Наследникът на Империята

ГЛАВА 32

Битката свърши малко след като имперската флота започна изтеглянето си. Без намесата на звездните разрушители изходът от нея беше предрешен.

С обикновените щурмоваци се справиха лесно. Повечето от тях загинаха, след като Ландо включи минните къртици, които пробиха херметичните уплътнения на отвлечените кораби във вакуумната среда на космоса, а останалите бяха изловени без никакви проблеми. С осемте астрощурмоваци, чиито скафандри им позволиха да продължат битката след разрушаването на корабите, видяха доста трудности. Те пренебрегнаха призивите да се предадат и се насочиха към корабостроителницата, възнамерявайки със самоубийствена атака да причинят възможно най-големи щети. Шестима от тях бяха засечени и унищожени, а останалите двама се самовзривиха, като единият успя да повреди една корвета. След себе си оставиха истинска бъркотия в корабостроителницата и орбиталните докове и сериозно повредени кораби.

— Едва ли можем да го наречем решителна победа — изръмжа капитан Афион, докато преглеждаше какво беше останало от мостика на „Шегобиец“, през херметичния илюминатор, издържащ високото налягане на вакуума, и внимателно опипваше превръзката на главата си. Беше ранен по време на битката. — Ще ни трябват няколко месеца работа, за да свържем отново проводниците на командните системи.

— Нали не смяташ, че е по-добре имперската флота да я бе задигнала? — попита Хан зад него, опитвайки се да не обръща внимание на собствените си объркани чувства.

Идеята му бе свършила работа, но на каква цена…

— Не, разбира се — спокойно отговори Афион. — Ти направи онова, което трябваше да се направи, и съм готов да го твърдя, дори да не бях участвал в битката и нищо да не ме заплашваше. Просто казвам, че другите ще си помислят, че унищожаването на всички кораби, за да ги спасим от имперската флота, не е било най-доброто решение.

Хан погледна към Люк.

— Говориш точно като съветник Фейлия — каза той на Афион.

Капитанът кимна:

— Точно така.

— За щастие Фейлия е само един глас в съвета — каза Люк.

— Да, но пък доста силен — кисело отвърна Хан.

— Имайте предвид, че немалко народ е започнал да се вслушва в него — добави Уедж. — Включително висши военни.

— Ще намери начин да се възползва от случилото се за собствените си политически цели — изръмжа Афион. — Само гледайте.

Отговорът на Хан бе прекъснат от звъна на интеркома. Афион пристъпи и го включи:

— Слушам.

— Обаждаме се от контролната кула в Слуис — прозвуча мъжки глас. — Получихме послание от Корускант за капитан Соло. С вас ли е?

— Да — извика Хан и излезе крачка напред. — Включете ни. Последва кратка тишина и се чу познат и до болка липсващ му глас:

— Хан? Лея е.

— Лея! — извика Хан и усети как по лицето му се разлива радостна и доста глупава усмивка. Но след миг разбра какво не беше наред: — Чакай малко, какво правиш ти на Корускант?

— Мисля, че се погрижих за нашия проблем — установи, че гласът й звучи напрегнато и извънредно тревожно. — Поне засега.

Хан хвърли поглед към Люк в другия край на залата:

— Мислиш ли!?

— Виж, в този момент не това е най-важното — настоя Лея. — Трябва веднага да се върнеш тук.

Нещо твърдо и студено стегна стомаха му. Лея бе страшно разтревожена.

— Какво се е случило?

Чу как тя си поема дълбоко въздух:

— Адмирал Акбар бе арестуван и отстранен от поста му по обвинение в измяна.

Изведнъж настана абсолютна тишина. Хан местеше погледа си от Люк към Афион и Уедж. Но, изглежда, и те нямаха какво да кажат.

— Ще се прибера възможно най-бързо — обеща й той. — Люк е с мен, да го доведа ли?

— Да, ако няма някаква работа. Акбар ще има нужда от всичките си приятели.

— Добре. Обади ми се на „Сокол“, ако получиш още новини. Потегляме веднага.

— Ще се видим скоро. Обичам те, Хан.

— Аз също — прекъсна той връзката и се обърна към останалите: — Ето че се случи. Люк, идваш ли? — после погледна към Уедж: — Твоите хора успяха ли да направят нещо за изтребителя му?

— Не още — поклати глава пилотът. — Но той е официално на първо място в списъка на чакащите за поправка кораби. Ще бъде готов за полет след около два часа дори ако се наложи да сваля компресорите на моя собствен изтребител.

Люк кимна и се обърна към Хан:

— В такъв случай ще тръгна за Корускант сам, но преди това ще дойда с теб да взема Арту от „Сокол“.

— Добре. Да вървим.

— На слука! — извика след тях Афион.

Те забързаха по коридора към дока, където се бе скачил „Сокол“. Хан си мислеше, че случилото се наистина ще им създаде страшно много проблеми. Ако Фейлия и неговата фракция притиснеха и ускоряха твърде много развитието на нещата, а доколкото го познаваше, ботанецът щеше да направи точно това, тогава…

— Май сме на ръба на гражданска война — прошепна Люк, почти дословно изричайки собствените му мисли.

— Е, няма да позволим това да се случи — отговори Хан с убеденост, каквато не изпитваше. — Не спечелихме войната само за да гледаме безучастно как един амбициозен ботанец съсипва постигнатото.

— И как ще го спрем?

Хан се намръщи:

— Ще измислим нещо.