Щом чу тези думи, младежът изпусна чашата и погледна Киви така, сякаш виждаше призрак.
— Цената — викна той. — Цената! Не знаеш ли цената каква е?
— Та нали тъкмо това те питам и аз! — възкликна Киви. — Защо така подскочи? Да не би да има нещо необичайно в тази цена?
— Доста е паднала от тази, която беше едно време, господин Киви — заекна младежът.
— Е, още по-добре, ще имам да плащам по-малко — заяви Киви. — Колко струваше?
Младежът стана бял като платно.
— Два цента — отвърна той.
— Какво? — кресна Киви. — Два цента ли? Ами тогава можеш да я продадеш и за един. И който я купи… — езикът му не можеше да се преобърне, за да изрече тези думи. Който я купи, не ще може повече да продаде тази бутилка и духът от бутилката го обладава, докато умре, а когато умре ще го завлече завинаги в ада.