Наследникът на Империята

ГЛАВА 10

— Както виждате — словоохотливо започна Уедж, докато обсипаната с пластмасови и керамични парчета повърхност скърцаше под ботушите му, — бъркотията е доста голяма.

— Вярно — съгласи се Лея.

Прилоша й при вида на огромния кратер сред разпръснатите отломки. Неколцината представители на Новата републиката от нейната група обикаляха наоколо и си говореха тихо с придружителите си от Бпфаш, като от време на време спираха, за да вдигнат някое парче от останките на главната електроцентрала на планетата.

— Колко са загиналите? — попита тя, макар че не беше сигурна дали иска да чуе отговора.

— Неколкостотин в цялата система — отговори Уедж, след като погледна в бележника си. — Можеше и да е по-зле.

— Можеше — Лея неволно погледна нагоре към синьозеленото небе. Наистина можеше да е по-зле, като се имаше предвид, че най-малко четири звездни разрушителя бяха обстрелвали планетата. — И все пак разрушенията са значителни.

— Вярно — кимна Уедж. — Но можеше да бъдат много по-големи.

— Питам се защо са се ограничили с толкова — промълви замислен Хан.

— Всички това се питат — съгласи се водачът им. — Тези дни това е вторият най-често задаван въпрос тук.

— А кой е първият? — попита Лея.

— Нека да позная — Хан изпревари Уедж. — Първият е защо са решили да нападнат първо Бпфаш.

— Улучи — отново кимна Уедж. — Не е като да са нямали по-добър избор. Корабостроителницата в Слуис Ван е на трийсет светлинни години от тук, а там по всяко време има най-малко сто кораба, без да броим самите съоръжения. На около шейсет светлинни години е комуникационната станция в Преситлин, а в радиус сто светлинни години са четири от петте най-големи търговски центъра на Новата република. Само още един ден за отиване и връщане при нормална скорост за звезден разрушител. Така че защо са избрали Бпфаш?

Лея се замисли. Въпросът наистина беше основателен.

— Слуис Вай е доста добре защитен — посочи тя. — С нашите звездни кръстосвани и орбиталните бойни станции на Слуис всеки имперски командир с малко мозък в главата би помислил два пъти, преди да нападне. А всички останали системи са доста по-навътре в територията на Новата република от Бпфаш. Може би не са искали да поемат големи рискове.

— Или са изпробвали новата си предавателна система в бойни условия? — намръщено предположи Хан.

— Не знаем дали имат нова система — усъмни се Уедж. — И преди са предприемали подобни изненадващи координирани нападения.

— Не — поклати глава Хан и се огледа. — Сега разполагат с нещо ново. Някакъв усилвател, който им позволява да излъчват векторни съобщения през защитните полета и шума на битката.

— Не мисля, че е усилвател — каза Лея и по гърба й полазиха студени тръпки. Някъде дълбоко в нея премига тревожен сигнал. — И в трите системи не е било засечено никакво излъчване.

Хан я погледна внимателно и тихо попита:

— Добре ли си?

— Да — промърмори тя и отново потрепери. — Спомних си, че когато Дарт Вейдър ни бе затворил на Беспин, Люк знаеше какво става с нас независимо къде се намираше. Говореше се, че императорът и Вейдър притежават същите способности.

— Да, но и двамата не са живи — напомни й Хан. — Поне Люк така казва.

— Знам — отговори тя. Тревожното усещане се бе усилило. — Но ако имперските сили са намерили нов джедай, който да е достатъчно могъщ в тъмната страна на Силата?

Уедж вървеше доста пред тях, но сега се спря и се обърна:

— За Кбаот ли говорите?

— Моля? — намръщи се Лея.

— Хорус Кбаот — повтори Уедж. — Стори ми се, че споменахте джедаите.

^ — Да — кимна Лея. — Кой е Хорус Кбаот?

— Беше един от най-известните майстори джедаи в годините преди основаването на Империята — отговори Уедж. — Предполагаше се, че е изчезнал преди началото на Войните на клонингите. Преди няколко дни чух, че се е появил отново и се е установил в някакъв далечен свят на име Джомарк.

— Да, бе — изсумтя Хан. — И е стоял със скръстени ръце по време на бунта?

Уедж вдигна рамене:

— Повтарям това, което чух, генерале. Не съм го измислил.

— Може да попитаме Люк — предложи Лея. — Сигурно знае нещо. Готови ли сме да продължим нататък?

— Да — кимна Уедж. — Въздушните плъзгачи са ей там… Гъделичкащото усещане за тревога в съзнанието на Лея изведнъж избухна в ясно предчувствие за надвиснала беда.

— Хан, Уедж, наведете се!

На ръба на кратера се появиха десетина познати сивокожи същества.

— Скрийте се! — извика на останалите представители на Републиката в кратера Хан точно когато нападателите извадиха бластерите си.

Той дръпна Лея за китката и я бутна зад ограниченото прикритие, което им предлагаше защитната броня на реактора на електростанцията, смачкана и потънала наполовина в земята след обстрела на имперската флота. Уедж се втурна след тях и се блъсна в Лея.

— Извинявай — задъхано прошепна той, извади бластера си и внимателно се надигна да погледне над импровизираното прикритие. Едва успя да подаде глава, когато изстрел от бластер отчупи парче от метала точно до лицето му и той се метна обратно назад.

— Не съм сигурен — каза той, — но ми се струва, че ще си имаме сериозни неприятности.

— Прав си — съгласи се намръщено Хан.

Лея се обърна към него. В едната си ръка той държеше бластера, а с другата закачаше на колана предавателя.

— Взели са си урок от миналия път. Сега заглушават всички канали.

Лея потрепери. Нападнати тук, без връзка с останалите, бяха напълно безпомощни, изолирани от всякаква възможна подкрепа. Инстинктивно посегна да погали корема си, но вместо това хвана дръжката на лазерния меч. Стисна го здраво и решителност замени страха й. Пълноправен джедай или не, достатъчно обучена или не, тя нямаше да се предаде без бой.

— Изглежда, сте се сблъсквали с тези типове и преди — каза Уедж, надигна се леко и стреля към нападателите.

— Срещали сме се — изръмжа Хан, опитвайки се да намери удобна позиция за точна стрелба. — Но така и не разбрахме какво искат.

Лея докосна копчето за включване на лазерния меч, не бе сигурна дали има достатъчно умения, за да парира изстрели от бластер, но спря внезапно. През шума на изстрелите и попаденията им в металната броня до нея достигна нов, много познат звук.

— Хан!

— Чух — отговори той. — Браво, Чуй!

— Какво става? — попита Уедж.

— Бръмченето, което чуваш, идва от „Сокол“’ — обясни Хан и се облегна назад, за да погледне нагоре. — Разбрал е, че ни заглушават, и е събрал две и две. Ето го!

С пронизителен рев познатата форма на „Хилядолетен сокол“ се спусна над тях. Направи кръг, без да обръща внимание на безполезните изстрели с бластер от долу, и тромаво се приземи между тях и нападателите. Лея надникна внимателно над преградата и видя как стълбичката на кораба бавно се спуска.

— Браво — каза Хан, който надничаше над рамото й. — Добре, аз тръгвам пръв и ще ви прикривам от стълбата. Лея идва след мен, а ти, Уедж, си последен. Внимавайте, онези може да се опитат да ме заобиколят и да минат отстрани.

— Разбрано — кимна Уедж. — Тръгваме веднага щом си готов.

— Добре — Хан понечи да се изправи.

— Чакай малко — внезапно каза Лея и го хвана за ръката.

— Нещо не е, както трябва.

— Точно така, стрелят по нас — отбеляза Уедж.

— Не, сериозно — прекъсна го Лея. — Нещо не е наред.

— Какво? — намръщено я попита съпругът й. — Хайде, Лея, не може да стоим тук цял ден.

Лея стисна зъби, опитваше се да проследи трепкането в нея. Още беше неясно… Изведнъж й просветна:

— Чуй! Не мога да доловя присъствието му на борда.

— Сигурно защото е твърде далеч — каза Уедж с едва прикрито нетърпение в гласа. — Хайде, докато се наканим да тръгнем, може и да взривят кораба.

— Чакай малко — изръмжа Хан, без да откъсва погледа си от Лея. — Засега няма за какво да се безпокоим, те използват само ръчни бластери. А ако нещата загрубеят, Чуй винаги може да стреля — и спря внезапно с озадачено изражение.

Лея изведнъж се сети какво си мислеше.

— Въртящото се оръдие на долната палуба — довърши изречението тя. — Защо не го използва сега?

— Добър въпрос — мрачно отбеляза Хан. Надигна се пак и внимателно огледа кораба. Когато отново се отпусна зад прикритието, на устните му играеше горчива усмивка.

— Отговорът е много прост. Това не е „Сокол“.

— Какво? — възкликна Уедж, долната му челюст увисна изненадано.

— Абсолютно копие — отговори Хан. — Не мога да повярвам, тези типове са успели да изкопаят отнякъде работещ изтребител YT-1300.

Уедж подсвирна леко:

— Явно наистина са ви вдигнали мерника.

— Да, и аз все повече се убеждавам — каза Хан. — Някакви предложения?

Водачът им погледна иззад прикритието:

— Предполагам, че бягството не се брои.

— Нали стоят на ръба на кратера и само чакат да се покажем, за да ни заловят.

— Точно така — съгласи се Хан. — Щом разберат, че няма да се хванем на примамката, играта със сигурност ще загрубее.

— А дали не можем по някакъв начин да се отървем поне от кораба? — попита Лея. — Да го повредим, така че да не може да ни нападне отгоре?

— Има доста възможности — изсумтя Хан. — Проблемът е, че за повечето от тях трябва да си вътре в него. Колкото и да не е дебела външната броня, със сигурност ще устои на ръчните бластери.

— А на лазерния меч?

Той я изгледа подозрително:

— Нали не искаш да кажеш, че…

— Май нямаме друг избор — отговори тя. — Нали?

— Май си права — намръщи се той. — Добре, но ще ида аз.

Лея поклати глава:

— Ще отидем всички заедно. Знаем, че искат поне един от нас жив, в противен случай просто щяха да прелетят отгоре и да ни пометат с оръдията. Ако се движим заедно, няма да могат да стрелят. Ще тръгнем, все едно възнамеряваме да се качим на кораба, и в последния момент ще свием и ще се скрием зад стълбичката. Аз и Уедж ще стреляме по тях, а и вътре, ако се покаже някой, за да не им даваме възможност да се доближат, а ти ще видиш какво може да направиш с лазерния меч.

— Не съм сигурен, че това е най-доброто — измърмори Хан. — Мисля, че трябва да отидем само двамата с Уедж.

— Не, тримата заедно — настоя Лея. — Това е единствената гаранция, че няма да стрелят.

Хан погледна Уедж:

— Какво ще кажеш?

— Мисля, че това е най-добрата ни възможност — отговори той. — И не е зле да побързаме.

— Добре — Хан пое дълбоко дъх и подаде бластера на Лея. — Дай ми лазерния меч. Готови, тръгваме!

Изскочи иззад прикритието и приведен побягна към кораба на зигзаг, за да избегне кръстосания огън. Лея и Уедж го последваха незабавно, Лея забеляза, че останалите представители на Републиката вършат добра работа, като не дават възможност на нападателите да се спуснат от ръба на кратера. Различи някакво движение вътре в кораба и стисна здраво бластера. Хан стигна до стълбичката с половин секунда преднина, сви рязко настрани и се шмугна зад корпуса.

Нападателите им веднага разбраха, че капанът им се е провалил. Лея и Уедж бяха посрешнати със залп изстрели от отворения люк. Лея се хвърли на земята и пропълзя под стълбата, като стреляше напосоки през люка, за да не позволи на онези от кораба да излязат навън. От другата страна на стълбата Уедж също се опитваше да поддържа преграден огън пред нападателите, зад нея се чуваше пълзене по земята, Хан заемаше удобна позиция, за да свърши това, което бе намислил. Съществата вътре в кораба бяха в по-добра позиция, на милиметри от лявото й рамо блесна изстрел и тя се опита да стреля малко по-навътре в сянката на люка. През рева на бластерите зад нея се чу рязко съскане, Хан бе включил лазерния меч. Лея стисна зъби и се напрегна, въпреки че не знаеше какво ще последва.

Ударната вълна я хвърли назад, корабът подскочи метър над земята и се стовари обратно. През звънтенето в ушите си тя чу пронизителен боен вик. Стрелбата от вътрешността на кораба бе спряла, от тишината горе долиташе странно съскане. Лея внимателно се измъкна изпод стълбичката и пропълзя настрани. Предполагаше, че от кораба изтича нещо, но изобщо не беше подготвена за огромната бяла струя газ, която свистеше към небето като от кратер на избухнал вулкан.

— Доволна ли си? — попита Хан, настани се до нея и се обърна да се наслади на творението си.

— Зависи дали корабът ще гръмне или не — отговори Лея. — Какво му направи?

— Прерязах охладителните тръби на главния двигател — подаде й лазерния меч и пое бластера. — Там минава газ под налягане.

— Мислех, че газовете за охлаждане са опасни за дишане — погледна тя предпазливо към издигащия се облак.

— Опасни са — съгласи се Хан. — Но този е по-лек от въздуха, така че за нас долу не е опасен. За онези вътре работата е по-друга.

Лея изведнъж долови настъпилата тишина.

— Не стрелят — каза тя. Хан се ослуша:

— Права си. И не само онези в кораба.

— Чудя се какво ли са намислили — промърмори Лея и стисна здраво лазерния меч.

Отговорът дойде почти незабавно. Разнесе се яростен гръм, ударната вълна ги притисна към земята. Тя ужасена си помисли, че нападателите унищожават кораба, но шумът заглъхна, а стълбичката си беше на мястото.

— Какво беше това?

— Това, скъпа — изправи се Хан на крака, — беше звукът от изстрелването на спасителна совалка — той пристъпи внимателно до стълбичката, която предлагаше някаква минимална защита, и погледна нагоре. — Сигурно е преустроена за движение в атмосфера. Не съм и подозирал досега колко шумни могат да бъдат тези машини.

— Обикновено летят във вакуум — напомни Лея и също се изправи. — Какво ще правим сега?

— Ще вземем нашия ескорт и ще се махнем от тук възможно най-бързо.

— Ескорт? — не разбра Лея. — Какъв сек… Въпросът й бе прекъснат от рева на двигатели, над тях се спуснаха три изтребителя с вдигнати за атака криле, готови да посрещнат всякакви изненади. Тя погледна към огромния бял облак газ и внезапно разбра всичко.

— Нарочно го направи, нали?

— Разбира се — изгледа я невъзмутимо Хан. — Защо просто да повредиш един кораб, когато можещ едновременно с това да изпратиш сигнал за помощ? — погледна облака и замислено каза: — Знаеш ли, понякога сам се удивявам на изобретателността си.

— Уверявам ви, капитан Соло — прозвуча от говорителя на „Сокол“ сериозният глас на адмирал Акбар, — че правим всичко възможно, за да разберем как е станало.

— Точно това казахте и преди четири дни — напомни Хан, като едва успяваше да се държи учтиво. Не му беше лесно. Отдавна беше свикнал да стрелят по него, но да излага на опасност Лея, бе съвсем друго нещо. — Не може толкова много хора да са знаели, че отиваме в Бпфаш!

— Много ше се изненадате, като разберете колко са — отговори Акбар. — Заедно с членовете на съвета, помощниците им и работниците по поддръжката на летището общият брой на запознатите с вашите намерения възлиза на не по-малко от двеста души. Без да броим колегите и приятелите, на които тези двеста са споменали за вас. Проучването на всеки от тях ще ни отнеме доста време.

Хан се навъси:

— Чудесно. И какво ще ни предложите да правим през това време?

— Нали имате въоръжен ескорт?

— Имахме го и преди четири дни — възрази Хан — и той не ни помогна с нищо. Командир Антил и Свирепият ескадрон вършат чудесна работа при космическите битки, но охраната на дипломати не им е много по специалността. Лейтенант Пейдж и неговите командоси биха се справили далеч по-добре.

— За съжаление са твърде заети — каза Акбар. — Може би ще е най-добре просто да върнете съветник Органа Соло тук, където ще е надеждно защитена.

— Много ми се иска да имам вашата увереност — отговори Хан, — но въпросът е дали в Корускант тя ще бъде в по-голяма безопасност, отколкото е тук.

Последва продължително мълчание, Хан си представи как огромните очи на Акбар се въртят възмутено в орбитите.

— Подтекстьт на въпроса ви не ми харесва, капитане.

— На мен също не ми допада особено, адмирале — отговори Хан. — Но погледнете истината в очите: след като имперските сили получават сведения от двореца, то също толкова лесно могат да вкарат свои агенти вътре.

— Струва ми се малко вероятно — с леден глас отвърна Акбар. — Системата за сигурност, изградена от мен на Корускант, е способна да се справи с всичко, което са в състояние да предприемат имперските сили.

— Сигурен съм, че е така, адмирале — въздъхна Хан. — Просто исках да кажа…

— Ще ви уведомим, когато съберем повече информация, капитане — прекъсна го Акбар. — Дотогава сте свободни да правите каквото смятате за необходимо. Край от Корускант.

Лекото бръмчене от предавателя замлъкна.

— Добре тогава — измърмори под нос Хан. — Край и от Бпфаш.

Остана седнал в пилотската кабина още няколко минути, споменавайки с по няколко думи роднините на всички политици като цяло и по-специално тези на Акбар. На екраните пред него, обикновено показващи данните за състоянието на корабните системи, се виждаше част от космодрума, като по-голямо внимание беше отделено на района около люка. Въртящият се бластер на долната палуба бе изкаран от гнездото му, готов за стрелба, защитните полета бяха нагласени да се включат при най-малката опасност, макар че в атмосферни условия не бяха кой знае колко ефикасни. Хан поклати глава, чувстваше отвращение и недоволство. Допускал ли съм някога, чудеше се, че някой ден ще се превърна в параноик?

В другия край на кабината се чуха леки стъпки. Хан се обърна, ръката му автоматично се присегна към бластера.

— Аз съм — обади се Лея, пристъпи и погледна в екраните. Изглеждаше изморена. — Приключи ли разговора с Акбар?

— Не беше кой знае какъв разговор — с едва прикрита горчивина отговори Хан. — Попитах дали сериозно се опитват да открият откъде нашите приятелчета с бластерите са получили информация за пътуването дотук, той ме увери, че правели, каквото било по силите им, успях да го настъпя по болното място и той докачен прекъсна връзката. Нищо ново, напоследък срещите ни с него протичат по един и същ начин.

Лея се усмихна кисело:

— Ти наистина имаш подход към хората, няма що!

— Този път не съм виновен — възрази Хан. — Само предположих, че хората му от службите за сигурност може и да не успеят да предотвратят проникването на тези типове в императорския дворец. И той избухна.

— Добре — уморено кимна съпругата му и се отпусна на мястото на втория пилот. — Въпреки военачалническите си умения Акбар не притежава достатъчно изтънченост, за да бъде добър политик. А и откак Фейлия му ходи по петите… — сви рамене с неудобство. — Той просто се опитва да си опази територията.

— Аха, но ако се опитва да държи Фейлия по-далеч от военните, е тръгнал в напълно погрешна посока — изръмжа Хан. — Половината от тях вече са твърдо убедени, че трябва да слушат Фейлия.

— За съжаление често се получава така — въздъхна Лея. — Обаяние и амбиция, много опасно съчетание.

Хан се намръщи. В гласът й бе доловил нещо странно.

— Какво имаш предвид под „опасно“?

— Нищо — погледна го виновно. — Съжалявам, казах го, без да се замисля.

— Лея, ако знаеш нещо…

— Не знам нищо — прекъсна го тя с тон, който предупреждаваше да не зачеква повече тази тема. — Просто някакво предчувствие. Струва ми се, че Фейлия иска много повече от мястото на Акбар като върховен главнокомандващ. Но това е сзмо усещане.

Също като предчувствието й, че Империята подготвя някакъв голям удар…

— Добре — примирено каза той. — Приключи ли със задачите си тук?

— Доколкото е възможно — в гласа й отново се усети умора. — Възстановяването ще отнеме доста време, но с организацията на работата трябва да се започне от Корускант — тя се облегна в креслото и затвори очи. — Конвои товарни кораби с нови съоръжения, специалисти, допълнителна работна ръка, всякакви такива неща.

— Аха — кимна Хан. — Предполагам, че гориш от нетърпение да се върнеш и да задвижиш нещата.

Тя отвори очи и му хвърли озадачен поглед:

— Изглежда, ти нямаш такова намерение?

Хан замислено погледна екраните, които показваха космодрума.

— Е, всички очакват ти да се заемеш точно с това. Така че може би трябва да направиш нещо друго.

— Какво?

— Не знам. Да измислиш къде може да отидеш, така че никой да не се сети да те търси там.

— И после? — заплашително попита тя. Хан несъзнателно се стегна:

— Да се скриеш там за известно време.

— Знаеш, че не мога да го направя — отговори тя точно както бе предполагал. — В Корускант си имам задължения.

— Имаш задължения и към себе си — възрази той. — Да не говорим за близнаците.

Тя го погледна навъсено:

— Не е честно.

— Не е ли?

Лея се извърна с неразгадаемо изражение на лицето.

— Не мога просто така да избягам, Хан — тихо промълви тя. — Не мога. В Корускант имам толкова неща за вършене.

Хан стисна зъби. Напоследък твърде често спореха по този въпрос.

— Добре, ако ти трябва само връзка с Корускант, защо не отидем някъде, където има дипломатическа мисия на Новата република. Така можеш да си в течение на това, какво става в съвета.

— А откъде можем да сме сигурни, че тамошният посланик няма да ни предаде? — поклати тя глава и измърмори: — Не мога да повярвам, че говоря така. Все едно отново сме бунтовници, а не представители на законно избрано правителство.

— А кой казва, че посланикът трябва да знае за нас? — попита Хан. — На „Сокол“ имаме дипломатически приемник и можем сами да получаваме и да предаваме съобщения.

— Само ако успеем да се доберем до кодовете на местната мисия — напомни тя — и да ги вкараме в нашия приемник. А това не е толкова лесно.

— Ще намерим начин — настоя Хан. — Така и Акбар ще получи малко време да проследи откъде изтича информация.

— Прав си — замисли се Лея и бавно поклати глава. — Не знам. Кодовете на Новата република са почти непробиваеми.

Хан изсумтя:

— Не ми се иска да те разочаровам, скъпа, но в цялата галактика свободно се мотаят хакери, които могат да излапат правителствените кодове за закуска. Само трябва да намерим някой от тях.

— И да му платим огромна сума? — сухо каза Лея.

— Е, да — съгласи се Хан, мислейки напрегнато. — От друга страна, дори хакерите понякога дължат услуга на някого.

— Така ли? — погледна го подозрително Лея. — Да не би да познаваш някого?

— В интерес на истината — да — Хан облиза устни. — Проблемът е, че ако имперските сили са си свършили както трябва предварителните проучвания, вероятно също знаят за него и той е под наблюдение.

— Което ще рече…

— Което ще рече, че трябва да намерим някой, който има контакти с хакери — той се присегна към командното табло и включи предавателя на „Сокол“. — Антилис, тук е Соло. Чуваш ли ме?

— Тъй вярно, генерале — незабавно отговори Уедж.

— Напускаме Бпфаш, Уедж — продължи Хан. — Все още не е официално, ти ще го съобщиш на останалите от делегацията, след като излетим.

— Тъй вярно — отговори Уедж. — Искате ли да ви предоставя придружители, или предпочитате да се измъкнете тихомълком? Има неколцина, на които мога да се доверя.

Хан се усмихна накриво на Лея. Уедж беше разбрал всичко.

— Благодаря ти, но не искаме останалите членове на делегацията да останат без защита.

— Както желаете. Засега съм готов да се справя с всичко, което може да изникне. Ще се видим в Корускант.

— Да — отвърна Хан и прекъсна връзката. — Евентуално — измърмори той под нос и включи интеркома. — Чуй, готови ли сме за полет?

Уукито изръмжа утвърдително.

— Добре. Провери дали всичко е точно закрепено по местата, и се качи при нас. Най-добре вземи и Трипио, може да се наложи да говорим с въздушния контрол на Бпфаш.

— Мога ли да попитам къде отиваме? — обади се Лея, след като той започна подготовката за излитане.

— Нали ти казах — отговори Хан. — Трябва да намерим доверен човек, който има връзки с подземния свят.

В погледа й блесна подозрение:

— Нямаш предвид Ландо, нали?

— Кой друг? — невинно отговори Хан. — Влиятелен гражданин, герой от войната, почтен предприемач. Разбира се, че ще познава някой хакер.

Лея извъртя очи.

— Защо ли — измърмори тя — започвам да изпитвам лоши предчувствия за цялата тази работа?