Цербер: Вълк в кошарата

Трета глава Ориентиране и настаняване

Влязохме в малка зала, където ни посрещнаха двама мъже и една жена. Приличаха на войници с изопнатите по телата им униформи в цвят каки и високите обувки, но скоро научихме, че нямат нищо общо с армията. Най-напред ни раздадоха някакви дълги роби и по чифт сандали, после провериха имената ни в предварително приготвен списък и набързо ни изведоха от терминала към чакащия аеробус. Развяващата се около мен дреха изобщо не предпазваше от студа, а и макар отоплението във возилото да си го биваше, не ми стана кой знае колко горещо.

Отдалечихме се с плавен кръг от площадката и тази маневра ни даде първата възможност да видим своя нов свят. Странна гледка — вдясно океанът блещукаше под слънцето, вляво беше „брегът“, представляващ гъста гора от червеникавокафяви и оранжеви дървета, увенчани от огромни листа с най-различни форми. На много места дърветата бяха прорязани или издълбани. Явно хората живееха в самите им дънери, защото се забелязваха отражения от стъклата на прозорци. Истинско видение на сюрреалист — величествена гора, чиито стъбла бяха наполовина гигантски древни стволове, наполовина — модерен жилищен комплекс. Забелязах, че тук-там разклоненията на грамадните клони са изравнени хоризонтално, обработени с някакво лъскаво вещество и наподобяващи площадки за кацане или просторни веранди.

Жената ни погледа как зяпаме и се усмихна. Взе малък микрофон и започна своята импровизирана екскурзоводска беседа.

— Добре дошли на Цербер. Името ми е Керар, а двамата ми колеги са Монаш и Силка. В момента сте в община МаДел. Наричаме така селищата си, защото особеностите на нашето жизнено пространство не позволяват възникването на големи градове. За щастие имаме добри транспортни връзки и можем да изграждаме мощни в икономическо отношение центрове. Както виждате, на Цербер липсва каквато и да е суша. Според биолозите прародителите ни също са обитавали дърветата. Тук по необходимост се върнахме в далечното си минала…

Докато я слушах, не можех да откъсна погледа си от тази приказна, макар и лишена от земна твърд природа.

— Сигурно сте забелязали колко разнообразни са нашите дървета — продължи Керар. — По цялата планета те са над пет хиляди вида, като само в МаДел се срещат около осемдесет. Виждате, че много от тях са годни за заселване, защото почти цялата циркулаторна система е във външните слоеве на кората им. Тоест можем спокойно да дълбаем, без да ги унищожаваме. Някои пък са си естествено кухи, макар дебелината на кората им да достига осем метра. Издържат огромен товар — под водата стволовете стават доста по-дебели, а и милионите години еволюция са ги подтикнали да се крепят взаимно. Експертите по ботаника заемат особено важно място в нашето общество, защото на тях се пада отговорността да преценят колко и какви клони да отсечем за площадки и жилища, както и кои идеи на архитектите са приложими. Грешките биха ни стрували скъпо. Смъртта на едно опорно дърво може да наруши устойчивостта на десетки, дори стотици други и да причини гибелта на цяла община.

Ясно ми беше за какво намеква: не помисляйте дори за глупави игрички с дърветата! Зачудих се дали първите заселници не са допускали твърде много фатални грешки в тази странна екология.

Из водата под нас бяха пръснати катери и лодки, някои доста големички, други очевидно плаващи просто за удоволствие. Имаше дори платноходки. Отново се взрях във фантастичната джунгла. Наблизо се извисяваше огромно, блестящо здание, изградено върху една от изравнените площадки.

— Това е управленският център на общината — поясни нашата екскурзоводка. — Именно натам сме се запътили.

Заведоха ни в сградата и под любопитните погледи на разни зяпачи ни качиха на десетия етаж. Вече ни очакваше сервиран горещ обяд. Честно казано, не разпознах почти никоя от гозбите или дори съставките им, но след буламачите в затворническия кораб всички те ми се сториха великолепни. Тъкмо се отдадохме на удоволствието от пълните ни стомаси и в стаята нахълта нисък мъж, който най-делово се захвана да ни мери. Само след час той се върна с вързопи, в които имаше бельо, дебели фланели, работни панталони, топли чорапи и ниски обувки. Раздадоха ни също всевъзможни хигиенни принадлежности. Двама по двама се отбивахме в тоалетната и банята, намиращи се в другия край на коридора, от които се възползвахме с голямо удоволствие. Едва тогава облякохме чистите си нови дрехи. Нямах никакви затруднения с подобно непретенциозно облекло въпреки обяснимите проблеми с пола. За едно обаче бях благодарен — нескопосаната къса затворническа прическа. Косата на Керар също не беше никак дълга, но значително по-добре оформена от моята.

След като отново се почувствахме хора, нашите домакини решиха, че сме готови за по-подробен инструктаж. Настанихме се на сгъваемите столове и Керар започна да ни обяснява най-основните неща.

— Първата проучена планета в системата на Уордън била Лилит. Прекрасен свят, същинска тропическа градина. По-късно изследователски групи създали бази и на останалите обитаеми светове, кацали дори на спътниците на газовия гигант Момрат. Не знаели, че така разнасят един организъм, по-изумителен от всичко познато дотогава…

Тя разказа набързо как микробът унищожил донесените от други планети изделия и върнал хората до равнището на диваци. Машините били немислими на Лилит, затова обществото там станало изцяло нетехнологично. Неволно съжалих горкия си двойник. Да, бях способен, дори може би най-добрият в занаята — но роден, отгледан и съзрял в свят на изключително развити технологии. Какво ли щях да постигна на място, където съществуването им е невъзможно? Ще се справи ли тамошното ми „аз“? После с облекчение си казах, че не на мен се пада да разреша загадката.

— Организмът — говореше Керар през това време — бил пренесен навсякъде, където хората кацали. Мутирал, за да оцелее. Измислени са какви ли не хипотези, но най-логично е да допуснем, че той реагира на относителното количество слънчева радиация, достигаща съответната планета. Виждате, че поне тук не унищожава машините. На родния си свят Лилит просто приспособил хората, превърнал ги в част от екосистемата. Но тук той трябвало да се промени. Е, вече е и в самите вас, настанява се удобно във всяка молекула от телата ви.

Размърдахме се неловко на столовете. Тъкмо бяхме успели да поизтикаме от съзнанията си неприятната представа и… Чудно, но изобщо не се усещах различен. Нито ми се виеше свят, да речем, нито забелязвах нещо друго необичайно у себе си.

— Първите учени в Диаманта предположили, че организмът има особен вид колективен разум. Бързо се изяснило, че всяка от тези твари, по-миниатюрни дори от вирус, поддържа някаква връзка с всички останали. Вече знаем, че са били прави само отчасти. Да, микробите наистина са клетки от едно гигантско цяло, но не мислят. Характерните им реакции са известни и предвидими. Научите ли ги веднъж, не ви очакват никакви изненади. На Лилит взаимодействието дава на някои хора невероятна мощ, защото там този организъм съществува буквално във всяка молекула на твърдите вещества. Има индивиди, способни с усилие на волята да пробиват дупки в скали или да причиняват мутации у хора, животни и растения. Това е възможно, защото те успяват да налагат волята си чрез микробите в своето тяло на другите наоколо. Тук ефектът е съвсем различен.

Отново се чу мърморене и аз пак се замислих за нещастния си двойник. Сега сигурно му се струваше, че е попаднал в някакво царство на магиите, където липсват рационални средства да постигнеш целта си.

— На Цербер — продължи Керар — организмът също се е настанил във всяка молекула на твърдите вещества. Откривали сме го в проби от дърветата, взети от водолази на цял километър дълбочина, както и у водните и въздушните обитатели. Подобно на този от Лилит, не харесва неща, в които няма други като него. Нахлува в тях. Изглежда, че проявява много по-голяма поносимост спрямо органичните молекули, особено в живите същества, затова и ще се приспособи към вас, новодошлите, почти без проблеми. Но ако внесем тук изделие, произведено в Конфедерацията, микробът ще се опита да проникне и в него… макар с плачевен резултат. Такива уреди отказват да работят или дори направо се разпадат. Имаме късмет, че организъмчето понася напълно другите си мутирали разновидности, затова можем да внасяме суровини, готови продукти и храни от останалите светове в системата. И, с изключение на Лилит, да изнасяме за тях произведеното тук. Само оригиналната форма не приема нищо, което би нарушило първобитното състояние на нейната планета. Нашествието на този микроб обаче си има и добрите страни. Понеже зависи от вашето оцеляване, за да живее — ще ви поддържа в чудесно здраве. Старателно ще прочиства телата ви от всякакви отрови. Няма да позволява на кръвоносните съдове да се запушват, ще се грижи за възстановяването на клетките. Дори наркотиците, и алкохолът ще изхвърчат от обмяната ви, преди да окажат някакво вредно въздействие. Микробът проявява търпимост само към някои наркотични вещества, присъщи за Диаманта, но те се намират трудно и употребата им се следи строго. Най-лошото, което можете да си причините, е да напълнеете прекалено или да допуснете мускулите ви да омекнат. Разбира се, организмът не може напълно да спре стареенето, макар че ще ви поддържа жизнени далеч по-дълго от нормалното.

Интересна подробност, казах си. И все пак… Никакво пиене и разпускащи дроги. Наистина чист свят.

Керар ни огледа засмяна. Помълча, преди да стовари върху главите ни истинска бомба.

— Уверявам ви, късметлии сте, че бяхте изпратени на Цербер. Тук попадат само най-добрите. Няма убийци, нито дори хора, склонни към насилие. Нашият свят е доста кротък и за това си има основателна причина. Трябва да знаете, че само ние разполагаме с потенциално безсмъртие.

Ето я невероятната изненада, за която аз обаче бях подготвен. Затуй много по-интересна ми беше дреболията, която жената спомена — че нямало насилници.

Когато останалите от групата успяха да си поемат дъх, нашата наставничка заговори отново:

— Вече ви казах, че на Лилит хората могат да се свързват с микробите на Уордън, да ги овладяват, контролират и насочват. Тук това не става. Но всички тези организъмчета са в непрекъснат контакт помежду си, важно е само разстоянието да е достатъчно малко. Колкото по-близо сте до някого, толкова по-силна е връзката между микробите ви. Когато сте будни, съзнанието ви владее тия във вашето тяло, затова не възникват никакви последствия. Но ако сте уморени, заспите или пък паднете в несвяст, микробите се опитват да достигнат до други себеподобни. — Тя сякаш се поколеба какви точно думи да подбере. — Ще ви дам пример, понеже искам да разберете, че знаем какво става, но не и как. Да речем, че заспя до вас и вие също се унесете. За разлика от оригиналната разновидност на Лилит, тукашните мутанти предпочитат да се свързват едни с други именно в такова състояние. Тоест вашите не общуват с онези в скалите или дърветата, както го правят със събратята си, намиращи се у хората. Щом се освободят от господството на съзнанието ви, микробите в тялото ви ще установят връзка с моите. Взаимодействието им е най-силно през периодите, когато не сънувате. Ако тези периоди при мен и при вас съвпадат, организмите в мозъците ни незнайно защо започват да си обменят информация. Припомнете си, те са във всяка молекула и наистина могат да прочистват, възстановяват и променят части от тялото, за да поддържат собственото ви здраве! По същия начин се проявява страничният ефект от различията им спрямо микробите на Лилит — настройват молекулите в кората на вашия мозък с информацията от моя; и обратно. Дори могат да нагласят самите мозъчни вълни според промяната. Процесът завършва за броени минути. И понеже паметта се съхранява химически, а се извлича биоелектрично, информацията в мозъка се променя напълно. Вие се събуждате с моята личност и спомени, аз — с вашите. На практика сме се разменили…

— Че защо не обменят цялата информация? — недоверчиво се обади брадясал млад мъж. — Между двата човека има разлики в хормоналното равновесие, дишането, кръвното налягане. Ако на тялото се подават грешни команди, съсипването му е в кърпа вързано.

— Съгласна съм — кимна Керар. — Въпросът е съвсем на място. Не ми е трудно да ви отговоря — в първите години това се е случвало, но онова време е отминало отдавна. Микробът на Уордън е невероятно приспособим и непрекъснато обменя информация с всички останали, където и да се намират те. Вече се е научил кое е нормално за хората. А защо причинява размяната на тела… просто не знаем. Може би пък така се нагажда към някаква съставка в атмосферата на Цербер. Не, наистина нямаме представа и не съм уверена, че някога ще разгадаем тайната. Но размяната е факт и няма причини да не продължи и в бъдеще.

— Самата вие колко тела сте сменила? — попита друг от скептично настроените.

Керар се засмя.

— Много. За разлика от вас, аз съм родена на планетата. При нас явлението започва с пубертета. Тук това е нещо като зрелостно свидетелство. Хлапетата преживяват множество размени, защото са твърде емоционални на тази възраст и още не могат да се владеят добре. Пък и кой би устоял на изкушението да опита? На момчетата им е любопитно как ще се почувстват като момичета — и обратно. Аз самата често съм си задавала въпроса какво ли е да си затворен от рождението си в едно и също тяло, в един и същ пол. Ще посоча себе си като пример — родила съм се мъж, но на шестнадесет, след като бях в три мъжки и две женски тела, започнах да разбирам, че ми е много по-приятно да съм жена. Намерих такава, която пък искаше да е мъж, поспахме заедно и си решихме проблемите. Не мислете обаче, че обличаме телата едно след друго, сякаш са дрехи. Е, има и хора, които предпочитат постоянното разнообразие, а в някои бракове партньорите непрекъснато си ги разменят, но подобни случаи са рядкост.

От известно време ме човъркаше един неприятен въпрос и се възползвах от моментната пауза, за да го задам.

— Казахте, че процесът продължава няколко минути. Ами ако ви събудят точно по средата?

— Започне ли веднъж, той обикновено не може да бъде спрян. Оставате си в безсъзнание, ако ще край вас да гори цялата сграда. Наистина, има извънредно редки случаи на прекъсване. Права сте да задавате този въпрос, защото това може да сполети само хора от Външния свят — като вас самата, макар вероятността пак да си остава едно на милион. Информацията се прехвърля, образно казано, като цялостен масив, затова всички молекули в мозъка започват преобразуването си заедно. Ако успеят да ви събудят в самото начало, ще имате смътни спомени от живота на другия и те скоро ще избледнеят. Стане ли по-късно обаче, ще се появят сериозни психически затруднения — нещо подобно на шизофрения, но и тя ще отмине с времето, като доминиращата личност ще се съхрани напълно. Само ако процесът бъде спрян точно по средата, двамата ще продължите да съществувате и в двете тела. В кората на главния мозък има предостатъчно свободно място и новата информация постепенно ще се прехвърли именно към неизползваната част от него. Тогава или ще възникне устойчиво разделение на личностите — редуващи се съзнания в едно и също тяло — или те ще се слеят в ново „аз“. Така ще е и с двете тела. На ваше място не бих се тревожила особено. Подобни случаи са по-малко от двадесет в цялата история на Цербер. Трябва да го искате и направите едва ли не нарочно, а не ми се вярва някой да е толкова неразумен…

Кимнах. Вариантите ми се видяха достатъчно благоприятни. Керар отново се върна към основните си напътствия, подтикната от друг въпрос.

— Какво става, когато размяната на телата засегне някой с жизненоважни умения за обществото? Примерно ако вашият лекар изведнъж придобие съзнанието на чистача? Как ще ги разпознаете?

— Действително е имало подобни проблеми, но само в началото. През минали епохи или в изцяло природна среда — като Лилит — едва ли щеше да се намери решение. Но за късмет слабичките електрически импулси в мозъка, които контролират конкретните ни спомени, са уникални при всеки от нас. И мозъкът просто се нагажда към новата схема. Разполагаме с чувствителни уреди, които разчитат и записват този отчетлив електронен „подпис“. Ще ги видите навсякъде. Още днес ще запишем вашите схеми и така ще открием сметките ви в главния планетарен компютър. Първите модели са били внушителни по обем, но сега устройствата са съвсем прости и с тях се работи лесно. Използваме ги за всичко. Например тук нямаме налични пари. Заплатата според вашата работа и пост се превежда направо по сметка. При всяка покупка устройството разчита схемата ви и я сравнява с картата за самоличност. Както ще се убедите сами, не е възможно някой да се престори на друг, а и ако не съобщите до осем часа след размяната на телата, вече нарушавате закона. — Тя помълча и ни изгледа. — Според Конфедерацията нашето общество е създадено от престъпници, но Цербер е може би най-изчистеният от престъпления свят в човешката история.

Досещах се, че това твърдение сериозно притеснява някои от спътниците ми, а и аз не се чувствах съвсем спокоен. Всъщност реших, че съм попаднал в най-тоталитарното общество, съществувало някога. Не че престъпването на законите беше немислимо — щом този свят зависеше толкова много от компютрите, все нещо трябваше да се поддава на манипулации. Но системата действително имаше съвсем малко слаби места, а най-тежкото наказание — смъртта, беше особено ужасяващо, щом с прескоци от тяло в тяло можеше да си оставаш винаги млад… стига да има достатъчно тела и властниците да ти позволят да ги използваш.

Дали тук въобще се срещаха старци? И ако не, какъв бе източникът на нови, свежи тела?

Нахраниха ни още веднъж и разговаряха с всеки от нас поотделно. После ни помолиха да попълним основни тестове за пригодност, някои от които ми бяха познати. Разпитът мина гладко за мен, защото сведенията им за Куин Жанг бяха дори по-оскъдни от информацията, съхранена в паметта ми. Макар да понасилих истината в някой и друг момент, едва ли трябваше да се боя от разобличаване… Тестовете обаче се оказаха значително по-трудно препятствие. Бях прекарал много месеци в слушане на лекции и упражнения как да избягвам скритите капани и да внуша на проверяващите точно такава представа, каквато ми е изгодна. Не само познавах теорията, на която се опираха подобни тестове, както и всяка подробност от устройството на машините за изследване на психиката, но и владеех самохипнозата в достатъчна степен, за да контролирам напълно телесните си функции. Имаше защо да съм уверен, че каквото и да са ми приготвили, ще ги измамя успешно.

След проверката ни направиха лични холограми, взеха отпечатъци от пръстите и сканираха ретината на очите. Последователно свързаха всеки от нас и към някаква голяма машина, чиято единствена подвижна част беше масивен шлем, като този на пилот-изпитател. Изглежда това бе устройството за разчитане и записване на психическите схеми. Слагаха на главите ни обръч с три електрода удивително приличащи на пръсти и проверяваха резултата на един екран. Явно големият уред служеше само за снемане на данните, а малкият беше за контрол. Не усетих нищо, което значи, че не получих дори намек как работят тези джаджи, а толкова ми се искаше да го узная! Ако човек не измислеше начин да надхитри или заблуди системата, властите щяха да следят всяка негова крачка: къде и с кого е бил, какво е купувал… Накратко — всичко.

Вечерта внесоха в стаята подвижни легла. Явно щяха да ни оставят тук няколко дни, докато микробите на Уордън се „аклиматизират“ в нас. А може би и докато решат какво да ни правят. Дадоха ни по един наръчник за основните правила в цялостната организация на Цербер. Сухо и делово написана книга, но твърде увлекателна с подробностите си за обществените и икономическите структури.

На планетата имаше няколкостотин общини, всяка със своя администрация. Някои бяха доста малки, други — огромни и, както ми се стори, всичките основани на разделението на труда помежду им. Главният администратор се избираше от съвет, включващ президентите на синдикатите в общината. Всъщност синдикатите представляваха и стопански единици, съставени от корпорации със сходни дейности. Доколкото разбрах, до една бяха частни акционерни дружества. Стигнах до извода, че местната икономическа система е разновидност на корпоративния синдикализъм. Съвсем просто е — всички компании, занимаващи се примерно със стоманодобив, се сдружават в синдикат, начело на който стои назначен от властите специалист по стоманата. Изясняват се потребностите на правителството и на частния сектор и после на всяка компания се дава дял, зависещ от нейните мощности и производителност. Така й се гарантира натоварване и някаква печалба, чиято норма също се определя от синдиката и правителствения експерт. Ако щете, наречете го министър на стоманата. Единствената форма на конкуренция се опира на способността на някоя от компаниите да увеличи забележимо производителността си. С други думи, да си върши работата по-добре и с по-малко разходи, като поради това и печалбата й набъбва. Такава компания получаваше по-голям дял през следващото тримесечие.

Ако разпрострете тази система върху цялото производство, ще имате икономика под строг правителствен контрол и управление, въпреки че печалбата ще подхранва стремежа към нововъведения. Само в продажбите на дребно оставаше място за независими бизнесмени, но дори и тях властта държеше под око, защото при нормирана печалба цените на едро също трябваше да са предвидими. Възползвайки се от административното разделение и лицензирането на търговците, правителството можеше да ги насочва там, където са нужни. Щом нямаше оборот в налични и дори най-елементарната покупка се извършваше електронно, липсваха вратички за тайни банкови сметки и трупане на съмнителни пачки. Не съществуваха особени възможности и за натурална размяна, защото всички стоки бяха под надзора на синдикатите.

Чудничко. Ясно защо тук почти не вирееше престъпност, дори ако забравим какъв ужасен смисъл имаше смъртната присъда.

Отделният човек бе в положение на свободно наемащ се служител. И след като правителството дърпа всички юзди, най-добре да не ядосваш синдиката, че току-виж си се оказал без работа. А продължилото повече от три месеца безделие, освен по медицински причини, се наказваше с принудителен труд. Както изглежда, повечето суровини се добиваха от няколко спътника на Момрат и минният синдикат винаги ламтеше за нови работници.

За да правиш каквото и да е, нужна бе карта за самоличност, съдържаща всичките ти телесни показатели заедно със снимка, но без име или други подробности за личността. Те бяха на програмируем микрочип в картата, чиито данни подлежаха на автоматична промяна, когато друг (или друга) се озове в твоето тяло. Пропускът да се докладва за размяна се наказваше с напъхване в някоя от най-нежеланите телесни обвивки и доживотно, изпълнено с благороден смисъл бъхтене под сиянието на прекрасния Момрат…

На следващия ден попитах нашите домакини възможно ли е някой да бъде закрепостен насила в едно тяло. Обясниха ми, че отделни хора, способни да се съсредоточат и наложат волята си, успяват да прекъснат връзката на своите микроби с околните дотолкова, че размяната да стане невъзможна. Тук наричаха подобни люде съдии и всички те бяха на правителствена служба. Не само разглеждаха делата, но и изпълняваха присъдите. Най-могъщите сред тях дори можеха с обединени усилия да предизвикат насилствена размяна.

Ето го разковничето… Наблизо винаги има някое поовехтяло нежелано от никого тяло, затова награждаваш верноподаниците с нещо по-свежо, а злосторника натикваш край Момрат, докато пукне!

На Цербер най-развити бяха разновидностите на леката промишленост, производството на компютри, оръжия, инструменти, всевъзможни изделия от дървесина, белтъчини от моретата, а също и торове. Съществуваше дори износ на стоки извън системата на Диаманта, макар аз да си въобразявах, че това няма как да стане. Явно някои предмети се поддаваха на „обеззаразяване“ — преди всичко неорганичните вещества. Май започвах да напипвам нещичко… Например неотличимият от човек робот, промъкнал се в Командването на военните системи. Дали сред по-първобитните машинарии нямаше поне едно местенце, където правеха тези роботи по образец, предоставен от пришълците? И ако е така, не се ли навърташе тук някой гений в програмирането, влагащ в роботите толкова правдоподобно поведение, та да заблудят дори най-близките роднини на оригинала? Струваше ми се, че налучквам истината. Нали казаха, че на Цербер не попадали насилници. Само майстори на технологичната престъпност. Най-добрите.

На четвъртия ден всички вече скучаехме и не ни свърташе на едно място. Каквото можеше да се научи за начало, горе-долу го знаехме, значи нашите домакини ни държаха тук по причина, която не желаеха да разкрият. За мен чакането ставаше още по-опасно, защото някои от затворниците вече се бяха харесали, а и аз чувах съвсем недвусмислени предложения. Напрежението растеше — превърнах се в нещо като „предизвикателство“ за двама от мъжете. Не изпитвах никакво желание за подобни преживявания в това тяло, но така между мен и останалите възникваше забележимо отчуждение. Нямах търпение да дочакам мига, когато ще ни пуснат на воля в този свят.

Чудех се и защо все още не определят какво можем да вършим, след като отдавна трябваше да са обработили резултатите от тестовете. Бях се постарал да демонстрирам колко много ме бива с компютрите и математиката — това поддържаше алибито ми, а и даваше възможност да се доближа най-бързо до изпълнението на задачата си. Изтъкнах и че познавам от край до край старите модели компютри, които използваха тук.

Към края на този ден изведнъж ми просветна какво чакаха. Щом хората на Цербер можеха да контролират донякъде размяната на тела, явно не искаха да ни пуснат оттук съвсем невежи и в тая област. Бяха ни информирали, че разстоянието е най-важният фактор.

А нашите легла бяха просто натъпкани едно до друго.

Привикването с микроба траело три-четири дни. Значи отлагаха до онази сутрин, когато всички ние или поне повечето от нас щяхме да се събудим в други „опаковки“.

Положението ме постави пред труден избор. Ако условието да излезем оттук беше размяна на телата, предпочитах да си тръгна мъж… само че заради вече възникналите проблеми спях в едно ъгълче по-близо до другите жени. Колко време оставаше? И стискаше ли ми да го направя? Накрая реших, че съм длъжен да опитам, иначе нямаше как да се отърва от това твърде неприемливо за мен тяло. Подбрах внимателно жертвата по възраст, външен вид, мускулатура и така нататък. За късмет избраникът — Хъл Бруска, бе доста притеснителен мил човек, който изобщо не ми се натискаше. Неговото престъпление се оказа още по-малко свързано с другите хора, отколкото деянията на Куин Жанг. Умеел да пробива защити и да отмъква по малко от планетните бюджети. Прехвърлял ги в сметки по границата. И всичко това извършвал от някакъв малък сервиз на един от цивилизованите светове. Гордееше се с изпълненията си и охотно ги споделяше. По ирония на съдбата точно прекаляването станало причина да го заловят. Сметките на няколко гранични банки се раздули необичайно, а това винаги привлича вниманието на Сигурността. Бруска просто е трябвало да си набележи доста повече банки от четирите, които тъпчел с пари. Ако сумите в един трезор нараснат тройно за по-малко от две години без никакво логично обяснение, все някой ще си зададе въпроса какво става. Но Хъл повече го бивало с машините, а не в умението да прибира плячката, без да го сграбчат за яката.

Още по-любопитно беше, че нямал никакви конкретни планове за какво да похарчи откраднатото. Уверяваше ме, че правел всичко от скука. След девет години еднообразие в поправките и препрограмирането на финансови компютри, решил да се поразкърши „почти само за удоволствие“. Отначало осъществил плана си колкото да види ще му потръгне ли, после вече не можел да устои на съблазънта се питал докога ще му се разминава безнаказано.

— Ами че аз на никого не съм навредил — каза ми той най-искрено. — Просто ми беше приятно, че разигравам Конфедерацията. Като ги правех на глупаци, повече ми приличаха на хора.

Бруска определено ми беше симпатичен. С увлечение говореше за себе си и през първата ни любовна вечер не стигнахме по-далеч от държането за ръчичка. Толкова срамежливо се държеше като мъж, че се надявах животът в женско тяло да му разкрие напълно нови за него светски перспективи.

Легнахме съвсем близо един до друг — моето легло бе опряно в стената, а неговото ме скриваше от натрапници. Заспах с надежда, че късметът ми ще проработи бързо.

ПРЕКЪСВАНЕ В ПОСТЪПВАНЕТО НА ДАННИ. КРАЙ НА ИЗЛЪЧВАНЕТО ОТ ОРГАНИЧНИЯ ПРЕДАВАТЕЛ. ОБЕКТЪТ Е НАПУСНАЛ ПЪРВОТО ТЯЛО. СЛЕДВАЩИТЕ ДОКЛАДИ — ЧРЕЗ ЗАЛОЖЕНА В ПОДСЪЗНАНИЕТО ЗАПОВЕД ДА СЕ ВЪЗПОЛЗВА ОТ УСТРОЙСТВА, ПОДДЪРЖАНИ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ ОТ НАШИ АГЕНТИ НА ПЛАНЕТАТА. ЗАПОЧВАМ СЛЕДВАЩАТА ЧАСТ. ОБЕКТЪТ НЕ СЪЗНАВА, ЧЕ СЕ ПОДЧИНЯВА НА ЗАПОВЕД.