Магьоснически огън

4

МИРА СЕ СЪБУДИ, ЛЕЖЕИКИ НА ЕДНА СТРАНА, С ЮМРУК свит пред устата й. Събуди я ароматът на закуска и отвори замъглените си очи към празното легло и утринната светлина, нахлуваща през прозореца. Джак я беше развързал по някое време през нощта. Въжето всъщност не беше попречило на съня й. Умът й го беше направил. Тя разтърка китките си. Въжето дори не беше оставило следи по кожата й. Човекът имаше талант.

Тя се претърколи пъшкайки и се озова с нос във възглавницата на Джак. Изпъшка отново, този път от миризмата му. Лекият аромат на дървета и подправки накара всичките й нервни окончания да извикат за внимание.

Мъжът беше заплаха, просто и ясно.

Никога не беше срещала мъж, толкова привлекателен, колкото Джак. И понеже имаше толкова добър вкус за мъже, се оказа, че той е бълнуващ лунатик.

Може би.

Тя се изправи, умът й повтаряше гласа на кръстницата й от телефонния разговор предната вечер. Ако Джак някак бе успял да го фалшифицира, то той беше страшно добър. Но защо би направил всички тези неща, за да съчини тази странна история и след това да направи всичко възможно, за да я накара да повярва? Нищо от това нямаше смисъл, но алтернативата беше твърде шантава за обмисляне.

Ами огънят? Как някой би могъл да подправи нещо такова? Освен ако Джак не беше луд фокусник със склонност към сложни трикове. Тя потърка носа си. Не. Това просто не пасва.

И дори да беше подправил обаждането до Ани, как можеше да знае за инцидента в градината? Никой освен нея не знаеше за това. Мира дори не знаеше, че Ани е разбрала, че се е върнала обратно и е видяла ситния дъжд да се сипе върху градината.

Без да споменаваме мъжете, които лежаха на входа й, когато се върна в съзнание миналата нощ, мъжете, които искаха да я наранят. Онези, за които Джак се бе — тя преглътна с усилие — погрижил. Ами те? Тя интуитивно бе усетила, че тези мъже искат да я наранят. Мира нямаше такова усещане с Джак.

Нищо нямаше смисъл; логическият й ум отказваше да приеме което и да е от това за истина. Цялото нещо караше главата да я боли дори повече, отколкото вече я болеше.

Тя издиша силно и се плъзна до ръба на леглото. Джак хлопаше тенджери и тигани в кухнята, очевидно приготвяйки закуска. Любопитна, тя отвори чекмеджето на нощното му шкафче и надникна вътре. Вътре имаше още въже — не беше изненадващо — и шепа опаковани във фолио кондоми.

Очите й се разшириха и тя хлопна чекмеджето обратно. Звукът накара болка да пламне в главата й, но явно Джак не го беше чул. Той все още хлопаше в кухнята, докато приготвяше нещо, което ухаеше великолепно.

Мира се зачуди дали приготвяше закуска и за жените, за които бяха предназначени въжето и кондомите. Вероятно, реши тя. Веднага след като преобръща световете им, заявявайки, че магията съществува.

Тя стана и влезе в банята. Зървайки отражението си в огледалото, което висеше над белия мраморен плот, тя се наведе и заоглежда синината си. Беше отвратително нещо, покриващо сялата дясна част на челото й. Супер. Предполагаше, че трябва да се радва, че кожата й не е била разкъсана, или че не е получила по-сериозна травма на главата.

Погледна по-отблизо и се намръщи, прокара показалеца си по нея. Цветът изглеждаше не какъвто трябва. Мира се намръщи на отражението си. Не беше медицинска сестра, но беше имала доста синини и тази изглеждаше по-стара, отколкото беше. Определено не беше хубава, но беше на път да изчезне.

Как беше възможно?

Тя сви рамене. Вероятно грешеше. Така и не беше отишла в медицинско училище.

Хавлия, изтривалка, опакована четка за зъби и нов калъп сапун лежаха на малката порцеланова масичка близо до душа, поправка, огромна душ кабина. Чифт дънки и копринено мек син пуловер лежаха на мраморния плот. Още стари дрехи от приятелката му, може би? Беше необяснимо раздразнена, че е принудена да носи дрехи, останали от любовниците на Джак.

Мира се чудеше дали ги връзва за шарнира.

Потрепери, представяйки си себе си завързана там в момента. Картините дойдоха без покана. Г олямото тяло на Джак, покриващо нейното, кожа да се плъзга по кожа, хлъзгави от потта им. Китките й завързани над главата. Джак между бедрата й. Оставена на неговата милост и напълно обладана от него.

Мира изстена, звукът се усили в голямото помещение. Как се предполагаше да се измъкне от това, след като беше толкова привлечена към похитителя си?

В този случай можеше ли да се приложи Стокхолмския синдром?

Обърна се, заключи вратата и я провери два пъти преди да се съблече. Имаше нужда от душ. Миризмата от закусвалнята все още се усещаше по нея.

Душ кабината вероятно можеше да побере четири човека и изстрелваше вода от три различни посоки. След като регулира температурата според вкуса си, тя пристъпи вътре и затвори вратата. Топлата вода потече по тялото й, извличайки накъсан стон от удоволствие от гърлото й.

Внимателно пазейки синината си далеч от водната струя, тя сапуниса ръцете си и ги прокара по ръцете и гърдите си. Тялото й беше чувствително, напрегнато сексуално. Не се беше чувствала така от много време. Зърната й потъмняха, когато прокара ръцете си по тях, показвайки се през белите сапунени балончета.

Отпускайки глава назад с въздишка, тя прокара ръце по корема си, прокарвайки пръсти през твърдите тъмни косъмчета, покриващи хълма й и заравяйки ги между бедрата си. Потърка чувствителния си клитор. Не беше мастурбирала от много време.

Постоя за момент с ръка между бедрата си, чувствайки излъчващата се топлина върху дланта си. Тя беше здрава жена с незадоволени нужди. Това трябваше да обяснява силното й привличане към Джак. Щеше да приеме обяснението при всички положения, тъй като алтернативата беше плашеща. Имаше ли някакви опасни, тайни фантазии за отвличане, за които трябва да потърси съвет?

Мира приключи с банята, след което облече изоставените дрехи.

Дънките й бяха неудобно тесни и отново се раздразни, когато излезе от банята, прокарвайки намерения на шкафа гребен през изсушената си с хавлията коса. Раздразнението й вероятно беше резултат както от неприятната сексуална неудовлетвореност, така и от това, че трябваше да носи твърде малките изоставени дрехи от любовниците на Джак.

Джак стоеше по средата на спалнята без риза и обувки. Гледката на стоящия сред утринните слънчеви лъчи Джак с разбъркана от съня коса, беше достатъчна да свали коефициента й на интелигентност с петдесет точки. Тя спря и се загледа за момент с увиснала челюст, преди да се възстанови.

Той поклащаше пентаграма й на един от дългите си пръсти.

— Намерих това на килима във всекидневната.

— Трябва да е паднал, докато ме предизвикваше — отсече тя. Приближи се и си го взе от него.

Той сграбчи китката й преди да успее да се измъкне и я притегли по-близо до себе си. Мускулите на ръката и гърдите му се раздвижиха. Вълни на удоволствие и страх преминаха през тялото й, когато той отмести влажната й коса от лицето й и повдигна брадичката й на една страна, за да погледне синината.

— Днес е по-добре.

Мира се намръщи.

— Не съм сигурна, но мисля, че вече минава. Това не изглежда… Както и да е, това е такова, каквото изглежда.

— Помогнах му малко.

Тя се навъси срещу него.

— Невъзможно.

Погледът му задържа нейния.

— Имаш много да учиш за това кое е възможно. — Той изучаваше лицето й за момент. — Имаш много хубави очи. Не могат да решат дали са кафяви или зелени.

Тя премигна и се пребори с желанието да сведе поглед, изведнъж почувствала се неловко.

— Мерси.

Той задържа ръката й за още един удар на сърцето, след което я пусна.

Тя се отдръпна от него и си сложи колието.

— Предполагам, че трябва да остана тук за известно време?

— Предполагам, че е така.

— Ще имам нужда от някои неща, ако ще съм затворничка. Нямам дрехи, освен онези, които твоите. приятелки може да са оставили, а те очевидно не са били хора, съдейки по нищожните им размери. Имам нужда от подходящ сапун за лицето си, не-миришещ-на-мъж шампоан. и, по дяволите, имам нужда от чисто бельо — приключи намусено тя.

Той се приближи до бюрото, извади химикал и бележник и й ги подаде.

— Направи списък. Ще взема каквото ти е нужно.

Тя пое химикала и бележника, повдигайки вежда към него.

— Няма да ровиш из чекмеджето с бельото ми.

— Просто направи списък.

Тя седна на ръба на леглото и състави списъка, докато Джак приключи с обличането, след това му го подаде.

— Кълна се, че няма да ровя в чекмеджето с бельото ти — каза той. — Сега, гладна ли си? Направих закуска.

Тя промърмори "да" и остави носът й да я отведе до кухнята. Мира не бе огледала добре останалата част от апартамента предния ден, тъй като беше в безсъзнание първия път, когато влезе в него и се бореше за живота си втория път.

Беше декориран общо взето като спалнята — скъпо. Подовете бяха от полирано дърво, а килими лежаха пред дивана и във фоайето. Коридорът беше облицован по сходен начин. Повечето от тежките мебели също бяха дървени. Модерни произведения на изкуството висяха по стените и скулптури стояха на масичките.

Апартаментът имаше просторно разположение. Вито стълбище в ъгъла отвеждаше до подобие на горен етаж, коридор и поредица от затворени врати на втория етаж, вероятно още спални или може би офис.

Изглеждаше като квартира на богат ерген и вероятно беше декориран от професионалист. Не можеше да си представи картинката Джак да избира елегантното бежово канапе с подхождащите му възглавнички с червена бродерия или великолепната синя стъклена ваза върху изискания пиедестал, стоящ до едната стена.

Или може би една от приятелките му му беше помогнала. Може би, след като са напазарували, той я е съблякъл, притиснал я е до гърба на канапето за двама и я е взел отзад, докато не е почнала да вика от удоволствие в шикозния му, звукоизолиран апартамент.

Мира въздъхна. Очевидно имаше нужда от консултация и лечение. Сексуалните мисли и картини, които продължаваха да изскачат в ума й, бяха необичайни за нея. Без да споменаваме, че мисълта за Джак с друга жена изглеждаше странно нежелана. Тя изгледа намръщено Джак, когато влизаше в кухнята, сякаш беше негова вината, че тя се оставя на сетивата си.

Е, по дяволите. Вината беше негова.

Кухнята беше голяма, с плот по средата. Над плота висеше голяма рамка с медни тенджери и кристални винени чаши. На масата бяха поставени прибори за двама в кътчето за закуска. Джак се приближи с тиган и сипа малко яйца и няколко парчета бекон в двете чинии. Стомахът й изкъркори.

Тя седна на мястото, където беше оставено шишенце аспирин. Нейният похитител беше толкова внимателен. Мира си наля чаша кафе от каната на масата и зарови в чинията, само за да поеме хапка гадост.

— Студено е — оплака се тя.

Джак се протегна и докосна чинията й.

— Така трябва да е по-добре.

Отправи му поглед, който красноречиво казваше "Мисля, че си луд", взе още една хапка яйца и едва не ги изплю, защото бяха горещи. Мира остави вилицата си и го погледна предпазливо.

— От колко доказателства се нуждаеш, Мира? — Джак се протегна и взе пентаграма й в ръка. Той потърка кокалчетата си в ключицата й, докато тя не потрепери и зърната й не се втвърдиха.

— Как може да ме обвиняваш, че се съмнявам в такава откачена история?

Той я придърпа нежно напред, докато носът й не се оказа на няколко инча от неговия. Дъхът му раздвижваше косата, обрамчваща лицето й. Тези чувствени устни бяха на толкова малко разстояние от нейните. Сърцето на Мира заблъска в гърдите й.

— Този пентаграм, няма нужда да ти обяснявам смисъла му — измърка той с шоколадово гладкия си глас.

Тя облиза устните си и премигна нервно няколко пъти.

— Зависи от вярванията ти. За мен символизира четирите позиции на елементите — земя, въздух, вода и огън. Най-високата точка е за Духа. Наясно съм колко близо се нарежда до твоята… м-магия. — Трябваше да се пребори, за да изрече последната дума.

Той се взря в очите й за един бездиханен момент. За половин секунда тя си помисли, че може да я целуне и очите й се разшириха леко. Чувствата й относно тази възможност бяха паникьосващо объркващи.

Вместо това, той пусна колието й и се облегна обратно в стола си.

— Ани ми е казвала, че не минава ден без да го носиш.

Тя се отдалечи от него, неочаквано без желание да го стори, и прокара пръсти по медальона. Металът все още беше топъл от дланта му. Пускайки го, тя въздъхна.

— Ани практикува Уика. Тя ме отгледа така.

— Би могла да недоволстваш срещу религията й. Децата се бунтуват срещу настойниците си по най-различни причини. Би могла да избереш вярата на родителите си. Те бяха католици, нали? Ани ми каза, че веднага си приела Уика, придържайки се плътно към нея през целия си живот.

Мира отново започна да яде яйцата си. Бяха добри, поръсени с босилек и магданоз и приготвени перфектно.

— Какво доказва това? — попита тя между хапките.

— Носенето на този символ около врата ти във всеки ден от живата ти доказва, че може да извадиш жената от магьосничеството, но не можеш да извадиш магьосницата от жената.

Мира го игнорира и продължи да яде. Не знаеше как да отговори на това, затова смени темата.

— Значи — каза тя, посочвайки стаята с ножа си за масло, — отвличането на хора трябва да е доходно.

Той направи пауза, с хапка яйца на половината път до устата си.

— Не отвличам хора, за да се изхранвам.

Звучеше леко развеселен, но повече раздразнен.

— Наистина? Какво правиш тогава?

— Работя за Томас Монахан, ръководителят на Сборището. Отговарям за охраната му. — Той остави вилицата си и избърса сочните си устни със салфетката.

— Правиш го да звучи така, сякаш си наемник.

Той сви рамене.

— Понякога съм, но през повечето време са намесени още умения. Ако сравниш Монахан с президента на Съединените Щати, бих бил еквивалента на шефа на Тайните служби или може би №А.

— Как получи такава работа?

— Дълга история. — Той отпи от кафето си.

Това означаваше, че не иска да го обсъжда. Интересно.

— Тогава не трябва ли да си навън, за да защитаваш Монахан? — попита тя, преди да лапне нова хапка.

Той изсумтя.

— Монахан не се нуждае от защита. И сам се справя добре. Той ми нареди да те

пазя.

— Защото съм застрашен вид? Изглежда странно някой толкова важен като теб да прекарва времето си, защитавайки някой като мен.

— Подценяваш се. Ти си рядък вид. Но настрана от това, не бъди толкова сигурна, че Томас Монахан те иска в безопасност само по тази причина.

Тя остави вилицата си и го наблюдава в мълчание за момент.

— Какво имаш предвид?

Джак сви рамене.

— Това трябва да обясни той, не аз.

Гласът й беше отровно сладък, когато отговори.

— Мисля, че ако направиш такъв загадъчен коментар, заслужавам обяснение.

— Не е моя работа да ти кажа. Вече съм казал повече, отколкото трябваше. — Той поклати глава. — По този начин се опитваш да ме накараш да прескоча границите си. Просто знай, че си специална за Монахан, това е всичко, и не заради която и да е от зловещите причини, които преминават през ума ти в момента.

Тя се вгледа в него. Човекът определено обичаше да си играе мозъчни игри.

Той отпусна ръце на масата и се взря в нея с обезпокоително сините си очи. Топлината се превърна в студенина. Светло сините му очи изглежда притежаваха странната способност да съдържат едновременно огън и лед. Изразът на лицето му загрубя.

— Не е моя работа да ти кажа — отвърна накрая.

— Добре — отсече тя. Това би бил аргумент за друг момент.

Той остави вилицата си.

— Ще им липсваш на работа днес, ако не се обадиш. Трябва да се обадиш в закусвалнята и да кажеш, че няма да ходиш на работа за известно време.

— От къде знаеш, че няма да крещя по телефона, за да разбере Майк, че съм в

беда?

— Първо на първо, не си в никаква беда, във всеки случай не и тук с мен.

Това беше спорно. Зависи какви беди имаше предвид той.

— Второ на второ, мисля, че си достатъчно любопитна, за да се задържиш наоколо за известно време по своя собствена воля.

Тя се засмя кратко и подигравателно.

— Доста си арогантен. Как се предполага, че ще оцелея, ако не ходя на работа? Някои от нас имат нужда от заплатата си, за да си плащат наема.

— Точно сега не се тревожи за пари, не и когато животът ти е в опасност. Сборището вече се съгласи да плаща сметките ти за известно време. Мисли за това като за платен отпуск. Само дето не е.

— Какво?

— Трябва да бъдеш тренирана.

Мира се вгледа в него за момент, преди да отговори.

— Защо?

— Родена си могъща магьосница, която не е била обучавана нито един ден в живота си. Не искаш ли да знаеш коя си?

Мира трепна. Коментарът я порази. Тя се отблъсна от масата, изправи се и се отдръпна от него.

— Зная коя съм и не съм магьосница — отвърна с гръб към него.

— Мислиш ли, че знаеш коя си, Мира? Виждам жена изгубила пътя си, която въобще не е сигурна за посоката си. Виждам жена, която само се заблуждава, мислейки, че знае накъде се е запътила.

Мира затвори очи, чувствайки истината на тези думи да се забива в нея. След развода си винаги се беше борила здраво да отведе живота си по по-позитивен път, но не беше сигурна, че е поела в правилната посока. Мира се бе чудила неведнъж дали не се заблуждава.

Дори не го чу да се приближава. Ръката му се отпусна на рамото й и я обърна с лице към него. Изражението му изглеждаше противоречиво, но тя имаше само момент да го обмисли. Ръцете му се увиха около нея, топлината, ароматът и мъжествеността му я покриха и той я придърпа към гърдите си, докато устата му се свеждаше към нейната.

И останалият свят просто избледня.

Полагайки уста върху нейната, той прокара език по устните й. Тя отвори уста, за да му позволи достъп и сграбчи ръцете му, усещайки издутината и играта на бицепсите му. Езикът му се отърка еротично в нейния. Топлина. Влага.

Опитвайки. Тествайки.

Изтри всички мисли от ума й. Тръпки на удоволствие пробягнаха по гръбнака й и през тялото й. Ръмжащ звук, който изглеждаше отчасти екстаз и отчасти мъчение, се изви през гърлото му и накара колената й да омекнат.

Той прекъсна целувката и отпусна чело върху нейното за момент. И двамата дишаха забързано и повърхностно.

— Мира — прошепна той. Тази единствена дума сякаш се изтръгна от него.

Тя се зачуди на напрежението в нея, но след това той я целуна отново и тя сякаш се давеше. Този път устните му се плъзгаха бавно по нейните. Тялото й се чувстваше слабо от лекото копринено плъзгане на устата му по нейната. Джак захапа долната й устна, подръпвайки я нежно между зъбите си, преди да извие устата си над нейната и да зарови езика си между устните й отново.

Мира чу някакъв тих, безпомощен звук и осъзна, че идва от нея. Твърдостта на ерекцията му се притисна в корема й. Беше възбуден. Много, много възбуден.

Джак пъхна ръка под подгъва на пуловера й при основата на гърба й и докосна кожата. Тя можеше единствено да се опита да се задържи, докато той я милваше там, силните му пръсти масажираха мускулите й с вещина, която я накара да усети пулсиращата нужда.

Ръката му си проправи път нагоре, спирайки се за момент на презрамката на сутиена й, след което се плъзна надолу, за да обхване облеченият й в дънки задник. Джак я придърпа към едрото си тяло и издаде тих, одобрителен звук.

Настрани от размекващата колената целувка, нещо друго се раздвижи в нея. Беше се заселило в центъра на гърдите й, шепот на разрастваща се сила. То пулсираше, после гъделичкаше, след това трептеше. Най-накрая се затопли. Усещаше се като разцъфваща розова пъпка и протягаща се към слънцето.

Устата на Джак беше върху нейната, зачатъкът на сила се усилваше и разтягаше, проучвайки. Мира простена срещу устата на Джак, когато откри, че виещата се топлина се излъчва от него. Силата, която израстваше в нея, беше нежна, но силна. Джак беше горещ. Беше топлината, която тя инстинктивно знаеше, че може да я изгори по повече от един начин.

Беше магия. Нейната магия. Неговата магия.

Мира го знаеше дълбоко в себе си. Джак беше призовал магията й, използвайки своята. Въпреки че беше необичайно, тя го чувстваше като отдавна изгубена част от себе си, сякаш се прибираше у дома. Искаше да се разплаче заради радостта, която я изпълваше, чувствайки как силата й се освобождава като пробуден дракон някъде близо до сърцето й.

Сълзи изпълниха очите й и тя подтисна стенание, стискайки раменете му, докато магиите им танцуваха заедно, търкаха се една в друга, сливайки и разделяйки се. Те изглежда се захранваха една от друга, допълвайки се една друга.

Докато се редуваха леките секси целувки с дълбоките, прониквайки завладяващи устата й, магиите им се сляха. Усещането беше неустоимо и тялото на Мира отговори силно и бързо. Всяко малко движение, което правеше Джак, причиняваше търкане на зърната й през дрехите й и усилваше възбудата между бедрата й.

Майната им на дрехите. Искаше да усети кожата му срещу своята.