните райони; под земята слизаха малцина от техните обитатели и оцеляваха там по време на студения период, без да ги види някой от поколението на Дар — табуто за огъня бе достатъчно силно. Въпреки своето многословие Учителят не даде да се разбере, че табуто за огъня бе в същност още един пример за въздействието на «топлите» Учители върху «студените». Расата на топлолюбивите живееше по-свободно: те сами решаваха къде да пребивават и къде да умрат, така че в началото на студения период хората на Дар намираха често метални предмети около своите градове и дори в тях. И те правеха всичко възможно, за да осигурят предаването на знанията в следващия цикъл, въпреки че разчитаха много по-малко на книгите, отколкото на паметта на своите Учители. Когато Дар прекъсна потока от въпроси, за да запита защо знанията не се предаваха от «топлите» на «студените» хора и обратно, което би помогнало и на двете раси в тяхното развитие, Учителят обясни търпеливо, че ако това бъде направено, те щели да изпуснат контрола върху разпространението на важни сведения.

Те бяха много добри специалисти в областта на електротехниката и превъзходни строителни инженери. Химията им бе изненадващо развита за раса, чиито химици гледаха с помощ а на звука. Естествено, при тях астрономия почти не съществуваше; нещата бяха още по-зле с различните клонове на физиката. Те познаваха радиоактивните елементи, но нямаха никаква представа за механизма на тяхното поведение.

Много от въпросите на хората направо озадачиха Дар, като в някои случаи причината не бе неговата неосведоменост в различните науки. Доколкото бе схванал, хората се опитваха да разберат какво бе отношението на Учителите към собствения му народ — обичаха ли го, презираха ли го като сбор от необходими низши същества, или просто го считаха за неголяма, но важна сама по себе си неприятност. Дар си спомняше, че едно от присъстващите същества бе споменало за приятелското си отношение към него, произтичащо от кръвна връзка, макар че за нищо на света не можеше да разбере как се е установила тя.

Същият въпрос хрумна и на биолога, който бе слушал първия разговор между Крюгер и Учителя и по-късно бе поискал да му го преведат. Дар се изненада, когато Учителят отговори.

— Ние подготвяме нещата така, че да знаем най-малко мястото, където умират нашите предшественици. Не след дълго хората от това село ще получат заповед да отидат в кратера, където прекараха известно време Дар и Крюгер; там ние наблюдаваме смъртта на стария и раждането на новия живот и отбелязваме кой от кого е произлязъл. Малко преди началото на студения сезон подготвяме собствената си смърт на предварително определени места, а после се опитваме да разберем от «студените» Учители къде са били уловени хората, защото те обикалят пущинаците и ловят новите жители на планетата, които по това време са обикновени диви животни.

— А не пропускат ли някои?

— Случва се, доколкото знаем. От време на време се оказва, че родителят на отделен човек, а понякога и на цяла групичка е преживял целия студен сезон като диво животно; за него просто не е било отбелязано нищо.

— А не знаете ли колко деца може да има един човек?

— Почти невъзможно е да се определи, защото всичко зависи от особеностите на отделната личност, една от които е например неговото тегло.

— Струва ми се, че то не варира твърде много.

— Така е, но само по време на нормалния живот; когато дойде времето за смърт, някои остават дълго време без храна, а други се хранят често и поглъщат големи количества в зависимост от околните условия. Освен това е невъзможно да се каже дали някое от малките деца не е било изядено от диви животни, преди да го уловят, защото хората от народа на Дар Ланг Ан не са пазени така, както пазят нас.

— Разбирам.

Дар също бе разбрал. Паметта му бе безупречна, но в нея се пазеха съвсем малко неща от кроткото му съществуване, преди да го «уловят»; макар и незначителни на брой, те съвпадаха изцяло с думите на Учителя. Той се питаше защо и собствените му Учители не взимат същите предпазни мерки, преди да се досети, че те просто са лишени от такава възможност, защото или трябваше да разчитат на помощта на «топлите», които очевидно не искаха да им я окажат, или собственият му народ трябваше да държи при себе си група от другата раса по време на целия горещ сезон, така както тези същества постъпваха с жителите на селото в студеното време. Меко казано, това изглеждаше трудно — другата раса бе изпреварила много собствения му народ в техническо отношение и сега владееше обстановката изцяло. Съмнението на Дар, че този Учител бе неискрен, ставаше все по-силно; зад неговото несъгласие да бъдат възприети познания от хората имаше нещо повече от твърденията за лично неодобрение към науката.

Тази мисъл завладя съзнанието му по време на разговора и породи и други след себе си. Когато роботът тръгна обратно към оперативния модул, Дар Ланг Ан бе този, който предложи да се свържат и да поговорят и с други Учители от убежищата във вулканичните райони; дори Крюгер, който го познаваше по-добре от всички хора, не можа да разбере какво го бе накарало да постъпи така.