Магьоснически огън

12

КРЕЙН ОГЛЕДА МАГЬОСНИКА НА ВЪЗДУХА, КОЙТО СТОЕШЕ В леко вцепенение пред него. Г няв се надигна от жалката гледка.

Държаха Маркъс упоен с ниска доза Кетамин, който имаше ефекта на успокоително, когато бъде вкаран в метаболизма на магьосниците, само с няколко леки странични ефекта. Беше важно да го държат успокоен и леко объркан, защото всеки магьосник на въздуха беше опасен, дори и слабите като Маркъс.

И двете ръце на Маркъс бяха вързани в скута му. Той ги извиваше отново и отново, ясен знак за вълнението му. Сякаш разширените, диви очи и зейналата уста не бяха достатъчни доказателства за психическото му състояние. Беше държан като затворник през цялото време. Извеждаха го, само когато се нуждаеха от информация, която единствено магьосник на въздуха можеше да им осигури.

Информация, от която се нуждаеха и сега.

Крейн завлече Маркъс в замръзналата пустош на Минесота през късния февруари, с цел да провери дали по някакъв начин могат да намерят сведения за това, дали жената е пребивавала в апартамента на Джак или не. Общо взето, Крейн получи едно голямо и дебело нищо относно проблемите си и се тревожеше, че може да му се наложи да признае, че Дейвид беше прав за това, че магьосницата в крайна сметка не е била в апартамента на Джак.

След това, най-накрая, Маркъс чу нещо. Видео и аудио мониторите в стаята, където държаха Маркъс, бяха показали, че е раздразнен в съня си, заради някакво събитие. Видеото показваше как той се измъква от леглото и се опитваше да се скрие под него, очевидно нещастен от това, че беше разбрал информацията, която Крейн искаше и твърде объркан от дозата Кетамин, за да я скрие добре.

Крейн се протегна, хвана Маркъс за бузите и заклати главата му напред и назад, докато непокорните му черни къдрици не полетяха.

— Дейвид казва, че си чул нещо във вятъра снощи, Маркъс — каза той. — Ти ще ни кажеш. — Направи пауза за по-голям ефект. — Сега.

Маркъс изскимтя и се заклати напред-назад.

— Не, не, не, не! — монотонно напяваше той. — Няма да ви кажа. Няма!

Насилственото магическо робство беше довело Маркъс до лека лудост, но все

още не го беше отказал от тези малки пристъпи на бунт.

Крейн се засмя.

— Мааааар-къс — запя тихо той. — Разрушителите ни на защити нямаха успех, а това означава, че нямам време да играя игри. — Той прокара пръсти през кичурите от черни къдрици, а след това ги стисна здраво и бързо и опъна главата му на една страна. Маркъс извика и плюнка, злополучен страничен ефект от лекарствата, се проточи от ъгълчето на устата му. — Сега ни кажи, като добър малък домашен любимец — магьосник на въздуха, а аз може би ще те върна в стаята ти и ще ти дам бисквитка.

Маркъс захленчи за момент, а след това ясно формулира отговора си.

— Не.

Крейн въздъхна тежко.

— Маркъс, знаеш защо трябва да призовем Кръга, нали?

Маркъс кимна.

— Тогава знаеш, че ще направя всичко по силите си, за да получа магьосник на въздуха, нали?

Той кимна отново.

— В такъв случай, какво си мислиш, че ни спира да не използваме теб, за да затворим Кръга?

Несигурност премина през кафявите му очи, последвана от нотка на страх.

Добре.

— Ще ти кажа, Маркъс. Не си много силен, което определено е една от причините. Защото нашият малък Маркъс не може да призове дори лек бриз, нали? — Крейн се засмя тихо. — Майната й на досадната генетика. Но другата причина, много по-важната, е сътрудничеството, което нашия Маркъс ни дава. — Крейн се усмихна. — Разбираш ли?

Маркъс кимна.

— Когато се нуждаем от нещо, което само магьосник на въздуха може да разбере, нашият Маркъс ни помага.

Той кимна отново.

Сега вече стигнаха някъде.

— Ако искаш да запазиш големия си задник далеч от този кръг, Маркъс, ако цениш жалкия си живот по някакъв начин, ще ми кажеш какво си чул. В противен случай, ще я заменя с теб и ще се надявам да имаш достатъчно енергия в себе си, за да затвориш кръга. След като магията ти изтече, просто ще си намеря друг слаб магьосник на въздуха, който да ме удовлетворява.

Той изскимтя и една сълза се плъзна от окото му, но Крейн задържа захвата си в косата на Маркъс.

— Добре.

Крейн го освободи.

Той изхленчи отново и сопол потече от лявата му ноздра. Маркъс го изтри със завързаните си ръце.

— Чух телефонен разговор. Събуди ме. Мисля, че имаше пролука в защитата и част от него се изплъзна. Бях толкова съсредоточен в апартамента, че го улових по въздуха, когато мина. Магьосницата на въздуха е в апартамента на Джак Макалистър, но планират да я преместят в Сборището утре сутринта.

Крейн се усмихна студено на Маркъс, а след това се обърна към Дейвид, който стоеше до вратата.

— Не ме интересува как ще го направиш, но ще накараш тези разрушители на защити да открият начин да влезем преди зазоряване. — Той направи пауза. — Кажи им, че животите им зависят от това да разрушат защитите. Ако се провалят, ще умрат бавно и болезнено. Разбра ли?

Дейвид кимна.

С правилната мотивация можеше да се постигне всичко. Трябваше да го направят сега, защото стигнеше ли тя до Сборището, щеше да бъде почти невъзможно да я отведат. Биха могли да опитат да я отвлекат на път за летището, но това щеше да е в краен случай, защото означаваше публична проява на магия.

А и би било тъпо.

ПО НЯКОЕ ВРЕМЕ ПРЕЗ НОЩТА, МИРА ОТКРИ МЯСТОТО СИ В обятията му.

Джак зарови нос с косите й и вдиша, оставяйки лекия аромат на парфюма й да изпълни сетивата му. Дишането й звучеше дълбоко и тежко, а тялото й беше топло срещу своето. Джак затвори очи и потъна в него.

Но това не можеше да се случва. Каквото и да беше това, което чувстваше към Мира, то трябваше да приключи. Щом откриеше кой е той, всичко щеше да приключи. Щеше да го намрази. Как беше възможно да направи нещо друго?

Последното нещо, което искаше да види в красивите й очи, бе страх или отвращение, когато го погледнеше.

Докато не съжаляваше, че бе преспал с Мира, това щеше да бъде голяма грешка. Отначало възнамеряваше да й устои, но се провали. Този пропуск във волята му накрая щеше да нарани и двама им, но най-вече Мира. Колкото и да го огорчаваше, това трябваше да бъде попарено още в зародиш. Щеше да направи нещата по-лесно на по-късен етап.

Ръцете му се стегнаха около нея и тя промърмори името му в съня си. По дяволите. Не искаше да я пуска, но точно това трябваше да стори.

Джак разхлаби ръцете си внимателно от топлото й тяло, така че да не я събуди, и се обърна. Отне му почти час взиране в тъмнината, преди най-накрая да се унесе в съня си, сънувайки студени места.

Някъде в часовете на зазоряване, Джак се събуди от студените си сънища, заради топлина. Сръчни пръсти бяха увити около ерекцията му, галейки го по цялата му дължина. Дъхът му изсвистя между зъбите, заради усещането на ръката й, която го галеше. Беше успяла да го надърви, докато бе спал. Нужда се понесе от топките му, а пенисът му бе като стоманен прът.

— Богове, жено — изпъшка той. — Какво си мислиш, че правиш?

Беше се обърнал по гръб докато бе спал, а тя беше отметнала завивките от него. Тъмната й глава покриваше страната му. Лунната светлина надничаше през прозореца и се вплиташе в косата й. Все още не беше сутрин.

— Не можах да устоя. Надявам се да нямаш нищо против — отговори тя със закачлив тон.

Дявол да го вземе. Имаше против. Или поне мозъкът му бе против, макар и пенисът му да не бе. Мислите му препускаха, търсейки тактични начини да се измъкне от това, без тя да се чувства отхвърлена.

— Мира, не трябва да… ах!

Тя бе плъзнала устни около главичката на пениса му и обработваше с език пътя си по дължината му.

— Мира! — извика гърлено той, заради усещането на устата й, която го поглъщаше. Беше толкова влажна и мека. Много повече от това, на което би устоял. Точка за Мира. Всяко късче воля, което имаше, се изпари.

Тя наклони глава към него, разкривайки секси и палав израз на лицето си. Беше изражение, на което той трудно можеше да устои. След това тя сведе поглед и облиза дължината на члена му… сякаш бе сладолед на клечка. Той издаде шумен звук.

— Наистина много искам да го направя, Джак — промърмори тях, преди да го оближе отново. — Позволи ми.

— Как е възможно да откажа?

Косата й докосна бедрото му, когато отново пое пениса му в устата си и прокара език по него.

Пръстите му откриха тези копринени, осветени от луната кичури и се свиха. Колко можеше да понесе един мъж? Мира го отведе отвъд лимита му, щом езикът й го докосна.

Гледката на пениса му, влажен от слюнката й, движещ се между плътните й устни, бе почти достатъчен да го накара да свърши. На нея изглежда й харесваше да го има в устата си. Вкарваше го, докато не докосна сливиците й, след което известно време ближеше члена му нагоре-надолу и обвиваше език около главичката му.

Цялата тази игра го побъркваше.

Магията на устата й и ентусиазмът, който показваше, го правеха безпомощен. Дали това имаше ефект и върху нея? Искаше да знае дали това я кара да се овлажни. Възбуждаше ли се от това?

— Дявол да го вземе, ще ме накараш да свърша — промърмори той. Пребори се с импулса да го вкара в устата й, оставяйки я да прави с него каквото пожелае.

Тя спря за момент и му се усмихна.

— Това е идеята, нали?

Той се размърда бързо, прекатурвайки я на леглото и повличайки я под тялото си. Тя извика от изненада, а след това се разсмя. Нетърпелив да я докосне, той повдигна подгъва на пижамата й и помилва меката й розова плът, докато не простена. О, да, това, да бъде в устата й, я беше възбудило.

Джак гледаше лицето й, докато я милваше между бедрата. Пъхна пръсти в нея, за да почувства прекрасната, мокра топлина.

— Искам да свърша, когато съм дълбоко в теб — изръмжа той. — И искам да усетя оргазма ти около пениса ми, преди да го направя.

При тези думи дъхът й стана забързан и тежък. Може и да изглеждаше невинна, но се възбуждаше, когато й говореше мръсотии.

— Нямам възражения — промърмори тя.

— Но преди това искам да те вкуся. — Той наведе уста към нейната и я целуна дълбоко, езикът му се плъзна по нейния в устата й. След като я целуна бездиханно, той пое надолу, вдигайки още по-нагоре нощницата й, за да разкрие сладките извити вдлъбнатини и равнини на тялото й, примамливите й гърди с отзивчиви зърна.

Почете ги с устните и езика си, а понякога и със зъби. Мира обичаше да я захапва тук-там — извивката на талията й, чувствителното място, където се срещаха шията и рамото й. Караше я да трепери и стене.

Всяка бръчка и гънка на всяко от зърната й получи пълното му внимание. Мира се помръдна неспокойно на леглото под него, пръстите й мачкаха ръцете и раменете му, тазът й се повдигаше и изтласкваше несъзнателно, с необходимост.

Джак се наслаждаваше на това да я дразни, наслаждаваше се на това да има контрол над тялото й. Би желал да я завърже някога, правейки я напълно безпомощна. Искаше да дразни тялото й до ръба на оргазма, отново и отново, така че, когато го достигне, да крещи името му и да види звезди.

Той остави зърната й, въпреки че можеше да прекара там часове, и прокара език бавно надолу по корема й, във вдлъбнатината на пъпа й и през хълма. Разтвори краката й и прокара ръка по крака й преди да го целуне и нежно да захапе мястото, където сладката вътрешна част на бедрото й се сливаше с интимните й части.

Мира изви гръб и ръцете й се затвориха около одеалата от двете й страни.

— Харесва ли ти как те докосвам, Мира — попита той.

— Джак, да. — Тя повдигна глава и погледна надолу по дължината на тялото си към него. — Ако само ми духнеш, вероятно ще свърша.

Джак се ухили и нежно духна върху интимните й части. Мира потрепери и изстена, оставяйки главата си да падне назад върху матрака. Той вдиша аромата й, мускусен и възбуден. Топките го боляха, а пенисът му бе по-твърд от стомана. Това еротично мъчение бе мъчение и за него.

Той наведе глава към интимните й части и облиза подутия й, възбуден клитор.

— Разтвори хубавите си бедра още малко за мен — нареди й нежно той.

Мира разтвори крака и той плъзна пръст в топлотата й, след това още един, карайки я да изстене името му, когато той започна тласъците. Мокротата й обви пръстите му и мускулите й се стегнаха, свивайки и отпускайки се.

Тялото й отвръщаше на докосването от езика и пръстите му. Джак използва тези улики, за да разбере колко близо беше до оргазма и го достигна, превзе го. Когато тялото й се напрегна и потрепери на върха на оргазма, той я отпусна и започна отново. Прави го отново и отново, докато от устните на Мира не се изплъзнаха сладките звуци на молба.

Джак постави устата си около клитора й и раздвижи пръсти, за да потърка сладкото местенце дълбоко в нея. В същото време ближеше възбудения й клитор, докато Мира се заизвива на леглото под него.

— Джак — изстена тя. — Моля те, не спирай.

Този път нямаше намерение.

Мира се замята под устата му, а мускулите на влагалището й се свиваха и отпускаха. Тя извика, гърбът й се изви. Красивите й гърди се надигнаха във въздуха, докато преодоляваше вълните на оргазма си. Той не отстъпи, задържайки вниманието си върху това да извлече всяко възможно късче удоволствие от тялото й.

Богове, тя бе толкова секси, когато свършваше. Искаше да я накара да го прави отново и отново.

Подивял и полу-опиянен от сексуална нужда, той се покатери върху тялото й. Тя имаше замечтан поглед на лицето си, докато го гледаше как се придвижва към нея. Погледът на добре задоволена жена. Подхождаше й. Караше Джак да иска да я задържи така завинаги.

Джак се намести между бедрата й и покачи коленете й на лактите си, разтваряйки краката й, и поставяйки главичката на пениса си на хлъзгавия й отвор.

— Не мога да ти се наситя — каза тихо той. — Подлудяваш ме. Нали не те боли прекалено много за това?

Мира захапа долната си устна и поклати глава.

Той хвана ерекцията си и насочи главичката на пениса си в нея бавно и внимателно, за да не я нарани. Топлината й го обгърна. Само да има половината си член в нея бе достатъчно, за да го накара да се изпразни преждевременно, но той устоя на импулса. Имаше повече контрол от това, макар че с Мира бе трудна победа. Инч след инч той се плъзна вътре, докато не беше дълбоко в нея.

Мира въздъхна и промърмори името му, когато тялото й се приспособи, за да го задържи, сатенените й мускули се раздвижиха около члена му.

На бледата светлина на луната той можеше да види пениса си, блестящ от соковете й, когато го извади и начинът, по който си пробива път във вагината й, когато го вкарва обратно. Джак направи няколко тласъка, дълбоко и бавно, преди да пусне краката й и да се намести върху нея, оставайки в нея до основата на пениса си. Можеше да усети кадифената й мекота да се надига срещу топките му и пулсациите на великолепната й, перфектна вагина около члена му.

Джак го вкара и изкара, докато покриваше устата й със своята. Всеки малък стон и въздишка, всяко малко, нетърпеливо, изпълнено с нужда движение срещу тялото му го тласкаше към ръба на оргазма.

Да, нямаше да издържи дълго.

— По-силно — промърмори тя. Мира преплете пръсти в косата му и ги прокара по наболата брада по челюстта му, която трябваше да избръсне. В същото време обви дългите си, гладки крака около кръста му и го придърпа по-близо до себе си. — Искам да те почувствам силно и бързо.

Не. Никак нямаше да е задълго.

— Сигурна ли си? Не те ли боли?

Тя повдигна глава, за да го погледне. Очите й бяха потъмнели от похот.

— Силно, Джак.

Той се ухили порочно, плъзна ръка по гърдата й, до ханша й, след това обхвана едно от перфектните хълмчета на задника й… и я взе здраво, дълбоко и бързо.

— Да — просъска Мира.

Всеки тласък на пениса му проникваше и обладаваше. Той се вгледа в нея, притворените й очи, подутите от целувките му и леко разделени устни. Той плъзна ръка между телата им и погали клитора й. Тя замята глава от едната страна на другата и след това изви гръб. Тялото й се напрегна, когато се изгуби в следващия оргазъм.

Собственият му оргазъм изпълзяваше от топките му. Той зарови пениса си дълбоко в нея и изръмжа името й, докато свършваше. Дишайки тежко, той се претърколи на една страна и я придърпа към себе си.

Последиците от удоволствието все още го измъчваха, но зад това лежеше острието на съжалението. Той затвори очи. По дяволите.

— Мира. — Той преглътна с усилие и опита да възстанови дишането си. — Трябва да спрем да го правим.

И как по-точно можеше да го направи? Напрегна мозъка си. Как, дявол да го вземе, можеше да устои на тази жена? В името на всички Богове и Богини. Как?

Тя изсумтя, целуна го по устата и промърмори:

— Защо?

МИРА СЕ СЪБУДИ, ЗА ДА ВИДИ СТУДЕНАТА БЛЕДА СВЕТЛИНА на изгряващата сутрин през прозореца на спалнята. Джак лежеше проснат по гръб до нея, красив и гол.

Тя се протегна, усещайки приятната болка, която премина през тялото й, и най-вече между бедрата й. Мира никога не бе правила толкова секс за двадесет и четири часа, никога не бе искала толкова много пъти последователно, но с човек, опитен като Джак… Като някой инкубус, той имаше силата да я накара никога да не иска да напусне леглото му.

Сякаш той беше отворил шлюзовете на нейната сдържана сексуалност. Сякаш с целувката в кухнята, той бе събудил не само нейната магия, но и вратата, водеща до сексуалната пустош, където тя съществуваше.

Мира се замисли за това, колко пъти Джак я беше докарал до оргазъм. Фригидна? Не съвсем.

Тя докосна устните си, спомняйки си как нуждата да усети пениса му в устата си я бе измъчвала толкова силно, правейки я агресивна. Мира искаше да усети как той свършва срещу езика й, искаше да почувства как Джак напълно се самозабравя при допира на устните й в пениса му. Тя го имаше за известно време, преди той да вземе контрола обратно. Джак беше от мъжете, които обичаха да командват, нямаше съмнение в това.

Оказа се, че тя е жена, която обича той да взема контрол.

Мира се сви на една страна и се загледа как бледата светлина бавно пълзеше по тялото на Джак, осветявайки едно от плоските му зърна. Клепачите й клюмнаха от умора и тя се зачуди какво я беше събудило.

Нещо изхлопа… като дръжката на вратата. Мира се изстреля в седнало положение. Тихи гласове мърмореха, чувайки се някъде далече. Все пак това беше достатъчно, за да я хвърли в паника.

Тя разтърси Джак, за да го събуди.

— Джак! — каза тя меко и бързо. — Събуди се, Джак!

— Какво? — промърмори той сънено. — Какво не е наред?

— Чух нещо.

Джак седна. Чаршафите прошумоляха при движението му, а след това и двамата запазиха мълчание. Звукът от хлопането на дръжката на вратата се чу отново.

— Чуваш ли това? — прошепна тя.

— Да чуя кое? Какво чуваш?

— Звук, сякаш някой се опитва да отвори вратата и мърморенето на някой. — Тя си пое дъх, когато се чу отново, този път по-силно. Адреналинът й се повиши. — Идва едновременно от входната врата на апартамента и вратата, която води към покрива.

— Това може да е от магията ти, която ни предупреждава. — Той направи пауза. — Мамка му. Мира, облечи се.

Тя се придвижи бързо, намирайки дрехите си и обличайки ги, докато Джак правеше същото. Джак намери телефона си и се обади на някого, вероятно на магьосниците от Сборището, които Томас бе изпратил, и бързо им каза какво се случва.

Звуците, които само тя можеше да чуе, станаха по-силни. Тя стоеше в центъра на стаята, слушайки как нарушителите чупят ключалките на двете врати почти едновременно. Тя и Джак бяха приклещени по средата. Защитите на апартамента бяха разбити от бърза вълна на вибрираща енергия, която я накара да потрепери.

Джак потръпна в отговор, също усещайки как магическите прегради биват разбити. Беше едва доловимо, непознато усещане. Ако бяха заспали, може би щяха да го проспят.

Тя погледна Джак с широко отворени очи, който стоеше и я гледаше с тениската си в едната ръка.

— Вътре са — прошепна ненужно тя. Тя чувстваше празнота в гърдите си от всичко, освен от сърцебиенето си и топлото пулсиране на силата си. Дишането на Мира стана бързо и плитко. Поне магията й я беше предупредила леко и не бяха хванати със свалени гащи… буквално.

Той метна тениската си през главата, хвана я за ръката и я издърпа зад тялото си, когато се приближи към вратата на спалнята. Мира се огледа отчаяно за нещо, което може да използва като оръжие, и тогава си спомни за магията си. Тя блестеше там, в средата на гърдите й, по един успокоителен начин. За щастие, можеше да я достигне и да я насочи.

Звуците, които чу, сега достигнаха по-малко до ума й и повече в непосредствената й психическа реалност. Чуха се стъпки до вратата. Звучеше като някой, който не е тих, но се опитва да бъде.

Джак я избута в ъгъла на спалнята и постави пръст на устните си — сякаш имаше нужда да й казва, че трябва да бъде тиха — и зачака до вратата на спалнята. Мира чу някой да се приближава. Преди да успее да си поеме дъх, Джак изскочи през вратата.

Появи се огнена топка, направена вероятно от Джак, допусна тя, осветявайки ярко хола, карайки Мира да закрие очи. Джак изпрати топката със съскане във въздуха. Един от натрапниците изкрещя от болка и поток от течност заля дървения под.

Огън, срещащ вода. Естествено, че бяха изпратили магьосник на водата да спре огъня на Джак.

Гласове изреваха от гняв. Преместиха се мебели. Тя се приближи малко повече до вратата, неспособна да стои мирно, докато Джак рискуваше живота си заради нея.

— Просто искаме жената, Джак — каза един от мъжете грубо. — Имаме числено и магическо превъзходство. Просто ни я предай и няма да се налага да те убиваме, за да стигнем до нея.

— Майната ти! — изръмжа Джак. Юмрук срещна нечие лице.

Разчитайте на Джак да бъде директен.

Старомоден, без магия нокдаун, водещ до бой. Мъжете сумтяха, проклинаха и си ръмжаха един на друг, боричкаха се, чупеха се лампи, юмруци срещаха плът.

С колко мъже трябваше да се пребори Джак? Мисълта остави студена топка в стомаха й.

Чувствайки магията в центъра на гърдите си, тя пристъпи на пръсти по-близо до вратата. Хвана краищата на непредсказуемата си сила и се приготви да ги издърпа, да ги оформи и да ги използва, ако се наложи. Това беше единствената й отбрана и може би беше единствената защита на Джак.

— Ето къде си — каза мъж, който изскочи в нейно дясно, като дяволчетата от онези страшни кутии.

Силна ръка я хвана за косата и дръпна, карайки Мира да извика от болка и да изгуби контрол над магията си. Той я повлече за косата й през вратата и към хола. Тя се бори срещу него с ритници и псувни. Той я сграбчи около кръста и я притисна бързо и силно към тялото си. Дъхът й изскочи от белите й дробове. Мира ахна и застина заради заплашващото гадене. Всички в стаята замълчаха.

Джак стоеше там, с ръце, впити в ризата на един от натрапниците, очевидно насред удар. Имаше шестима от тях, които Мира можеше да види, всички облечени от горе до долу в черно. Джак бързо се беше справил с двама от тях. Те лежаха проснати на пода.

Тя стоеше в центъра на стаята, превземайки сцената. Всички очи бяха вперени в нея, докато тя се бореше срещу мъжа, който я държеше за косата и тялото.

— Аууу, колко жалко. Мразя, когато са красиви — каза мъжът, когото държеше Джак. — Такава загуба е.

Джак го удари.

Мъжът, който я държеше, започна да я влачи покрай дивана, далеч от Джак и към вратата. Мира се бореше с него, но това единствено успя да направи захвата на косата й по-болезнен. Тя изпищя, чувствайки, че скалпа й ще остане в ръката му всеки момент, но все пак успя да ритне мъжа в пищяла с петата си, когато той поосвободи кръста й. Той изсумтя и я прокле, но не я пусна.

Джак закрачи през стаята срещу него.

— Свали ръцете си от нея — изръмжа той ниско. Яростта му беше осезаема в стаята. Като нещо, което можеш да докоснеш. Тя загряваше самия въздух, нажежавайки го и пълзейки върху кожата на Мира като пламък. Той разпери ръка и запали огнена топка. — Или ще изгоря всеки инч от кожата ти.

Мира му повярва.

Двамата мъже зад Джак се приближиха към него.

— Зад теб! — извика тя. Джак се обърна в последния момент и хвърли огнената си топка, но един от тях — очевидно воден магьосник — я угаси мигновено.

Двамата мъже атакуваха Джак едновременно. Юмрукът на единия достигна челюстта на Джак. Другият го ритна в корема и след това го удари в главата.

Мира извика, докато гледаше как Джак пада на пода и инстинктивно изтръгна част от магията в гърдите си. Да кажеш, че боли беше омаловажаване. Усещането беше сякаш огнената топка на Джак я бе уцелила точно в гърдите. Тя изохка, но игнорира болката. След като си представи какво иска да направи, тя изхвърли магията във въздуха, моделира я с намеренията си и я накара да експлодира.

И се надяваше за най-доброто.

Незабавно, взрива във въздуха изхвърли назад мъжа, който я държеше. Той взе част от косата й със себе си. Мира извика от болка, ръцете й веднага покриха болката в главата й.

В стаята настана хаос.

Вятър се завъртя около нея, но не я докосваше и, ако го правеше правилно, нямаше да докосне и Джак. Страхливо се надяваше да е така. Тя не можеше да го види, защото отломките оформиха торнадо около нея. То потъмняваше всичко в полезрението й, но не навлизаше в четири-футовия балон, който я обгръщаше. Вятъра изпищя и мебели се разбиха.

Мира сложи ръце на ушите си и затвори очи. Тя падна на колене, пищейки с целите си дробове, въпреки че не можеше да чуе дори собствения си глас над ада, който отприщи.

Всичко затихна.

— Мира — въздъхна Джак със стържещ глас.

Мира отвори очи, за да види Джак, стоящ в центъра на стаята, оглеждайки се с разширени очи. Дрехите му бяха разкъсани и кръв беше омазала лицето му.

Трепереща бурно и стискайки гърдите си на мястото, от където беше изтръгнала магията, Мира се бореше да остане на краката си и се огледа наоколо. Цялата стая беше пометена. Цялото обзавеждане, килими, произведения на изкуството, книги… всичко, което беше в стаята, сега беше разбито и раздробено по ъглите на стените. Само тя и Джак стояха невредими в центъра на стаята.

Всичко останало беше… разрушено. Всички бяха…

Дъхът й изскочи на кратки, бързи въздишки. Не, не, не.

— Кажи ми, че не съм ги убила — каза тя бързо, оглеждайки отломките.

Болка затуптя в гърдите й, където беше изтръгнала къс от магията си. Метафизически — ако някой можеше да чувства метафизиката — чувстваше гърдите си окървавени и ранени. Болката минаваше от гърлото й чак до главата й. Тя залитна на една страна леко и се хвана, преди да падне.

— Мира. — Той направи пауза, дишайки тежко и трепвайки от собствените си рани. — Това беше самозащита. Те щяха да ме убият. В крайна сметка, щяха да убият и теб. — Той поклати глава. — Не се съмнявай в това.

Вратата на апартамента се отвори с трясък и още мъже в черно се изсипаха вътре. Всички спряха с учудени изражения, когато съзряха сцената пред тях.

Джак ги изгледа отвратено.

— Закъсняхте — озъби им се той

Внезапния му гняв я удари като с огън, който я накара да потрепери. Болката, която почувства, когато изтръгна магията от гърдите си, най-сетне се показа с пълна сила.

Мира се строполи на пода.