Двойна беля

Седма главаПокровителят

— Той е Пи Джей — прошепнах на Лилит, щом Преобразителя влезе в кухнята да се представи на мама и татко, а Наталка и Олександър се заловиха за работа в хола с бележници и рулетки в ръце.

Погледът на Лилит блуждаеше замечтано.

— Не мога да повярвам, че е дошъл у нас. Нямам търпение да разкажа на всички в училище. А ти?

— Ъъъргх… — беше всичко, което успях да изрека. Бях вцепенена. Дори ужасена. — Но… той е мъжът, когото видях на гробището. Кълна се. И тъкмо той е оставил телефона. Пи Джей. Това беше името от картичката, помниш ли?

— Върховно! — възкликна Лилит. — Значи трябва да го попитам дали може и на мен да подари такъв.

— Недей. Ще ти дам моя — наистина, моля те.

— Защо? Не го ли искаш?

— Аз… аз… — Още не ми се щеше да си признавам колко съм уплашена, но изведнъж ме осени гениална идея — начин хем да се измъкна, хем всички да са доволни. Избутах я в антрето. — Слушай, какво ще кажеш да се разменим? Ще се престориш на мен и ще си Момичето на зодиака. Аз не искам. И без това ти повече си падаш по Преобразителя.

Видях, че идеята й хареса. Бяхме се разменяли милиони пъти, когато ни изнасяше, тъй като повечето хора не ни различаваха. Още като малки разбрахме, че това е едно от преимуществата на близнаците.

— Сигурна ли си?

Кимнах.

— Напълно. По-късно може да се разменим за нещо друго, което ти не искаш. Съгласна?

Лилит изглеждаше доволна.

— Да. Супер.

Върнахме се в кухнята, където Нона бе запознала Пи Джей с мама, татко и Адам, и забелязах, че въпреки първоначалната им съпротива, сега май непознатият ги бе спечелил на своя страна. Пи Джей беше умен и явно ги омайваше с приказките си за обзавеждането през различните епохи и за значението на стиловете за всяка цивилизация. Говореше напълно на техния език, а те го зяпаха, сякаш им бе направил магия.

След половин час дори баща ми започна да говори за мека мебел. Не повярвах на ушите си! Татко по принцип не се вълнуваше от дивани и възглавнички. И двамата с мама и брат ми ходеха след Пи Джей и асистентите му като тайфа запалянковци и слушаха лирическите му отклонения за бои с имена като „вулканично червено“ и „урбанистично синьо“. А татко и Адам нито веднъж не се изсмяха пренебрежително. От време на време Пи Джей ми мяташе по някой поглед, но аз бързо извръщах глава встрани. Мен нямаше да успее да хипнотизира. Един от нас трябваше да остане нормален, в случай че превърнеше цялото ми семейство в зомбита и после се върнеше, за да изпие кръвта ни.

Когато се качихме горе, Наталка и Олександър продължиха с измерванията си, а Пи Джей, Лилит и аз отидохме в стаята на Лилит, където тя му разказа за всичките си планове да превърне своята и моята стая в проява на готик фантазията си. Забелязах, че Пи Джей на няколко пъти поглежда към мен, но аз се обръщах към прозореца. Не го гледай в очите — повтарях си по време на огледа на останалите стаи на горния етаж. — Не го гледай в очите.

— Котката ли ти изяде езика? — попита Адам, след като бяхме свършили с обиколката и се бяхме върнали долу, а аз не бях обелила и дума.

— Не, котката не ми е изяла езика, защото, ако не си забелязал, нямаме котка — сопнах се сърдито и очаквах мама и татко да ме смъмрят заради държанието ми. Но те не го направиха. И двамата се засмяха, сякаш бях казала нещо смешно. Беше наистина странно.

Пи Джей поговори малко с асистентите си, после ги изпрати за материали. Когато те си тръгнаха, той се обърна към мен:

— Добре, нека върнем пак горе и огледа ваши стаи с Лилит, защото не е сигурен какво искат двете. — Той ме погледна многозначително, щом каза „двете“.

Лилит веднага тръгна по коридора и се обърна да види дали я следваме.

— След теб — рече Пи Джей.

— Благодаря — отвърнах и затрополих по стълбите. Щом стигнахме стаите си, сестра ми пак започна да разправя готик плановете си, а Пи Джей даде вид, че ги приема. Всъщност и той подхвърли няколко доста добри идеи.

След малко се обърна към мен:

— А ти, Ева, ти какво желае?

— Аз… не съм… ъъъ… — измънках.

Пи Джей се обърна към Лилит:

— Лилит, моли теб за чаша вода. Ще може донесе?

Лилит ме погледна и повдигна вежди.

— Аз съм Ева, не Лилит — заяви тя.

— Аз съм Лилит — рекох и посочих сестра си. — Тя е Ева.

Пи Джей кимна.

— Добре тогава, Ева, може донесе чаша вода, моля?

Впих очи в Лилит и започнах да й изпращам съобщение по телепатичен път, което гласеше: Моля те, не ме оставяй насаме с него!

— Не бива страхува да остане сама с мен — обади се Пи Джей, сякаш прочел мислите ми. — Аз не хапе. — Той се изкикоти. — Хапе само когато лъже мен. Но вие не лъже, нали?

Лилит всеки момент щеше да излезе от стаята, затова трябваше да измисля нещо.

— Ъъъ… не. Разбира се, че не. Ъъъ… сестра ми получи твоя хубав телефон и медальона, нали, Ева?

Лилит кимна.

— И тя много се радва, че е Момиче на зодиака, нали, Ева? — попитах.

Лилит пак кимна.

— Така било? — учуди се Пи Джей. — Добре, тогава няма да пречи донесе мен чаша вода, нали? — Той заслепи Лилит с една усмивка и тя веднага тръгна.

— След минутка се връщам, господин Власаова — отвърна и също му се ухили.

— Не нужно да бърза — рече мъжът.

Щом тя излезе, той впери поглед в мен.

— Е, Момиче на зодиак, кога ще каже какво иска?

— Не. Не. Аз съм Лилит. Казах ти. Не съм Момичето на зодиака.

Пи Джей повдигна вежди.

— Май ти мисли, че аз вчерашен. Аз не мисли така.

— Не, наистина. Хората постоянно ни бъркат. Разбираемо е.

— Аз не бърка. Ти втора близначка, родена двайсет минути след първа. Ти Момиче на зодиак. Ти Ева.

Наведох глава и се зачудих дали да продължа с цирка. Погледнах го. Веждите му все още бяха повдигнати и от изражението му разбрах, че няма да е добра идея да продължавам да го мамя. Очевидно нямаше да се хване.

— Добре де, аз съм Ева. Обаче… нямам нищо против да й дам зодиакалните предмети. Честна дума. Ние обичаме да си делим всичко.

— Това невъзможно, и точка. А и е голяма чест — много момичета иска бъдат момичета на зодиак.

— Знам. Лилит е една от тях. Тя истински ти се възхищава. Не ми пречи тя да е Момичето на зодиака. Както казах, обичам да деля всичко с нея.

— Обаче не виждам да споделя с нея идеи за стаи, познал?

— Какво, за черните стени ли? Ами…

— Ти чувства уплашена, вярно ли, Ева? — прекъсна ме Пи Джей с кротък глас.

— Не. Не. Разбира се, че не. Не съм се уплашила.

— Ева, аз е Пи Джей. Също е и Плутон.

Разсмях се.

Той сякаш се засегна.

— Знае за Плутон?

— Да, знам за Плутон. Това е планета. Също така знам, че няма как да си планета. Да не искаш да кажеш, че си от Плутон? Какви ги говоря? Това е още по-смахнато.

— Казвам, че аз е Плутон.

— Тогава вероятно ти хлопа дъската — изтърсих и взех да се отдръпвам на заден ход. — Така че сигурно има защо да се плаша.

— Аз плаши теб?

— А Дракула вампир ли е? Естествено, че ме плашиш. Имам предвид — твърдиш, че работиш като Преобразител, но че всъщност си Плутон. Извинявай, ама и аз не съм вчерашна.

Пи Джей кимна.

— Знае. Ти родена почти преди тринайсет години на двайсет и шести октомври. Добре. Разбираемо е. Не лесно за възприемане, но няма нужда да страхува. Аз не дошъл да ти изкарва акъл. Дошъл да помогне. Затова да започнем с нещо хич не страшно. Просто мисли за мен като Пи Джей. Сменя темата. Без повече смахнати приказки. И така — какво мисли за твоя стая? Как иска бъде?

Сбих рамене.

— Лилит вече ти каза, нали?

— Казала какво тя иска, а не ти. Сега да чуе теб.

Не посмях да кажа нищо.

— Хайде, да идем да видим твоя стая — предложи той, излезе от стаята на Лилит и влезе в моята. След малко го последвах.

— Хм — рече и се огледа. — Хубава стая, я?

— Я. Искам да кажа — да.

— И мисли, че понеже твой изгряващ знак Телец, а този на сестра — Овен, вие иска различни неща?

— Да — Телец се управлява от планета Венера, както е при Везни, знае това?

— Не съвсем.

— Планета Венера е планета на любов и красота. Хората със силно присъствие на Телец или Везни в свои хороскопи обичат хубави неща. Те има развито чувство за красота, затова мисли, че ти не харесва много да има черни стени в твоя стая.

— Аз… — Не смеех да му кажа как наистина ми се иска да изглежда стаята ми. На никого не бях признавала желанието си.

— Видял листовете в твоя кутия, на място, където оставил твой телефон и медальон. Ти харесва телефон, я?

— Я, обаче… откъде знаеше къде да ги оставиш?

— Аз Пи Джей. Казал тебе, че е твой покровител, я? За един месец, докато ти Момиче на зодиак, я?

— Да, но май на всички ще бъдеш покровител. Нали Нона те е наела?

Той се засмя.

— Вярно, но за да оправи къща. Няма проблем. Аз има и асистенти. Те помогнат. Но за теб неща различни. Ти прави различни неща.

— Добре, тогава ми кажи откъде разбра за тайното ми скривалище?

Пи Джей потупа носа си.

— Аз е Пи Джей и… пак трябва каже нещо откачено, но ти не плаши, моля. Изобщо не страшно. Аз е също Плутон и макар в момента това за теб изнервящо, нека малко обясня. Като Плутон управлява Подземен свят и всичко скрито и тайно — затова знае какво ти таи в свое сърце, Ева Палумбо. Знае твои тайни и твои страхове. Заедно поработи върху тези страхове. Да те направи по-силна.

Докато го слушах, изпитах най-странното чувство — сякаш той бе разбрал и най-тайните ми мисли, разгадавайки всичките ми действия и маски, и бе стигнал до истинската ми същност. Беше прав. Направо си умирах от страх.

— Всичко наред. А сега…

Лилит се върна, щурмувала стълбите с водата на Пи Джей в ръка.

— Хей — каза тя. — Хрумна ми най-гениалната идея. Нали се сещате, че не можех да реша дали искам всички стени да са черни или само таванът? Е, понеже имаме две стаи, моята и на Ева… искам да кажа на Лилит, какво ще кажете за това — едната стая ще е спалнята ни, а другата ще ни е нещо като дневна, където ще се мотаем и ще пишем домашните си, и по този начин ще може да ги обзаведем по два различни готик начина. — Тя премести доволен поглед от мен към Пи Джей.

— Той знае, Лилит — рекох.

Тя ме погледна кисело и ме изрита по пищяла.

— Не, не, аз съм Ева — прошепна.

Поклатих глава.

— Той знае.

Лилит се засрами и ме погледна обвинително.

— Ти ли му каза?

— Няма нужда казва мене нищо. Знае тайни — намеси се Пи Джей. — Знае много тайни, дето хора крият. — Той я изгледа продължително и, заклевам се, тя се изчерви и сведе очи към пода. Никога преди не бях я виждала да се изчервява и се зачудих — дали и тя криеше тайни, за които не подозирах? Пи Джей пак се обърна към мен: — И тъй, Момиче на зодиак, какво мисли за тази идея на твоя сестра? Да спи двете в една стая и да живее в друга?

В главата ми шеметно запрепускаха мисли. Ако продължим да спим в една стая, тогава няма да съм сама и да ме е страх толкова от тъмното — би било чудесно. Може и кошмарите ми да спрат. Обаче пък ще се наложи да живея в стая, направена по вкуса на Лилит, а това значи тъмни цветове и странни плакати с гарвани и капещи кървища, от които ми е писнало. А най-вероятно именно те ми причиняват кошмари. Така ми се иска да направя стаята си според моите разбирания. По начина, по който го планирам от седмици.

— Аз…

— Откъде знаеш тайните на хората? — прекъсна мислите ми Лилит.

Пи Джей се потупа по носа. Реших, че е време и тя да разбере що за перко е тоя, макар Нона да го бе довела у нас.

— Твърди, че не просто е Преобразителя — обясних. — Само работи като такъв. В действителност е планетата Плутон. Всъщност всички планети били тук в човешки облик. — Очаквах Лилит да падне от смях, като чуе това, а после да каже на Пи Джей да си хване пътя за астероида или планетата, от която е изпаднал. Но тя не стори нищо подобно. Лицето й премина през спектър от емоции: на шок, недоверие, доволство, после съмнение, след това объркване и накрая учудване.

— Супер — каза накрая.

Пи Джей се усмихна.

— Благодаря.

— Лилит, да не би някой да е сварил мозъка ти? — попитах.

— Никой не сварил неин мозък. Неин изгряващ знак Овен. Тя по-импулсивна от теб. Спонтанна. Знак Телец прави тебе инат. Мисли, че трябва изпрати тук и други хора планети. Някои, които повече ти харесва. Да види какво има в твой хороскоп. Предстои среща с Луна. Да, това може помогне. И Венера има добър аспект. Ще помисли, но при вас дойдат и други планети. Я, я.

Обзе ме панически страх, от който сърцето ми заби в лудешки ритъм. Още страхове… това беше последното, което исках.