Тази книга е за Рейчъл и Лили.
Сърцето ми се превърна в камък
Аз го удрям и той наранява ръката ми.
Ако човек не се почувства зашеметен, когато за първи път чуе за кванта, значи не е разбрал нито дума.
Помня разговорите, които водехме с Бор до среднощ и които ни довеждаха почти до отчаяние. Накрая аз отивах да се разходя сам в близкия парк и не спирах да си задавам следния въпрос: Възможно ли е Вселената да е толкова абсурдна, колкото ни изглежда по време на тези експерименти с атома?
Тази книга е написана в Лондон и Франция. Бих желал да благодаря на Саймън Спентън за чудесната редакция и за приятелството, а също и на Рейчъл Къмингс, Джули Робъртс, Катрин Прийс, Роджър Леви, Брайън Грийн, Тони Аткинс, Катрин Скарф-Бекет, Брайън и Софи Кофлан, Ойзин Мърфи-Лолис и Никола Синклер. Изказвам специални благодарности на моите родители Иън и Мерил Робъртс.
Адам Робъртс