Огнен цикъл

XI. Астрономия; дипломация

Повечето човешки същества продължават да се надяват дълго след като е изчезнало и последното логично основание за това. Мъжът, който влиза в битка при пълно неравенство на силите, летецът, оставащ в пламтящия самолет, за да го отклони от града, осъденият престъпник в килията на смъртните — малцина от тях не престават да се надяват до последната глътка въздух. Нилс Крюгер не се бе отказал напълно от надеждата да види отново Земята. Но той не се бе надявал да го спасят. Колкото и да бе нелогично, той се надяваше, че комбинацията от собствените му познания и технологията на абиормените ще му помогне да построи някакъв кораб, с който да прекоси петстотинте светлинни години разстояние до Слънчевата система. Тази негова мисъл не бе изчезнала напълно дори след като той се запозна подробно с техническите възможности на расата на Дар Ланг Ан; макар и лишена от здрав разум, тя бе за него по-приемлива, отколкото предположението, че някакъв земен кораб ще се приближи до Плеядите по негово време. Той знаеше, че корабите имат много друга работа.

Ето защо безпогрешно разпознатият човешки глас, прекъснал неговия разговор с едно същество, което почти сигурно нямаше нищо общо със себеподобните му, го разтърси така, както нищо, преживяно от него досега. Известно време той изобщо не можа да проговори. От радиото се изсипаха още няколко въпроса и тъй като единствено Дар Ланг Ан направи опит да им отговори на своя невероятен английски, бъркотията в далечния космически кораб бе приблизително същата, каквато бе и в колибата.

— Това не може да бъде Крюгер; той никога не би говорил така, още повече че сигурно отдавна е мъртъв.

— Тогава как са научили английски?

— Ха, моето дете е на една година и говори по-добре от тях!

— Крюгер, това ти ли си, или нашите филолози са се побъркали съвсем?

— Аз съм… Разбира се, че съм аз, но не разбирам нищо. Що за кораб сте вие? Как ни чухте? И какво правите из Плеядите?

— Това е твоят кораб, «Алфард»; тук е Донабед. Вашето радио е нещо ужасно; не съм сигурен дори в твоя глас. Тук сме от няколко седмици. Записахме всички възможни радиошумове, за да разполагаме с нещо като език, след като се приземим. Радвам се, че си бил достатъчно благоразумен и ни чакащ. Изглежда в тази система има нещо, което направо побърка астрономите; този път те дойдоха с нас, за да видят всичко сами. Това радио местно производство ли е, или ти си го правил?

— Изцяло местно. — Крюгер се бе окопитил, макар че коленете му трепереха още. — Почакайте за миг, защото част от слушателите ни не говорят английски.

Той превключи на абиорменски и обясни на Дар и на Учителя какво се бе случило, след което продължи по радиото:

— А сега, докато слизате, ще бъдете ли така любезни да ми кажете какво е необикновеното на това място според астрономите?

— Аз не съм астрофизик, но ето как стоят нещата, доколкото ги разбирам — отговори Донабед. — Ти знаеш общоизвестните факти за източниците на космическа енергия, според които звездите от главната последователност, каквото е Слънцето и това червено джудже, ще продължават да излъчват енергия с досегашните темпове още милиарди години. Но в космоса има звезди, които светят много по-ярко от нашето слънце, понякога десетки хиляди пъти по-ярко. Водородът на тези звезди се изчерпва така бързо, че те не живеят повече от няколко милиона години или няколко десетки милиона в краен случай. Алциона е точно такова слънце, също като други звезди в Плеядите. Дотук всичко е нормално. Звездният куп на Плеядите е запълнен с галактична материя, която по всяка вероятност продължава да се струпва на места, при което се образуват нови звезди и допълват стотиците, вече съществуващи в тази група. И точно тук всичко се обърква. Астрономите определиха със значителна точност онова, което ще се случи със сгъстяващите се облаци от вещество. При дадени обстоятелства, поточно при наличие на определен ъглов момент, може да се очаква, че ще се образуват звезди, които ще се движат по орбити около един център на масата — познатата двойна или кратна звездна система. В други случаи, когато кинетичният момент е по-малък, преобладаващата част от общата маса се събира в една звезда, а остатъците образуват планетна система. Наистина, донякъде е изненадващо, макар че по принцип е възможно да се образува двойна или кратна звезда с обикалящи планети, но звезда като Алциона с планети около нея е нещо прекалено неестествено! Радиацията на подобна звезда е десетки хиляди пъти по-интензивна от излъчването на нашето Слънце; тя упражнява налягане, напълно достатъчно, за да изтласка от околността всички материални частици, от които могат да се образуват планети. Този факт се поддава на изчисление и експериментална проверка, така че е трудно да бъде пренебрегнат. Ето защо нашите зяпльовци по звездите не бяха много изненадани, когато научиха от събраните сведения, че Алциона има за спътник червено джудже, но щом разбраха, че около този спътник обикаля планета, те буквално обезумяха. Изгубихме много време, за да ги убедим, че не бяхме допуснали някаква глупава грешка, а чисто и просто се бяхме приземили на тази планета.

— И аз мога да го потвърдя — промърмори Крюгер.

— Няма спор. Между другото, официалното й име е Крюгер, ако те интересува.

— Струва ми се, че нейното име е Абиормен, ако се съобразяваме с практиката на вече установени неща — отвърна момчето. — Продължете, ако обичате.

— Това е почти всичко. Астрономите направо са луди по своите любими теории; през цялото време дотук ги слушах как обсъждаха възможностите за улавяне на червеното слънце от Алциона, след като неговата планета или планети са били вече образувани, и така нататък, и така нататък. Трябва да свършим много работа и ти можеш да ни помогнеш здравата. Разбирам, че си понаучил местния език и ще ни спестиш немалко време като преводач.

— Има нещо такова, но щом заговоря с някой от местните жители, рано или късно започваме да си противоречим. А на всичко отгоре още не съм видял този приятел, с когото разговарям по радиото.

— Как така? Какво значи «не съм видял»?

— Наистина! Нямам никаква представа как изглежда. Вижте, майоре, ако слезете тук и ме измъкнете от тази парна баня, ще мога да ви обясня много по-добре цялата работа, повярвайте ми, а има какво да ви кажа.

— Ние вече слизаме. Сам ли ще дойдеш?

Крюгер обясни набързо нещата на Дар и го запита дали иска да отиде на кораба с него. В началото местният жител се подвоуми, но си даде сметка, че несъмнено щеше да събере още материал за книгите, и се съгласи да придружи своя приятел.

— Дар Ланг Ан ще дойде с мен — докладва Крюгер на Донабед.

— Ще трябват ли специални условия за него?

— Чувстваше се като у дома си на едно ледено поле и лети по два дни с планер, без да пие вода, така че температурата и влажността не са пречка за него. Не зная за налягането, защото тук е по-високо.

— На каква височина лети със своя планер?

— Нямам представа. Той не ползва летателни прибори, които да отговарят на нашите.

— Изкачвал ли се е някога до долната част на обикновените кълбести облаци?

— Да. Летял съм с него. Когато отива далече, се качва колкото е възможно по-високо.

— Добре. Мисля, че земното налягане няма да му навреди. Но ако можеш, обясни му евентуалните опасности, за да препени сам.

Крюгер така и не успя да схване дали Дар го бе разбрал напълно или не, но той тръгна с него, когато оперативният модул на «Алфард» се приземи в откритото пространство при гейзерите. Учителят бе информиран за развоя на последните събития и момчето му обеща да възстанови при първа възможност връзката си с него по радиоапаратурата на кораба. Скритото същество не се противопостави, макар и да разбираше много добре, че по този начин се измъкват от неговата власт.

Обратният полет до «Алфард», който обикаляше по безопасна кръгова орбита извън атмосферата на Абиормен, премина без вълнения, ако се изключи Дар Ланг Ан. Той не попита съвършено нищо, но очите му попиваха всичко около него. По-голямата част от екипажа забеляза една интересна подробност в поведението му. Почти винаги, когато някое повече или по-малко примитивно същество се отделя от своята планета, то прекарва по-голямата част от времето в наблюдаване на света, от който се е откъснало. При Дар бе друго. Той съсредоточи почти изцяло вниманието си върху устройството и управлението на модула. Единственият случай, когато погледна надолу, бе в момента, в който модулът достигна кръгова скорост и премина в безтегловно състояние. Тогава той продължи да гледа почти цяла минута повърхността под себе си, но за изненада на всички присъстващи възприе съвсем спокойно явлението. Очевидно той бе разбрал, че усещането за падане не бе истинско падане или че ако в действителност бе така, пилотите щяха да се погрижат, за да овладеят положението. В този миг майор Донабед изпита истинско уважение към Дар Ланг Ан; той бе виждал твърде много образовани човешки същества, които изпадаха в истерия при подобни обстоятелства.

А момчето си помисли, че Дар бе летец и познаваше краткотрайните сътресения с внезапно намаляване на теглото при попадане в низходящо течение или на върха на някой възходящ въздушен поток, макар че те не траят повече от една-две секунди. Неговият приятел наистина си го биваше; самият Крюгер чувствуваше леко повдигане след почти цяла земна година, прекарана на твърда почва.

Ето че се появи и гигантското тяло на «Алфард»; последва подхождане и скачване, след което модулът премина в корпуса на кораба през специалния шлюз. Групата слезе и веднага бе свикано заседание.

Всички се събраха в най-просторния салон на кораба, за да чуят историята на Крюгер. По общо съгласие той пристъпи към сбито изложение, спирайки се накратко на своето спасение, след като бе оставен да разчита единствено на собствения си опит спрямо растенията, животните, минералите и хората на Абиормен. Липсата на някакво подобие на плодове, фактът, че стеблата на повечето растения можеха да се ядат, но бяха слабо хранителни, опитите, които бе принуден да прави, за да се убеди, че те не бяха отровни, неговото решение да напусне горещата вулканична област, където бе изоставен, и да си пробие път към полюса, защото очакваше да намери там по-добри условия за живот — всичко това бе предадено от него без много подробности. Но когато свърши, всички искаха да го питат по нещо, така че командирът на «Алфард» трябваше да заеме председателското място.

— Навярно ти е било трудно, когато е трябвало да избереш посоката? — запита един от астрономите.

— Да, пообърках се — засмя се Крюгер. — Ако червеното слънце само променяше големината си, бедата нямаше да бъде толкова голяма, но то се движеше напред-назад, от югоизток на югозапад и обратно, така че трябваше да мине доста време, преди да свикна. Със синьото слънце бе по-лесно, защото то изгряваше на изток и залязваше на запад, точно така, както трябва да бъде. Това се отнася поне за местата, отдалечени от полюса; когато продължих на север, в същност разбрах защо орбитите бяха такива.

— Вярно е. Но движението на червеното джудже е съвсем нормално, когато си спомниш колко ексцентрична е орбитата на планетата. Каква е либрацията според теб? Можах да наблюдавам планетата само при една обиколка.

— Средно около шейсет градуса за всяка страна. Астрономът кимна и отстъпи на следващите. Командирът даде знак на един от геолозите.

— Каза, че си видял вулкани почти навсякъде, така ли?

— Да, но само в онази част на планетата, където ме намерихте. В същност не съм обходил много от планетата, не забравяйте това. Големият полуостров, по който вървях на север…

— Около три хиляди мили — намеси се един фотограф.

— Благодаря ви. По цялата му дължина има активна вулканична дейност, а онзи дял от материка, от който се издава той, е покрит в по-голямата си част с полета от лава на различна възраст. Близо до ледената шапка има други планини, но за тях не може да се твърди, че имат непременно вулканичен произход.

— Добре. За да разберем каква е възрастта на този свят, налага се при първа възможност да направим стратиграфски снимки. Предполагам, че не си видял фосили в близост до леда.

— Бях на земята само в непосредствена близост до Укрепленията. През останалата част от пътя бях във въздуха. Но Дар Ланг Ан е тук и може би той ще помогне.

— А ще иска ли?

— Сигурно. Той е много любознателен. Вече ви споменах за неговата жажда за знания, които събира в книги за следващото поколение, защото неговото няма да живее още дълго — каза Крюгер със сериозно изражение на лицето; с течение на времето мисълта за предстоящата загуба на Дар ставаше все по-тежка за него.

— Твоят приятел ще бъде ли така любезен да ни разкаже нещо повече за тази смяна на поколенията? — запита биологът. — И на Земята има животни, с които става почти същото, макар че двете форми не са принудени да се приспособяват към толкова драстична промяна в заобикалящата ги среда; но сега ме интересува преди всичко въпросът с онези Учители. Кога умират те, дали техните потомци са междинен тип, или нещо друго?

— Не знам; това се отнася и за Дар Ланг Ан. По-добре питайте Учителя на «топлите», с когото разговарях, когато ме слушахте. Дори не зная дали при нормалното развитие на нещата има само едно поколение, или живеят няколко от тях.

— Струва ми се, че това е достатъчно очевидно, защото ако имаше само едно поколение, а друг начин за възпроизводство на населението просто няма, то цялата раса щеше да изчезне. Сигурно има и смъртни случаи от злополуки.

— Добре, този въпрос е за Учителя. Аз ще го задам от ваше име, когато говоря с него.

— А защо Учителите не казват на своите хора абсолютно нищо по този въпрос? — зададе друг следващия въпрос.

— Ще трябва да питате тях. Ако бях на тяхно място, щях да го правя, за да бъдат по-спокойни хората, но нашият гост твърди, че точната дата на смъртта не ги тревожи.

— Искам да говоря по този въпрос с твоя приятел.

— Разбира се. Но ми се струва, че трябва да направите предварителен списък на желаещите.

Въпросите и отговорите продължиха дълго, а в това време Крюгер сдържаше с мъка прозевките си. На края командирът прекъсна заседанието, но дори тогава момчето не отиде да почива. То остана, за да разведе Дар из кораба и да отговори, доколкото можеше, разбира се, на въпросите на малкия си приятел.

Най-сетне отиде да спи, наслаждавайки се на безтегловността за първи път от много месеци насам. Така и не разбра дали Дар бе спал при подобни условия, но на сутринта той изглеждаше достатъчно освежен и Крюгер реши, че всичко бе минало добре. Дар отказа да опита от храната на хората, настоявайки, че не е гладен, но Крюгер погълна огромна закуска, която накара неколцина от екипажа да го предупредят да внимава. Относително по-слабите хранителни качества на растенията на Абиормен го бяха принудили да привикне към по-големи количества храна.

След като засити глада си, той се представи на командира, който свика друго заседание, но този път само за учени. Взе се решение да предоставят на филолозите по-голямата част от времето на Дар, защото се почувствува острата нужда от повече преводачи. Биолозите решиха да слязат с единия от модулите и да уловят необходимите им животни; очевидно те трябваше да стигнат с тежък труд до интересуващите ги познания. Крюгер ги утеши, обещавайки да им помогне при разговорите с Учителя, защото Дар бе зает с езикови уроци.

Но геолозите нямаше да успеят да се справят без пряката помощ на Дар. Те можеха да картографират цялата суша на Абиормен, а после да започнат да проверяват предполагаемите обекти за утаечни скали, но щяха да загубят много време, което бе твърде скъпо. Решиха да покажат на Дар цветни снимки на скалите, които специалистите се надяваха да намерят, и да го попитат дали знае подобни места по планетата.

За жалост той не се спря на нито една от тях. Снимките на геолозите свършиха; те се отказаха от тях и тъкмо се канеха да се върнат към общия геоплан, когато Крюгер забеляза, че на една от снимките бе показана проба от шуплест варовик, който не се различаваше с нищо от материала, отложен около вира с гейзера. Каза го на Дар.

— Вашите снимки не са много хубави — бе отговорът.

Двайсетина минути по-късно се разбра, че Дар Ланг Ан е в състояние да различава светлина с дължина на вълната в диапазона от четири хиляди и осемстотин до почти осемнайсет хиляди ангстрьома, тоест във виолетовия спектър почти толкова, колкото средното човешко същество, но повече от цяла октава по-далече в спектъра на инфрачервеното излъчване. Снимките, където основните цветове бяха комбинирани така, че да показват онова, което бе в границите на възможностите на човешкото зрение, просто не отразяваха повече от половината от цветния диапазон на Дар. Или, както той се изрази, цветните снимки направо не струваха, а тоновете на филма не съответстваха точно на цветовете, които Дар познаваше.

— Сега ми е ясно защо не разбрах нито една от неговите думи за цветове — промърмори Крюгер с възмущение.

Въпросът бе разрешен с черно-бели снимки; тук Дар трябваше да обърне внимание единствено на текстурата. Той разпозна материалите на повече от половината от снимките и посочи откъде можеха да вземат проби от тях. А след един кратък урок по геология той спомена за разседи, възседнати пластове и проломи с дълбочина стотици и хиляди футове; начерта и карти, така че достъпът до въпросните райони не представляваше никаква трудност. Геолозите останаха възхитени. Дар бе много доволен, а не по-малко и Нилс Крюгер, макар че основанията на последния бяха съвсем лични.

Между другото момчето се свърза по радиото с Учителя и му разказа всичко. Обясни му въпросите, на които посетителите търсеха отговор, и предложи в замяна толкова сведения, колкото му бяха необходими. За жалост Учителят не бе променил мнението си, че многото научни познания щяха да навредят на неговия народ. Той отказваше да отстъпи от своето становище, че с течение на времето научните познания щяха да направят възможен полета в космическото пространство, а подобен полет щеше да разруши жизнения цикъл на Абиормен, защото предположението, че някоя друга планета може да й прилича напълно, бе според него направо смешно.

— Но защо вашите хора трябва да остават на други планети, а не само да ги посетят, да търгуват, да научат нещо ново или просто да ги разгледат?

— Нилс Крюгер, аз вече ти показах, че се отдалечаваш много от истината, защото просто не познаваш моя народ. Моля те, повярвай на моите думи, че грешиш, когато мислиш, че за тях ще бъде по-добре да напуснат този свят — оставаше все така упорит по въпроса той и Крюгер трябваше да отстъпи.

Той докладва за своя неуспех на командира Бърк, но отговорът на офицера направо го слиса.

— А ти не си ли доволен, че не се е съгласил с твоето предложение?

— Защо, сър?

— Доколкото разбирам, ти направо си му обещал да получи от нас всички технически сведения, които му се сторят интересни. Съгласен съм, че въпросите за сигурността не са от такава важност, от каквато са били преди няколко поколения, когато на Земята е имало все още войни, но във всеки случай ние не можем да допуснем прекомерна свобода с някоя потенциално разрушителна технология по отношение на раса, която не ни е добре позната.

— Но аз наистина ги познавам добре!

— Приемам, че познаваш Дар Ланг Ан. Видял си още неколцина от неговата раса, един-двама техни Учители и си разговарял по радиото с един от Учителите на този народ, който според мен трябва да наречем добавъчен. Отказвам да се съглася, че ги познаваш «добре», и съм сигурен, че ще изпаднеш в доста неловко положение, ако това същество приеме твоето предложение.

— Но вие не попречихте никому да отговаря на Дар по всички зададени от него въпроси.

— Почти по същата причина, поради която Учителят не попречи и на теб да питаш.

— Искате да кажете, че причината е в близката му смърт, така ли? Няма ли да го пуснете да се върне в Ледените укрепления преди това? Той се надява да го направите.

— Предполагам, че се надява. Но не вярвам, че ще може да ни навреди, защото не записва нищо.

Нилс насмалко не се изпусна за паметта на своя приятел. Той искаше Дар Ланг Ан да научи повече неща. Знаеше, че местният жител щеше да запомни всичко, което бе видял или чул, за да го съобщи по-късно на своите Учители в Ледените укрепления. Учителят от селото би могъл да възрази, но не можеше да направи почти нищо, защото Крюгер бе спазил обещанието си.

В същност докъде се простираха възможностите на това същество? То твърдеше, че притежава достатъчно голямо влияние върху Учителите вледената шапка, след като ги бе накарало да се опитат да го убият въпреки нежеланието им. Навярно можеше да ги принуди да пренебрегнат информацията, предоставена от Дар, а защо не и да го унищожат; това никак не отговаряше на плана на Крюгер. И така, докъде стигаше влиянието на това същество? Дали самият той можеше да направи нещо, с което да ограничи или да премахне това влияние? Налагаше се да разговаря отново със същия Учител и той реши да проведе разговора много, много внимателно. Момчето продължи да се носи замислено в приятната безтегловност, докато на края погледът му просветна. След малко то се придвижи покрай най-близката стена и се отправи към залата за радиовръзка.

Учителят отговори веднага на повикването.

— Предполагам, че си намерил допълнителни аргументи, които ще трябва да ме убедят да разреша разпространението на вашите технически познания.

— Не е точно това — отговори Крюгер. — Исках да ви запитам за някои неща. Казахте, че в града сте четирима Учители. Бих искал да знам дали останалите споделят вашето мнение по въпроса.

— Да — дойде веднага отговорът и обезкуражи донякъде момчето.

— Добре. А какво ще кажете за Учителите в другите градове? Предполагам, че им съобщавате за всичко. Този път отговорът не бе така бърз.

— В същност не им съобщаваме. Не поддържаме постоянна връзка с тях, а всяка година си правим взаимни проверки. Ако ги потърся сега, те сигурно няма да слушат. Но това няма значение, защото не се съмнявам в тях. В продължение на много години самите ние ограничавахме разпространението на техническата мисъл, за да бъдем сигурни, че сме единственият източник на знания за всички останали. Ние направихме радиоапаратите в Ледените укрепления, защото другите не могат.

— Разбирам. — Курсантът бе малко обезсърчен, но съвсем не мислеше да се предава. — Значи няма да имате нищо против да посетим други градове, за да предложим същото на Учителите там.

Той можеше само да се надява, че на събеседника му няма да му хрумне да попита дали всички човешки същества бяха на едно и също мнение по въпроса.

— Не, разбира се. След като им обясниш положението така, както и на мен, ще получиш същия отговор. Крюгер се засмя лукаво.

— Да, възможно е, но ние можем да им разкажем и нещо по-различно: че например разсъдъкът ви е бил помрачен, че сте взели с измама от нас някои сведения, че са ви омръзнали жертвите, налагани от дълга на Учителя, и сте решили да построите приспособления, с помощта на които да задържите в горещо състояние по-голямата част от планетата и така да отложите нормалното време за смърт на собствената си раса…

— Не съм чувал подобна глупост през целия си живот.

— Разбира се, че не сте, така както и вашите приятели по другите градове. Но как да разберат те, че това е глупост? Ще приемат ли риска? — прекъсна той за миг, но от радиото не последва отговор. — Все още продължавам да вярвам, че вашите хора няма да побягнат в космоса само защото са научили някои неща от физиката. Нима те не могат да видят опасността от подобна постъпка, както я виждате вие?

— Спри. Трябва да помисля.

Настана тишина, нарушавана само от слабия пукот на атмосферните смущения. Крюгер чакаше напрегнато.

— Човешко същество, ти ме научи на нещо — прозвуча най-после гласът на Учителя. — Няма да ти кажа какво е то. Нека Учителите на Дар Ланг Ан научат онези неща, които стигнат до тях.

Той не каза нищо повече.

Крюгер се отпусна с доволна усмивка. Планът му щеше да успее; сега вече не можеше да се провали.

Дар Ланг Ан ще погълне големи количества информация, която ще стигне за много книги, а бе невъзможно някой да успее да ги запише преди времето, определено за смърт. Дар Ланг Ан ще се върне в Ледените укрепления със събраните познания и няма да е свършил да ги диктува или записва сам, когато настъпи времето да се запечатат пещерите срещу покачващата се температура и промените на атмосферата. Когато това започне, той ще бъде вътре, а не вън в градовете на «студените» хора, които ще трябва да умрат. Дар Ланг Ан щеше да стане Учител просто по принуда и Нилс Крюгер нямаше да загуби своя малък приятел.