Магьоснически огън

6

— НЕ, НЕ, НЕ — ПРОТЕСТИРАШЕ ТЯ, ПРЕЛИСТВАЙКИ страниците. Всички те бяха нейни, снимки направени, докато е на път за работа или докато се е прибирала у дома. Докато е била в почивка или в магазина за хранителни стоки… Тя сложи ръка на устата си. Никога не бе разбрала, че Джак я наблюдава от толкова близо. На практика е бил нейна сянка за цели две седмици. Беше й казал, че я е наблюдавал, но да снима?

Това беше някак зловещо.

Освен…

Тя се върна в началото на албума още веднъж. Първите снимки бяха като описание на деня й, спокойното излъчване на изражението й, просто документация на всекидневните й дейности. По средата снимките придобиваха личен характер. Мира се спря на една, показваща я на път да влезе в колата си. Загънала палтото около себе си, защитавайки се от мразовития ден, студа и яркото слънце, светещо над главата й. Колата й бе паркирана по средата на зле асфалтираната улица пред закусвалнята. Нямаше нито едно друго превозно средство на цялата отсечка от пътя, нито един човек. Не знаеше как никога не бе забелязала, че някой я следи. Самият път беше заснет така, че изглеждаше сякаш беше разтегнат до безкрай.

И тя беше там сама, носейки отчаяно изражение върху лицето си.

Друга снимка я показваше в кафенето надолу по улицата, където понякога ходеше на обяд, за да смени обстановката. Той е бил с нея в претъпкания ресторант онзи ден, седящ в ъгъла, ако се съди от ъгъла на снимката. Мястото беше претъпкано, но тя беше сама на масата и гледаше през прозореца. Беше фокусирал върху нея, размазвайки хората наоколо. Отражението й върху прозореца изглеждаше мрачно. Наистина ли носеше това изражение върху лицето си толкова често? Мира затвори албума, преглътна с усилие и отстъпи далеч от него. Първите снимки бяха делови, но към края Джак я бе използвал като обект на изкуството си. Изглежда беше хванал неща за нея, които никой друг не бе виждал. Чувства и емоции, които никога и с никого не споделяше. Беше уловил нейните лични моменти, без дори някога да я заговори.

Тя се обърна, изгаси светлината и заключи вратата.Умът й беше смесица от объркани мисли, когато Мира се отправи надолу по стълбите. Тя разбираше защо беше започнал да прави снимките. Тези бяха заради надзора. Трябваше да се чувства ужасена, след като я е следил наоколо, снимайки я сякаш е някой преследвач. Това я вбеси, но другите, последните снимки, заглушиха това чувство. Защо фокусът му се беше променил под толкова интимен ъгъл към края? Какво го беше накарало да я гледа през по-личен обектив?

За сега нямаше да казва на Джак, че е видяла снимките. Имаше да се справя с достатъчно други неща. Без да споменава, че беше нахлула в заключена стая в неговото жилище. В светлината на тези неща, това се простираше доста отвъд натрапването.

Все още разсеяна, тя се поколеба около лавиците с книги, където изглежда, че в къщата бяха поместени всички класически заглавия, които някога са били написани, заедно с няколко политически трилъра и миш-маш от романи на ужасите. На по-ниския рафт, тя забеляза кожно копие на „Франкенщайн” на Мери Шели. Тя я грабна, събаряйки малка дървена кутийка от рафта. Сребърен пръстен се търкулна на пода.

Държейки книгата в ръка, тя коленичи и разгледа бижуто. Беше мъжки пръстен, тежък и добре изработен. Буквата „С” беше гравирана върху него с изискан шрифт и мистериозни символи го обрамчваха. Тя се намръщи. "С" за кого? "Сборището", може би? Може би беше някакъв готин, таен, дешифриращ пръстен, какъвто можеше да получи и тя. Остави пръстена обратно в кутията и го върна на рафта. След като взе чаша вода от кухнята и раздигна закуската, тя се сви на дивана с книгата. Ангажира вниманието й за известно време, докато изтощението не я надви. Клюмайки, тя остави книгата настрана и легна за дрямка, с глава върху една от изискано разхвърляните възглавници.

Звукът от отварянето на вратата я събуди. Тя погледна сънливо към Джак, докато той оставяше куп пазарски чанти на масичката за кафе пред нея. Той дори не срещна погледа й.

Може би целувката наистина го беше отблъснала и той не можеше да я погледне в момента.

Тялото й все още усещаше натиска му върху себе си. Спомена за топлината му, усещането за тялото му, не се отделяха от нея цял следобед. Ленива, подсладена топлина се просмука между бедрата й, когато се замисли за устните му върху нейните. Това засенчваше всичко, дори и откриването на странните лични нейни снимки, щракнати крадешком.

Тя беше толкова жалка.

Изправи се в седнало положение и надзърна в една от торбите, виждайки сгънати памучни тъкани и преплетени етикети.

— Купил си всичко ново? Това трябва да е струвало цяло състояние! Просто мислех, че трябва да отидеш до апартамента ми и да вземеш някои от нещата ми!

— Не мога да направя това. Крейн най-вероятно наблюдава дома ти. Вероятно не знае къде си и е по-добре да си остане така.

— Вероятно не знае къде съм? Това не е много успокоително. Е, какво взе?

Съзнателно, тя прокара ръка през, заплетената си от съня коса, спомняйки си, че

носи неговите дрехи и вероятно изглежда нелепо в тях. Той не й отговори, така че тя го погледна и откри, че той я наблюдава. Споменът от целувката им изглежда се бе задържал в очите му. Мира видя проблясък на сексуален глад в тях, нужда от голота, преди той да отмести поглед.

Стомахът й се преобърна и, чудейки се дали просто не си го е въобразила, тя спря да се занимава с косата си и се принуди да премести погледа си към торбите.

Той прокара ръка по брадичката си.

— Взех всичко от списъка ти. Сапун и шампоан, някои дрехи, които вероятно ще ти паснат по-добре, ново бельо. Взех и някои други неща, които си помислих, че ще оцениш, парфюми. Забелязах, че използваш аромат на рози. — Той прочисти гърлото си. — Взех гел за косата ти и подобни глупости. Надявам се да нямаш нищо против.

Това беше ужасно внимателно. Как се беше сетил да направи това? Тя повдигна вежди.

— Наистина? Благодаря. Имаш ли сестра или нещо такова?

— Не, но имам доста…

— Приятелки? — Тя вдигна палци. — Ясно.

Тя бръкна в една от торбите, извади чифт секси черни прашки и ги остави да висят на показалеца й. Мира погледна към него с повдигната вежда. Защо Джак й купуваше бельо, което изглеждаше по-лично и от това да го хване да рови из чекмеджето й за бельо.

Той прочисти гърло и помръдна неудобно.

— Не знаех какво носиш по принцип. Купих няколко различни вида.

— Аз съм от момичетата, които си падат по бикините. Не харесвам тънките дантелени неща. Добра логика, все пак. — Тя пусна нищожното дантеленото парче в скута си и въздъхна. — Колко струваше всичко това? Точно сега не мога да си позволя много.

— Не се тревожи за това. Както казах, Сборището се съгласи да покрие разходите ти, за да те пази далеч от Крейн.

— Ами… благодаря ти. — Тя все пак щеше да им изплати всяко пени, когато можеше.

— Няма проблем. — Устните му трепнаха леко. — С какво си облечена?

Мира усети как се изчервява.

— Съжалявам. Прегледах чекмеджетата ти. — Тя заглъхна към края на изречението и трепна при двойния смисъл на думите си.

— Големи са ти. Изглеждаш сякаш се давиш. — Нотка на забавление се усети в гласа му.

— Имах нужда да открия нещо по-удобно. Надявам се, че нямаш нищо против.

— Не, няма проблем. — Джак тръгна към спалнята си.

— Джак?

Той се обърна.

— Когато каза, че магията ни има някакво… привличане. Какво имаше предвид?

— Въздухът и огънят имат естествено привличане, както и водата и земята. Винаги имат магическо привличане. Но понякога се засилва и физическото привличане, ако и двете страни са склонни.

— Как така склонни?

— Ако са сексуално привлечени един от друг, без да присъства магията, е налице засилването. Това е същото, което се случва и между нас.

Умът на Мира изключи за момент. Привличането й към него беше заради магията им. Само магията. Единствено магията. Имаше логика. Всичко си идваше на мястото. Тя стана и тръгна към него, все още с бикините в ръка. Мира облиза устни и усука дантелата, принуждавайки се да не поглежда на никъде другаде, освен към него.

— Исках просто да знаеш за това, ъъъ, което се случи в кухнята. — Тя извърна поглед. — Ти ми доказа някои неща… като направи това.

Джак пристъпи напред, хващайки бельото, за да я дръпне крачка към себе си. Тя почти се препъна срещу гърдите му. Изведнъж тя откри, че се обвива в цялата тази съблазнителна, опиянителна мъжественост.

— Когато направих… това? — провлачи той с копринена заплаха. — Нямаш ли предвид, когато те целунах, Мира? Помниш тази част, нали?

Стомахът й слезе в петите. Погледът му бе напълно съсредоточен върху устните й. Сякаш те бяха храна, а той умираше от глад.

— Да, разбира се.

— Имаш ли някаква идея, колко трудно беше за мен да спра да те целувам?

— Наистина? — попита тя с истинска изненада, преди да успее да се възпре.

Гласът му се понижи.

— Искам те по един мощен начин. Искам да ти направя неща, които твоят смешен бивш съпруг никога не е и помислял да направи. Това се случва, когато се срещнат огън и въздух. Разбираш ли? Усещаш ли го? Това интензивно привличане между нас?

— То е невероятно мощно.

— Да — промърмори той. — Почти неустоимо.

Тя гледаше хипнотизирана, докато мускула на челюстта му работеше. Изглеждаше така, сякаш с усилия успяваше да стои далеч от нея.

— Ти си чувствена жена. Сякаш имаш цялото това сухо желание в себе си, чакащо искра. Аз мога да бъда тази искра, но…

— Съпругът ми винаги ми е казвал, че съм фригидна — изтърси тя. Сложи ръка на устата си, пожелавайки си да можеше да върне обратно тази интимна тайна.

— Какво?

Тя свали ръката си надолу до себе си и си пое дъх. Твърде късно, за да се върне.

— Ти ми казваш, че съм чувствена, че само чакам да бъда разпалена. Бен беше доста затруднен, когато трябваше да ме докара до оргазъм. Той казваше, че е по моя вина, че не съм в състояние на това по време на половия акт.

Джак стисна зъби. Мускулът на челюстта му заработи отново. Този път не изглеждаше, сякаш се сдържаше насила да е далеч от нея; той просто изглеждаше бесен.

— Фригидна, хмм? Това ли ти е казал?

Тя отвори уста, за да даде по-добро обяснение, но устните му я покриха. Пръстите му преминаха през косата й, а езикът му срещна нейния в обсебващо помитане, което я накара да проскимти.

Вчера в закусвалнята, когато си фантазираше как целува Джак, тя знаеше, че ще е адски секси. Въпреки това, нежността, която той показа, беше изненадваща. Джак не просто я целуваше. Той правеше бавна, тиха любов с устата й, карайки тялото й да реагира по начин, по който би реагирало, ако я галеше. Зърната й се втвърдиха и тя се разгорещи болезнено между бедрата си.

Той изтръгна бикините от ръцете й и ги хвърли на пода. Мира плъзна ръце около него, отвръщайки на целувката му, вкарвайки езика си в устата му със страст. Тя искаше да го вкуси, да го опознае и да усети горещината на тялото му срещу нейното. Той я поведе заднишком, докато тя не почувства близката стена зад гърба си. Той я подпря там, задържайки я с едрото си тяло.

Богът и Богинята й помагаха, тя не искаше да си тръгне. Магията й се разля лениво от гърдите й, търсейки Джак. Тя я освободи, позволи на силата свободно да открие неговата, да се свържат и затанцуват, да се слеят. Това засили удоволствието, което усещаше от това да бъде в ръцете му, и Мира се предаде с лека въздишка.

Джак откри подгъва на пуловера и прокара ръка под него, за да погали внимателно гърба й. Палецът му я галеше напред и назад, слизайки по-надолу, докато не се плъзна под колана на панталоните й и ръката му не се озова на ханша й. Тя го сграбчи за опора срещу внезапно омекналите си крака.

Мира го желаеше, точно сега желаеше докосването му повече от всичко друго. Само магията ли я караше да го желае? В този момент, тя не се интересуваше от причината за това. Единственото, което я вълнуваше, бяха ръцете му върху тялото й. Той рязко застина и се отдръпна от целувката. Обръщайки главата си настрани, той затвори очи и изруга тихо.

— Д-Джак? Какво не е наред?

— Майната му — промърмори той, а след това устните му се затвориха отново върху нейните и той свали пръстите си на долу покрай колана на широките й панталони отзад… и откри, че тя не носеше никакво бельо.

— По дяволите, Мира — изръмжа той, докато поемаше в шепи голия й задник, заравяйки пръсти между бузите й и карайки Мира да се извие под него и да простене. — Опитваш се да ме убиеш ли? — Той плъзна ръка по бедрото и прокара пръсти през косъмчетата по интимните й части. Мира ахна срещу устата му и трепна от изненада при интимния контакт.

Джак застина, а ръката му бе топла върху хълма й.

— Позволи ми да те докосна — промърмори той. — Само веднъж. Само малко.

Обаянието му върху нея и начинът, по който тялото й отговаряше на целувката му, на докосването му… тя вече се беше предала. Това беше лоша идея. Джак вероятно го знаеше. Тя със сигурност го знаеше. Но щеше да умре, ако той не я докоснеше точно сега.

Мира кимна, дишайки тежко.

— Хайде — изпъшка той. — Отвори се за мен. Искам повече от теб.

Дъхът й заседна в гърлото и тежката комбинация от адреналин и сексуално желание я изпълни. Зачуди се дали това не беше някой сън, излязъл извън контрол. Тя разтвори бедрата си малко по-широко.

— Това е. — Пръстите му докоснаха извивките й, плъзгайки се през мокротата й. — О, да, толкова е хубаво.

Мира въздъхна, а той склони устни върху нейните, улавяйки звука върху езика си. Помилва срамните й устни и прокара възглавничката на пръста си по клитора й. Той набъбна под вниманието му, ставайки толкова чувствителен, че всяко докосване караше тялото й да пулсира от удоволствие.

Другата му ръка се плъзна на тила й, след което внимателно се сви в косата й. Джак я използва, за да наклони главата й на една страна, изпъвайки шията й. Той прокара чувствените си устни по линията на челюстта й и надолу по врата й, докато се движеше между бедрата й. Докосваше я търпеливо, потърквайки клитора й отново и отново, докато не я докара до ръба на мощен оргазъм.

Джак притисна средния си пръст до входа на влагалището й, пробивайки си път и плъзгайки се вътре. Дъхът й изсвистя, когато всички тези нерви бяха събудени за живот. Беше минало доста време, откакто не беше докосвана там от мъж. Джак потрепери до нея, изкара го и го вкара отново. Тя извика леко, а пръстът му започна да се плъзга по-лесно навън и навътре.

— Мира — прошепна той срещу гърлото й. — Толкова си топла и тясна. Като коприна. Коприна и мед. По дяволите. Искам пениса си тук. — Той добави втори пръст към първия, карайки дъха на Мира да се накъса.

— Джак — прошепна накъсано тя.

Той вкарваше и изкарваше пръстите си, карайки я да се олюлява срещу стената зад нея заради движението и търкайки дланта си срещу набъбналия й клитор, който разпали с вниманието си. Целият й свят се свеждаше до ръката му, милваща интимните й части.

Джак прокара върха на езика си от меката част на ухото й до мястото, където се срещаха врата и рамото й.

— Харесва ли ти начинът, по който те докосвам? — провлачи тихо той.

— Д-да.

— Ще свършиш ли заради мен?

— Аха — въздъхна тя.

Джак я захапа леко, точно там, където шията и рамото й се срещаха. Беше акт на доминиране, притежаване. Сякаш искаше да я бележи по някакъв примитивен начин. Тя потрепери и впи пръсти в ръката му, за да запази равновесие на треперещите си крака. В същото време той засили тласъка на пръстите си, търкайки целенасочено чувствителния й клитор. Първите вълни на оргазма преминаха през нея, увеличавайки силата си, докато Джак се движеше в нея.

Удоволствието, което Мира изпитваше, се усили, експлодира, разби се в тялото й. Тя достигна кулминацията срещу ръката му, лекото й задъхване и въздишки изпълниха въздуха между тях. Мускулите на влагалището й пулсираха и се съкращаваха около пръстите му.

Той се движеше внимателно в нея, докато тя не се успокои и вълните на мощния й оргазъм не утихнаха, след това отпусна захвата на устата си върху кожата й и я целуна нежно. Джак дишаше тежко колкото нея, когато измъкна ръката си от панталоните.

— Точно толкова си фригидна, Мира — промърмори накъсано той. — Просто се нуждаеш от мъж, който да те докосне по правилния начин. С търпение и внимание. Разбираш ли?

Тя кимна, а тялото й трепереше.

— Независимо какво се случи, аз не съм точният мъж. Разбери това. Аз съм последният мъж на Земята, който те заслужава.

Джак я пусна, влезе в спалнята и затвори вратата.

Мира стоеше облегната на стената със смесица от дълбоко психическо задоволство и невероятно объркване. Тялото й все още потрепваше от усещането. Интимните й части туптяха в спомена от неговото докосване. Вкусът му все още стоеше върху езика й, а суровостта на думите му кънтеше в ушите й.

Аз съм последният мъж на Земята, който те заслужава.