Лявата ръка на Бога (Пол Хофман) читать бесплатно онлайн полную версию книги

33.

Тази нощ Арбел Матераци прие Кейл в прегръдките си, отхвърляйки всички предишни задръжки. Колко храбър бе той и колко неблагодарна бе тя да се съмнява в него… и как бе постигнал тази вълшебна промяна у брат й. Колко великодушен изглеждаше днес, колко умен и проницателен. Тя изгаряше от преклонение тази нощ, докато се любеше с него, обожаваше го с всеки сантиметър от своето стройно и изящно тяло. Каква дивна магия хвърли това върху дълбоко наранената душа на Томас Кейл, каква радост и удивление му донесе. По-късно, докато лежеше обгърнат от нейните гъвкави ръце и безкрайни крака, той имаше чувството, че слънцето е проникнало до най-дълбоките кътчета на ледената му душа.

— Нищо лошо не може да ти се случи. Обещай ми — каза тя след почти час мълчание.

— Баща ти и неговите генерали няма да ме допуснат да припаря до бойните действия. А и аз не желая да ходя натам. Това няма нищо общо с мен. Работата ми е да те опазя. Нищо друго не ме интересува.

— Ами ако нещо се случи с мен?

— Нищо няма да ти се случи.

— Дори ти не можеш да бъдеш сигурен.

— Какво ти става?

— Нищо. — Тя хвана лицето му с длани и го погледна в очите, сякаш търсеше нещо. — Нали знаеш онази картина на стената в съседната стая.

— Портретът на прадядо ти?

— Да, и на втората му съпруга Стела. Закачих го там заради едно писмо, което намерих още като малко момиче, докато ровех из семейните вехтории в някаква стара ракла. Едва ли някой беше надничал там през последните сто години.

Тя скочи и изтича до скрина в другия край на стаята — гола и тъй невинна, че сърцето на всеки мъж би спряло, ако можеше да я види. Как е възможно подобно създание да ме обича, помисли си Кейл. Тя порови из чекмеджето, после се върна с плик в ръката. Извади две ситно изписани страници и ги погледна тъжно.

— Това е последното му писмо до Стела, преди да загине при обсадата на Йерусалим. Чуй последните редове, защото искам да разбереш нещо.

Тя седна в края на леглото и зачете:

Скъпа моя Стела,

По всичко личи, че отново ще атакуваме след няколко дни — може би утре. В случай, че не бъда в състояние да ти пиша пак, чувствам се длъжен да напиша тези редове, които могат да попаднат пред взора ти, когато вече ме няма.

Стела, любовта ми към теб е безсмъртна, тя сякаш ме привързва към теб с крепки въжета, които единствено Бог би могъл да разкъса; ако не се завърна, скъпа ми Стела, не забравяй колко те обичам, а когато на бойното поле последният дъх излети от устните ми, той ще изрича твоето име.

Но, Стела! Ако мъртвите могат да се връщат на тази земя и да бродят невидими сред онези, които обичат, аз винаги ще бъда до теб; в най-лъчезарния ден и в най-мрачната нощ — в твоите най-радостни мигове и в най-мрачните часове — винаги, винаги; и ако мек ветрец повее край бузата ти, той ще е моят дъх; ако хлад обвява горещото ти чело, значи прелита духът ми.

Просълзената Арбел надигна глава.

— Това била последната вест от него. — Тя прегърна Кейл. — И аз съм обвързана с теб. Винаги го помни — каквото и да се случи, аз вечно ще бъда до теб, вечно ще чувстваш духа ми да бди над теб.

Потресен, замаян от тази красива и страстна млада жена, Кейл не знаеше какво да отговори. Но след малко думите станаха излишни.