Немезида

65.

Крайл Фишър се опитваше да подтисне вълнението си и да си наложи да изглежда спокоен като останалите.

Той не знаеше къде се намира Теса Уендел в момента. Не можеше да е далеч, тъй като „Свръхсветлинен“ беше сравнително малък, въпреки че бе така разчупен, че човек не можеше да види някой от другите, ако се намира в съседното помещение.

Останалите трима членове на екипажа бяха за Фишър просто работна ръка. Всеки от тях имаше някаква работа която вършеше. Само Фишър нямаше определена задача освен може би да внимава да не пречи на останалите.

Той наблюдаваше тримата (двама мъже и една жена) почти крадешком. Познаваше ги бегло и беше разговарял с тях. Всичките бяха млади. Най-възрастен сред тях беше Шао-Ли Уу който беше тридесет и осем годишен специалист по хиперпространството. След него идваше Хенри Джарлоу на тридесет и пет и Мери Бланковиц, бебето на групата, двадесет и седем годишна по чиято докторска диплома мастилото все още не беше засъхнало.

В сравнение с тях петдесет и пет годишната Уендел беше древна, но тя беше изобретателят, дизайнерът и полубогинята на полета.

Фишър беше петото колело. На следващия си рожден ден, който не беше далеч, щеше да навърши петдесет. Освен това в случая не беше компетентен. Той нямаше право да бъде на кораба нито по отношение на възраст, нито по знания. Но някога беше живял на Ротор. Това беше от значение. И Уендел искаше той да е с нея, а това имаше още по-голямо значение. Същото искаха Танаяма и Коропатски, което имаше най-голямо значение.

Корабът напредваше тромаво. Фишър знаеше това. Той го усещаше с ластарите на своите вътрешности — ако те изобщо имаха такива. Той си мислеше непрекъснато: Аз съм пътувал в космоса много повече от всички тях взети заедно, много повече пъти на много повече кораби. Веднага мога да определя, че в този кораб няма никаква грация. А те не могат. „Свръхсветлинен“ не можеше да бъде грациозен. Обикновените двигатели, с които космическите кораби се придвижват във вакуум, тук бяха спрени от действие. Това се налагаше, тъй като хиперпространствените двигатели заемаха по-голямата част от „Свръхсветлинен“.

Той беше като морска птица, която се клатушка тромаво по земята защото е създадена за живот по вода.

Внезапно се появи Уендел. Тя беше леко разрошена и по-запотена.

— Всичко наред ли е, Теса? — попита Фишър.

— О, да, напълно. — Тя седна в една от удобните вдлъбнатини в стената (много полезни като се има предвид слабата псевдогравитация на кораба). — Няма проблеми.

— Кога ще преминем в хиперпространството?

— След няколко часа. Искаме да достигнем точните координати, откъдето съответните поточници на гравитация ще изкривят пространството точно според изчисленията ни.

— За да се съобразим с тях и да пристигнем на определеното място?

— Точно така.

— Изглежда летенето през хиперпространството не е много практично — каза Фишър. — Ами, ако не знаеш точно къде се намира всяко нещо? А ако бързаш и нямаш време да изчислиш всяко гравитационно преместване?

Уендел погледна към Фишър и се усмихна.

— Никога досега не си ми задавал такъв въпрос. Защо ме питаш сега?

— Никога досега не съм летял със свръхсветлинен кораб. Този въпрос добива по-голямо значение за мен при тези обстоятелства.

— Този и много други въпроси имат огромно значение за мен от години. Добре дошъл в клуба на знаещите.

— Няма ли да ми отговориш?

— На драго сърце. Първо, има съоръжения, които измерват общата гравитационна сила и скаларно и таблично, в която и да е точка в космоса, независимо дали мястото ти е познато или не. Резултатът няма да е толкова прецизен колкото ако си направиш труда да измериш всички източници на гравитация поотделно и след това ги събереш, но е достатъчно близък до този — ако времето ти е ценно. А в случай че разполагаш с още по-малко време и се налага да натиснеш бутона за преминаване в хиперпространството и разчиташ на късмета си гравитационното влияние да е незначително и отклонението ти да е малко, в такъв случаи преминаването в хиперпространството ще бъде съпроводено с нещо като внезапен удар — както когато влизаш през врата и се спънеш в прага. Ако това може да се избегне — добре, ако не, то няма задължително да бъде фатално. Естествено бихме искали първото преминаване да е колкото може по-гладко, ако не за друго, то поне от психологическа гледна точка.

— А какво ще стане, ако бързаш и мислиш че гравитацията ще окаже незначително влияние, а излезе, че не е така?

— Трябва да се надяваш, че това няма да се случи.

— Бяхме говорили за напрежението по време на преминаването. Това означава, че дори да се вземе предвид гравитацията, първото ни преминаване може да бъде фатално.

— Може, но шансовете за това са минимални.

— Дори и да не е фатално, няма ли да бъде неприятно?

— Това е по-трудно да се каже, защото изисква индивидуална преценка. Разбери, че тук няма ускорение. С хиперпространствения метод корабът трябва да достигне скоростта на светлината, дори да я надминава понякога, с помощта на нискоенергийно хиперпространствено поле. Коефициентът на полезно действие е нисък, скоростите са високи, рискът е огромен и откровено казано, не знам какви неудобства биха могли да възникнат.

При нашия свръхсветлинен полет, който си служи с високо енергийно поле, преходът се извършва при нормална скорост. Може да се движи със скорост от хиляда километра в секунда, а в следващия момент скоростта ни да стане един милиард километра в секунда без да е имало ускорение. А след като няма ускорение, ние няма да усетим това.

— Как е възможно да няма ускорение, когато скоростта се увеличава милиони пъти за секунда?

— Тъй като преминаването е математическия еквивалент на ускорението. Обаче докато тялото ти усеща ускорението, то не усеща преминаването.

— А откъде знаете това?

— От опитите с животни. При изпращането им от една точка в друга, престоят им в хиперпространството трае само част от микросекундата, но независимо от това се извършва преминаване от пространството в хиперпространството и обратно, а нас ни интересува именно това.

— И сте изпращали животни?

— Разбира се. Когато пристигнат на определеното място не могат да ни разкажат как е минал полетът, но пристигаха съвършено невредими и спокойни. Ясно беше, че не им се е случило нищо лошо. Правили сме опити с десетки животни от всякакъв вид. Експериментирахме дори с маймуни и всички бяха живи и здрави — освен една.

— А какво се случи с нея?

— Тя беше мъртва, жестоко осакатена, но причината беше грешка в програмирането, а не самото преминаване. Нещо такова може да се случи и с нас. Малко вероятно е, но е възможно. Би могло да се сравни с преминаване през врата, на прага на която се спъваш, падаш напред и си счупваш врата. Такива неща стават, но не очакваме това да ни се случи всеки път когато преминаваме през врата. Съгласен ли си?

— Изглежда нямам друг избор, — каза мрачно Фишър. — Съгласен съм.

Два часа и двадесет и седем минути по-късно корабът премина успешно в хиперпространството без някой на борда да усети нещо и така се осъществи първият свръхсветлинен полет със скорост далеч по-голяма от тази на светлината.

По Земното Стандартно време преминаването беше извършено в девет часа и двадесет минути на 15 Януари 2237 година.