Магьоснически огън

18

ТОМАС КРЪСТОСА РЪЦЕ ВЪРХУ ШИРОКИТЕ СИ ГЪРДИ.

— Нищо не се е случило.

— Всичко е наред — каза Джак едновременно с него.

— Глупости — тя постави едната ръка на ханша си. — Не ме карайте да използвам новите си супер-дупер сили върху вас и да прочета мислите ви.

— Телепатията не е сред силите на въздуха, Мира — отговори Джак.

Тя вдигна ръката си.

— Не говори, освен ако не е за да ми кажеш какво става между вас двамата, защото изглежда е нещо свързано с мен. Това означава, че имам право да знам.

Джак въздъхна.

— Братовчед ти се опитва да те предпази и има защо.

— Да ме предпази? — Втренченият й поглед прелетя към Томас. — Какво има предвид?

Той се размърда неудобно.

— Познавам Джак по-дълго, отколкото ти го познаваш. Това е всичко. Ти си страхотна жена, а той е страхотен мъж. Джак е най-добрият сред мъжете. Аз го уважавам и му вярвам. Но освен това Джак е… — Той се разколеба и след това продължи. — Джак е.

— Не достатъчно добър за братовчедка ти? — дръзна тя като повдигна вежди.

Джак просто продължи да се взира напред сякаш не присъстваше на този

разговор, сякаш изобщо не беше в стаята. Лицето му беше станало празно, неразгадаемо.

— Не, не е това. Бих бил горд. — Томас отново не можа да продължи. Преди никога не го бе виждала толкова несигурен. — Просто Джак е.

— Човек, който обича да си играе?

Томас погледна към Джак, който не реагира. Той просто продължи да зяпа стоически през прозореца към падащия сняг.

— Това е вярно. Всъщност избра прекрасен начин да го кажеш. Аз бих го нарекъл по друг начин — завърши уклончиво Томас.

— Оценявам загрижеността ти, Томас. Наистина. — Тя въздъхна. — Но ми се искаше всички да спрат да се държат с мен толкова внимателно. Аз съм голямо момиче. Мога да се грижа за себе си. Да вземам собствени решения. Да си създам сърдечна мъка, ако искам. — Тя вдигна рамене. — Както и да е, съжалявам, че ще разочаровам и двама ви, но аз просто използвам Джак заради страхотния секс.

Джак отмести погледа си от прозореца към лицето на Мира и премигна. Най-накрая реакция, дори лицето му да си оставаше неразгадаемо.

Тя наклони главата си на една страна и се усмихна.

— Съжалявам, Джак.

Само дето й се искаше да е вярно. Мира имаше чувството, че Джак бе на път да я нарани, затова предпочиташе да не показва чувствата си. Щеше да вземе онова, което можеше, спазарявайки се с него с отворени очи, след това щеше да зашие раните, който той щеше да издълбае, когато всичко свърши.

Някой почука на вратата и Томас му каза да влезе. Серена мушна глава вътре.

— Ще бъде ли способна Мира да тренира с мен изобщо днес?

Джак прочисти гърлото си.

— Аз ще те отменя днес. Ще е добре за нея да приема различни инструкции от време на време. Освен това ми е заповядано да стоя близо до нея. — Той замълча. — Нали, Томас?

Томас се поколеба преди да отговори.

— Джак ще се погрижи за днес, Серена, ако Мира няма нищо против.

Да прекара цял следобед с Джак? Опита се да не оплеска нещо, когато отговори.

— Разбира се.

— Добре тогава. Ще се видим по-късно, братовчедке. — Серена смигна на Мира и затвори вратата.

— Просто остани зад стените на Сборището, Мира — каза Томас без да има защо. — Остани близо до Джак. Концентрирай се върху това да се научиш да контролираш магията си, защото колкото по-силна ставаш, толкова по-малка мишена си. Ние ще се справим с останалото.

— Уведоми ме, ако мога да помогна с нещо друго, освен да защитавам Мира — каза Джак.

— Разполагаш с цялата отговорност, която планирах да ти поверя.

Джак погледна към Мира. Сините му очи изглеждаха странно горещи.

— Това е работа, която приемам много на сериозно.

— Зная — отговори Томас.

— За Ани — каза Мира.

Томас вдигна ръка, за да спре следващите й думи

— Обадих й се отново тази сутрин, опитах се да я убедя. Не се съгласи да дойде в Сборището. Съжалявам.

Това звучеше точно като упоритата й кръстница. Тя преглътна бучката в гърлото си.

— Ани работи в момента, но можеш да й се обадиш тази вечер и да се опиташ да я вразумиш, ако искаш. Сега отиди да се концентрираш върху това как да имаш по-голям контрол върху магията си. Важно е.

Да, сега повече от всякога.

Тя и Джак се разделиха с Томас и излязоха, за да намерят място, на което да потренират.

— Страхотен секс, хмммм? — попита Джак, когато се отправиха надолу по коридора, отдалечавайки се от офиса на Томас. Той се усмихна с онази ленива усмивка, която имаше възможността да спре сърцето й. — Поласкан съм.

След като спряха до оранжерията, за да вземат едно перо и камък — той не й каза защо — Джак я поведе към мазето отново.

— Ъ, Джак? — каза тя, след като бяха стигнали дъното на стълбището. — Вече всичко е наред с оранжерията. Ти ми помогна да се справя с блокажа си.

— Не те водя в склада. Водя те в балната зала.

— Балната зала? Защо?

Той я поведе през мазето, нагоре по още едно стълбище и по един коридор на Сборището, за който тя не бе предполагала, че съществува. Обувките й потънаха в плюшения червен килим на богато декорираната стая. Той не й отговори докато не отвори една врата с две крила.

— Защото там има огледало.

Стаята беше огромна и напълно празна. Още един червен плюшен килим покриваше пода, въпреки че центъра на стаята беше покрита с твърда дървесина, вероятно за танци. От тавана висеше полилей и една от стените бе покрита с огледала, правейки илюзията, че стаята е двойно по-голяма.

Тя пристъпи вътре и Джак затвори вратите зад нея.

— И за какво ни е огледало? — попита тя с вдигнати вежди и похотлива усмивка върху лицето си. Гласът й отекна в голямото пространство.

Джак се разсмя, разбрал намека.

— Зная, че можеш да местиш предмети, но искам да се опиташ да го направиш, когато си дезориентирана. Затова е огледалото — да те обърква.

Той я поведе да седне с кръстосани крака върху килима срещу огледалото и постави перото и камъка на разстояние от нея, вдясно. Тя можеше да ги види, но в отражението и беше заблуждаващо. Беше разчитала много на зрението си преди, за да изпълни подобни задачи. Очевидно Джак знаеше това и искаше да я откъсне от обичайното.

— Повдигни и двата предмета едновременно — каза той, облягайки се срещу стената. — Направи го така, че да висят на едно ниво във въздуха. Тя издуха един кичур коса от лицето си със сурово изражение. Това щеше да е трудно. Не само, че не беше повдигала предмети с толкова различни маси наведнъж, но и не бе използвала отражение в огледалото.

Той прочете изражението й.

— Важно е да придобиеш пълен контрол над способностите си. За щастие, никога няма да ти се наложи да ги използваш, за да се защитаваш, но, ако това стане, трябва да си готова. Ти си силна магьосница. Не искаш да свършиш като Маркъс със съдбата ти в ръцете на по-силни вещери.

Мира помисли за Маркъс за момент. Никога не го беше виждала, но усещаше сродство с него, защото и двамата владееха елемент въздух. Животът му бе приключил на края на едно въже, сам и използван.

— Не, не искам това.

Той кимна към перото и камъка.

— Тогава ги повдигни.

Мира издърпа една нишка и въздейства на дъното на предметите. Да направиш вятър беше доста лесно, но това да използваш вятър, за да повдигаш предмети, беше далеч по-трудно. Няколко пъти тя издуха перото много на далеч и трябваше внимателно да го привлече обратно, използвайки много малко енергия. Регулираше въздушните течения до онова, което й трябваше за всеки предмет — много, много по-силно и плътно прилепнало за дъното на камъка и едва колкото един дъх за перото.

Отне цялата й концентрация и няколко погрешни старта, но накрая откри правилната пропорция и много бавно повдигна камъка и перото наведнъж и след това ги върна на пода. Върху челото й блесна пот докато изпълни задачата. Нямаше представа колко време й бе отнело. Времето й се беше изплъзнало докато работеше.

— Добра работа — каза Джак. — Впечатлен съм. Добре си усвоила магията.

Наистина беше. Да се върне към онова, което представляваше преди силата й да

се сгуши, трептейки, в центъра на гърдите й беше все едно да изтръгне ръка или крак от себе си.

— Сега го направи пак.

Тя го зяпна.

— Давай — подтикна я той.

Тя вдигна перото и камъка още пет пъти. Всеки път го правеше все по-лесно и по-бързо. Мира погледна Джак триумфално, когато й каза да спре.

— Сега го направи със затворени очи.

— Джак!

— Направи го, Мира.

Тя въздъхна и се настани за един дълъг следобед, но накрая успя да изпълни задачата. Когато Джак й каза да спре, тя се почувства изтощена от това да се концентрира толкова много върху тренировката.

— Опита ли се да използваш способността си да чуваш разговори от далеч? — попита той.

— Моята супер-дупер подслушвателна способност? Случва се спонтанно. — Пое си глътка въздух и му разказа за шепота, който бе чула рано тази сутрин. — Затова отивах към кухнята, когато те видях. Не можах да заспя след това. Исках да си мисля, че е било само кошмар. — Тя потрепери. — Но зная, че не беше.

— Добре, било е кошмар, но такъв, какъвто те събужда.

Мира погледна надолу, чувствайки смесица от страх и паника. Не й харесваше да бъде мишена, потенциална жертва. Това я правеше по-мотивирана да усвои силите си. Тя вдигна поглед и срещна собствените си очи в огледалото.

— Добре, постави ми още една задача, учителю.

— Намери разговор някъде в сградата. — Той се поколеба, мислейки. — Не, открий Томас, Ингрид или Серена и ми кажи дали те водят някакъв разговор. Ако е така, чуй го. Познаваш ги, затова ще е по-лесно да ги откриеш в Сборището. Освен това можем да го потвърдим по-късно.

— Ъм, няма ли да имат нещо против, че се натрапвам в личните им разговори?

— Знаят, че има магьосница с въздушен елемент в сградата, която тренира. Това е достатъчно предупреждение.

— Щом казваш, Джак. — Тя затвори очи и отпусна съзнанието си на по-дълбоко. Мира медитираше всеки ден, упражняваше се да позволи на ума си да открадне малко магия и да проучи наоколо.

Скоро тя изгуби повече от физическата си връзка със стаята и разгъна нишката сила, която беше изтеглила, за да се разходи. Стигна до къщата, промъквайки се покрай вокалните вибрации и въздушните течения. Мира пренебрегна гласовете, които не й се сториха познати и спря, за да идентифицира онези, които разпозна.

Накрая откри глас, който й се стори много познат, и се съсредоточи върху него. Използвайки магията, тя коригира честотата, така че да се превърне в по-малко бръмчене и повече в разговор. Това беше Ингрид.

Мира чу само нейната половината от разговора. Ингрид или говореше по телефона, или Мира не улавяше човека, с когото тя говореше. Като издърпа още една нишка от магията, тя потърси отговора и откри другия човек. Когато отново „нагласи честотата”, накара гласът да прозвучи ясно.

Надяваше се на някаква пикантна клюка, но вместо това беше уловила разговор за прибирането на боклук. Блестящо.

Внимателно, тя откачи нишките на магията и се оттегли. Гласовете избледняха, когато Мира се завърна в тялото си. Позволи на очите си да се отворят бавно и видя Джак да седи на пода, ръцете и краката му около нея. Беше толкова концентрирана върху задачата, толкова извън тялото си, че дори не беше забелязала как се бе настанил зад нея.

Мира се сгуши в топлите му гърди. За това беше чакала цял ден.

— Е, това беше отегчително.

— Добре. Какво чу? — Той плъзна ръката си под пуловера й и отри палеца си ниско под стомаха й. Беше й трудно да мисли.

— Чух Ингрид и някакъв непознат да обсъждат изключително интересната тема относно прибирането на боклука от Сборището.

— Очарователно. Ако можеш да си спомниш детайли, по-късно можем да ги потвърдим.

— Мога.

— Хубаво. — Той вдигна другата си ръка пред нея с дланта нагоре. — Още една задача за днес — каза той, плътният му глас барабанеше по гърба й. Една искра се възпламени в дланта на ръката му. — Накарай я да сияе. Запали я.

Магията й веднага отговори, като се затопли и затрептя в центъра на гърдите й, искайки да се освободи, искайки да играе с неговата магия. Тя издърпа една нишка, сви я във формата, в която искаше, и я остави да се плъзне гъвкаво около огъня като котка, която се втрива в човешки глезен — копринено и меко.

Джак изтръпна зад нея и тя се зачуди дали той можеше да усети какво правеше. Очевидно не можеше да види малкото въздушно течение. Тя разпалваше огъня отново и отново, карайки го да гори в ръката му.

Накрая изцяло сля магията си с неговата, карайки огъня да се разрасне повече и повече, докато не успя да го издърпа изцяло от ръката му и да го извиси пред тях. Свързаната им магия танцуваше, провесена във въздуха, в трептящи цветове на червено, оранжево, жълто и синьо. Приличаше на огнена версия на северното сияние.

Джак пъхна ръцете си под подгъва на пуловера й и Мира се запъна в контрола над магията.

— Не се разсейвай — издиша той в ухото й. — Не ми позволявай да разваля концентрацията ти. — Той захапа ухото й нежно, карайки тялото й да настръхне.

— Ти си зъл — измърмори тя, опитвайки се да удържи захвата си върху светлинното шоу пред тях. — Но не възразявам особено за този урок.

— Мммм — измърка той като провлачи ръцете си нагоре до корема й. — Кой казва, че тренировките не може да са забавни?

Той откопча сутиена й с предно закопчаване.

Джак обхвана гърдите й и разтри зърната й с палците си. Дълбок стон се откъсна от гърлото й и тя задържа погледа си върху огъня пред тях. Г орещината, която усещаше заради пламъците, беше нищо в сравнение с това, което идваше от Джак.

— Имаш прекрасни гърди — толкова чувствителни и отзивчиви. Обичам да ги докосвам. — Докато говореше, Джак изследваше всяка извивка от зърната й, карайки Мира да усеща ефекта от докосването много по-надолу. — Понякога толкова се възбуждаш докато си играя с тях, че си мисля, че можеш да свършиш само от това.

— Ъм. — Беше задъхана от възбуда. — Може и да си прав за това.

— Наистина? Нека проверим колко възбудена си. — Ръката му се плъзна надолу по стомаха й.

Магията й се изплъзна и тя за малко да я загуби.

— Прибери магията си, Мира — измърмори той в ухото й. — Тренировката приключи. Време е да си поиграем.