Лявата ръка на Бога

36.

Почти шест часа по-късно Боско влезе в заключената стая, където държаха Кейл. Носеше две писма. Подаде едното на Кейл. Кейл го прочете с каменно лице. На два пъти. После Боско му подаде второто.

— Тя ме помоли със сълзи на очи да ти предам това, когато те заловим. Умолява те да повярваш, колко трудно й е било да те предаде в ръцете ми, и да се опиташ да й простиш.

Кейл взе писмото и го хвърли в огъня.

— Сънувах нещо чудесно — каза той. — Сега съм буден и гневен на себе си. Казвай каквото ще казваш.

Боско седна на единствения стол в стаята.

— Преди трийсет години, когато отидох в пущинака за пост и молитва, преди да стана свещеник, майката на Обесения Изкупител — мир на праха й — ми се яви в три видения. В първото тя ми каза, че Господ напразно е чакал човешкият род да се разкае, задето уби сина му. Велико е злото човешко на тази земя и всички въжделения в сърцата човешки са неизменно зли. Господ се разкайва, че ни е сътворил. Във второто видение тя ми предаде Божите слова: „Дойде краят на всяка плът; всеки жив мъж и всяка жена, що съм сътворил, ти ще ги изличиш от света. Когато изпълниш това, светът ще свърши, спасените ще влязат в рая и вече не ще има мъже и жени.“ Попитах я как е възможно да сторя това, а тя ми каза да постя и да чакам третото и последно видение. В третото и последно видение тя ми показа малко момче с глогова пръчка и от края на тази пръчка капеше оцет. „Търси това дете и когато го видиш, приготви го за делото му. То е лявата ръка на Бога, наричана още Ангел на Смъртта, и ще изпълни всички тия заръки.“

През цялото време Боско гледаше със замъглени очи, сякаш не стоеше в стаята в Мемфис, а се бе върнал трийсет години назад в пустините на Фатима и слушаше Майката Божия. После нещо в погледа му изгасна и той се върна. Погледна Кейл.

— Преди десет години видях да довеждат момчето в Светилището и веднага го познах. — Той се усмихна със странна усмивка на обич и нежност. — Това беше ти.

Седмица по-късно една походна колона спря за малко във вътрешната крепост. Сред ездачите бяха Генерал-Изкупител Боско и Кейл. Сред изпращачите бяха маршал Матераци, канцлерът Випонд и неколцина от старшите му служители, оцелели след битката при Силбъри Хил. Деляха ги две редици въоръжени Изкупители, за да попречат на свободния, но невъоръжен Кейл да стори нещо необмислено. Засега Боско имаше интерес да остави маршала на поста му. Но сметна за неразумно да предизвиква Кейл с присъствието на Арбел и за нейно облекчение й заповяда да стои настрана от официалното унижение, наложено на маршала и всички в Мемфис. Можеше да наблюдава и слуша от един близък прозорец. Тя не се нуждаеше от предупреждение да не се показва. Въпреки предпазните мерки, Боско се питаше дали е било благоразумно да развърже Кейл.

Кейл придвижи коня напред и погледна маршала над главите на стражата. До него стоеше покрусеният Саймън. Кейл сякаш не го забеляза. Когато заговори, думите му бяха тъй тихи, че едва се чуваха през пръхтенето на неспокойните коне.

— Имам послание до дъщеря ви — каза Кейл. — Обвързват ни въжета, които и Бог не може да разкъса. Ако някой ден мек ветрец повее край бузата й, той може да е моят дъх; ако някоя нощ хладният вятър играе с косите й, може да прелита моята сянка.

Той погледна напред и колоната тръгна отново. След минута изчезна от погледите им. Арбел Лебедовата шия стоеше в сенчестата си стая, бяла и студена като алабастър.

Бързо и мълчаливо маршалът и неговите хора се оттеглиха да скрият унижението. Докато се връщаше към двореца си заедно с капитан Албин, Випонд се обърна към него и тихо каза:

— Знаеш ли, Албин, колкото повече остарявам, толкова по-силно вярвам, че ако съдим по външните признаци, любовта прилича повече на омраза, отколкото на приятелство.

Половин ден по-късно колоната напусна пределите на Мемфис и зави към Келявите земи и Светилището отвъд тях. През това време Генерал-Изкупител Боско и Кейл не бяха разменили нито дума.

От една групичка дървета далече от пътя Хенри Мъглата, Клайст и ИдрисПюк гледаха как колоната изчезва от погледите им. После тръгнаха подир нея.