Магьоснически огън

3

ТЯ СЕ ВЗРЯ ЗА МОМЕНТ, А СЛЕД ТОВА СЕ ЗАСМЯ грубо.

— Първо на първо, ти си ненормален. Второ на второ, аз се занимавам с Уика, не съм магьосница. Има разлика. Уика е религия, а магьосничеството е практика. Уика е за духовността, почит към Бога и Богинята, наблюдаване на Колелото на годината(неопаганистичен термин за годишния цикъл на сезоните). Магьосничеството е отправяне на заклинания за постигане на определени цели. Не практикувам магьосничество. Не вярвам в тази й част. Можеш да се занимаваш с Уика и да бъдеш магьосница, но аз се занимавам само с Уика! — завърши тя с вик. Лицето й беше почервеняло.

— Няма значение в какво вярваш. Неверието няма да го направи неистина. — Той поклати глава. — Уика може да е религията ти, но магьосничеството е в кръвта ти. Ти си естествена магьосница. Просто още не си го осъзнала. Твоят елемент е въздух, точно както на родителите ти. Това означава, че силата ти е концентрирана в командването на въздуха, отделянето на съзнанието от тялото ти, интуитивна способност, приемане и насочване на звукови вълни. Способностите ти лежат върху всичко, свързано с царството на въздуха и това, Мира, е почти всичко. Това е най-могъщият елемент.

— Ненормален — промърмори отново тя. — Гледал си твърде много епизоди на "Чародейките".

Той я игнорира.

— Ти си истинска магьосница на елементите, с естествена магия, течаща във вените ти. Не говоря за готик позьор или за заклинател. Няма бълбукащи казани, няма палене на разноцветни свещи, няма ароматни пръчици. Има само силата на елементите и твоята способност да я контролираш.

— Разбира се. Както и да е. Вероятно вярваш и във Великденския заек.

— Обзалагам се, че обичаш вятъра още от малка. Обзалагам се, че държиш прозорците отворени винаги когато можеш, изпитваш удоволствие от ветровитите дни и намираш оправдания да бъдеш навън тогава, намираш торнадотата за могъщи и интригуващи. Обзалагам се, че обичаш усещането на бриза, развяващ косата на врата ти…

— Всички го обичат.

— Не, не го. Обзалагам се, че винаги си била предразположена към звуците. Понякога се събуждаш, чувайки гласове в стаята си, или може би чуваш да те викат по име, когато заспиш, или вероятно чуваш звуци, които изглеждат толкова реални, сякаш се случват в спалнята ти. Може би понякога изглежда, че чуваш мислите на хората или предусещаш желанията им. Хората вероятно те наричат интуитивна, но това е много повече от обикновена, естествена интуиция.

Тя се взря в него. Лицето й леко пребледня.

— Прав съм, нали?

Мира отмести поглед от него с израз на презрение на лицето си и подсмръкна.

— Знам само, че си се съюзил с Бен. Може би той ти е казал всичко това.

Гняв пламна в него за това, че тя го сравнява с идиот като Бен Уилямс. Знаеше всичко за бившия й. Той беше тъп, егоистичен задник, който не можеше да разпознае златото, когато му беше в ръцете.

— Не ме асоциирай с него — каза тихо той.

Тя погледна отново към него с разширени очи.

Джак прекара ръка по лицето си и се принуди да не се поддаде на раздразнението, което чувстваше. Той се приведе по-близо до нея.

— На някакво ниво разбираш това, което ти казвам. На някакво ниво винаги си знаела, че си различна. — Той направи пауза и повдигна вежда. — Кажи ми, че не е вярно.

Устата й се затвори.

Той се облегна назад.

— Трябва да знаеш едно нещо за мен. Моят елемент е огън. — Той щракна с пръсти и отвори дланта си. В центъра гореше малък син пламък. Беше прост трик, но впечатляващ за непосветените.

Мира ахна и се отдръпна колкото можа назад във възглавниците.

— Как го правиш?

— Това е магия. Моята магия. Това е магията на огъня.

— Това е номер. Просто някакъв глупав номер.

Той се концентрира върху пламъка, оставяйки го да се разпростре и да обхване китката и вътрешната страна на ръката му, върху ръкава. Мира ахна.

— Да, номер е, но не какъвто си мислиш. Отне ми известно време да го науча. Огънят е сложен елемент, опасен и непредсказуем. Отнема доста време, за да го овладееш. Имам доста белези, които го доказват.

— К-как го правиш? — попита отново тя.

— Призовавам огъня в центъра на ръката си. Държа го под контрол с ума си, за да не ме изгори. Отнема дълго време да развиеш сила на волята и концентрацията, за да командваш огъня.

— Това е невъзможно — въздъхна тя, вгледана в пламъка.

Той обърна ръката си, оставяйки огъня да я обгърне, внимателно поглъщайки я. Огънят му беше като домашен любимец сега, когато можеше да контролира елемента с увереност. Усмихна се, наблюдавайки лицето на Мира.

— Невъзможно — въздъхна отново тя.

— Умът ти е научен да вярва, че това е невъзможно, че хората не могат да манипулират околната си среда и да създават неща от въздуха. Реалността е толкова по-голяма, отколкото си мислиш. Толкова по-гъвкава е. Ти също можеш да правиш това, само че с въздух, не с огън.

— Мога да създавам… въздух?

— Когато няма такъв. Имам предвид, че с подходящата тренировка, ще можеш да създаваш бриз или вятър.

Изражението й се промени от страхопочитание към скептицизъм.

— Тогава предполагам, че никога няма да се задуша. — Тя сви рамене. — Или да остана заклещена по средата на езеро в лодка по време на неветровит ден. О, мога ли да изхвърля сешоара си сега? И.

— Мира? — измърка леко той, игнорирайки шегата й. — Знаеш ли какво се случва с огъня, когато го захраниш с въздух? — Той задържа погледа й и духна към пламъка, обгръщащ китката му. Той се разгоря. — Ние се допълваме един друг.

МИРА ИЗПУСНА ВЛАКА НА МИСЪЛТА СИ. ВСЪЩНОСТ по-скоро сякаш се беше разбил някъде в главата й. Първото впечатление, което изскачаше в ума й, след като думите на Джак заличиха всичко останало беше, че огънят поглъща въздуха.

Тъмните, хипнотизиращи очи на Джак се сключиха с нейните и тя не можеше да отмести поглед.

— Ти и аз имаме естествено привличане — каза внимателно той.

Внимателното от този мъж изглеждаше опасно.

Той загаси пламъка с друго щракване на пръстите си и й показа ръката си, така че тя да се увери, че не носи нищо специално и че не е наранен, въпреки че беше вярно, че има стари белези от изгаряне по китката си. Тя подуши въздуха, но не усети миризма на химикал.

— Добър фокусник си и какво от това? — каза тя с разтреперан глас. — Ти си побъркан сериен убиец, който обича да прави фокуси на заложниците си. Харесва ти да се преструваш, че има такова нещо като магия.

Той я игнорира.

— Родителите ти не искаха да се излагаш на което и да е от тези неща. Скриха раждането ти от Сборището. Тяхно право беше да постъпят така. Последното им желание беше твоята кръстница да те отгледа като нормално дете. Но преди няколко седмици твоята кръстница, Ани Уебър, получи обаждане, което я обезпокои. Тревожи се, че може да е мъжът, наранил родителите ти, мъж, който оглавява група магьосници за тяхна собствена изгода. Ани беше толкова притеснена, че няма да се подчини на последното желание на родителите ти и ни се обади.

Мира се почувства поразена от всичко, което той каза, но се фокусира върху едно нещо, дори и да беше лъжа.

— Кой е наранил родителите ми?

— Името му е Уилям Крейн. Той оглавява фракция от магьосници… вещери всъщност, наречена Дъскоф Кабал, който предаде Сборището. Прикритието им е мултинационално, различни компании наречени Дъскоф Интернешънал. Не-магьосници не са поставяни на административни позиции.

— Вещери?

— Вещерите са магьосници, които са предали Сборището си, мъже или жени. Дъскоф е стара група. Историята им се разпростира назад до Тъмните векове. Не ги интересува кого ще наранят и са наранили родителите ти. Крейн изпрати онези мъже в апартамента ти, онези, които разбиха вратата.

Тя му отправи поглед на чист скептицизъм.

— Значи ми казваш, че вещери са убили родителите ми — каза тя със сдържан тон.

Той кимна.

О, добре. Мога да приема цялата скалъпена история.

— Та какво искат от мен?

— Ти си могъща магьосница, която командва елемента въздух. Имат нужда от теб, за да затворят кръга. За това използваха родителите ти. Кръгът се състои от.

— Земя, огън, вода и въздух. Схванах.

Той кимна.

— Няма много магьосници като теб. Търсят те. Тук съм, за да те предпазя, заради шефа ми, мъжът, който оглавява Сборището. Името му е Томас Монахан.

Интересно. Монахан беше моминското име на майка й.

— Значи съм като. какво? Застрашен вид?

Той се усмихна.

— Предполагам.

Тя захапа долната си устна.

— Какъв е елементът на Крейн?

Джак отмести поглед, докато отговаряше.

— Огън, като моя.

— За какво е кръгът?

— За призоваване на демон. Членовете на Дъскоф държат високи позиции на сила в бизнес средите и политиката. Не са достигнали до там без помощ. Крейн принуди родителите ти да затворят два кръга. Баща ти затвори първия. Майка ти затвори втория. — Той направи пауза. — Това извлича магията от магьосника или магьосницата. Магьосникът не може да живее без магия. Прилича на важен орган.

Мира се засмя.

— Добре. Имаш огромно въображение, Джак. Как ще обясниш факта, че съм виждала изрезки от вестниците за катастрофата на родителите ми? Ако очакваш да повярвам на нещо от това.

— Автомобилната катастрофа беше постановка. Не твоите родители бяха намерени в останките. Дъскоф не оставят свободни интерпретации. Не оставят мистерии, които не-магически власти да могат да проследят обратно до тях.

Тя отмести поглед, ридание заседна в гърлото й. Мира едва си спомняше родителите си. Те бяха просто мъгляви картини в ума й, които виждаше, когато е дълбоко развълнувана. Целият й живот беше празнота, където са били родителите й.

Всичко, което е искала някога, беше да ги има в живота си. Всичко, което е искала, беше баща й да я окуражава, когато играеше футбол в прогимназията, майка й да й даде съвет, когато отива на първата си среща. Ани бе свършила чудесна работа, изпълнявайки ролите и на двамата родители, но това не заличаваше копнежа, който Мира изпитваше към родителите си.

— Ти си копеле, заради начина, по който си играеш с мен — каза тихо тя. — Мислиш ли, че вече не скърбя за родителите си? — Тя успя да сподави риданието, но сълза се спусна по бузата й. — Проклет да си.

— Съжалявам, Мира. — Джак избърса сълзата й с палеца си, а тя дръпна глава по-далеч от докосването му и се вгледа в него. Той всъщност изглеждаше сякаш съжалява за думите си. Изглеждаше нещастен. Не искаше ли някой да й причини болка, появявайки се триумфиращо?

Цялата тази ситуация беше толкова объркваща. Защо си играеше с нея по този начин? Какъв беше смисълът?

Той въздъхна и взе безжичния телефон от гнездото му върху нощното шкафче. Джак набра номера и задържа телефона до ухото й. Тя се мръщеше срещу него, докато звънеше.

— Ало? — Беше кръстницата й. Звучеше уморена, сякаш обаждането я беше събудило.

— Ани? — каза Мира. — Ани, трябва да ми помогнеш! Бях отвлечена от някакъв побъркан тип на име Джак…

— Скъпа? Мира? — отговори кръстницата й, доста по-будна. — Това означава, че са тръгнали след теб. Толкова съжалявам за случващото се. — Гласът на Ани пресекна в ридание. — Надявах се да не е истина.

Мира остана мълчалива за момент.

— Какво имаш в предвид?

— Не бях сигурна, че човекът, който се обади, беше свързан с Крейн, така че помолих Сборището да те държи под око и да се намеси, ако нещо се случи. Този мъж, Джак Макалистър, той те защитава, Мира. Прави каквото ти казва.

Тя остана безмълвна за момент, асимилирайки думите на кръстницата си.

— Но това, което ми казва този мъж, не може да е вярно — отговори бавно тя. — Просто не може.

— Съжалявам, че не ти казах за това преди, скъпа. Съобразявах се с желанията на родителите ти. Да, това, което ти казва Джак, е истина. Зная, че изглежда невероятно. — Тя прорида едва. — Трябваше да те подготвя. Моля те, прости ми. Надявах се, че Дъскоф няма да те преследват и животът ти може да остане необезпокояван.

Сълза се търкулна по бузата на Мира, когато всичко, което се случи, я съкруши. Тя замълча, не знаейки какво друго да каже. Джак взе телефона от ухото й и го сложи на своето. Мира се загледа право напред, докато Джак и Ани говореха. Нещо близо до кататония се прокрадна върху нея.

Джак се загледа в нея с притеснено изражение.

— Ще се погрижа за нея, мис Уебър, обещавам. Няма да позволя нещо да й навреди. Имате думата ми. — Той направи пауза, слушайки нещо, което Ани казваше. — Да. Ще й кажа. — Той затвори телефона и го върна на гнездото.

Възможно беше да е още един трик. Може би някак можеше да подправи гласа на Ани?

Главата я заболя.

Джак погледна към нея.

— Тя каза да си спомниш времето, когато си била дете и си влязла в задния двор и си видяла буреносен облак над градината. Имало е суша и тя е поела възможността никой да не я види как полива доматите си с магия. Ани също е магьосница. Нейният елемент е…

— Вода — довърши Мира. — Мислех, че съм го сънувала.

Той се извърна.

— Имаш достатъчно за мислене за една нощ. Отивам да спя.

— Джак?

Той се обърна отново към нея.

— Уби ли онези мъже пред апартамента ми?

Каменното му мълчание беше достатъчен отговор.

Тя издиша тежко и отмести поглед.

— Трябваше ли да ги убиеш?

— Работата ми е да те защитавам. Ако бяха оживели, щяха да знаят, че аз съм те отвел и щяха да доведат враговете ти тук. Ако Крейн те хване, ще те използва за затварянето на кръга и ще умреш. Тяхната смърт беше основателна. Беше или ти, или те. — Той направи пауза. — Избрах теб.

Тяхната смърт беше основателна. Каза го без никаква емоция.

— Погрижили са се за това. Телата им са изчезнали. Бързо и ефикасно. Няма да липсват на никого, освен на Крейн, и няма да има никакви следи, които да доведат не-магическите служители до вратата ти.

Как се справяш с това? Въпросът беше на върха на езика й, но тя го преглътна, решавайки, че наистина не иска да узнава отговора. Тя облиза устните си и отмести поглед от него.

— Значи има добри магьосници и лоши магьосници? Крейн е лош. Ани е добра.

— Не. Не е черно и бяло. Има повече добро, повече лошо и има малко сиво.

— Какъв си ти?

Той задържа погледа й и отговори спокойно.

— Сив.

Смущение се сви в стомаха й. В очите му имаше изтощение, когато каза тази дума и тя се зачуди защо.

— Имам въпроси.

Той се обърна и измъкна ризата през главата си. Мускули набраздяваха гърба и гърдите му и тук-там беше белязан от белези. Гледката му без риза накара гърлото й да пресъхне. Тя извърна поглед.

— И ще получиш отговори. утре — отвърна той. — Изморен съм. Отивам да спя.

— Няма ли да ме развържеш?

— Нямам ти доверие, че няма да се промъкнеш в кухнята, да вземеш нож и да довършиш онова, което започна в апартамента си. — Обърна се, за да я фиксира с опушено сините си очи. Гласът му се сниши до някакво греховно прелъстително ниво. — Както и да е, харесвам начина, по който изглеждаш завързана за леглото ми. Може би някой ден ще си вързана там по свое желание.

— Само в сънищата ти, психо.

Той се подсмихна, изрита обувките си и събу чорапите и панталона си. Джак стоеше там в сините си боксерки, докато подреждаше дрехите си на стола. Тя остави погледа й да скита по силните му, космати крака, невероятния му задник и издутината отпред, която изглеждаше наистина, наистина издута.

— Хей! — възрази той.

Той се засмя.

— Това беше закъсняла реакция.

— Не беше!

— Радвай се — каза той, докато отиваше към другата страна на леглото. — Обикновено спя гол.

О, Богиньо.

Той легна и изгаси лампата. Моментално се обърна на една страна, с гръб към нея, оставяйки я на тъмнината и разбърканите й мисли. Мразеше това, че е толкова привлечена от него. Мразеше дори още повече това, че Джак вероятно знаеше, че е привлечена от него.

Мира опита да се отдалечи малко от него. Джак изглежда излъчваше топлина, интересна черта, имайки предвид магическите способности, които притежаваше. Той простена, когато се отпусна в удобна за спане позиция, и този секси звук изстреля усещане през нея.

Опитваше се да не се наслаждава на топлината му и звука от дишането му в тихия въздух. Опитваше се да не си представя какво би било чувството от ръцете му, обхващащи гърдите й, търкащи зърната й, докато се втвърдят. Какъв би бил вкусът на устните му? Какво би било усещането от пенисът му, притиснат към входа на влагалището й?

Мира потрепери и затвори очи, отстранявайки мислите от ума си. Беше перверзно да си представя което и да е от това в нейната ситуация. Промърмори на тъмната стая:

— Можеше поне да ме отвържеш.

— И да те оставя да се възползваш от мен? — отговори с престорено скромен глас. — Няма начин. Сладки сънища.

— А ако трябва да отида до тоалетната?

— Тогава ще ти позволя. Не съм чудовище, Мира.

— Може да се поспори.

Той се подсмихна.

— Всичко ще се изясни много скоро. Вързах те хлабаво, но, ако наистина ти е неудобно или трябва да отидеш до тоалетната, събуди ме.

Тя се заслуша как дишането на Джак от нормално става дълбоко и равно, показвайки, че е заспал. Беше оставил достатъчно отпуснато въжето, така че тя можеше да постави ръце на гърдите си. Прекара известно време, използвайки зъбите си, за да ръфа възела, но той я беше завързал толкова добре, че не можеше да разбере как да се освободи. Знаейки, че няма начин да се измъкне от апартамента, тя се предаде и забарабани с пръсти по ключицата си, докато събитията от деня връхлитаха ума й.

Мира можеше да се обзаложи на всичко, че една от способностите на магьосниците на елемента вода, бе способността да разчитат емоциите. Ани винаги беше съпричастна до такава степен, че трябваше да има неестествени способности. Мира никога не беше способна да опази нещо в тайна от нея докато растеше.

След това се случиха онези необясними инциденти в живота на Мира. Времена, в които Мира беше много емоционална, гневна или печална, когато сякаш бриз се завихряше около нея, дори когато беше на закрито в неветровити дни. Имаше случаи, в които усещаше топлото надигане на сила в центъра на гърдите й, когато поемаше с пълни дробове въздуха в пролетен ден. Имаше и други неща, всички толкова слаби, че можеше да намери рационално обяснение за всеки от тях.

Можеше ли тези явления да бъдат проява на магията й? Може би, защото никога не бе упражнявала силата си, тя й нашепваше в случайни моменти?

Тя поклати глава. Тъпа. Глупава. Джак наистина й беше влязъл под кожата.

Облегна се назад върху възглавниците, търсейки удобно местенце да легне. Всичко беше почти достатъчно, за да я накара да повярва, но не съвсем. Рационалният й ум не беше готов да предаде хватката си върху реалността, която винаги беше познавала. В тази реалност родителите й бяха загинали при автомобилна катастрофа. Не е имало нечестна игра.

И нямаше такова нещо като магия.