Двойна беля

Десета главаПреобразяваща магия

— Бъди смела — посъветва ме Неса, след като признах, че се страхувам да разкрия плановете си на семейството си, и тъкмо такава възнамерявах да бъда. Напуснах салона й успокоена и окуражена — освен това се бях сдобила с яркорозов лак на краката, за да се връзва с мечтания декор на стаята ми.

На връщане към вкъщи споделих на мама идеята си да се спра на розовото. Тя изобщо не се учуди.

— Както решиш, скъпа — каза. — Нали ти ще живееш там.

И така, първата ми тайна е споделена с човек от семейството. Едно на нула — зарадвах се аз, щом слязох от колата, когато стигнахме у дома, но поначало ми бе ясно, че мама няма да е проблем. Тя просто не се интересуваше толкова от тези неща. Сега следваше да се кача в стаята на Лилит. Двете с Мери седяха на пода и си лакираха ноктите на краката. Перлено бяло за Мери и вампирско червено за Лилит. Не се изненадах да видя, че Лилит се е отдала на същото занимание като мен преди малко, защото това често се случваше, докато сме разделени. Свързано е с факта, че сме близначки.

— Трябва да ви покажа нещо — съобщих и преди да съм изгубила смелост, извадих розовите си планове и ги изложих на пода. — Ето как искам да направя стаята си — изтърсих.

Мери и Лилит ги погледнаха. Мери вдигна поглед към мен и вдигна палци одобрително. Лилит изглеждаше объркана.

— Шегуваш се — рече.

— Ами… не. Така искам да изглежда стаята ми, затова няма да можем да спим заедно, понеже, нали разбираш, идеите ни напълно се разминават.

Сестра ми се вторачи в мен, опитвайки се да прецени дали се будалкам.

— Божичко, не е майтап значи — заяви тя след няколко секунди.

Кимнах.

— И… и не се опитвай да ме откажеш, защото това е, което наистина искам. — И излязох от стаята, преди тя да успее да каже нещо.

Вечерта си легнах, притеснена заради реакцията на Лилит. Отпусни се — казах си. — Действай лека-полека. Бях смела и споделих плановете си с Лилит — и това е някакво начало. Поне тъмнината не ме тревожеше толкова, защото Мери остана у нас, и когато най-накрая заспах, спах добре и почувствах, че може би животът ми е започнал да излиза от затрудненото положение.

Рано на следващия ден пристигнаха Пи Джей, асистентите му и екип от декоратори — имах чувството, че гледам предаване за обзавеждане на бързи обороти. Започнаха от сутерена и навсякъде беше шумно, прашно и се чуваше чукане и блъскане. В един момент, докато работниците бяха в почивка и пиеха чай, аз останах насаме с Пи Джей, който ръководеше работата, и му показах плановете си. Той май ги хареса, насърчи ме също като Неса и започнах да си мисля, че вероятно не е толкова страшен, колкото бях решила отначало. Той дори нахвърли някои свои идеи, които ми допаднаха.

— Прилича на твой стил — заяви, след като разгледа отново изрезките ми. — Добре е, че споделя на хора какво иска за стая, но Неса твърди, че ти още неща има разкаже, я?

— Всичко, което й казах, беше тайна! — възкликнах.

— И преди ти казал. Знае всички тайни, защото е Плутон — планета, свързана с всички скрити неща. Нещо като мой талант, ако иска. Просто знае тези неща, без да иска.

Разбирах, че говори за страха ми от тъмното.

— Обаче не казвай на другите, може ли?

Той даде честна дума.

— Аз никога не прави така. От теб зависи кога готова, а мисли, че ти готова скоро — затова избрана за Момиче на зодиак.

— Защото ме е страх от тъмното?

— Защото готова да пребори този страх и ние заедно с мои приятели планети дошли да помогнем.

— Но как?

Пи Джей се замисли за момент.

— В твой хороскоп предстои съвпад между Луна и Меркурий.

— Меркурий е планетата на общуването, нали? — попитах. Бях прочела в седмичния си хороскоп в списание „Градско момиче“, че тази седмица предстои някакво влияние на Меркурий.

Той кимна.

— Е, какво по-точно означава това?

— Ще значи онова, което ти реши — отвърна. — Зависи как реагира. Също както слънце грее за всички, но някои решава излезе и се пече, а други остава вкъщи или си слага шапка. Разбира?

— Горе-долу. Но… нещо от случващото се не се ли отнася и за Лилит, макар да нямаме един и същ изгряващ знак? — поисках да узная.

— Да, има право. Някои неща само за теб, Момиче на зодиака, други се случва на всички Скорпиони, но дори тогава винаги зависи от отделен човек и негово отношение. Тази седмица е време за всички Скорпиони да бъде отворени и да общува, но само ти ще получи специална помощ. Разбрано?

— Горе-долу — отвърнах.

Говори със загадки — помислих си, но по-късно вечерта, точно след като се приготвихме да си лягаме, Лилит дойде в стаята ми.

— Здрасти — каза тя и се премести от крак на крак, сякаш й беше неловко.

— Здрасти.

— Аз… трябва да ти кажа нещо. Исках… само да ти се извиня, задето се държах толкова властно и не се поинтересувах от твоите виждания за стаите ни. Знам, че обичам да командвам, но за в бъдеще те моля да ми казваш мнението си, ако се опитам да се наложа.

— Добре — приех. — Аз… — Кажи й сега! Кажи й, че те е страх от тъмното и се ужасяваш да оставаш сама — обади се един глас в главата ми. — Аз… аз… — Не ми идваха сили да произнеса думите.

— Какво? — попита Лилит.

— Мисля, че стаята ти ще стане супер — казах. — Но просто не е това, което на мен ми се иска в момента.

— С нетърпение чакам първата вечер, когато ще дойдеш да спиш при мен. Можем да си разказваме истории за духове и такива неща. Ще бъде велико.

Кимнах. Такова нещо не беше за изпускане.

Тя ме прегърна за лека нощ, след което за пореден път останах сама в новата си стая. Чух мама да се провиква да гасим лампите и знаех, че е време да се изправя срещу страховете си.

Изгасих лампата и стаята потъна в мрак. Стиснах очи, но от това не стана по-светло. Устата ми пресъхна, а сърцето ми заби силно — бум, бум, бум — като голям барабан. Вдигнах ръка към устата си и си загризах ноктите. Хрумна ми да се обадя на доктор Кронос, за да ме приспи пак с досадното си мърморене, но миналия път звучеше толкова сърдито, че не посмях. Може би трябваше да се обадя на Херми, след като той отговаряше за комуникацията и имаше някакво влияние в хороскопа ми в момента. Навярно това се опитваше да ми обясни Пи Джей — предположих. Включих лампата, намерих телефона и натиснах бутона за избиране на Херми.

Натъкнах се на гласова поща: „Здравей, МЗ. Ще се видим сутринта“ — изрече мъжки глас.

Брей! Откъде е знаел, че ще му звънна? Дори аз не го знаех. А и ми трябваш сега — помислих си, като се върнах в леглото. Легнах, опитвайки се да се отпусна, но както и през първата вечер, която прекарах сама, ме обзе непреодолимо желание да проверя навсякъде, за да се уверя, че в стаята няма нищо и никого. Трябва да го направиш десет пъти — обади се един глас в главата ми. Станах и десет пъти проверих зад завесите, а после и десет пъти в гардероба.

Пъхнах се в леглото и изгасих лампата. Сърцето ми все още биеше оглушително в гърдите ми, а стомахът ми бе свит на топка. Нямаше начин да заспя в това състояние.

Ще звънна на Неса — тя ще ме разбере — реших, измъкнах се от леглото и набрах номера на Неса. Отново попаднах на гласова поща: „Здрасти, МЗ, мисли си за хубави неща“ — съветваше тя.

Пак се върнах в леглото. Мисли си за хубави неща, мисли си за хубави неща.

Положих усилие да си представя всичките си любими неща. Мелба с праскови и малинов сироп. Ванилов сладолед с шоколадова заливка. Как плувам в морето през ваканцията си в Италия. Как се смеем с Лилит, след като сме били разменени и са ни простили. Как Мери се опитва да разкаже виц, но забравя края му. Да, сякаш се получаваше. Да, да мисля за хубави неща. Мога да се справя. Тогава чух шум от прозореца и застинах. Имаше ли някого там? Да проверя ли? Да. Неее. Ами ако наистина имаше някой — лице, което ме гледа? Хубави неща, мисли за хубави неща. Завих се презглава. Мразя това — изтръпнах, — но трябва да го преодолея. Трябва. Ще броя овце. Една, две, три. Боже, овцете се превръщат в чудовища. Дори вълната им потъмнява, от главите им порастват рога и те се отправят към мен. Махайте се. Да дойдат хубави овце. Малки агънца. Мисли за малки, сладки, пухкави агънца. О! Какво беше това? Друг шум. Някой идва. Пак скърца дъска на пода. Някой влезе ли в стаята ми? Не смея да погледна. После подскочих като попарена, щом зодиакалният ми телефон иззвъня. Светнах лампата и отидох да го взема.

— Здравей, кукло — каза Неса. — Извинявай, че не успях да се обадя по-рано. Не можеш да заспиш ли?

— Не, ужасно е. Толкова съм уморена, но се чувствам така, сякаш някой е сложил колан около кръста ми и го стяга ли, стяга…

— Добре — рече Неса. — Опита ли да си мислиш за хубави неща?

— Да, опитах. Но все си мисля за лица, дебнещи на прозореца ми, и пълзящи към мен същества…

— Не, не, така няма да стане. Върви в леглото. Легни по гръб и прави онова, което ти кажа — нареди Неса.

Сторих както ми заръча. Дори само гласът й ме накара да се почувствам по-добре.

— Сега искам да си поемеш дълбоко въздух, направо от стомаха, чу ли? Правиш ли го? Все едно коремът ти е плажна топка, която се издува нагоре, докато вдишваш, да, и спада, докато издишваш. И си кажи наум: „Дишането ми е спокойно и равномерно“.

— Да — отвърнах, след като вдишах и издишах. — Дишането ми е спокойно и равномерно.

— Сега се фокусирай върху пръстите на краката си, нали схващаш? Искам да стегнеш пръстите си. Стягай, стягай. Сега ги отпусни. Добре. Сега се фокусирай върху стъпалата. Стегни ги. Добре ли е? Сега ги отпускай и си мисли: „Стъпалата ми натежават“.

Стягах и отпусках, докато Неса бавно ме караше да се съсредоточавам върху частите от цялото си тяло — мускули на прасеца, колене, бедра, стомах, гърди, ръце, рамене, шия, — и изпълнявайки напътствията й, чувствах как всеки крайник ставаше отпуснат и тежък.

— Сега стегни лицевите мускули, стегни челюстта, чуваш ли? Сега отпусни.

По-нататък не чух какво каза, понеже заспах непробудно — за пореден път бях приспана чрез телефонен разговор с планета. Хъъъррррррррррррррррр.