Огнен цикъл

XII. Геология; археология

Абиормен е по-голяма от Земята, но морската й площ е по-малка от земната дори през студения период, така че геолозите имаха достатъчно обширни пространства пред себе си. Но те не направиха дори опит да огледат цялата територия; планът им бе да съберат необходимите стратиграфски данни, за да вникнат по-добре в нейната геоложка история, а така също и да намерят, стига това да бе възможно, разбира се, проби, показващи обратната последователност на превръщане на елементите, което щеше да им позволи да определят поне приблизително възрастта на планетата. Последното бе единственото желание на астрономите, но биолозите имаха чувствително по-големи претенции. Те слязоха на Абиормен, готови да подложат на анализ всяка вкаменелост с помощта на всички възможни методики в своята област.

Бяха проследени множество пластове от утаечни скали; някои от тях продължаваха на много мили разстояние под равнището на терена, а други изчезваха само след няколко ярда, прекъснати било от някое земетресение, разбъркало ги в невероятно безредие, което изискваше опитност, за да бъде разгадано, било заради това, че при първоначалния процес са били отложени върху ограничена площ и формацията просто се е изронила с течение на времето. Варовиков пласт, отложен на площ от повече от един милион квадратни мили по дъното на някое море е едно, а лещообразно находище на пясъчник, образуван някога в делтата на поток, вливащ се в малко езеро, е съвсем друго — понякога толкова объркващо — особено когато се налага относително датиране на пластовете.

Крюгер благодареше на шанса, че командирът Бърк не бе в състава на тази група и се молеше постоянно той да не улови по радиото забележките на геолозите, защото познанията на Дар Ланг Ан по английски се увеличаваха бързо с течение на времето, а когато става дума за възможностите на една фотографична памет, трудно е да се намери по-подходяща област на приложение от стратиграфията. Всички геолози без изключение гледаха местния жител с истинско страхопочитание и изпитваха към него приятелски чувства, които съперничеха силно с чувствата на Крюгер. Но рано или късно командирът щеше да научи; момчето се надяваше, че дотогава популярността на малкия му приятел щеше да порасне толкова много, че да трогне възрастния офицер и да разпръсне съмненията му.

Изглежда, че на планетата липсваха структури, съответстващи на «полетата», които са типични за някои райони на Земята. Очевидно не много отдавна цялата повърхност на сушата се е намирала под водното равнище; бе почти сигурно, че Абиормен е подложена на по-голямо сеизмично натоварване и по-интензивна планинообразувателна дейност в сравнение със Земята. Един от специалистите направи предположение, че по всяка вероятност причина за това са сезонните промени, съпътстващи «дългата година», когато по-голямата част от морската вода се отлага в ледените шапки. Сеизмичното измерване на шапката в южното полукълбо (която не се намираше над южния полюс) показа дебелина на пласта от почти трийсет и пет хиляди фута. По време на измерването валеше сняг; Тиър изобщо не се показваше в тази част от планетата, а Арин нямаше да огрее тук по-рано от няколко земни години.

Изтекоха две-три кратки абиорменски години, преди да стане възможно точното датиране на пластовете; по това време астрономите научиха нещо, от което се бяха страхували почти от самото начало. Още с първите си стъпки геолозите търсеха пегматити и други внедрени вулканични скали, в които бе възможно да се открият радиоактивни вещества, удобни за датиране; скоро те намериха такива скали на различни места из континента, който проучваха. Засега бе невъзможно да се изчисли корелацията между тях и утаечните скали, но на едно място бе открито съотношение между урана и оловото, което съответстваше на възраст от малко под един и половина милиарда години. Пробата бе с голям обем, така че бяха направени десет самостоятелни измервания, при които средното отклонение не бе по-голямо от двайсетина милиона години. Астрономите не искаха да повярват, че Алциона е съществувала повече от една стотна част от това време и се начумериха, когато получиха сведението.

Независимо дали бяха датирани, или не, утаечните скали представляваха интерес и за други области. Ако Дар Ланг Ан бе виждал фосил през живота си, той не му бе обърнал никакво внимание. Този пропуск не се оказа страшен, защото утайките съдържат по-малко органични остатъци. В средата на континента бе открито лещообразно находище на варовик, широко почти двеста мили, което в голямата си част се оказа изградено от останки от някогашен риф; на различни места в него бяха намерени няколкостотин отделни животински вида. Имаше хиляди ракообразни, които според Крюгер сякаш бяха дошли направо от Земята; един биолог изгуби много време, за да му обясни техническите разлики.

— Предполагам — завърши той, — че много същества ще ти се сторят напълно еднакви с тези, които сега обитават по бреговете на океаните. Изглежда, молюските и техните роднини имат някаква способност да преживяват измененията, съпътстващи развитието на една планета. За половин милиард години те са се променили и на Земята, но продължават да живеят, запазвайки основната си схема.

— Разбирам всичко, с изключение на едно — обади се Дар Ланг Ан на своя бавен, внимателен английски. — Бях с вас през цялото време и видях подобни вкаменелости в различни скални пластове; според вас това е напълно естествено, но аз никога не съм срещал живо същество, което да прилича на нещо на фосилите.

— Все край морето ли сте били?

— В повечето време. Неотдавна с Нилс Крюгер изминахме покрай морския бряг почти триста мили. През последните осемстотин години това ми се е случвало не един път.

— Вярно е! — възкликна възбудено Крюгер. — Виждах, че нещо не бе наред по оня бряг, но така и не разбрах какво бе то. Не се виждаха нито раковини, нито из хвърлени медузи. Нищо чудно, че брегът изглеждаше така странен!

— Хм, съгласен съм, че това е много необикновено. А другите същества в морето?

— Не знам. Мисля, че във водата има различни животни; за растения съм напълно сигурен. Но не мога да се сетя за множество различни видове.

Биологът предостави тази информация на колегите си, които работеха на място; самият той бе прекалено зает с корелацията на фосилите, за да се занимава с нея.

Постепенно от хаоса се раждаше порядък. За да се улеснят обсъжданията, миналото на Абиормен бе разделено на периоди, чиято продължителност се определяше от пълното заливане на континента, за което говореха варовиковите дъна на водоемите. Геолозите не намериха доказателства за планинообразувателни периоди, които обикновено са по-удобни за тази цел; навярно на Абиормен планините наистина бяха образувани равномерно във времето.

Много неща говореха в полза на по-голямата сеизмичност на този свят в сравнение със Земята. Преди всичко той бе по-обширен — диаметърът му бе девет хиляди и сто мили при четиридесет процента по-голям обем; следователно на неговата повърхност човек с тегло сто и седемдесет фунта бе почти сто и осемдесет фунта. Процентно разликата бе малка, но общата величина на гравитационните сили, които участвуват в планинообразувателните процеси, бе много по-голяма в сравнение със същия показател за дома на човечеството. Едно нещо бе сигурно: периодите на образуване на планините бяха къси, чести и засягаха определени райони.

Този факт трябваше да зарадва биолозите, макар че се очертаваше като затруднение за астрономите. За съжаление вкаменелостите на гръбначните предизвикаха нови главоболия.

Вземайки за пример Земята, не бе трудно да се изгради модел на обща последователност, който да отговаря почти точно на еволюционното развитие, затворено в рамките на няколкостотин милиона години от живота на планетата. В началото на тази последователност бяха организмите с бегли следи от вътрешни втвърдявания, следвани от същества със скелети, подобни на рибите, за да се стигне на края до създания, които очевидно са дишали въздух и са прекарвали живота си или поне по-голямата част от него на сушата. Щеше да бъде наистина чудесно да се поставят най-простите от тях в долната част на страницата, а Дар Ланг Ан да застане най-отгоре, като логичните междинни форми намерят мястото си между тях, но това се оказа направо невъзможно, защото на всеки намерен фосил на гръбначни чиито крайници имаха кости, можеха да се преброят шест крайника. Видът на Дар бе достатъчно човешки и той имаше две ръце и два крака, без видими следи от други крайници.

Подтикнат от настоятелните молби на биолозите, местния жител се съгласи да му направят серия от рентгенови снимки. Самият той бе заинтересуван не по-малко от тях в крайния резултат, но и той видя, че по скелета му нямаше никакви следи от трети чифт крайници.

Дар бе вече запознат с основните принципи на еволюционната теория толкова, колкото и всяко средно образовано човешко същество, така че разбра затруднението на специалистите. Преди да се обади някой друг, той поясни:

— Изглежда, че никоя от намерените останки не е на пряк прародител на моята раса. Може би сме дошли от друг свят, както мислеше някога Нилс, но нито съм чел за това в книгите, нито пък някой от Учителите ми е казвал нещо подобно.

— Значи това е невъзможно — отбеляза мрачно биологът.

— Не напълно. Може би е станало толкова отдавна, че или нищо не е било записано, или сведенията са изчезнали. Във всеки случай ми се струва трудно да се докаже.

— Сигурно имате право. Мисля, че най-доброто, което можем да направим, е да потърсим в по-скорошни формации.

Геолозите слушаха този разговор по време на една от редовните почивки за храна. Един от тях заговори:

— Малко трудно е да се погледне отгоре една формация и да се каже, че примерно е на по-малко от един милион години. Ние гледаме внимателно, разбира се, но сами знаете много добре, че датирането идва по-късно: след разкопаването, намирането на фосилите и тяхното сравняване с вкаменелости от други формации.

— А как стоят нещата с находки от склоновете на сипеи или от пещери?

— Почти не е в нашата област, но ще разгледаме обстойно всичко, което се намери при подобни условия. Не мога да си спомня за нито една ясно изразена пещерна област, макар че при подходящ климат някои от варовиковите пластове са били удобни за такива образувания.

— Чувал съм за пещери из другите континенти, по стените на които имало странни скици и рисунки — обади се Дар Ланг Ан и цялата група се обърна към него.

— Ще ни заведете ли там? — запитаха едновременно няколко гласа.

— Може би ще успея. Все пак по-добре е да отидем до някой от градовете из континента, където ще намерим местен човек за водач.

Решението бе взето след консултация с командира Бърк, останал на далечния «Алфард». Бе изпратен друг модул, който да вземе малката групичка, така че геолозите да не бъдат лишени от превозно средство; с него дойдоха още няколко специалисти.

Въпросният материк бе разположен далече на юг и малко на запад от мястото, където работеха засега; той се намираше все още в района, огрявай от червеното слънце Тиър. Дар Ланг Ан се ориентира лесно; в един от градовете намериха водач след обичайните пояснения, наложени от вида на човешките същества. Много от жителите пожелаха да отидат с тях, за да видят работата на чужденците; всичко по-важно бе свършено, след като книгите от този град бяха пренесени в Ледените укрепления; сега хората просто чакаха смъртта.

Пещерите наистина бяха такива, каквито ги описа Дар; никой от присъстващите хора не се усъмни, че те са били обитавани в зората на някаква цивилизация. Повечето посетители се стълпиха пред рисунките по стените, но онези, които знаеха за какво бяха дошли, се заловиха внимателно с подовете на пещерите.

Те бяха покрити с твърдо отъпкана пръст; свалиха я внимателно, пласт след пласт, и я пресяха. Местните жители коментираха подробно всеки намерен предмет; самите те не бяха се сетили да копаят по тези места и не разпознаха нито един от предметите. А те можеха да бъдат във всяка пещера по Земята — сечива от камък или кост, а така също и предмети, които навярно са били украшения.

Продължаваха да копаят ден след ден. В началото учените се надяваха да намерят скелети на обитателите на тези пещери, но останаха разочаровани. Един от тях запита Дар.

— Не ме изненадва особено много — отговори му той. — Виждам, че тези хора не са се развивали като нас, но все пак разликата не е особено голяма. Те или са умирали в определеното време, или са загивали от насилие, а това по всяка вероятност не е ставало в пещерите.

— В същност ние не знаем дали тук са живели хора като вас — вметна сухо друг учен. — Изглежда, че някъде в историята на вашата планета е станало голямо прекъсване. Можех да предположа, че вашият народ е дошъл от друга планета, а «топлите» са местни жители на Абиормен, ако не знаех за отношението «баща — син», което ви свързва.

— А защо да не сме дошли заедно? — подсказа Дар.

Лицето на биолога просветна.

— Това е възможност. Как бих искал да е останала някоя и друга рисунка на самите хора, които са живели в тези пещери!

— Откъде знаете, че не са останали?

Ученият погледна несръчните изображения на някакви същества, пръснати по варовитите стени и тавани.

— Не ми се вярва — отговори мрачно той. — Помислете сам. Нито едно от тях не е с шест крайника, а това в най-лошия случай навежда на мисълта, че животинският свят по времето, когато е била населена тази пещера, се отнася до вас повече от онези неща, които намерихме в скалите.

Ученият се върна при своята работа, а Дар Ланг Ан се отдалечи сам, което ставаше за първи път, откакто се познаваха с Крюгер. Той видя, че момчето гледа след него и направи гримаса, която за него бе равнозначна на усмивка, докато му казваше:

— Не се притеснявай. Искам да остана сам за малко. Трябва да премисля много неща. Потърси ме веднага, ако стане нещо интересно.

Крюгер се успокои, макар и да не бе съвсем сигурен какво можеше да бъде интересно за неговия малък приятел. Веднага след идването на «Алфард» всичко бе подходящо за това определение; на местния жител му бе трудно да задържи вниманието си само върху едно нещо, тъй като всичко около него трябваше да бъде обяснявано. Постепенно нещата се промениха. Крюгер се питаше дали Дар няма да загуби оня интерес към науките, който той се стараеше да развие у него. Реши, че имаше малък риск; работата на това място започна да омръзва дори на него. Мина доста време, откакто всеки намерен фосил, кремъчен нож или парче варовик им казваше по нещо ново.

Той не бе сигурен дали си струваше да се връща с Дар при астрономите на кораба. Щяха да сменят обстановката, така че ако Дар бе започнал да губи интерес, което бе доста вероятно, това бе за предпочитане. Реши да предложи това на Дар, когато той се откъсна от своето усамотение.

Оказа се, че малкият местен жител не се е отегчил от геологията. Вродената му вежливост го накара да предложи да отидат и до другата група «ей-така, съвсем за малко», а после да се върнат на кораба; в същност той изобщо нямаше намерение да се връща, но забеляза, че Крюгер се бе отегчил.

Групата на геолозите, при която отидоха, бе постигнала много повече и от най-добрите очаквания, така че скуката на Крюгер се изпари само няколко секунди след като се приземиха на обекта. Казано накратко, те бяха открили причината за «прекъсването» на геоложката последователност.

След като бе свършил много ненужна работа, на един от учените му бе хрумнало, че драстичните изменения на климата през всяка дълга година трябва да предизвикват съответните промени в някои формации, които приличат на сезонно напластяваните глини на Земята. Езерата трябва да се изпаряват напълно, така че периодично изветряните и напластявани утайки да са очертани много по-отчетливо, отколкото на родната планета. За опита било избрано голямо, плитко езеро. Серията ядки от краищата била сравнена със сериите от най-дълбоката част на водоема; получените резултати се оказали така недвусмислени, че астрономите наистина имаха основание да се радват.

Сезонните промени, описани от оня Учител при далечното село с гейзерите, очевидно са започнали преди близо шест милиона години според един от специалистите и преди повече от десет милиона според друг. Мнението на останалите бе разпределено почти равномерно между тези две цифри; първата група настояваше, че дългата година винаги е траяла близо шестдесет и шест земни години, докато втората държеше, че сезонното изменение намалявало непрекъснато по продължителност. Последните не бяха в състояние да посочат причината за това явление, но не отстъпваха от своето тълкуване на фактите. Дар Ланг Ан бе очарован, защото едва сега разбра, че точните науки не се попълват автоматично с резултатите от научните изследвания.

Ръководителят на групата трябваше само да обобщи цялостната геоложка ситуация, когато седнаха да се хранят след връщането на Дар и Крюгер.

— Според представените доказателства историята на тази планета изглежда следната — каза той. — Тя съществува толкова отдавна, колкото и Земята, с разлика от около един милиард години в плюс или минус и по всяка вероятност е преминала през същите етапи на развитие. Вследствие на кондензацията след обичайното охлаждане се е появила вода. Навярно първичната атмосфера се е задържала малко по-дълго, защото тук параболичната скорост е с повече от двайсет процента по-висока в сравнение със Земята. Навярно животът се е зародил самопроизволно по познатия на всички начин, а възможно е и благодарение на проникнали отвън спори, и е продължил да се развива така, както и на другите планети, които познаваме, изменяйки рязко първичната атмосфера, докато е станал почти такъв, какъвто е на Земята.

По всяка вероятност през този период, който обхваща по-голямата част от съществуването на планетата, не са ставали страхотните изменения на климата й, които се дължат на периодичното преминаване на нейното слънце в близост до Алциона; засега това предположение се потвърждава от голям брой факти, докато за противното няма нито едно доказателство. Така например някои придънни фосили представляват останки от голям брой мекотели и други същества от един и същи вид, които имат най-различна големина, но нито едно наслоение не носи следи от преждевременната смърт на по-младите. С други думи, тези факти говорят, че по същото време животът на Абиормен е протичал нормално от гледна точка на нашите разбирания за жизнения цикъл: съществата са се раждали, остарявали са и са умирали.

При тези условия животът еволюирал до степента на появата на гръбначни същества, характерното за които е, че дишали въздух и имали по шест крайника. Нищо не говори, че тяхната еволюция е продължила.

И тогава, някъде в границите между пет и десет милиона години започнали страховитите температурни изменения, предизвикани от Алциона, които в крайна сметка заличили целия живот на планетата. Днешните населяващи я видове са произлезли или от някои по-прости форми, преживели промяната, които са се разпространили във вече различната обстановка, или от допълнително пристигнали спори, или от новообразувана форма на живота.

Все още знаем твърде малко за тези последни няколко милиона години; струва ми се, че вече има съгласие да пристъпим към отводняване на езерото, след което ще разкопаем големи площи от дъното му, за да намерим останки от тогавашния живот. Освен това знаем, че сега животът на планетата съществува във формата на две сменящи се поколения, което му позволява да оцелее в среда на рязко променящи се условия. Има ли някакви допълнения или поправки на това изложение?

— Само едно напомняне: имаме нужда от спешната помощ на астрономите.

— Съгласен съм. Аз записах изнесеното тук и при първа възможност ще изпратя лентата на «Алфард».

Храненето завърши без допълнителни приноси към науката.

— Дар, какво мислиш за това? — попита по-късно Крюгер. — Голямо ли е противоречието с нещата, които са ти казали твоите Учители?

— Липсва каквото и да е противоречие, защото те не са ни говорили, нищо за подобна възможност. Сега, когато знам какво представляват Учителите, предполагам, че не са го направили само защото самите те никога не са помислили за това.

— А има ли вероятност твоите Учители да не са доволни от факта, че си го чул? Или пък някой от «топлите» Учители да възрази в случай, че твоите нямат нищо против?

— Мислих за това. Струва ми се, че нашите Учители ще проявят интерес подобно на мен; стигнах и до заключението, че другите учители знаят за нашата работа само онова, което им съобщаваме по радиото. Те просто не могат да живеят близо до Ледените укрепления.

— Даже под земята, така ли?

— Възможно е, но трябва да бъдат много дълбоко, а те и сега не виждат добре. Ето, онзи при селото с гейзерите не спомена ли, че двамата не можете да се видите, тъй като не съществува достатъчно сигурна прозрачна преграда?

— Не помислих за това. Но след като те зависят от сведенията, изпращани от твоите Учители, защо просто не им казаха, че са ме убили, вместо да се опитват да изпълнят заповедта им?

— Струва ми се, че ако са го помислили, те по всяка вероятност са се сетили, че причината, заради която другите са поискали да бъдеш убит, е от такова естество, че произтичащите от нея резултати ще разкрият неизпълнението на поръчката. Представи си, че моите хора научат след това много от вашите тайни: просто ще бъде невъзможно да се скрие.

— Може би имаш право. И все пак аз бих опитал нещо, наместо да убивам приятел.

— Навярно те не са знаели доколко си бил приятел. Не забравяй, че те не са прекарали с теб толкова време, колкото бях аз. И как да ти кажа, ти наистина имаш някои чудатости. В този смисъл мога да разбера чувствата на «топлите» Учители.

— Сигурно си прав. Сега ние се познаваме много добре, но пак се намираме странни понякога. Обаче това вече не ме притеснява.

— Нито пък мен.

Двамата се погледнаха с повече взаимно разбиране, отколкото бяха чувствали помежду си досега или щяха да почувствуват по-нататък.