Лявата ръка на Бога

5.

— А — каза си с дълбоко задоволство Изкупител Пикарбо, тоест Лордът на Дисциплината, когато откри търсеното: дълъг и тънък шиш с остра щипка накрая. — Слава Богу.

Изпробва щипката. Щрак! Щрак!

Доволен, той се обърна към момичето върху масата и надникна замислено в страшната, но отлично направена рана. Посегна надолу, хвана лекичко вече безжизнената ръка и я сложи до тялото. После пое шиша с дясната си ръка и се канеше да продължи, когато девойката в ъгъла отново се опита да изкрещи. Този път Изкупителят заговори по-твърдо, сякаш губеше търпение.

— Казах ти да мълчиш. — Той се усмихна. — Не бой се, скоро ще дойде и твоят ред.

Дали защото бе чул нещо или просто го предупреди инстинктът, роден от дългия опит, но Лордът на Дисциплината се завъртя и вдигна ръка да блокира удара на Кейл към тила му. Сграбчи го за китката, но силата на замаха беше такава, че половинката тухла изхвръкна от пръстите на момчето, прелетя през стаята, удари с трясък един шкаф и се разпадна на парчета. Кейл загуби равновесие, а Изкупителят рязко го блъсна наляво и той отхвръкна към масата, където лежеше вързаната девойка. Тя нададе нов приглушен писък.

Невъобразимо смаян, Лордът на Дисциплината се втренчи в Кейл. Просто не беше възможно един послушник да го нападне — нито тук, в неговото царство, нито където и да било. За хиляда години подобно нещо не се бе случвало нито веднъж. Двамата се спогледаха.

— Луд ли си? Какво правиш тук? — попита вбесеният Изкупител. — За тая дързост ще бъдеш обесен… обесен и разкъсан на четири. Ще бъдеш удушен и изкормен жив, и червата ти ще изгорят пред теб. И…

След тия трескаво изговорени думи той млъкна, безмерно потресен от нападението. Кейл бе пребледнял от вълнение. Лордът на Дисциплината се завъртя и вдигна от масата нещо, което приличаше на касапски нож.

— Свършено е с теб, ситен боклук.

Той пристъпи към падналото момче, застана разкрачен над него и вдигна ножа. Тогава Кейл замахна с шиша, който бе паднал до него в борбата, и прониза Лорда на Дисциплината във вътрешната страна на бедрото.

Изкупителят залитна назад не от болка, а от смайване каквато не знаеше, че може да съществува.

— Ти ме удари! — изрече той. Изумление. Потрес. Неспособност да възприеме. — Ти ме удари. — Погледна момчето отгоре надолу. — Бога ми, ще умреш бавно. Кълна се във всичко…

Внезапно Изкупителят млъкна насред изречението. С озадачено изражение, сякаш обмисляше труден въпрос, той приведе глава настрани, като че се ослушваше.

После бавно седна, сякаш притискан от огромна, но благосклонна длан. Погледна към Кейл, който пълзешком се отдръпна от него. Сетне погледна краката си. Огромно кърваво петно обагряше расото му. Кейл вече не приличаше нито на изплашено момче, нито на побеснял убиец. Обземаше го странно спокойствие и сега той изглеждаше като любопитно дете, гледащо нещо странно, но не особено интересно. Обърканият Изкупител Пикарбо задърпа расото и разкри долните си гащи, подгизнали от кръв. Той стреснато отдръпна ръка и погледна Кейл, сякаш искаше да каже: „Видя ли какво направи?“, после посегна надолу, дръпна гащите от раната и разкри кожата на бедрото. От малката рана бликаше пресекливо фонтанче кръв. Изкупителят слисано се вгледа в кръвта, после погледна Кейл със същото изражение.

— Донеси ми кърпа — нареди той и махна с ръка към купчината тампони на масата до мъртвото момиче. Кейл се изправи покорно, но остана на място. Струваше му се, че само част от видяното е истина. Изкупителят пред него се мъчеше да спре кървенето с пръсти и пъшкаше раздразнено, сякаш се бе изпуснал в най-неудобен момент. Тъмното кърваво петно на пода растеше неумолимо. Не можеше да възприеме нито гледката, нито какво означава тя за него. Онази част от съзнанието му, която не можеше да възприеме, си мислеше, че има начин да върне нещата назад и всичко да е както преди минута, но колкото повече се бави, толкова по-трудно ще стане това. Ала в същото време знаеше, че нищо не може да стори. Всичко бе променено — безкрайно, ужасно променено. В главата му се повтаряше непрестанно един стих от „Притчи на Изкупителя“, който бе чувал стотици пъти: „Ние сме като проляна вода, която не може да се събере отново“. И докато гледаше вцепенен, Пикарбо залитна назад като от тежка умора, подпря се на лакът и после падна по гръб.

Кейл продължи да гледа как дишането му спира и светлината в очите му гасне. Изкупител Пикарбо, петдесетият Лорд на Дисциплината, беше мъртъв.