Двойна беля

Четиринадесета главаТрета зодиакална седмица

— Аз искам да му направя — обади се Лилит, когато разбра, че правя кафе за Пи Джей.

— Казах му, че аз ще го направя — възразих, — а и той е моят зодиакален покровител.

— Да, но Нона го нае за всички ни.

— Ей, каква е тази врява? — попита мама, която влезе от коридора.

— Ева смята, че притежава Пи Джей — отвърна Лилит.

— Не е вярно. Само му правех кафе.

— Аз ще го направя — отсече мама. — А вие извадете от онези кексчета, които той толкова обича.

— Мама го харееесва, мама го харееесва — затананиках и дори Лилит се подсмихна, щом мама се изчерви. Когато след малко се появи татко, забързан, както всяка сутрин, и ни изгледа подозрително, ние всички избухнахме в смях.

— Какво става тук? — зачуди се той.

С Лилит обвихме ръце около кръста му и го прегърнахме.

— Нищо — казах.

— Само си говорехме какъв страхотен татко си имаме — рече Лилит.

И това накара трите ни с мама и Лилит отново да се разсмеем.

Татко грабна една препечена филийка от подноса на масата.

— Никога няма да разбера жените — заяви. — Ще се видим по-късно.

Щом мама започна да прави кафе, зодиакалният ми телефон изпиука и аз получих съобщение.

Усмихнах се заради начина му на писане и говорене. Отначало ми беше трудно да го разбирам, но вече нямах проблеми със странния му изказ и намирах акцента му за очарователен. Чувствата ми към него коренно се бяха променили до третата седмица от месеца ми като Момиче на зодиака. Всъщност изобщо не можех да си представя, че някога съм се страхувала от него. Сега го очаквах с нетърпение всяка сутрин и исках да направя престоя му с нас възможно най-приятен.

Пи Джей, Наталка, Олександър и екипът им от работници напълно бяха преобразили първия етаж на новата ни къща. Антрето изглеждаше топло, приветливо и модерно в меденозлатисти цветове и прекрасни кедрови щори на прозорците. Холът бе решен в тъмночервено, което подхождаше на викторианския стил на къщата, а Пи Джей бе обединил кухнята и трапезарията в задната част в едно голямо открито пространство. Беше го обзавел в марокански стил, използвайки наситени цветове — като охра, оранж и тъмночервено. Изглеждаше изключително стилно.

Пи Джей обичаше да пристига преди екипа си и да обсъди идеите си с всички от семейството, но винаги намираше време да поговори с мен за всичко, което би могло да ме тревожи. С напредването на дните започнах да се чувствам по-уверена в справянето със страховете си, а и със сигурност спях по-добре, въпреки че още не бях сама в стаята си, понеже екипът на Пи Джей работеше там. Бяха обещали да я приготвят навреме за рождения ни ден с Лилит.

Имах втори сеанс със Селена (този път на по-служебно място в Осбъри) и тя ми показа още техники за справяне със стреса и страха. Любимата ми беше да си затворя очите и да си представя, че държа в ръка купчинка ненадути балони. После трябваше да си представя, че издухвам страховете си в балоните и щом надуех докрай толкова, колкото смятах, че е необходимо, трябваше да си представя, че ги пускам във въздуха и ги гледам как отлитат. Сбогом, страхове.

Когато в четвъртък вечерта с Лилит се прибрахме вкъщи, заварихме в антрето Пи Джей, който ни чакаше с купчина пакети.

— Честит ви рожден ден — поздрави ни той и посочи към горния етаж. — Ние готови.

— Божичко! — извика Лилит. — Стаите ни?

Пи Джей кимна.

— И подаръци от планети за Ева, има три подаръка за теб — един от господин О, той е Слънце, и два от Неса, която ти познава.

Забелязах, че лицето на Лилит помръкна леко, щом чу това, и ми стана много мъчно за нея. Наистина се чувствах зле, когато получавах подаръци, а тя — не.

— Лилит — обади се Пи Джей, — и за теб има два подаръка. Не забравил, че и ти има рожден ден. Надявам се харесат на теб.

Лицето на сестра ми отново се разведри.

— Но първо показва ваши стаи — заяви и ни помаха да го последваме нагоре по стълбите.

— Добре, първо момиче — каза, щом стигнахме коридора на втория етаж. — Ако не възразява, Ева, показва първо стая на Лилит? — И той ми смигна заговорнически.

— Няма проблеми — рекох. — Така е редно. Тя е първата близначка.

И наистина смятах така. Изобщо не се сърдех, че Лилит е първа, защото знаех, че после ще дойде и моят ред. Със сигурност този път нямаше да ме пропуснат.

— Добре, сега и двете затваря очи — нареди той.

Затворихме очите си и го чухме да отваря вратата, след което ни въведе вътре.

— Добре, отваря очи — обади се той.

— Еха! — възкликнахме едновременно, щом се огледахме. — Разкошно е.

Така си беше. Изглеждаше като мечтата на всяко готик момиче. Три от стените бяха боядисани в матовочерно, както бе искала Лилит, а четвъртата — в тъмночервено. Срещу нея бе разположено легло с балдахин от черна дантела, застлано с черна копринена покривка и украсено с тъмночервени възглавници, на които бе подпряна викторианска порцеланова кукла. Не бях виждала нищо по-романтично през живота си, изобщо не изглеждаше мрачно и страховито.

— Леле, много ми харесва — призна Лилит и се приближи до лакираната в черно тоалетка отдясно на леглото. Върху нея имаше сребърна ваза, пълна със сухи червени рози, и свещник от ковано желязо. — Това е най-хубавият подарък за рожден ден на света. Всичко е… перфектно.

— Виж това, Лилит — обадих се аз, щом се обърнах и видях дългото огледало, което изглеждаше като задигнато от някой старинен замък. — Изглежда толкова старо.

Лилит прегърна Пи Джей.

— Ти си истинска звезда — отбеляза тя.

Той й се усмихна.

— Не точно, но почти. А сега — Ева. Готова за твой ред?

Кимнах. Нямах търпение да видя какво е сътворил. Отново ни каза да затворим очи и ни отведе през коридора в моята стая.

— Отваря очи — каза Пи Джей.

— Мили боже! — отново ахнахме в един глас и се усмихнахме една на друга заради подновения ни синхрон, който бяхме позагубили през последните седмици.

Стаята ми не бе много по-различна от тази на Лилит, само че беше розова. Три от стените бяха боядисани в бледорозово, а четвъртата — в тъмен пурпур със сатенен гланц. По нея от дясната страна се виждаха пръснати стотици мънички сребърни пеперуди, устремени към горния край на стената, които се разпиляваха във всички посоки. Докато мебелите на Лилит бяха лакирани в черно, моите всички бяха сребристи. И моето легло беше с балдахин, само че от розова дантела, към която бяха пришити сребърни пеперудки, подобни на тези от стената. Беше божествено.

— Моята стая е като на готик принцеса, а твоята — като на приказна принцеса — отбеляза Лилит.

— Харесва ли? — попита Пи Джей.

— О, да! — отвърнах. Бях се притеснявала да не би да стане малко захаросано, но изобщо не беше така. Изглеждаше изключително ведро и приятно.

— Добре, ето и ваши подаръци — каза Пи Джей. — Няколко за Лилит и няколко за Ева.

Първо Лилит разопакова своите. Единият представляваше дебел бележник с корица от черно кадифе и червена спирала на листовете. Вторият й подарък беше страхотна червена писалка с червено перо.

— Това е да пише вътре твоя поезия — обясни Пи Джей.

В един миг ми се стори, че Лилит се смути.

— О, благодаря. Аз… ъъъ… обикновено пиша стихотворенията си направо на компютъра — рече тя.

— Знае — кимна Пи Джей. — Защо следващ път не опита в бележник? — И я погледна проницателно, при което сестра ми се изчерви още повече.

Нещо става тук — помислих си, докато ги наблюдавах. — Сигурно е свързано с поезията й. Лилит рядко се изчервява. Почнах да разопаковам своите подаръци, като си отбелязах наум да я попитам по-късно.

Първият ми подарък беше плакат от Неса, към който имаше поздравителна картичка. Изобразяваше красива жена, облечена в гръцка роба и с лък в ръката. И тя като Селена изглеждаше забележително.

— Артемида — информира ме Пи Джей. — Богиня на светлината. Известна още като богиня на лова. Подхожда да сложи на стена, щом не обича тъмнина, нали? Тя ще прогони всичко, което ти не харесва, със свой лък и стрела.

Кимнах и за кратък миг, когато си се представих сама в собствената си разкошна розова стая, изпитах старото познато чувство на страх. Бързо го прогоних.

Вторият ми подарък от Неса бе малко шишенце с етерично масло. Махнах капачката и го подуших.

— Лавандула — познах. — Знам, защото растеше в градината на предишната ни къща.

Пи Джей кимна.

— И е най-добро масло за приспиване. Поръси малко върху възглавница. Така правели във Франция едно време. Всъщност даже зашивали торбички с лавандула във възглавници за добър сън.

— Супер! — възкликна Лилит. — И аз може да опитам.

— Разопакова последен. Този от господин О.

Изпълних заръката и видях, че към него също има картичка. Разгърнах я и прочетох написаното: „Тъмнината е само липса на светлина. С обич, господин О. ХХХХ. Където има светлина, не може да съществува мрак“.

Отворих кутията. Вътре имаше малка нощна лампа. Включих я и от нея бликна мека розова светлина, която обля стаята.

— Не знам защо преди не си се сетила за нощна лампа — обади се Лилит.

— Защото бях прекалено уплашена, за да кажа какво искам, и прекалено много се срамувах, че ще ме помислиш за страхливка — отвърнах.

Лилит ме прегърна.

— Е, Ев, сега всичко ще е наред, нали?

Кимнах. Една малка нощна лампа щеше да е идеална за целта! Не бе прекалено ярка, за да ме държи будна, но осветяваше достатъчно, за да държи страховете ми настрана. Благодарение на розовата ми стая, на богинята на лова, която бдеше над мен, и на новата ми лампа, сенките на мрака бързо се оттегляха.