Двойна беля

Девета главаПосещението

— Взех ти специален подарък по случай преместването — съобщи ми Лилит на следващия ден, след като бяхме приключили с по-голямата част от разопаковането и си почивахме със сок и бисквитки в моята стая. Тя ми подаде завит на руло плакат, вързан с алена панделка. — Купих го от магазина за плакати долу до пазара и знам, че много ще го харесаш. Всъщност замалко да го запазя за себе си, толкова е готин, но исках да ти подаря нещо наистина специално заради новия ни дом.

Отвързах панделката, развих плаката и зяпнах от удивление. Представляваше скелет, разположен на фона на огромно червено сърце, от което се стичаше кръв, а на заден план беше изобразено нощно небе, предвещаващо буря. Скелетът държеше коса като зловещ жътвар. Направо да ти настръхнат косите. Мразех го.

— Уха! Н-не знам какво да кажа — заекнах аз.

— Разбирам те. Нали е изумително драматичен? — попита Лилит.

— Ъъъ… имаш право — измънках.

Мери надникна през рамото ми и избухна в смях.

— Гадост! Ама вие двете сте доста смахнати — рече. — Не бих искала това нещо да ме гледа от стената, докато спя.

Думите й ме поразиха. Толкова прости и искрени. Просто ги каза, без да й пука какво ще си помислят другите. Беше дошла да ни помогне с разопаковането и Лилит й бе разправила за случилото се предния ден с Пи Джей, но аз копнеех да остана с нея насаме, за да й разкажа собствената си версия.

— Предполагам, че предпочиташ снимчици на пухкави котенца с панделки на шията? — подразни я Лилит.

— Да, определено. За разлика от мен, ти явно би предпочела котенцата да са с глави на гарвани или нещо друго откачено — не й остана длъжна Мери.

Искаше ми се и аз да мога да измислям такива отговори. Да не ми пука чак толкова от това, че Адам и Лилит ще се ужасят, ако разберат какво в действителност искам да имам по стените си.

Лилит бръкна в една чанта, която бе донесла в стаята ми.

— Гледай! Изненада! Ходих до „Домашни потреби“ и купих някои мостри на бои. — Сякаш за миг тя бе развъртяла капачките на няколко и започна да маца стената ми с резки от черна боя.

— Тази се казва среднощно черно — осведоми ни тя, след което мацна още една резка с четката. — А това е черно перфект. Как смяташ?

Мери се опули.

— И двете ми изглеждат еднакви. Черни.

— А, не — възрази Лилит. — Има разлика в нюансите. Ще видиш, като изсъхнат. Оттатък имам и други. Ще ида да ги донеса. — Тя остави мострите и излезе от стаята.

Мери стана от леглото, където седеше, и взе зодиакалния ми телефон от перваза на прозореца.

— Е, ще се съгласиш ли с плановете й? — попита.

— Не знам — отвърнах. — Аз… май имах собствени идеи, но мисля, че тя ще се шокира, ако научи за тях.

— Лилит да се шокира? Не ми се вярва, особено след като видях плаката с тоя скелет. Със сигурност идеите ти не могат да са по-зле?

— Повярвай ми, направо ще се ужаси, ако разбере какво имам наум.

Мери сви рамене.

— И двете сте ненормални, но затова ви харесвам. Всеки луд с номера си. Искам да кажа, знаеш, че обичам добрите хорър филми, но да държиш такива страхотии в стаята си е отврат според мен. Обаче ако ти е тръпка, ти е тръпка. — Тя прехвърли телефона в ръката си. — Това се казва сладурски телефон. Можеш ли и мен да уредиш с такъв?

— Не, Мери, помогни ми, моля те. Нали чу Лилит да ти разказва за появата на Пи Джей, а сега се опитва да завземе и стаята ми. Помогни ми, нали си ми приятелка?

— О, просто й кажи да се разкара и после прави каквото знаеш, дори това да я хвърли в ужас. Тя обича да се ужасява. Иначе нямаше да гледа всички тези хоръри. Е, мислиш ли, че можеш да ми намериш такъв телефон?

Въздъхнах.

— Ще се опитам, но апаратът не работи както трябва. Например, опитах се да въведа номера ти, но не стана и после получих съобщение от Пи Джей, в което обясняваше, че мога да се свързвам само с него и приятелите му.

— Велико! Не мога да повярвам, че наистина ще работи у вас. Такава си късметлийка! — Също като Лилит, и Мери следеше телевизионното предаване и беше голям фен на Преобразителя.

— Мери! Ти слушаш ли изобщо какво става тук?

— Да. Най-страхотното нещо на света — ти си Момичето на зодиака този месец. Аз ти показах онзи сайт, но избраха теб. Не разбирам обаче защо се дърпаш. Нямаш ли поне малък стремеж към приключения? Какъв ти е проблемът?

Сърцето ми се сви.

— Просто не съм сигурна какво точно става…

— Трябва да се успокоиш, Ева. Отпусни се и се остави на течението — посъветва ме тя, сякаш беше толкова лесно.

— Но това значи да се съглася с плановете на Лилит да имаме една спалня и една всекидневна.

— Да, може да е хубаво. Но какво те разубеди? Мислех, че с радост очакваше да имаш собствена стая?

— Така е — отвърнах. Само да можех да преодолея страха си от тъмното и кошмарите си, всичко щеше да е наред. Макар най-накрая да бях заспала миналата нощ, пак сънувах страховити сънища за лица, появяващи се на прозореца, и фигури с качулки, дебнещи в сенките. — Аз… Пи Джей ще се върне утре с асистентите си и му казах, че тогава ще го уведомя какво искам. — Разкъсвах се между желанието за компанията на Лилит, защото се страхувах, и желанието за собствено пространство за пръв път в живота си.

— Хей, Мери! — извика Лилит от стаята си. — Ела да чуеш това.

Мери стана.

— До после.

Кимнах и след пет минути чух от стаята на Лилит да се носи шумна музика. Поне засега явно е забравила за черните мостри, които искаше да ми покаже — отдъхнах си и се загледах през прозореца към небето. Дъждът бе спрял и слънцето се мъчеше да се покаже. Зареяла поглед към облаците, забелязах бяла птица. Гълъб — помислих си, а той литна право към къщата ни. И към дърветата в градината ни. Всъщност… летеше право към мен! Боже! — стреснах се. — Дано не се блъсне в прозореца. Бях виждала някои птици да правят това, когато слънцето е под определен ъгъл. Но не — гълъбът спря точно пред прозореца и подскочи на перваза. Почука на стъклото с човката си и погледна право към мен. На крачето му имаше прикрепено нещо. Отворих прозореца и птицата се приближи, без да отвръща поглед от мен. Около крака й имаше мъничко рулце хартия. Отвързах го и птицата отлетя.

Затворих прозореца и развих листчето.

В коридора чух иззвъняването на телефона и след няколко минути мама се появи на вратата.

— Беше Пи Джей, скъпа.

— О, с мен ли искаше да говори?

Мама поклати глава.

— Не. Помоли ме да те оставя във фризьорски салон „Пентаграм“ в Осбъри — някаква жена там искала да ти покаже разни идеи за обзавеждането на стаята ти. И каза да си вземеш тенекиената кутия. Коя кутия? Ти сещаш ли се? Да не е тази, която си криела, преди да се преместим?

— Ами да. Това е просто кутия с… разни неща. Но каква е тази жена?

— Казвала се Неса. Трябва да отида до селото, така че се приготви и да тръгваме.

— Да кажа ли на Лилит? О, и Мери е тук.

Мама поклати глава.

— Няма да се бавим. Пи Джей каза да заведа само теб, понеже Лилит вече е наясно с плановете си. Човекът звучеше загрижен, че вероятно ще се съгласиш със сестра си. Вярно ли е това, миличка?

— Още… не съм сигурна какво точно искам.

— Тогава да вървим! Да идем да видим какво има да ти покаже тази жена.

Поколебах се за момент, след което изтърсих:

— Мамо, този тип Пи Джей не ми вдъхва много доверие.

Мама ме дари със загадъчна усмивка и ми помаха да я последвам.

— На мен също отначало, затова го проверих в „Гугъл“ веднага щом татко ти инсталира компютъра тази сутрин. Ела с мен. — Тя ме поведе към долния етаж, където беше стаята с компютъра. — Виж това. — Отвори „Гугъл“ и написа „Преобразителя“, после щракна с мишката. Отвори се страница с безброй линкове. Тя натисна първия. — Ще те оставя да почетеш, докато ида да се приготвя.

Беше удивително. Страница след страница показваха обзавежданията, които бе проектирал. Къщи, които е преобразил. Различни стилове, различни вкусове — изглежда, за него не съществуваха невъзможни неща и трябваше да призная, че всеки негов проект беше зашеметяващ.

Мама се върна след малко и застана зад гърба ми.

— Първо реших, че е нахално от страна на Нона да наеме този непознат, но всъщност е избрала най-подходящия подарък, при това доста щедър. Както пише в сайта му — „Пи Джей се нарича, промяната обича“.

— Не го ли намираш за малко… плашещ?

— О, имаш предвид вида му на викториански поет? Не бих казала. Мисля, че изглежда дори доста романтично — въздъхна, гледайки замечтано снимката му на монитора.

— Мамо! Паднала си си по него!

Мама се изкикоти, после сложи показалец на устните си.

— Шшшт, не казвай на татко си. Шегата настрана, Пи Джей може да сътвори чудеса с къщата ни, което означава, че двамата с баща ти можем да се отпуснем и да не се притесняваме за нищо. Честно казано, това ще е голямо облекчение. Изобщо не отбирам от обзавеждане и стилове, но различавам хубавото, когато някой друг го направи. Затова да идем да видим какво ще ти покаже онази тайнствена жена.

Пристигнахме в Осбъри след около петнайсет минути и потърсихме фризьорския салон „Пентаграм“.

— Ей там — посочих, щом забелязах името над една бяла витрина. Приближихме се и се опитахме да надникнем вътре, но не се виждаше нищо, защото имаше спуснати бели щори.

— Да звъннем на звънеца — предложих и натиснах сребристия звънец, който видях до вратата.

Тогава вратата се отвори и точно в същия момент слънцето проби облаците, осветявайки фигурата, застанала пред нас. Видът й бе в пълен контраст с тъмния силует на Пи Джей, който бе стоял на верандата ни в бурята миналата вечер. Фигурата беше на жена, облечена в бели дънки и вталена блуза. Руса мадама. Адам ще се побърка, ако я види — хрумна ми и казах „здрасти“. Пред нас стоеше Барби от плът и кръв.

Жената засия с широка усмивка, разкриваща идеални бели зъби.

— Добре ли сте? — попита тя с югоизточен акцент.

— Да — отвърна мама. — Пи Джей ни изпрати. Вие сигурно сте Неса, нали?

— Да, очаквах ви. Влизайте.

— Ами всъщност се надявах да оставя Ева тук, докато отида да напазарувам в супермаркета.

— Разбира се, кукло. Пи Джей ми каза, че сте се преместили вчера, нали така?

Едва се сдържах да не се разхиля. Никой не бе наричал майка ми така. „Професоре“ — да, „кукло“ — не. Тя обаче, изглежда, нямаше нищо против и кимна.

— Да, пълна лудница.

— Представям си. Ами добре, остави Ева при мен. Ще си прекараме супер.

— Тогава ще дойда след около час, става ли?

— Не бързай, скъпа — рече Неса. — Добре ще си поговорим, нали?

— Ами да.

Мама тръгна към супермаркета, а Неса ме въведе вътре.

— Ти си Момичето на зодиака, нали?

Почудих се за момент дали да не се опитам да се престоря, че съм Лилит — уж Ева не е успяла да дойде, но тя забеляза колебанието ми. Засмя се и ме побутна игриво.

— Не смей да опитваш номера на близнаците. Пи Джей ми каза, че има такава вероятност. Но двете със сестра ти май често се забавлявате с това, така ли е?

— Понякога — отвърнах. Харесвах я. Излъчваше сърдечност и изглеждаше забавна, но не страховито забавна като Адам и Лилит. — Да, аз съм Момичето на зодиака, макар че…

— Е, какво смяташ за моето местенце в такъв случай?

Огледах се наоколо. Обзавеждането беше прекрасно. Семпло, но стилно. Стените и таванът бяха бели и имаше огледала, каквито се очаква да има във фризьорски салон, но между тях бяха изрисувани преплетени сребърни листа, а горните ръбове на стените бяха боядисани в сребристо.

— Това са келтски мотиви — обясни Неса, като ме видя да се оглеждам. — Тъкмо приключих с обзавеждането. Обичам да го променям веднъж-дваж годишно.

— Веднъж-дваж годишно?

— Да. Виждаш ли, харесвам толкова много различни цветове и стилове, защо да се задържам на един? Мисля, че хората не бива да се забиват само в един стил, защото така все едно са в застой. Например миналата година бях обзавела това място като приказна пещера, с блещукащи лампички навсякъде. Наистина беше красиво. Обаче обикновено не съм част от екипа на Пи Джей. През повечето време управлявам този салон, а понякога водя вечерни курсове на тема „Как да откриеш богинята в себе си?“.

— Ще ми покажеш ли разни идеи за вътрешно обзавеждане?

— Да, но всяко нещо с времето си. Първо се настани удобно. След малко ще дойдат две от моите момичета. Мислех си първо малко да релаксираме. — Тя сведе поглед към изгризаните ми нокти, после бързо го извърна, сякаш не искаше да привлича вниманието ми към тях. — Може да си направим педикюр и да си побъбрим по женски.

За своя изненада, след десет минути лежах на един козметичен стол, докато едно русо момиче на име Шантел масажираше стъпалата ми с етерично масло. Чуваше се нежна музика. Никога преди не ми бяха правили педикюр и чувството беше превъзходно.

— Ухае прекрасно — споделих с Неса, която беше в стола до мен, а за стъпалата й се грижеше дребно тъмнокосо момиче на име Сена.

— Да, това е смес от тамян и жасмин. Хубаво, нали?

Кимнах.

— И музиката ми харесва.

— Да. Ури, който работи в интернет кафето по-надолу по улицата, направи компилацията на компютъра в стил „чилаут“6.

— Много е приятна — рекох и се наместих назад, затваряйки очи. Докато Шантел правеше вълшебства със стъпалата ми, започнах да се отпускам, а из тялото ми се разнесе топлина и ми стана уютно. Преди да се усетя, съм се унесла в дрямка. Сигурно съм поспала, защото, когато се събудих, беше минал половин час, масажистките си бяха отишли, а Неса ми бе донесла гореща напитка.

— Мед, лимон и още няколко тайни съставки — заяви тя, като остави чашата до мен. — Как се чувстваш, мила?

— Като умряла и попаднала в рая — отвърнах. — Чувствам се лека и свободна. Тук е прекрасно.

Неса се усмихна.

— Опитваме се да доставяме удоволствие. А и според мен е важно да намериш баланса в живота си. Малко работа, малко забавление, малко релаксация.

— Съгласна съм — рекох и си отбелязах наум отсега нататък да направя педикюра част от живота си.

— И тъй, кукло. Пи Джей смята, че ще искаш да чуеш някои от декораторските ми идеи.

— Да, с голямо удоволствие.

— Но проблемът е, че това, което на мен ми харесва, може да не се хареса на теб. Затова, преди да ти покажа, бих искала да знам какви са твоите виждания за стаята ти? Имаш ли някакви идеи?

Отново се поколебах. На никого не бях споменавала желанията си — нито на Лилит, нито даже на Мери, — но Неса изглеждаше като човек, който би ме разбрал и дори би харесал идеите ми, а и се чувствах толкова уютно, толкова спокойна и сигурна, че можех да й споделя всичко.

— Сестра ми Лилит много си пада по готик стила и иска да направи стаята си, вероятно стаите и на двете ни, в този стил, нали се сещаш — с мрачни страховити плакати по стените…

— Да, но говориш за сестра си, нали? Не за себе си, нали, кукло? — попита. — Веднага мога да позная, че това не е твоят стил. Ти искаш нещо различно, права ли съм?

Кимнах.

— Така е, но се притеснявам, че хората, които ме познават… които ни познават, може би ще останат шокирани.

— Можеш да я обзаведеш според вкуса си, а на следващата година да я промениш, ако решиш, както постъпвам аз. В това няма нищо лошо. Една кофа боя не е чак толкова скъпа. Няколко плаката. Някой друг аксесоар. Вземи няколко списания, прегледай ги, така правя аз. Събирам в специална папка всички страници с обзавежданията, които съм харесала.

— Аз също! Аз… аз… — Знаех, че няма нужда да разглеждам списанията й. Вече бях наясно какво искам, понеже от месеци бях събирала идеите си в тайната си кутия. — Обаче… имам проблем, Неса.

— Повечето момичета на зодиака имат проблеми — отвърна тя. — Често пъти тъкмо затова са момичета на зодиака — защото се намират в преломен момент от живота си или трябва да преодолеят някакво препятствие. Вие току-що се преместихте в нова къща, нали така? Това си е доста сериозна стъпка.

— Тогава защо сестра ми не е Момиче на зодиака?

— Защото тя вероятно се чувства по-комфортно при случващото се. Вярно ли е?

Кимнах.

— Е, какъв е проблемът ти? Не ми казвай, ако не искаш.

— Ами аз… на никого не съм казвала.

— Ще опазя тайната ти. Обещавам. Честен кръст, мила.

— И обещаваш, че няма да се смееш?

— Освен ако не е нещо наистина смешно — отвърна с усмивка и ме стисна нежно по ръката. — Ако нещо те тормози, най-добре е да го споделиш. Споделената болка е половин болка. Ако я държиш затворена в себе си, тя се подхранва и расте, и расте, докато стане като чудовище вътре в теб.

— Точно за това говоря — рекох.

— Ами изплюй камъчето тогава.

— Добре. Моят… моят проблем е, че… знам, че звучи глупаво и детинско, но аз… се страхувам от тъмното.

— В това няма нищо глупаво. Много хора се страхуват от тъмнината.

— Не и тези от семейството ми — подметнах и бързо я осведомих за страшните вечери на Лилит и Адам.

Тя ме изслуша търпеливо и по очите й си личеше, че ми съчувства.

— Но защо не си разказала на никого досега?

— Не можех. Не мога. И така съм си все втора във всичко. Лилит е идеалната близначка. Винаги получава всички награди. Тя е умна и безстрашна и пише великолепна поезия, а аз само й дишам праха, без да мога да я настигна. Ако тя и всички други разберат, че освен пълна загубенячка съм и лигла и ме е страх от тъмното, ще бъде ужасно унизително за мен. Затова не мога да кажа на никого.

— О, горкичката — рече Неса.

Кимнах.

— Разбираш ли къде е проблемът — не мога да реша. Ако спим в една стая с Лилит, тогава няма да ме е страх нощем, защото тя ще е там — щом има и друг, горе-долу се чувствам добре, но пък в този случай няма да имам собствена стая по мой вкус, както се надявах.

— А дълбоко в сърцето си какво наистина искаш да се случи?

— Да не се страхувам повече.

Неса кимна.

— Ако преодолееш това, ще си свободна. Ще можеш да отидеш навсякъде, без да изпитваш страх. Но какви по-точно са плановете ти за твоята стая?

Отидох до раницата си и извадих тайната си кутия. Обърнах се, държейки я до гърдите си.

— Аз… ъъъ… тук съм събрала някои идеи как си я представям.

— Хайде тогава, да видим.

— На никого не съм ги показвала. Обещай, че няма да изпаднеш в шок.

Неса премигна.

— Ще се постарая.

Реших, че мога да й се доверя.

— Добре, обаче е тайна, чу ли?

— Добре — обеща тя.

Заровичках в кутията и махнах стихотворенията си (тях все още не бях готова да покажа на никого!) и й подадох останалите изрезки. Тя ги прегледа и кимна, след което ме погледна и се усмихна.

— Така си и мислех — рече. — Този стил повече ти отива. — И изведнъж се разсмя. — Но няма да е голяма тайна, ако направиш стаята си по този начин.

Неса разпиля по леглото снимките, които бях изрязала от различни списания. Всяка една от тях преливаше от разкошно, превъзходно… розово.