Наследникът на Империята

ГЛАВА 9

Дежурният офицер пристъпи на командния мостик на „Химера“ и плътно прибра пети:

— Всички части докладваха, че са готови, адмирале.

— Чудесно — отговори съвършено спокойно Траун. — Пригответе се за преминаване към светлинна скорост.

Пелаеон погледна адмирала и след това съсредоточи вниманието си върху данните за въоръжението и степента на подготовка на корабите, към чернотата отвън, погълнала останалите пет кораба от неговата група. На триста хиляди светлинни години от тук слънцето на системата Бпфаш се виждаше като едва забележима точка, неразличима сред останалите ярки звезди. Обичайната военна тактика не гледаше с добро око на прехвърлянето през хиперпространството с междинна точка досами атакуваната система — смяташе се, че по пътя корабите могат лесно да се изгубят, а освен това на такова малко разстояние беше доста трудно да се направи точен скок през хиперпространството. Всъщност двамата с Траун водиха дълъг и немного учтив спор върху тази идея, когато великият адмирал за първи път я включи е плана за нападение. Сега, след почти година тренировка, процедурата се бе превърнала в рутина. Пелаеон си помисли, че може би екипажът на „Химера“ не е чак толкова неопитен, колкото понякога изглеждаше заради непознаването на подходящия военен етикет.

— Капитане? Готов ли е флагманският ми кораб?

Пелаеон мигновено се върна към работата. Всички защитни системи на кораба бяха в изправност, пилотите бяха по местата си и изтребителите в хангара бяха готови да излетят всеки момент.

— „Химера“ очаква само вашите заповеди, адмирале — каза той, официалният въпрос и отговор отекнаха като призрачно напомняне за дните, когато военният етикет бе в сила из цялата галактика.

— Чудесно — отговори Траун. Обърна се в креслото си към фигурата, седнала почти в края на мостика, и кимна; — Майстор Кбаот, готови ли са и другите две части?

— Да — намръщено отговори Кбаот. — Очакват заповеди.

Пелаеон потрепери и хвърли поглед към Траун. Но адмиралът бе решил да не обръща внимание на заяждането в думите на джедая.

— Заповядвайте тогава — нареди Траун и се присегна да погали йосаламирите, закрепени към рамката над креслото му. — Капитане, започнете отброяването!

— Веднага, сър — Пелаеон се протегна към таблото пред себе си и включи брояча. Пръснатите около тях кораби щяха да следят сигнала и да броят ведно с тях.

Броячът достигна нула, през илюминаторите на носа на кораба проблеснаха звездите и „Химера“ извърши скока в хиперпространството. Блясъкът на звездите избледня в пъстротата на хиперпространството.

— Трета светлинна — докладва шурманът, потвърждавайки данните от екрана.

— Прието — отговори Пелаеон, сплете пръсти и настрои съзнанието си на боен режим, докато наблюдаваше как броячът отброява от нула. Седемдесет секунди, седемдесет и четири, седемдесет и пет, седемдесет и шест… Лъчите на звездите проблеснаха отново през пъстрото небе, „Химера“ беше пристигнала.

— Всички изтребители: излитайте! — заповяда Пелаеон и хвърли бърз поглед към тактическото изображение над екрана. Бяха изскочили от хиперпространството точно както беше планирано, двете планети и сложната система от луни на системата Бпфаш се намираха в обхвата на оръдията им. — Някакъв отговор на появата ни? — попита той дежурния офицер.

— Защитни изтребители излитат от третата луна — докладва той. — Засега нищо по-голямо.

— Уточнете местоположението на въздушната им база — заповяда Траун — и предайте на „Неумолим“ да подходи и да я унищожи.

— Слушам, сър.

Пелаеон вече можеше да види изтребителите, които връхлитаха като рояк разярени насекоми. Отдясно на „Химера“ звездният разрушител „Неумолим“ се приближаваше към базата, клиновидно подредените имперски изтребители летяха напред, за да се разправят със защитниците.

— Коригирайте курса към по-далечната планета — заповяда той на щурмана. — Изтребителите да минат в разгърнат строй и да ни прикриват отстрани. „Съдник“ ще поеме другата планета — обърна се към Траун: — Някакви специални заповеди, адмирале?

Траун разглеждаше внимателно екрана, на който бяха изобразени двете планети.

— Придържайте се към плана, капитане — отговори той.

— Предварителните сведения се оказаха точни, можете да си изберете цел. Напомнете още веднъж на стрелците, че задачата им е да нараняват и да всяват страх, не да унищожават.

— Предайте заповедта — кимна Пелаеон към свързочниците. — Напомнете и на екипажите на изтребителите.

С периферното си зрение забеляза как Траун се обърна.

— Майстор Кбаот, как върви нападението в другите две системи? — попита той.

— Нормално.

Пелаеон се намръщи и на свой ред се извърна към джедая. Гласът беше на Кбаот, но звучеше гърлено и напрегнато, едва разпознаваем. Същото беше с вида му.

Пелаеон не можеше да откъсне поглед от джедая, неприятно студено усещане стегна стомаха му. Кбаот стоеше неестествено скован, със затворени очи, виждаше се как очните ябълки се движат под клепачите. Пръстите му бяха впити в облегалките на креслото, устните му бяха здраво стиснати, жилите му по врата издути.

— Добре ли сте, майстор Кбаот? — попита той.

— Спестете си загрижеността, капитане — студено каза Траун. — Нашият джедай се е отдал на любимото си удоволствие да контролира хора.

Кбаот издаде нещо средно между сумтене и хълцане.

— Нали ви казах, адмирал е, в това е истинската власт.

— Не съм забравил — спокойно отговори Траун. — Можете ли да обобщите каква съпротива срещат?

Изкривеното лице на джедая се намръщи още повече.

— Засега с не особено голяма точност. Нито една от групите не е в опасност. Това усещам в съзнанията им.

— Добре. Предайте на „Отмъстителя“ да напусне частта и да се върне да ни чака на мястото на срещата.

Пелаеон погледна объркано адмирала:

— Сър?!

Траун се обърна към него, в погледа му проблеснаха предупредителни искрици:

— Изпълнявайте задълженията си, капитане.

С внезапен пристъп на прозрение Пелаеон разбра, че нападението от няколко страни над територията на Новата република беше повече от проста прелюдия и подготовка за атаката на Слуис Ван. То беше и своеобразна проверка на способностите на Кбаот, на желанието му да приема и изпълнява заповеди.

— Слушам, адмирале — измърмори Пелаеон и се обърна към екраните пред себе си.

„Химера“ вече бе в орбитата на планетата, огромните турболазерни оръдия на кораба откриха огън и на тактическото изображение започнаха да проблясват малки светлинки, бележещи попаденията. Комуникационните станции на бунтовниците грейнаха за момент и потънаха в тъмнина, индустриалните цели на повърхността на планетата избухнаха ярко, угаснаха и отново проблеснаха с втората ударна вълна. Няколко стари междузвездни кръстосвача тип галеон се появиха откъм десния борд. Изтребителите на „Химера“ нарушиха клиновидния си строй и се спуснаха да пресрещнат нападателите. Далеч пред тях батареите на „Буреносен ястреб“ обстрелваха орбитална защитна станция и когато Пелаеон погледна натам, станцията избухна в пламъци и за секунди се превърна в пара. Битката се развиваше изключително добре. Дори невероятно добре.

Неприятно предчувствие се загнезди в главата на капитана и той реши да провери данните за състоянието на хода на битката в реално време. До този момент бяха загубили само три изтребителя, а звездните разрушители бяха понесли незначителни повърхностни повреди, докато противникът остана без осем кръстосвача и осемнайсет изтребителя. Вярно, че имперските сили превъзхождаха по огнева мощ бунтовниците и все пак…

Бавно и неохотно Пелаеон докосна няколко клавиша на командното табло. Преди няколко седмици бе направил статистическа извадка на бойния профил на „Химера“ за изминалите години. Извади я и я наложи върху сегашните данни.

Не бе сгрешил. По всеки един показател — скорост, координация, ефикасност и точност, екипажът на „Химера“ надминаваше с над 40 — обичайното.

Обърна се, погледна каменното лице на Кбаот и студени тръпки полазиха по гърба му. Така и не бе повярвал напълно на Траун за причините за загубата на битката при Ендор. Не му се искаше да повярва в тях. Но сега вече не можеше да има съмнения.

Макар по-голямата част от вниманието му да оставаше съсредоточено в поддържането на телепатична връзка с другите две бойни части, приблизително на четири светлинни години разстояние, на Кбаот все още му оставаха достатъчно сили, за да постигне тези резултати. Пелаеон си бе задавал въпроса със скрито презрение, какво даваше на стареца правото да си прикачи титлата „майстор“. Сега вече знаеше.

— Пристигна съобщение — докладва свързочникът. — Излетяла е нова група планетарни кръстосвачи със средна далекобойност.

— Наредете на „Буреносен ястреб“ да ги пресрещне — заповяда Траун.

— Слушам, сър. Определихме и местоположението на станцията, от която идват сигнали за бедствие, адмирале.

Пелаеон се отърси от неканените мисли и погледна към холографското изображение. На най-далечната луна от системата проблясваше ново кръгче.

— Предайте на четвърти ескадрон да я унищожи — заповяда той.

— Не — възрази Траун. — Ще си тръгнем много преди да успеят да пристигнат подкрепления. Да оставим бунтовниците да пилеят ресурсите си, изпращайки безполезни сили за помощ. Всъщност — адмиралът погледна часовника — мисля, че вече е време да се изтегляме. Заповядайте на изтребителите да се върнат на корабите, всички да се приготвят за скок веднага щом приберат изтребителите.

Пелаеон натисна няколко клавиша на командното табло и направи бърза предварителна проверка за готовността на „Химера“ да премине на светлинна скорост. Обичайната военна практика изискваше при този тип нападение над цели планети звездните разрушители да играят ролята на подвижна обсадна станция, тъй като въвличането им в пряка светкавична атака, последвана от бързо оттегляне, беше чисто прахосване на силите, а и доста опасно за самите разрушители. Но привържениците на тази тактика явно никога не бяха наблюдавали действията на пълководец като адмирал Траун.

— Заповядайте и на другите две части да прекратят атаката — обърна се към Кбаот Траун. — Предполагам, че сте в достатъчно близък контакт, за да го направите?

— Големи съмнения изпитвате в способностите ми, адмирале — отвърна Кбаот с оше по-дрезгав глас. — Твърде големи.

— Изпитвам съмнения към всичко, което не ми е познато — възрази Траун. — Предайте им, че ще ги чакаме на мястото на срещата.

— Както заповядате — изсъска другият.

Пелаеон погледна към Кбаот. Проверката на способностите му в бойни условия беше нещо необходимо. Но не биваше да се отива твърде далеч.

— Трябва да разбере кой командва тук — тихо каза Траун, все едно четеше мислите на Пелаеон.

— Тъй вярно сър — кимна капитанът, опита се гласът му да прозвучи твърдо.

Адмиралът на няколко пъти бе доказвал, че знае какво прави. И все пак Пелаеон не можеше да не се пита дали Траун съзнаваше могъществото на силата, която бе събудил на Затънтената земя. Великият адмирал кимна:

— Добре. Имате ли някаква информация за минните къртици, за които ви попитах?

— Ъъъ, не, сър — преди година сигурно щеше да му се стори свръхнеобичайно и нереално да разговаря за нещо не толкова спешно посред битката. — Не за такова голямо количество, каквото искате. Мисля, че най-добрата възможност е в системата Атега. Или по-точно, ще бъде, ако намерим начин да решим проблема с интензивността на слънчевото лъчение.

— Проблемът не е толкова сложен — отговори със спокойна убеденост Траун. — Ако скокът се извършва с достатъчна точност, „Съдник“ ще остава пряко изложен на слънчевите лъчи само по няколко минути. Корпусът му със сигурност ще издържи такова натоварване. Нуждаем се от не повече от няколко дни подготовка, за да прикрием илюминаторите и да свалим външните сензори и предавателните съоръжения.

Пелаеон кимна и преглътна следващия си въпрос. Разбира се, нямаше да възникнат обичайните трудности за звезден разрушител, останал без връзка с околния свят. Нали Кбаот беше с тях.

— Адмирале? Траун се обърна:

— Слушам ви, майстор Кбаот.

— Къде са моите джедаи, адмирале? Обещахте ми, че вашите дресирани ногри ще ми ги доставят.

С крайчеца на очите си Пелаеон видя, че Рък настръхва.

— Търпение, майстор Кбаот — отговори Траун. — Подготовката на цялата операция изисква време, но вече всички проблеми са отстранени. Ногрите очакват само подходящото време за действие.

— Добре ще е това време да дойде скоро — предупреди го Кбаот. — Уморих се да чакам.

Траун хвърли поглед към Пелаеон, в червените му очи блесна гняв.

— Както всички нас — спокойно отговори той.

Далеч пред товарния кораб „Волният Карде“ един от имперските звездни разрушители, който се виждаше през предния илюминатор на пилотската кабина, блесна с лъжлива представа за движение и изчезна.

— Тръгват си — обяви Мара.

— Нима! — учудено възкликна зад нея Карде.

— Да — потвърди тя и превключи командния екран в тактическо изображение. — Единият звезден разрушител току-що се прехвърли в хиперпространството, а другите се изтеглят и се готвят да го последват.

— Интересно — измърмори Карде и пристъпи да надникне над рамото й през илюминатора. — Светкавично нападение, бързо оттегляне и на всичкото отгоре със звездни разрушители. Такава акция не се вижда всеки ден.

— Чух, че нещо подобно се е случило в системата Дракузи преди няколко месеца — намеси се вторият пилот, огромен мъж на име Лахтьн. — Същият светкавичен набег и оттегляне, но само с един звезден разрушител.

— Явно започва да се усеща влиянието на адмирал Траун върху стратегията на имперската флота — замислено и с известна загриженост в гласа каза Карде. — Доста странно. Изглежда, поема твърде висок риск според възможния резултат. Чудя се какво ли точно е намислил.

— Нещо сложно — вметна Мара и сама усети горчивината в гласа си. — Траун никога не си е падал по простите неща. Дори и преди битката при Ендор, когато Империята се славеше с пищно и изтънчено коварство, той бе много над другите.

— Не можеш да си позволиш да предприемаш прости ходове, когато територията на Империята постоянно се свива — Карде замълча и Мара усети погледа му върху себе си. — Изглежда, знаеш доста за върховния адмирал Траун.

— Знам това-онова за доста неща — спокойно каза тя. — Затова ме обучаваш за твой помощник, нали?

— Туш — съгласи се той. — Ето още един.

Мара погледна навреме през илюминатора и видя как третият звезден разрушител превключва на светлинна скорост. Остана още един.

— Не е ли време да се раздвижим? — попита тя. — Последният ще изчезне всеки момент.

— Забрави за доставката — каза той. — Останахме тук само защото си мислех, че ще ти бъде от полза да наблюдаваш битката, когато се разбра, че пристигнахме в подходящия момент.

Мара го погледна учудено:

— Какво искаш да кажеш с това „Забрави за доставката“? Те ни очакват.

— Така е — кимна той. — За съжаление в момента цялата система очаква и значително ято стършели от Новата република. Едва ли това е най-подходящият момент да се мотаем наоколо с натоварен с контрабандни стоки кораб.

— Защо мислиш, че ще дойдат? — попита настоятелно Мара. — Както и да го погледнеш, ще пристигнат твърде късно, за да направят каквото и да е.

— Права си, но не в това е смисълът на подобни представления — отговори Карде. — Важното е да се натрупат точки в местната политическа игра, да се покаже сила и по този начин да се успокои населението и някак да се убеди, че подобно нещо няма да се случи никога повече.

— И да обещаят да помогнат да се разчистят разрушенията — добави Лахтън.

— Това се подразбира — сухо се съгласи Карде. — А ние не бихме искали да се намесваме в тази ситуация. От следващата спирка ще изпратим съобщение, че ще се опитаме да извършим доставката другата седмица.

— И все пак не ми харесва — настоя Мара. — Обещахме им, наистина им обещахме.

За кратко се възцари мълчание.

— Такава е стандартната процедура — проговори най-накрая Карде, в гласа му едва-едва пролича любопитство, прикрито от обичайния гладък изискан тон. — Сигурен съм, че те предпочитат доставката им да закъснее, отколкото да изгубят целия товар.

Мара с усилие отблъсна черната пелена на спомените. Обещанията…

— Сигурно си прав — съгласи се тя и отново съсредоточи вниманието си в командното табло.

Докато говореха, и последният звезден разрушител бе извършил скока в хиперпространството, оставяйки след себе си само вбесени и безсилни защитници и повсеместно разрушение. Истинска бъркотия за разчистване и оправяне от политиците и военните от Новата република. Погледна за момент към близките планети. Зачуди се дали Люк Скайуокър ще е сред хората, които Новата република ще изпрати да оправят бъркотията.

— Веднага щом си готова, Мара.

Тя с усилие се отърси от тази мисъл.

— Слушам, сър — присегна се към командното табло. Още не, си каза тихо. Още не. Но много, много скоро.

Подвижната мишена връхлетя върху нея, завъртя се, спусна се отново, после се поколеба, засили се и стреля. Лея завъртя новия си лазерен меч под твърде голям ъгъл и закъсня с част от секундата.

— Ох! — изръмжа тя и отскочи назад.

— Не успяваш да задържиш силата под контрол — каза Люк. — Трябва да… чакай малко.

Присегна се със Силата и спря мишената. Ясно си спомняше първите практически уроци на „Сокол“, когато трябваше да внимава за думите на Бен Кеноби, без да изпуска от поглед мишената. Справянето с двете задачи едновременно не беше никак лесно. Но може би в това беше целият замисъл. Сигурно наученият под напрежение урок се помнеше по-дълго.

— Контролирам я, колкото мога — Лея разтри ръката си, където я бе жилнал бластерът на учебната мишена. — Още не съм придобила точната техника — тя го стрелна с очи: — Или просто не ставам за такива схватки.

— Ще се справиш — твърдо каза Люк. — Щом аз се научих, и то без да владея техниките за самоотбрана, на които са те учили от малка на Алдеран.

— Вероятно в това е проблемът — отвърна Лея. — Нищо чудно старите бойни рефлекси сега само да ми пречат.

— Може и да си права — призна Люк, искаше му се да знае отговора и на този въпрос. — Значи колкото по-бързо ги забравиш, толкова по-добре.

Вратата избръмча.

— Хан е — каза Лея, отстъпи назад от мишената и свали лазерния меч. — Влизай!

— Здравейте — поздрави Хан, пристъпи вътре и погледна подред Лея и Люк. Изглеждаше неспокоен. — Как върви урокът?

— Горе-долу — отговори Люк.

— По-добре не питай — намръщи се на съпруга си Лея.

— Какво се е случило?

— Имперските сили току-що са извършили светкавични нападения в три системи в сектора Слуис — изговори наведнъж Хан. — Едното място се казва Бпфаш, имената на другите две не мога да произнеса.

Люк подсвирна.

— Три наведнъж. Доста самонадеяно!

— Напоследък това е нормално за тях — поклати глава Лея. Около очите й се бяха появили угрижени бръчки. — Замислят нещо, Хан, усещам го. Нещо голямо и опасно — тя махна безпомощно с ръка: — Не мога обаче да се сетя какво може да е.

— Акбар каза абсолютно същото — кимна Хан. — Проблемът е, че няма никакво доказателство. Като махнем стила и тактиката, това са все същите набези в тила, които Империята извършва през последната година и половина.

— Знам — озъби се Лея. — Но не подценявай Акбар, той има невероятни бойни инстинкти. Няма значение, какво говорят някои хора.

Хан я погледна изненадано:

— Ей, скъпа, аз съм на твоя страна, не си забравила, нали?

Тя се усмихна:

— Извинявай. Какви са щетите? Соло сви рамене:

— Не е толкова зле, колкото би могло да бъде. Особено като се има предвид, че са ударили и на трите места с по четири звездни разрушителя. Но и трите системи са твърде разтърсени.

— Мога да си представя — въздъхна Лея. — Нека да позная: Мои Мотма иска да отида там и да ги уверя, че Новата република е в състояние и има желание да ги защити.

— Как позна? — изръмжа Хан. — Чуй вече е подготвил „Сокол“.

— Няма да тръгнете сами, нали? — попита Люк. — След Бимисаари…

— Не се тревожи — ухили се Хан. — Този път няма да ни хванат неподготвени. С нас идват двайсет кораба, за да преценят щетите, плюс частта на Уедж и Свирепия ескадрон. Ще бъдем в безопасност.

— Така казахте и за Бимисаари — изтъкна Люк. — По-добре да дойда с вас.

Хан погледна Лея.

— Не можеш…

Люк го погледна учудено:

— Защо?

— Защото те не обичат джедаите — тихо отвърна Лея. Съпругът й прехапа устни:

— Някои от техните джедаи се обърнали към тъмната страна на Силата по време на Войните на клонингите и хората си изпатили лошо, докато ги спрат. Или поне така казва Мон Мотма.

— Права е — кимна Лея. — Докато служех в сената на Империята, още се усещаха последиците от провала им. Но не беше засегната само Бпфаш, някои от обърналите се към тъмната Сила джедаи избягаха и създаваха проблеми в целия сектор Слуиси. Един от тях дори успя да стигне до Дагоба.

Люк почувства как по тялото му премина ток: Дагоба?!

— Кога се е случило това? — попита той възможно най-спокойно.

— Преди трийсет-трийсет и пет години — отговори Лея, погледна го и сбърчи въпросително чело: — Защо?

Брат й поклати глава. Йода никога не беше споменавал, че на Дагоба е имало обърнат към тъмната Сила джедаи.

— Просто питам — измърмори той.

— Хайде, може да поговорим и по-късно за това — подкани ги Хан. — Колкото по-бързо тръгнем, толкова по-бързо ще приключим.

— Прав си — съгласи се Лея, закачи лазерния меч на колана си и тръгна към вратата. — Ще си приготвя багажа и ще оставя няколко нареждания на Уинтьр. Ще се видим на кораба.

Люк я изпрати с поглед, обърна се и видя, че Хан го наблюдава внимателно.

— Изобщо не ми харесва тази история — каза му той.

— Не се притеснявай, тя ще е в безопасност — увери го Хан. — Виж, знам колко много искаш да я предпазиш. Но тя не може да разчита, че големият й брат винаги ще бъде до нея.

— Всъщност така и не разбрахме кой от нас е по-голям — измърмори Люк.

— Както и да е — махна с ръка Хан. — Най-доброто, което можеш да направиш за нея в този момент, е това, с което вече си се заел. Ти я обучаваш за джедаи и тя ще бъде способна да се справи с всичко, което Империята може да хвърли срещу нея.

Стомахът на Люк се сви на топка:

— Предполагам, че си прав.

— Докато аз и Чуй сме с нея, всичко ще е наред — добави Хан и тръгна към вратата. — Ще се видим, след като се върнем.

— Пазете се — извика след него Люк.

Хан се обърна с изражение на наранена гордост:

— Ей, не забравяй, че съм аз.

Люк остана сам. Обиколи стаята, като се бореше с тежкия товар на отговорността, който от време на време заплашваше да го задуши. Да рискува живота си, бе нормално за него, но да държи в ръцете си бъдещето на Лея, бе нещо съвсем различно.

— Не съм учител! — извика в празната стая.

Единственият отговор бе лекото потрепване на спряната мишена. Обзет от внезапен импулс, Люк я включи, тя зае положение за атака и той извади лазерния меч от колана. Десетина изстрела излетяха в бърза последователност, мишената се защура като обезумяло насекомо. Люк я парира без никакво усилие, завъртя лазерния меч в блестящ полукръг, схватката го погълна, през главата и по тялото му премина неочаквана възбуда. Това поне беше нещо, с което можеше да се пребори, здраво и осезаемо, не така отдалечено и мрачно като собствените му страхове. Мишената стреля отново и отново, като всеки изстрел бе парирай от острието на лазерния меч. Машината спря внезапно с рязко изсвирване. Люк я зяпна объркан, чудейки се какво се е случило, и изведнъж осъзна, че едва си поема дъх. Дишаше тежко, плуваше в пот. Автоматът бе програмиран за двайсет минути и те бяха изтекли.

Прибра лазерния меч в колана си, чувстваше се доста странно. Не за пръв път губеше представа за времето, но преди винаги бе по време на медитация. Само веднъж бе ставало в подобна бойна ситуация, на Дагоба, под наблюдението на Йода. Дагоба… Избърса с ръкав потта от челото си, приближи се до таблото в ъгъла и се свърза с летището.

— Скайуокър е — представи се. — Искам до един час корабът ми да бъде готов за полет.

— Слушам, сър — отривисто отговори младият офицер по поддръжката. — Но първо ще трябва да изпратите вашия космически робот.

— Добре — кимна Люк.

Не им позволи да изтриват паметта на бордовия компютър през няколко месеца, както изискваше стандартната процедура. В резултат компютърът до такава стенен се бе самомоделирал около уникалната личност на Арту, че връзката им беше на равнището на два изкуствени интелекта. Така се постигаха изключителна скорост и ефективност при отделните процеси, но, от друга страна, никой от компютрите по поддръжката не можеше да разговаря с бордовия.

— Ще го пратя след няколко минути.

— Слушам, сър.

Люк изключи връзката и се изправи, питайки се разсеяно защо бе взел това решение. Йода нямаше да бъде на Дагоба, нямаше да може да говори с него и да му зададе въпросите, които го тревожеха.

И все пак кой знае!