Магьоснически огън

20

ДЖАК СЕ СЪБУДИ, ЗА ДА ОТКРИЕ ЛЕГЛОТО СИ ПРАЗНО. УСЕЩАЙКИ, ЧЕ МИРА Е ВСЕ ОЩЕ в стаята, той се обърна, оглеждайки се за нея. Тя стоеше облечена в нощницата си до прозореца, гледайки огрятата от утринна светлина морава.

— Мира? Какво правиш? Върни се в леглото.

Тя се обърна. Изражението й го накара да замръзне. Беше пребледняла и лицето й изглеждаше напълно вкаменено. Очите й бяха празни.

Той стана от леглото и отиде при нея. Ръцете й бяха студени под допира му.

— Скъпа, какво не е наред?

Тя се взираше дълго време преди най-накрая да премигне.

— Сънувах кошмар.

Джак я придърпа към себе си, но тя беше като вдървена. Той разтри ръцете й, опитвайки се да я стопли.

— Трябва да е бил много лош — промърмори като притисна бузата си в косата й. — Все още е рано. Върни се в леглото. — Искаше да я прегърне, да прогони този изгубен поглед от очите й.

Тя се отдръпна от него, примигвайки два пъти и то бързо. Една усмивка проблесна на устните й.

— Съжалявам. Наистина ме изплаши.

Сърцето му отново започна да бие.

— Понякога тренировките на магията може да причинят кошмари. Случва се

често.

— Наистина ли?

— Когато за пръв път смутиш магията, съзнанието също може да се смути. Заради това кошмарите са проблем на младите магьосници. След като едва сега започна да тренираш, е нормално да ги сънуваш.

Тя потрепери.

— Беше много реално, сякаш наистина бях там.

— Магьосниците имат реалистични сънища. Освен това са предразположени и към спонтанни ярки сънища. Не мисля, че трябва да ти казвам колко е гадно да сънуваш ярки кошмари.

— Мисля, че току-що разбрах.

— Хайде. — Той я поведе обратно към леглото. Веднъж щом и двамата бяха под тежките одеала, той я придърпа към себе си и започна да я гали, притискайки ръката си между гърдите й, за да покрие седалището на магията й. — Може да ми разкажеш за кошмара, ако смяташ, че това ще помогне.

— Не — бързо отговори тя. — Просто искам да го забравя. — Придърпа ръката му до устните си и целувка опакото й. — Но благодаря.

— Добре. — Той погледна към часовника. Сгушена срещу тялото му, тя най-накрая започна да се стопля. Беше осем часа сутринта. Разполагаха с още половин час преди да станат и да започнат да тренират.

И го прекараха точно по този начин.

МИРА ПРОТЕГНА РЪКАТА СИ И ПОМОГНА НА ДЖАК да се изправи. Джак се вдигна с гримаса и протегна гърба и врата си. Беше му сритала задника и се чувстваше виновна.

Беше поел тренировките й от Серена, смятайки, че е време да се концентрира повече върху защитната магия, която беше негова специалност. Бяха се върнали в склада, където той беше наредил да се поставят килими по пода. Тя напредваше, въпреки че й беше трудно да се концентрира заради следите от съня, които я потискаха. И все пак успяваше да победи Джак всеки път, щом той се изправеше срещу нея.

Джак й беше казал, че е било само един кошмар и тя отчаяно искаше да му повярва. Алтернативата беше твърде ужасна за обмисляне.

— Сега ще добавя от своя огън. — Джак се бе държал сериозно през целия ден относно тренировката й, карайки я да изпробва нови неща, да издърпва от магията си по всякакъв начин. Възнамеряваше да я научи да използва нови отбранителни техники. Тя беше благодарна за неговата концентрация, защото я споделяше. Нещо се надигаше. Можеше да го усети. И беше нещо лошо.

— По какъв начин се защитава въздухът срещу огъня, Джак? Въздухът само кара огъня да се разгори по-силно и по-ярко.

— Помисли за момент. От какво се нуждае огънят, за да се запали?

Тя внезапно разбра.

— О.

Джак кимна.

— Отбранителната магия прилича много на играта камък-ножица-хартия, въпреки че това е доста измамливо описание. Много от тази магия зависи от индивидуалните способности на магьосника, от това колко е креативен и бърз, и какво е нивото му на мощ.

Той изопна ръката си и формира една огнена топка. Тя бързо се разрасна, карайки Мира да издърпа нишка от магията си и да я използва, за да обгърне топката в балон и да изсмуче всичкия въздух от нея. Отне й много концентрация, но тя най-накрая успя да угаси огнената топка.

— Добре. Много добре, Мира.

Тя се усмихна, горда от себе си.

— Сега нека опитаме докато не стоя мирно и не те чакам.

У смивката й се изпари.

Отново и отново те тренираха. Джак правеше огъня по-голям, по-малък, хвърляше го през стаята и го запращаше право към нея. Накрая Мира можеше да усети и угаси огъня със затворени очи. Но докато овладее тази способност, тя се почувства изтощена и получи ужасно главоболие, но трудната тренировка по магия успешно беше премахнала и последните следи от кошмара от съзнанието й.

Джак я гледаше през стаята с непогрешима жар в очите си, когато тя се наведе и обгърна коленете си с ръце, дишайки тежко от преследването на огъня из стаята. Той се промъкна към нея и притисна гърба й в стената зад нея. Джак я прикова там с ръцете си от двете страни на главата й и се взря внимателно в нея.

Тя премигна.

— Ъм. Имаш ли да ми казваш нещо, Джак?

— Само, че смятам, че си невероятна, красива, умна и секси.

Тя усети, че се изчервява от комплимента.

— Имаш ли още прилагателни, които искаш да добавиш?

— Гледах те как посрещаш всяко предизвикателство, което се изправя пред теб през последните няколко седмици. Нито веднъж не изхленчи, нито веднъж не изскимтя. В този период от време придоби толкова магически знания, колкото някои магьосници научават за години.

— Мм, благодаря. — Никога не бе знаела какво да прави с комплиментите. — Мотивирана съм, нали знаеш?

Гласът му се понижи съблазнително.

— Споменах ли секси частта? Красивата част? — Той се наведе към нея и нежно допря устните си до нейните. Мекото докосване накара тялото й да се оживи от допира му. Той допря челото си до нейното. — По дяволите, Мира. Мисля, че аз… — Не довърши. — Много ме е грижа за теб. И няма начин да допусна да използваш отбранителната магия, която научи. Крейн и неговите слуги ще стигнат до теб само през трупа ми.

Тя се усмихна на страстната покровителствена нотка в гласа му.

— Е, това е последното нещо, което искам, Джак, защото мен също много ме е грижа за теб.

Нещо тъмно се раздвижи в очите му.

— Последна задача за деня. Отблъсни ме. Аз съм врага. Бори се с мен.

Тя поклати отрицателно глава.

— Не, свърших за днес. Вероятно вече имаш десетина синини…

— Направи го.

— Не.

— Направи го.

— Не!

Очите му се превърнаха в ужасен нюанс на червеното и изглежда огън запламтя в дълбините им.

— Направи го Мира — изръмжа той тихо.

И тя го направи.

Джак полетя назад на една страна и се приземи на задника си на около три метра разстояние. Не помръдваше.

Глупак! Мира изтича до него и коленичи от едната му страна. Очите му бяха затворени.

— Джак? Добре ли си?

Той отвори очите си и легна върху нея толкова бързо, че тя дори не успя да ахне от изненада.

— Чудесно съм. вече — измърмори той, точно преди устните му да се сведат върху нейните.

У стата му я целуваше, а коляното му се промъкна между бедрата й. Болките на Мира от деня, главоболието, всичко избледня под докосването му. Тя остави ръцете й да си поиграят върху широките му рамене, позволи на пръстите й да се увият в копринената коса на тила му, докато Джак я целуваше.

Тя го обичаше.

Никога нямаше да му го каже, но го обичаше. Нямаше какво да направи относно това. Чувствата я бяха връхлетели като тир.

Джак плъзна ръката си под ризата й и отри палеца си в кожата на талията й, карайки я да потрепери. Тя го избута, принуждавайки го да легне по гръб, така че да може да го възседне. Устата й се движеше върху неговата, когато тя повдигна подгъва на ризата му с желанието да го целува по гърдите.

Той обхвана лицето й в ръцете си, преди тя да успее да сведе устните си към

него.

— Мира.

Точно тогава някой отвори вратата. Томас пъхна главата си вътре. Той съзерцава сцената за момент преди да проговори.

— Радвам се да видя, че тренировката протича добре.

Мира се изправи и се изтупа от прахта, докато Джак се изправяше на крака.

— Мира, трябва да говоря с теб — каза Томас. Той дари Джак с многозначителен поглед. — Насаме.

— Добре. — Тя погледна към Джак преди да се отправи с Томас към вратата.

Те вървяха към кабинета му, без да продумат. Той имаше мрачно изражение, което накара целия ужас, който Мира изпитваше заради кошмара предната нощ, да се завърне, уцелвайки я право в слънчевия сплит.

— Томас, аз.

— Не и преди да стигнем до кабинета ми.

Най-накрая достигнаха назначението си и той затвори вратата зад тях. Тя потъна в един от кожените столове. Той седна на ръба на бюрото си и притисна основата на носа си с палеца и показалеца си.

Мира се обгърна с ръце. Фокусира погледа си върху един от краката на бюрото.

— Сънувах кошмар миналата нощ. Сънувах, че могъщ вещер е хванал Ани. — Тя направи пауза, пое си дълбоко въздух и вдигна поглед към лицето на Томас. — Просто ми кажи, Томас.

Томас само вдигна поглед. Всичко бе изписано на лицето му.

Студен повей на вятъра премина през стаята, резултат от внезапно появилите се неконтролируеми емоции на Мира. Отчаянието избледня, докато Мира не се почувства сякаш направена от дърво.

— Кажи ми повече.

— Преди около петнадесет минути получихме куриер, пратен от Стефан, осиновеният син на Уилям Крейн. Знаеш ли кой е Стефан?

Тя кимна.

— Той е много силен магьосник на огъня. Очевидно е убил двамата пазачи, които изпратихме, и е отвел Ани от дома й тази сутрин, докато е отивала на работа.

Мира си пое въздух на пресекулки. Би трябвало да има милиони въпроси, но умът й бе абсолютно празен.

— Ани е стръв. — Той направи пауза. — За теб.

Тя се насили да мисли през вцепеняващата мъгла, в която се препъваше.

— Казваш, че Дъскоф са се свързали с теб?

— Изпратиха снимки.

Мира преглътна с усилие, чувствайки се отвратително. Снимките трябва да бяха

лоши.

Томас продължи със сух тон, но Мира можеше да чуе трептенето на емоциите зад него.

— Била е изгорена от Стефан. Нуждае се от медицинско лечение. Плюс това казаха, че ще я убият, ако не се предадеш до двадесет и четири часа.

Мира остави цялата информация да проникне до съзнанието й. Нейният живот за този на кръстницата й.

— Няма да го направиш — нареди той.

Вцепенението й се превърна в груба ярост. Тя се изправи и още един повей на въздуха премина през стаята, разхвърляйки листовете по бюрото на Томас. Дългата му, тъмна коса се изви около главата му, но мрачното му изражение не се промени.

— Няма да ми казваш какво да правя, Томас. Ани е единствената майка, която някога съм познавала. Няма да я оставя да умре в хватката на Крейн, за да спася себе си. Няма да позволя на Крейн да отнеме още някого от родителите ми.

— Трябва да се успокоиш. Нямам намерение да оставя никоя от двете ви да умре. Моля те, седни.

Тя остана права, скръствайки ръце на гърдите си.

— Зная, че гориш от желание за битка и ще получиш всичко, което искаш, след като се приспособиш, но сега трябва да постъпим разумно. Имаме ресурсите да посрещнем това предизвикателство, ако предугадим ходовете им.

Томас очевидно можеше да мисли за това много по-ясно от нея. Тя искаше само да тръгне веднага. Да направи всичко, за да върне обратно Ани в безопасност.

— Не си готова да се биеш с вещери, Мира, съжалявам.

— Готова съм, Томас. Победих шестима от тях в апартамента на Джак.

— И едва не се самоуби.

— Тренирах. Изминах дълъг път от тогава. Сега имам повече контрол.

— Не си готова. Довери ми се.

Тя постоя известно време, кипяща от гняв, преди да се развика:

— Ще бъда част от всичко, което предприеме Сборището, Томас!

Той не каза нищо.

Бриз, едновременно от нетърпението и гнева й, разроши косите им.

— Томас, сериозна съм. Третираш ме така, сякаш съм направена от стъкло. Също като Джак. По-силна съм, отколкото смятате и двамата, и няма начин да не накарам Крейн да си плати за всичко, което ми причини. Сега искам думата ти, че ще бъда част от всичко, което организира Сборището. Изборът е мой. Животът е мой. Ани е моя кръстница.

Томас се взря в нея за дълъг момент.

— Ти определено си дете на Хоскинс и Монахан. Имаш обещанието ми.

— И не искам Джак да знае нищо за това — добави тя. — Нито дума.

Шок и гняв се разляха по лицето на Томас за момент, но се овладя бързо, оставяйки познатата безизразна маска да се настани върху чертите му.

— Защо? Той може да помогне.

— Толкова е покровителствен. Ще ме спре или ще застане на пътя ми. Ще бъде много по-лесно, ако не знае.

— Това е грешка.

Тя поклати глава.

— Обещай ми като братовчед, Томас. Като семейство. Каза, че ще направиш всичко за мен. Закле се.

Томас затвори очи и въздъхна пораженчески.

— Събрах ви с основание. Той е най-добрият, който може да те защити, Мира. Би дал живота си, за са те предпази.

— Да, знам. Това е проблемът.