Наследникът на Империята

ГЛАВА 29

— О! — възкликна Трипио. — Генерал Калризиан, трябва да…

— Млъкни, Трипио — заповяда Ландо и внимателно надникна над перваза на прозореца към суматохата отвън. — Какво става, Авис?

Коленичил до рамката на прозореца, Авис поклати глава:

— Сякаш Скайуокър и дроидът паднаха. Но не мога да кажа със сигурност, много щурмоваци има около тях.

— Генерал Калризиан…

— Тихо, Трипио! — Ландо напрегнато наблюдаваше как двама щурмоваци изправят Люк на крака и след това помагат на Арту. — Май нищо им няма.

— Аха — Авис се протегна към малкия предавател на пода. — Време е да се появим на сцената. Да се надяваме, че всички вече са готови.

— И че Чин и другите са успели да се освободят от бластерите си — измърмори под носа си Ландо.

Авис изсумтя.

— Няма начин. Не се притеснявай, щурмоваците винаги прибират оръжията.

Ландо кимна и нагласи бластера удобно в ръката си. Искаше му се всичко това да свърши колкото може по-бързо. Отсреща войниците явно най-накрая се бяха разбрали и потеглиха отново. Докато все още бяха на площада, далеч от всякакво прикритие…

— Генерал Калризиан, трябва да говоря с вас — настоя отново Трипио. — Имам съобщение от господаря Люк.

Ландо премига изненадано:

— От Люк?!

В този момент изведнъж се сети за пиукането на Арту, дошло веднага след като Люк бе паднал върху него. Нима го беше направил нарочно?

— Какво казва?

— Господарят Люк настоява да задържите нападението — отговори Трипио, облекчен, че най-накрая някой възнамерява да го изслуша. — Той иска да изчакате щурмоваците да стигнат до арката и тогава да откриете огън.

Авис се завъртя нервно:

— Какво? Това е чиста лудост! Съотношението между тях и нас е три към едно. Ако им позволим да се прикрият, ще ни избият.

Ландо погледна през прозореца и стисна зъби. Разбираше достатъчно от тактиката за сухоземен бой, за да знае, че Авис е прав. Но, от друга страна…

— Но те, така или иначе, са доста разпръснати. Със или без прикритие никак няма да ни е лесно да се справим с тях. Особено с шейните по фланга.

Помощникът на Карде поклати глава и повтори:

— Истинска лудост. Няма да рискувам хората си.

— Люк много добре знае какво прави — уверено отвърна Ландо. — Той е джедай.

— Тук това не важи — изсумтя Авис. — Карде не ти ли обясни за йосаламирите?

— Все едно дали може или не може да използва Силата, той си остава джедай — настоя Ландо. Изведнъж забеляза, че неволно е насочил бластера към Авис. Но и неговият сочеше към Ландо. — От това зависи най-вече неговият живот, ти винаги можеш да прекъснеш атаката и да заповядаш оттегляне.

— Разбира се — изсумтя Авис и погледна през прозореца. Ландо видя, че войниците са преполовили площада, като щурмоваците се оглеждаха подозрително. — Само че ако някой от тях остане жив, ще хвърлят във въздуха целия град. А какво ще правим с десантната колесница?

— Какво за нея? — сопна се Ландо. — Ти така и не каза как възнамеряваш да я свалиш?

— Е, със сигурност не искаме тя да кацне — отвърна помощникът на Карде. — А точно това ще стане, ако оставим щурмоваците да стигнат до арката. Колесницата ще кацне между тях и нас. Това ще им осигури достатъчно прикритие, за да стрелят спокойно по нас — той поклати глава и посегна към предавателя. — Освен това е късно, за да предупреждаваме останалите за промяната в плана.

— Няма нужда да ги предупреждаваш — отвърна Ландо, усещайки стичащите се по гърба му струйки пот. Люк разчиташе на него. — Никой няма да направи нищо, преди. ти да дадеш знак.

Авис отново поклати глава:

— Въпреки това е рисковано — той се обърна към прозореца и вдигна предавателя.

Ландо разбра, че бе дошъл моментът да реши на кого или в какво вярва повече. На абстрактната логика и военната тактика или на Люк. Наклони бластера, нежно допря дулото в тила на Авис и тихо каза:

— Ще чакаме.

Авис не помръдна, но нещо в застиналата му поза напомняше на Ландо за хванат в капан хищник.

— Няма да забравя това, Калризиан — студено каза той.

— Изобщо не искам да го забравиш — отвърна Ландо. Погледна отново към щурмоваците. Надяваше се, че Люк наистина знае какво прави.

Авангардът вече беше минал арката и майорът беше само на няколко крачки от нея, когато четирима от щурмоваците внезапно избухнаха.

Гледката беше изключителна. Едновременно с това изскочилите огнени езици блеснаха с болезнена за очите светлина, ударната вълна от взривовете почти повали Люк. Главата му звънтеше, а към замаяността се прибавиха и изстрели от бластери. Щурмоваците бяха отлично обучени. Люк не забеляза и помен от паника, объркване, изненада или нерешителност. Те се прегрупираха в боен строй още преди да започне стрелбата с бластери.

Войниците под арката се скриха зад колоните и отвърнаха на огъня, за да прикрият останалите, които бързо се придвижваха към тях. През шума от изстрелите се чуваше виещото бръмчене на шейните, които превключиха на по-висока скорост. Десантната колесницата над главите им се извърна, за да обърне дулата си към скритите нападатели.

Бронирана ръка го хвана здраво под мишниците и го помъкна към арката. Няколко секунди по-късно бе хвърлен безцеремонно в тясното пространство между двете колони от северната страна. До него се приземи Мара, а други двама щурмоваци довлякоха и Хан. Четирима щурмоваци застанаха до тях, използвайки колоните за прикритие, та да отвърнат на огъня. Люк се изправи на колене и вдигна глава, за да се огледа.

Дребен и безпомощен сред смъртоносния кръстосан огън, Арту се търкаляше към тях толкова бързо, колкото можеха да се въртят колелата му.

— Май ще си имаме неприятности — прошепна Хан в ухото му. — Да не говорим за Ландо и останалите.

— Рано е да се каже със сигурност — сковано отвърна Люк. — Просто стой наблизо. Какво ще кажеш да им отвлечеш вниманието за малко?

— Няма проблем — отвърна Хан и за огромна изненада на Люк измъкна ръцете си иззад гърба. Белезниците висяха свободно от лявата му китка. — Фалшиви са — измърмори той, извади тънка пластинка и се наведе над ръцете на Люк. — Надявам се… аха — със задоволство възкликна той. Усещането за стегнатост около китките на Люк внезапно изчезна, белезниците се отвориха и паднаха на земята. — Да започвам ли с отвличането на вниманието? — попита Хан и стисна свободния край на веригата с дясната си ръка.

— Почакай — отвърна Люк и погледна нагоре. Повечето от шейните бяха потърсили прикритие под арката. Притиснати към камъка, приличаха на птици, намерили убежище от бурята. Лазерните им оръдия засипваха с огън отсрещните къщи. Пред тях, точно под равнището на изстрелите им, успоредно на арката към земята се спускаше нападателната колесница. След като кацнеше… Люк усети, че силна ръка го стиска за рамото, в плътта му се забиха нокти:

— Каквото и да си намислил — злобно изсъска Мара, — направи го веднага! Ако колесницата кацне отпред, никога няма да успееш да ги изкараш.

— Знам — кимна Люк. — Разчитам на това.

Нападателната колесница кацна гладко на земята точно пред арката, като прегради възможността нападателите да стрелят към намерилите под нея прикритие щурмоваци. Облегнат на прозореца, Авис яростно изпсува:

— Виж какво направи твоят джедай — изплю се той. — Още някакви гениални идеи, Калризиан?

В гърлото на Ландо бе заседнала буца:

— Просто трябва да му дадем още…

Не успя да довърши изречението. Изстрел от бластер откъм арката близна рамката на прозореца и прониза рамото му. От шока от болката залитна назад, втори изстрел попадна в рамката, разпилените трески и отломки от зидарията се забиха като шрапнели в гърдите и ръката му. Падна на пода и се удари жестоко. Премига, стисна зъби, за да не изкрещи от болка, и погледна нагоре. Над него се бе надвесил Авис.

Ландо се вгледа в лицето му. „Няма да забравя“, беше казал Авис преди по-малко от пет минути. И от изражението му ставаше ясно, че няма никакво намерение да отлага отмъщението си.

— Той ще успее — прошепна Ландо. — Ще успее.

Не беше сигурен дали Авис изобщо го слуша… и дълбоко в себе си Ландо не го упрекваше. Ландо Калризиан, професионалният комарджия, беше заложил за последен път. И беше загубил. Дошло бе време да изплати дълга си от тази последна игра.

Колесницата кацна гладко на земята точно пред арката, Люк се надигна леко и прошепна тихо:

— Хайде, Хан. Сега!

Хан кимна, скочи и се изправи над четиримата щурмоваци. Завъртя веригата, към която бяха прикрепени белезниците му, и я стовари с всичка сила във визьора на най-близкия войник. Завъртя се, преметна я като примка през шията на съседния щурмовак и го дръпна надолу. Другите двама реагираха мигновено, скочиха след него и се включиха в битката. За следващите няколко секунди Люк бе свободен.

Изправи се, облегна се на колоната и погледна навън. Арту все още беше по средата на ничието поле, бързайки да се добере към прикритието, преди да го е улучил някой изстрел. Видя Люк и изпиука жалостиво.

— Арту, сега! — извика той, протегна ръка и погледна към южната страна на арката.

Щурмоваците бяха здраво хванати между каменните колони и колесницата. Хан беше прав, ако сега не успееше да направи това, което бе замислил, Ландо и останалите щяха да загазят. Стисна зъби, надяваше се, че не е закъснял много, и се обърна отново към Арту.

С лек проблясък на сребрист метал лазерният меч падна в протегнатата му ръка с изключителна точност.

Пазачите се бяха справили с безумната атака на Хан и сега се изправяха. Той лежеше на земята в краката им. Люк ги повали с един замах, блестящото острие на меча проникна без никакво съпротивление през броните им.

— Дръпнете се! — извика той на Соло и Мара, качи се отново в нишата между двете северни колони и насочи вниманието си към имперските войници под арката.

Те бяха изненадани от неочакваното флангово нападение, но неколцина вече се обръщаха с насочени към него бластери. Ако Силата направляваше ръката му, той с лекота щеше да се справи с всички, отклонявайки изстрелите от бластерите с лазерния меч. Но Мара беше права, влиянието на йосаламирите наистина се простираше далеч извън гората и той не усещаше Силата. Люк обаче и не възнамеряваше да се бие с щурмоваците. Той се обърна с гръб към тях, вдигна меча и замахна. Ударът преряза едната колона наполовина.

Чу се зловещо скърцане, арката се разтресе, огромната каменна маса бе загубила една от четирите носещи колони. Следващият удар преряза и втората.

Шумът от битката внезапно бе погълнат от ужасяващия трясък на срутващи се камъни, двете прерязани колони с грохот се стовариха на земята.

Люк се отдръпна назад, с периферното си зрение долови как Мара и Хан се дърпат назад, за да се предпазят от падащите камъни. Лицата на щурмоваците бяха скрити зад визьорите, но внезапният ужас на майора говореше за всички тях. Огромната маса над главите им изскърца предупредително, Люк стисна зъби, включи отново лазерния меч и със сила го насочи към останалите две колони. Блестящото острие преряза едната и леко засегна втората.

Арката се срути с ужасяващ трясък.

Люк едва успя да отскочи навреме. Скупчените под нея щурмоваци нямаха никаква възможност за спасение.