Двойна беля

Пета главаПи Джей?

— Вие ме чакайте в хола — казах, щом най-после влязохме в кухнята, — а аз ще донеса кутията.

— А, не, идваме с теб. Може да ни измамиш — възрази Адам.

Завъртях очи към тавана.

— Как — като увия два пакета за пет секунди? Стига! А и защо ще искам да ви мамя? Повярвай, Адам, просто не искам да събудим мама и татко.

— Хайде, остави я — намеси се Лилит. — Или има такива пакети, или няма.

— Точно така — заявих и изтичах от кухнята нагоре по стълбите, преди да са си променили решението. Щом влязох в стаята си, бръкнах под леглото, грабнах кутията, извадих отвътре снопа с тайни писания и ги натъпках в раницата си, след което слязох обратно долу, като вземах по две стъпала наведнъж. Лилит и Адам ме чакаха в хола.

— Ето. — Подадох кутията на Лилит.

Тя я погледна, отвори капака и отвътре се показаха двата пурпурни пакета. Извади ги и понечи да ги отвори, но Адам спря ръката й.

— Всъщност тези пакети са на Ева. Тя трябва да ги отвори.

За миг по лицето на Лилит пробяга раздразнение, но тя бързо го прикри.

— Да, разбира се. — Тя сложи обратно пакетите вътре и ми подаде кутията.

— Нямам нищо против — рекох. Чувствах се зле, задето тя нямаше нищо, което да отвори. Досега винаги двете бяхме получавали подаръци. Никой никога не бе подарявал нещо само на едната — изключение правеха единствено наградите в училище.

— Все едно — каза Лилит. — Сякаш ми пука. — Но знаех, че й пука. Често усещахме какво мисли или чувства другата.

— Ето — ти отвори единия, а аз — другия — предложих и й подадох по-малкия пакет. Макар да се преструваше, че й е все едно, личеше си, че няма търпение да разкъса опаковката и да види какво има вътре.

— Ама хайде де — обади се Адам, — почна да ми писва от вас. Щом преброя до три, да сте ги отворили. Едно… две… три…

Разкъсахме опаковките.

— О! — възкликнах, щом видях какво има в моя — сладурски мобилен телефон, супер съвършен, стилен и тотално готик. Беше кървавочервен с камък от черен опал. — Разкошен е!

Лилит надникна и видях в очите й пламък на възторг, но подобно на раздразнението отпреди малко, тя бързо го прикри.

— Да, обаче дали работи?

Натиснах няколко копчета и го вдигнах до ухото си.

— Не съм сигурна. — Погледнах в пакета да видя дали има някакво упътване, но не намерих такова. Тъкмо щях да изхвърля опаковъчната хартия в кошчето, когато от нея изпадна малка картичка.

Адам я грабна и я прочете:

— „Момиче на зодиака, скоро ще ти се обадя. Твой Пи Джей“.

По гърба ми полазиха тръпки. Това не беше история, измислена от Лилит и Адам. Случваше се в действителност.

— Пи Джей? Пи Джей кой? — попитах.

Адам вдигна рамене.

— Таен обожател? Някой натрапник? Убиец с брадва? Може да е всеки. Какво има в другия пакет?

Лилит погледна вътре. Беше разопаковала малка кутийка, като за бижута, но още не я бе отворила.

— Хайде! — подкани я Адам.

Тя открехна кутийката и въздухът се изпълни с прекрасен дървесен аромат. Вътре имаше сребърна верижка с медальон. Сестра ми я извади. Медальонът имаше формата на мъничък скорпион и подобно на телефона беше изящно изработен. Разбрах, че Лилит го иска за себе си, а и на мен ми се струваше честно да си поделим подаръците. Един за нея, един за мен. Всъщност започвах да се плаша от всичко това, докато Адам и Лилит бяха напълно очаровани.

— Можеш да го задържиш, ако искаш — рекох. — Както и да бъдеш Момиче на зодиака. Тая работа не е за мен.

Лилит се усмихна, но после забеляза, че вътре има картичка — същата като в пакета с телефона. Взе я и прочете:

— „За Ева Палумбо, Момичето на зодиака този месец“. — Тя ми подаде медальона. — Не мога да го взема. Който го е изпратил, очевидно го е предвидил за теб.

— Не. Може би не е знаел, че сме близначки. Наистина, задръж го — настоях и се опитах да й го подам.

— Не. Не го искам. — Тя избута ръката ми. — Мога да си купя същия от магазина.

Но и двете знаехме, че няма да може. Не бяхме виждали такъв из местните магазини и павилиончета за готик аксесоари, а и изглеждаше много скъп.

— Значи казваш, че тези неща просто са пристигнали в тенекиената ти кутия, заровена в земята от години, и че ти не си ги слагала вътре? — попита Адам.

— Да, кълна се. Но кой според вас го е направил? И как е разбрал за кутията ми? Не е ли странно?

Лилит стана и отиде до вратата.

— Ясно е като бял ден — заяви тя. — Сама си ги сложила вътре, защото си искала да измислиш тайнствена история и да привлечеш вниманието към себе си.

От думите й ми се зави свят. Понякога Лилит казваше неща, които жилеха.

— Не отричай, че понякога изпитваш завист, знам, че е така…

Отворих уста да възразя, но беше вярно — на моменти наистина й завиждах. И точно както знаех какво чувства тя понякога, процесът, разбира се, беше двустранен и тя също усещаше моите чувства. Въпреки това обаче нямаше как аз самата да съм поставила подаръците вътре.

— Така е, но… кой не би ти завидял? Ти винаги си най-добрата във всичко, винаги си първа… но — кълна се в собствения си гроб и в гроба на първия ни котарак Монти, погребан там в градината — кълна се, че не съм слагала онези пакети вътре.

Лилит и Адам се вгледаха изпитателно в лицето ми.

— Казва истината — заключи Лилит.

— В такъв случай трябва да има друго обяснение — започна Адам. — Мисля, сестричке, че тайното ти местенце е било известно на мама или на татко. Най-вероятно мама те е съжалила, задето никога не печелиш никакви награди, и когато е чула, че Лилит е спечелила поетичния конкурс днес, ти е купила няколко подаръка, за да компенсира, и ги е дала да ги опаковат в магазина, заради което изглеждаха толкова професионално увити.

Двете с Лилит кимнахме. Беше точно в стила на мама. Тя винаги твърдеше колко е важно равенството и поделянето и грижата за онези, които нямат нашия късмет.

След правдоподобното обяснение на Адам аз се почувствах мъничко по-добре, взех подаръците си и си легнахме. Но веднага щом изгасихме лампите и се сгуших в завивките, си спомних компютърната разпечатка, прозорчето на екрана, обявяващо, че аз съм Момичето на зодиака, както и картичките в пакетите, надписани за Ева Палумбо, Момичето на зодиака. И мама, подобно на татко и Адам, имаше същите възгледи, щом станеше дума за хороскопи и астрология. Тя смяташе, че това е занимание за малоумни. Значи, в края на краищата, не беше възможно подаръците да са от нея. Но ако не бе тя, кой тогава бе оставил пакетите? И от къде на къде ще ги крие на тайното ми място? Кой, по дяволите, беше Пи Джей? И какво искаше той или тя от мен?