Немезида

11.

Кога разбра? Дали в момента, когато кръсти звездата Немезида? Дали беше почувствувала какво представлява тя и какво означава, и несъзнателно й беше дала подходящо име?

Когато за първи път забеляза звездата, единственото важно нещо беше, че я е открила. Тя не мислеше за нищо друго, освен за безсмъртието. Това беше нейната звезда. Звездата на Инсиня. Изкушаваше се да я нарече така. Това звучеше прекрасно, дори когато го отхвърли неохотно, с неискрена вътрешна гримаса на фалшива скромност. Колко ужасно щеше да се чувствува сега, ако на времето се беше хванала в този капан.

След откритието дойде шокът от настояването на Пит да го запазят в тайна, а после трескавото приготовление за Отпътуването. (Дали някой ден в учебниците по история щяха да го нарекат така? Отпътуването? С главна буква?)

А после, след Отпътуването, в продължение на две години корабът постоянно преминаваше в хиперпространството и обратно в пространството — и безкрайните изчисления, свързани с този хиперпространствен метод, изискваха постоянно добавяне на нови астрономически данни, което се извършваше под нейно ръководство. Само плътността и съставът на междузвездната материя…

Тя не можа да се замисли за Немезида нито веднъж през тези четири години; нито веднъж не можа да се съсредоточи над очевидното.

Наистина ли беше така? Или тя просто обръщаше гръб на това, което не искаше да види? Дали съзнателно търсеше убежище в цялата тайнственост, суетня и вълнение, в които се беше потопила.

Но дойде моментът, в който и последният етап от пътуването им през хиперпространството остана зад тях. В продължение на месец те се движиха с намалена скорост през градушка от водородни атоми, с които се сблъскаха с такава скорост, че тези атоми се превърнаха в частици от космически лъчи.

Никой обикновен космически кораб не би издържал на това, но Ротор беше покрит с дебел слой пръст, удебелен преди заминаването, и частиците бяха абсорбирани от него.

Един от специалистите в областта на хиперпространството я убеждаваше, че ще дойде време, когато човек ще може да преминава в хиперпространството и обратно с обикновена скорост. „След като вече е открито хиперпространството, каза той, не е необходимо ново концептуално откритие. Всичко е въпрос на техника.“

Може би! Останалите специалисти, обаче, не гледаха на това сериозно.

Когато научи ужасната истина, Инсиня побърза да уведоми Пит. През последната година той нямаше време за нея и тя проявяваше разбиране. Напрежението нарасна, когато вълнението около пътуването затихна, тъй като хората узнаха, че само след няколко месеца ще бъдат в района на друга звезда. Те бяха изправени пред проблема да оцелеят в съседство с една непозната звезда — червено джудже, без гаранции за наличието на подходящ планетен материал, който да послужи като източник на суровини и още по-малко за място, на което да се заселят.

Дженъс Пит вече не изглеждаше млад, въпреки че косата му още беше тъмна и по лицето му нямаше бръчки. Откакто беше отишла при него с новината за Немезида, бяха изминали само четири години. Погледът му излъчваше тревога и чувство, че са отнели радостта му и че не може да скрие грижите си.

Сега той беше кандидат-Губернатор. Може би на това се дължаха голяма част от проблемите му, но кой знае. Инсиня не познаваше истинската власт, нито отговорността, която я съпровождаше, но предполагаше, че тя е способна да озлоби този, който я познава.

Пит разсеяно й се усмихна. Това, че пазеха една тайна, за която никой, а по-късно почти никой, не знаеше, ги принуди да се сближат. Помежду си можеха да разговарят открито за неща, които не можеха да споделят с никой друг. След Отпътуването, обаче, когато тайната беше разбудена, те отново се отчуждиха.

— Дженъс, — каза тя, — нещо ме тревожи и трябва да говоря с теб. Става дума за Немезида.

— Нещо ново? Не може да си открила, че не се намира там, където си мислела. Точно там е, на по-малко от шест милиарда километра от нас. Вече я виждаме.

— Да, знам. Но когато я открих на повече от две светлинни години предположих, че е звезда спътник, че Немезида и Слънцето имат общ гравитационен център. Те са толкова близо една до друга, че не допусках друга възможност. Щеше да е толкова драматично.

— Добре. Защо от време на време нещата да не бъдат драматични?

— Защото, колкото и да е близо, тя очевидно е твърде далеч, за да бъде звезда спътник. Гравитационното привличане между Немезида и Слънцето е много слабо, толкова слабо, че гравитационните пертурбации на близки звезди биха направили орбитата нестабилна.

— Но Немезида е там.

— Да, почти два пъти по-близо от Алфа Кентавър.

— Какво общо има Алфа Кентавър?

— Истината е, че разстоянието между Немезида и Алфа Кентавър не е много по-голямо от разстоянието между Немезида и Слънцето. Не по-малко вероятно е Немезида да е звезда спътник на Алфа Кентавър. Още по-вероятно е, че към която и система да принадлежи Немезида, съществуването на другата звезда разрушава връзката или вече я е разрушила.

Пит замислено погледна Инсиня и леко почука с пръсти по облегалката на стола си.

— За колко време Немезида обикаля Слънцето… в случаи, че е негов спътник?

— Не знам. Трябва да изчисля орбитата й. Трябваше да го направя преди Отпътуването, но тогава бях заета с толкова много други неща, а и сега… но това не е оправдание.

— Опитай се да прецениш.

— Ако орбитата й е кръгова, Немезида ще направи една пълна обиколка около Слънцето или по-точно около общия им гравитационен център, за повече от петдесет милиона години, като Слънцето също ще направи такава обиколка. Линията между двете звезди винаги ще минава през този център. От друга страна, ако орбитата на Немезида е елипсовидна, пълната обиколка би отнела само двадесет и пет милиона години, при положение, че в момента се намира в най-отдалечената си точка, както би трябвало да бъде, тъй като, ако отидеше по-далеч, нямаше да бъде звезда спътник.

— Тогава последният път, когато Немезида е била на сегашното си място, почти по средата между Алфа Кентавър и Слънцето, местоположението на Алфа Кентавър е било съвсем различно от сегашното. Естествено е Алфа Кентавър да се премести за такъв голям период от време. Колко се е преместила?

— Голям фрагмент от светлинна година.

— Това означава ли, че сега за първи път двете звезди се карат за Немезида? Дали до сега нейният път е бил необезпокояван?

— Невъзможно, Дженъс. Дори ако пренебрегнем Алфа Кентавър, остават други звезди. Някоя звезда може отскоро да се намира в близост до нея, но в миналото трябва да е имало друга звезда, на разстояние, от което да й влияе в друг участък от орбиталния й път. Орбитата й е нестабилна.

— Тогава, ако не е в орбита около Слънцето, какво прави тук при нас?

— Именно, — каза Инсиня.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Ако беше в орбита около Слънцето, скоростта й спрямо него щеше да бъде между осемдесет и сто метра в секунда, в зависимост от масата на Немезида. За звезда това е много бавно движение, така че ще изглежда, че тя дълго време стои неподвижна. Ето защо, в такъв случай, тя би останала зад облака много дълго време, особено ако облакът се движи в същата посока, в която и тя. При такава ниска скорост и при това скрита зад него, нищо чудно, че досега не е била забелязана. Само че… — тя замълча.

Пит, който не се преструваше на прекалено заинтересуван, въздъхна и каза:

— Е? Можеш ли да говориш по същество?

— Ами, ако тя НЕ е в орбита около Слънцето, тогава нейното движение е независимо и скоростта й спрямо него трябва да е около сто километра в секунда, или хиляда пъти по-голяма, отколкото ако беше в орбита. Сега тя се намира близо до нас, но ще мине покрай Слънцето и няма да се завърне някога. Въпреки това, тя стои зад облака и едва-едва се премества.

— И каква е причината?

— За това, че се движи с голяма скорост и въпреки това местоположението й не се променя ВИДИМО, има само едно обяснение.

— Не ми казвай, че ту се приближава, ту се отдалечава.

Инсиня презрително сви устни.

— Моля те, Дженъс, не си прави шеги с това. Не е смешно. Немезида може би се движи право към Слънцето. Не се премества нито наляво, нито надясно, така че изглежда, че не променя местоположението си, но всъщност идва право към нас, т.е. право към Слънчевата Система.

Пит зяпна от учудване.

— Има ли доказателства за това?

— Още не. Когато я видях за пръв път, нямаше причина да изследвам спектъра на Немезида. Едва след като забелязах паралакса разбрах, че е необходим спектрален анализ, но така и не успях да го направя. Ако си спомняш, ти ме назначи начело на проекта по Космическата Сонда и ми каза да ОТКЛОНЯВАМ вниманието на всички от Немезида. Тогава не можех да направя точен спектрален анализ, а след Отпътуването така и не го направих. Но сега ще проуча въпроса, бъди сигурен.

— Нека да ти задам един въпрос. Ако Немезида се движеше в противоположна посока и се ОТДАЛЕЧАВАШЕ от Слънцето, нямаше ли да изглежда също така неподвижна? Еднакво вероятно е да се приближава или отдалечава от Слънцето, нали?

— Спектралният анализ ще покаже. Изместване в червения спектър ще означава отдалечаване, а изместване във виолетовия ще означава приближаване.

— Само че сега е твърде късно. Ако измериш спектъра й, той ще ти каже че тя се приближава към нас, защото ние се приближаваме към НЕЯ.

— Точно сега няма да изследвам спектъра на Немезида, а този на Слънцето. Ако Немезида се приближава към Слънцето, то Слънцето ще се приближава към Немезида и ще вземем предвид собственото си движение. Освен това, ние намаляваме скоростта си и след около месец ще се движим толкова бавно, че движението ни няма да влияе осезаемо на спектроскопичните резултати.

Пит потъна а размисъл, загледан в подреденото бюро пред себе си, а ръката му бавно галеше компютърния терминал. После, без да си прави труда да я погледне, той каза:

— Не. Такива изследвания не трябва да се правят. Не искам повече да се тревожиш за това, Юджиния. Този проблем не съществува, просто го забрави.

Той й направи знак с ръка да си върви.

12.

Инсиня шумно пое дъх през носа и гневно изсъска:

— Как смееш, Дженъс? Как смееш?

— Как смея какво? — Пит смръщи вежди.

— Как смееш да ме гониш като компютърен пират? Ако аз не бях открила Немезида, нямаше да сме тук. Ти нямаше да си кандидат-Губернатор. Немезида е моя. Аз имам право на глас.

— Немезида не е твоя. Тя принадлежи на Ротор. Така че, моля те, излез и ме остави да си върша работата.

— Дженъс, — тя повиши глас. — Повтарям ти, че по всяка вероятност Немезида се движи към нашата Слънчева Система.

— А аз ти повтарям, че тази вероятност е само петдесет процента. Дори и да се движеше към Слънчевата Система — която между другото вече не е НАШАТА, а ТЯХНАТА Слънчева Система — не се опитвай да ми кажеш, че ще се блъсне в Слънцето. Няма да ти повярвам. В цялата му история, от близо пет милиарда години, никаква звезда не се е сблъсквала със Слънцето, дори не го е приближавала. Дори в относително пренаселените части на Галактиката вероятността от звезден сблъсък е минимална. Може да не съм астроном, но това поне ми е ясно.

— Вероятността си е вероятност, Дженъс, а не сигурен факт. Въпреки че можем да ПРЕДПОЛОЖИМ, че Немезида и Слънцето ще се сблъскат, аз намирам това за малко вероятно. Проблемът е, че дори едно по-близко разминаване би било фатално за Земята.

— А какво означава „едно по-близко разминаване“?

— Не знам. Това изисква много изчисления.

— Добре. Значи предлагаш да направим необходимите наблюдения и изчисления и ако се окаже, че Слънчевата Система наистина е в опасност, какво? Да ги предупредим?

— Ами да. Нямаме избор.

— И как ще ги предупредим? Нямаме средства за хиперкомуникация, а дори да имахме, те нямат система за приемане на такива съобщения. Ако изпратим някакво светлинно съобщение — с помощта на светлина, микровълни, модулирани неутрино — то ще стигне до Земята след повече от две години, при условие, че лъчът е достатъчно силен или кохерентен. Но дори тогава, как ще разберем, че са получили съобщението? Ако си направят труда да ни отговорят, ще изминат още две години, докато получим този отговор. И какъв ще бъде крайният резултат от това предупреждение? Ще трябва да им разкрием местонахождението на Немезида, а и те ще видят, че информацията пристига оттук. Целият смисъл на секретността, целият план за създаването на хомогенна цивилизация, без чужда намеса, около Немезида, ще бъде изгубен.

— Каквато и да е цената, как можеш да допуснеш да НЕ ги предупредим?

— Какво те тревожи? Дори да се движи към Слънцето, за колко време Немезида ще достигне Слънчевата Система?

— Може би за около пет хиляди години.

Пит се облегна в стола си и погледна Инсиня с насмешка.

— Пет хиляди години. Само пет хиляди години? Виж какво, Юджиния, преди двеста и петдесет години за първи път човек е стъпил на Луната. Оттогава са изминали два века и половина и ето ни при най-близката звезда. С това темпо къде ще бъдем след още два века и половина? При която звезда поискаме. А след пет хиляди години — петдесет века — ще сме разпръснати из цялата Галактика, ако изключим съществуването на други разумни форми на живот. Ще се стремим към други Галактики. След пет хиляди години техниката ще е напреднала до там, че ако Слънчевата Система наистина е в опасност, всичките й Колонии и цялото й планетно население ще могат да отпътуват в космоса и към други звезди.

Инсиня поклати глава.

— Не мисли, че напредъкът в техниката означава, че можеш с един замах да опразниш Слънчевата Система, Дженъс. За да се евакуират милиарди хора без хаос и без огромен брой жертви, ще е необходима дълга подготовка. Ако след пет хиляди години те ще се намират в смъртна опасност, трябва да го знаят от СЕГА. Не е прекалено рано за започване на подготовката.

— Ти имаш добро сърце, Юджиния, — каза Пит, — и аз ще тя предложа компромисен вариант. Нека си дадем сто години, през които да се установим тук, да се размножим, да построим група от Колонии, които ще бъдат достатъчно силни и устойчиви за да бъдат надеждни. ТОГАВА можем да изследваме накъде се движи Немезида и, ако е необходимо, да предупредим Слънчевата Система. Те все още ще разполагат с пет хиляди години да се организират. Едно малко отлагане от един век няма да се окаже фатално, кали?

Инсиня въздъхна.

— Така ли си представяш бъдещето? Как човечеството непрестанно се кара за звездите. Как отделни групи хора се опитват да се наложат като властвуващи над една или друга звезда. Как безкрайната омраза, подозрителност и противоречия, които съществуват на Земята от хиляди години, се прехвърлят в Галактиката.

— Юджиния, нямам представа. Човечеството ще постъпи както намери за добре. Може да се кара, както ти казваш, а може да създаде Галактическа Империя или да направи нещо друго. Аз не мога да диктувам действията на човечеството и нямам намерение да го ръководя. Аз имам грижа само за тази Колония и този век, през който да я установя около Немезида. Дотогава ти и аз ще сме умрели със сигурност и нашите приемници ще се заемат да предупредят Слънчевата Система, ако това е необходимо. Опитвам се да бъда рационален, Юджиния, а не емоционален. Ти също си разумен човек. Помисли си.

Инсиня се замисли. Тя седеше и сериозно гледаше Пит, докато той чакаше нетърпеливо. Накрая тя каза:

— Добре. Разбирам какво имаш предвид. Ще се заема с анализа на движението на Немезида спрямо Слънцето. Може би тревогите ми ще се окажат напразни.

— Не. — Пит предупредително вдигна пръст. — Спомни си какво казах преди малко. Тези наблюдения не трябва да се правят. Ако се окаже, че Слънчевата Система е в безопасност, няма да спечелим нищо. Тогава ще направим това, което настоявам да направим при всички случаи — в продължение на един век ще укрепваме цивилизацията на Ротор. Ако, обаче, откриеш, че ИМА опасност, съвестта ти ще бъде гузна и ти ще се изпълниш с опасения и страхове и чувство за вина. Новината ще се разчуе и ще разклати сигурността на роторианци, много от които сигурно са също така сантиментални, като теб. Тогава ще изгубим много. Разбираш ли ме?

Тя не отговори и той продължи:

— Добре. Виждам, че ме разбираш.

Той отново махна с ръка, за да й покаже, че трябва да го остави.

Този път тя си тръгна и Пит, загледан подире й, си помисли: Тя наистина става непоносима.