Звездно дете

Четвърта главаСъквартирантка от ада

— Дано това мършаво животно се откаже да влиза повече тук — заяви Ясмин, след като изтика Козмо в коридора. Той успя само да ме погледне жално, а аз се опитах да му предам съчувствието си по телепатичен път. Решението не беше мое. Но това не го успокои. Беше му криво — точно както и на мен. Измяука и се изниза към стаята на родителите ми с подвита опашка. Не беше честно. Ясмин бе в стаята ми от десет минути, а вече раздаваше команди.

— Казва се Козмо и винаги спи тук — запротестирах аз. — Той живее тук.

— Ама… ааа… аз съм алергична, ааап… чихууу — престори се Ясмин артистично. Можех да различа фалшивото кихане, понеже самата аз бях алергична. Към полени, пшеница, прах — всякакви неща (не и към котки обаче, слава богу). Ясмин се преструваше само за да стане на нейното. Просто не си падаше по котки.

След малко отиде до гардероба и извади пет закачалки с мои дрехи, които метна върху облегалката на стола.

— Но… но аз вече освободих място за нещата ти — възразих и й показах празното пространство в дясната част на гардероба.

— На петнайсет съм. Имам повече дрехи от теб. Ние, по-възрастните, имаме по-големи нужди в сравнение с малките момиченца — осведоми ме тя. Върна се до леглото, отвори куфара си и изсипа съдържанието му, което се разпиля по матрака и пода. След като прибра някои неща, Ясмин взе да вади книги от лавиците и да ги трупа на пода до бюрото ми.

— Какво правиш? — попитах. Седях на леглото си и я наблюдавах.

— Очертавам границата — отвърна и продължи да трупа книгите все едно градеше тухлена стена. Щом ги нареди от единия край на стаята до другия, стана и посочи пространството от едната страна на книгите.

— Това е моята територия, ясно? — После посочи към страната, където беше леглото ми. — А това е твоята, ясно? Никакво преминаване! — След което ми обърна гръб, хвърли се на леглото и пъхна в ушите си слушалките на музикалния си плейър. Очевидно не беше по-щастлива от мен при наложените обстоятелства, макар че по-рано същия ден бях направила всичко възможно за доброто й посрещане в къщата. Дори излязох и с джобните си пари купих цветя за шкафчето до леглото й, където оставих и купа с плодове.

Защо ли ми трябваше? — помислих си и направих усилие да премълча думите, които ми бяха на езика. Горях от желание да й кажа, че всъщност се намира в моята стая и беше моя гостенка, но мама ми бе изнесла лекция за това как раздялата на родители те й сигурно й се отразява тежко и как всички трябва да се държим мило и да стъпваме на пръсти около нея. Само дето в този момент ми се щеше да стъпя с цялата си тежест върху наплесканата й с червило муцуна. Понякога се изненадвам колко жестока мога да съм в мислите си.

Изведнъж Ясмин махна слушалките и се обърна към мен:

— И що за стая е това? — попита и се заоглежда. — Ненормална работа.

Стаята ми беше на тема Венера. С мама решихме, че тъй като Венера е богинята на любовта и красотата, това трябва да е най-красивото помещение в къщата. Венера е втората най-близка до Слънцето планета и след Луната е най-яркият обект в нощното небе. Известна е още като звездата с името Зорница или Вечерница (макар че е планета!), затова прецених, че ще е естествено обзавеждането да е в звезден стил. Боядисахме стените в бяло, а горния им край украсих със звезди. Лампата в средата на тавана представляваше сребърна звезда, покривките на леглата бяха бели, а възглавничките — сребристи. Всичко изглеждаше чисто и спретнато и ми харесваше.

На стената между двете легла имаше стенопис, направен от леля Франсел (тя е художникът в семейството и много от картините вкъщи са нейни, включително някои в кабинета на татко — и разбира се, работи в „Бати Ентърпрайзис“, където прави проекти за картички и плакати). Стенописът изобразяваше богинята Венера с дълга коса, увиваща се около тялото й. Всъщност беше копие на една картина от италианския художник Сандро Ботичели. Казваше се „Раждането на Венера“. Нямах търпение да я покажа на истинската Венера, когато се появи, което, според съобщението на Херми от предишната вечер, беше вероятно да се случи през следващите два дни. Освен Венера, той бе споменал и Луната. Предупреждаваше и за някакъв конфликт, но това се очакваше, като се има предвид появата на Ясмин и сърдитата й физиономия. Много се надявах Луната и Венера да се появят в човешки облик като Херми. Щеше да е върхът.

— Ама че безвкусица — заяви Ясмин, имайки предвид стенописа. Стана от леглото и вдигна навит на руло плакат от нещата си на пода. — Всъщност, понеже част от рисунката е в моята част от стаята, ще закача това отгоре. — Разви плаката, на който се показаха големи червени устни с изплезен език; отдолу пишеше: „Хората са противни“. Тя го закачи с кабарче на стената.

— Недей! — изстенах. — Изглежда ужасно там. Моля те! Бъди разумна. Закрива творбата на леля Франсел.

Ясмин сви рамене.

— Дреме ми — отвърна. — Майка ти каза да си поделяме нещата и да се държим мило една с друга, нали? Преминавам през житейска криза, така че трябва да си по-внимателна с мен. Ясно?

Хвана ме натясно.

— Ясно, но… не виждаш ли, че не е в тон с останалата част от стаята?

Братовчедка ми се разсмя.

— Откога си кралицата на интериорния дизайн? Майка ти каза да се чувствам като у дома си и точно това правя. Да й се оплача ли, че си негостоприемна?

— Не, разбира се, че не. — Може би наистина съм малко негостоприемна — помислих си и реших да се държа по-мило. И на мен нямаше да ми е приятно, ако родителите ми се разделяха и трябваше да напусна дома си и да заживея с друго семейство. — Съжалявам. Остави плаката си, щом искаш.

Тя се усмихна. Според мен чудесно знаеше, че няма на кого да се опра в тази ситуация. Тогава си спомних. Та аз бях Момиче на зодиака. Планетите бяха на мое разположение да ми помагат през специалния ми месец. Може би Херми ми беше оставил съобщение за подкрепа или съвет как да се справя с новата си съквартирантка. Отидох до бюрото си (което беше останало на моя територия) и извадих зодиакалния си телефон от чекмеджето.

Ясмин моментално се надигна.

— Какво е това?

— Ами телефон.

— Виждам. Откъде го имаш?

— О, ами… Подарък ми е. Специално за зодията ми.

— Готин е — кимна. — Майка ти може ли да уреди и мен с такъв?

— Съмнявам се — рекох. — Понеже не си Дева като мен, в този цвят и с този камък няма да подхожда на зодията ти. Ти си Близнаци, така че…

— Глупости на търкалета — прекъсна ме Ясмин. — Обаче телефонът е як. Дай да го погледна.

Подадох й го, тя натисна няколко бутона и го обърна.

— Изглежда, не работи.

— Преди си работеше — притесних се и се замолих да не е натиснала нещо, което не трябва, и да го е повредила.

Подхвърли го към мен.

— За нищо не става, щом не работи — заяви тя, след което извади малки тонколони от купчината си на пода. Включи плейъра си към тях и стаята буквално се затресе от неистов джангър. Облегна се на леглото и се ухили самодоволно. — Супер музичка, а?

Замигах на парцали.

— Спор няма — отбелязах и почнах да разчиствам моята част от стаята с надеждата да й дам добър пример, от който да се поучи.

Ясмин се закиска.

— Боже, Тиби, не са ли ти казвали, че се държиш като бабичка? — Протегна се, грабна един портокал и започна да го бели, облегната на възглавничките. Като свърши, хвърли обелките на пода и взе да пъха парченцата плод в устата си.

Прекрачих границата от книги, събрах корите и ги изхвърлих в кошчето за отпадъци под бюрото ми. В отговор Ясмин усили музиката още повече.

Погледнах телефона си и натиснах бутона, който Херми ми бе казал да използвам, за да се свържа с него. Изглежда, че отново беше в изправност. Написах следното съобщение:

„Моля за помощ. Спешно. Братовчедка ми е вкъщи. Не е дружелюбно настроена. Какво да сторя?“ Веднага получих отговор:

„Меркурий е ретрограден. Херми не е на разположение в момента. Обадете се по-късно“.

О, не — помислих. Знаех какво се има предвид под „ретрограден Меркурий“. Случваше се редовно през годината, обикновено три пъти. Надявах се това да не означава, че няма да имам връзка с покровителя си точно в месеца, през който съм Момиче на зодиака. Би било ужасно нечестно. Все едно да спечелиш от лотарията и да си загубиш печелившия билет. Слязох долу да видя дали татко ще е в състояние да хвърли светлина върху ситуацията.

— Тате, Меркурий е станал ретрограден — осведомих го припряно, нахлувайки в кабинета му, без да забележа, че има някого при него. — О, извини ме, не знаех, че имаш гости. — Срещу татко седеше мъж с гъста сребристосива брада и усмихнато загоряло лице. Носеше шапка на морски капитан и елегантен син жакет. И двамата пиеха бира.

— Хей, това да не е Момичето на зодиака? — попита мъжът.

Кимнах и погледнах въпросително баща ми. Той се усмихна широко.

— Тиби, запознай се с капитан Джон Дори.

— О, здравейте, капитан Джо…

— Известен още като Нептун! — добави татко.

— Без майтап? Еха! Здрасти. Аз… — отидох до стената и погледнах хороскопа си. Не виждах кой знае какво влияние на Нептун този месец, а и Херми не бе споменал нищо за посещение на капитан Джон.

— Е, как е да си Момиче на зодиака, Тиби? — попита капитанът.

— Ами добре, предполагам. Още съм в началото. Ъъъ… не ви очаквах. Не е отразено в хороскопа ми. Очаквах Венера или Луната. Какво правите тук?

Татко се намръщи, сякаш бях казала нещо лошо.

— Тиби, всички планети са добре дошли в дома ни. Не е задължително да присъстват в хороскопа ти, за да ни навестяват. Наистина не е необходимо. Капитан Джон, може да идвате по всяко време.

Капитанът вдигна чашата си.

— Много мило от ваша страна, Бенджамин. — После се обърна към мен: — Всъщност всички планети оказваме влияние в рождената ти карта, Тиби. Би трябвало да го съзнаваш. Да, в определени моменти някои преобладават, но дори тези, които остават на заден план, също имат въздействие. Доколкото си спомням, в твоя хороскоп Нептун е в Козирог — знаеш ли какво означава това?

— Ъъъ… Нептун отговаря за сънищата и идеалите, нали? Искам да кажа, ти отговаряш за това?

Капитанът кимна.

— В твоя случай имаш много високи очаквания, високи идеали.

— Мама винаги ни е учила, че трябва да си поставяме цели — съгласих се.

Той отново кимна.

— Но трябва да са разумни, Тиби. Може да откриеш, че понякога е добре да имаш по-скромни очаквания.

И аз кимнах в отговор, макар че не бях съвсем сигурна какво иска да каже. Дали нямаше предвид да не храня големи надежди, въпреки че съм Момиче на зодиака? Но как да имам по-скромни очаквания относно специалния си месец? И защо? Херми бе казал, че някои момичета не се възползват от шанса си, а аз не желаех да съм от тях. Исках да изживея пълноценно всеки миг от предоставената ми възможност — което ме подсети за Херми.

— Тате, Меркурий е станал ретрограден. Как ще се отрази това на мен като Момиче на зодиака? Особено след като той е мой покровител?

— Това ще продължи три седмици — обади се капитан Джон. — Ретроградният Меркурий обикновено означава лоша комуникация, неразбирателства, технически проблеми с компютри и телефони, липсващи вещи.

— В моя случай липсва самият Херми — отбелязах.

И двамата кимнаха.

— Най-добре е да не се взимат важни решения на този етап — добави капитанът. — Меркурий се свързва най-вече с яснотата на съзнанието, така че когато е ретрограден, разсъдъкът ти може да е замъглен. Все пак говорим само за три седмици.

— Три седмици! Но как е възможно? Не е за вярване. Искам да кажа… изобщо ще го видя ли пак? — развилнях се аз.

— Може би да, може би не — сви рамене капитан Джон. — При ретрограден Меркурий няма нищо сигурно.

Изгледах го недоволно. Повече от всичко исках да остана насаме с татко, за да обсъдим хороскопа ми и да решим как най-добре да оползотворя времето си.

— Ъъъ… тате…

Баща ми отпи от бирата си.

— Просто се остави на течението, скъпа — посъветва ме той и отново насочи вниманието си към госта. — Остави се на течението и всичко ще се нареди. Междувременно, с капитана имаме още доста въпроси за обсъждане, така че бъди добро дете и ни остави, става ли?

— Добър съвет — да се носиш по течението — обади се и капитанът. — И, Тиби, вярвай в мечтите си.

Пфу — изпъшках наум и излязох от стаята. — Да се оставя на течението? Ха! Какво разбира той? Не мога да се „понеса“ дори към стаята си, колкото и да ми се иска, понеже съквартирантката ми от ада е решила да си прави дискотека. Ритнах стената разярено.

— Ооох! — извиках от болката в пръстите на крака си. Тръгнах нагоре по стълбите и се ослушах. Музиката на Ясмин все още гърмеше. Качих се до таванската стая на Пат. Може би щеше да ме пусне да постоя при нея и да почета. Но вратата беше заключена. Почуках.

— Изчезвай! — дочух гласа й отвътре.

— Моля те! — простенах. — Няма да ти се пречкам.

— Имаш си стая.

— Вече нямам. Ясмин я превзе.

— Тогава върви при мама. Имам работа.

Въздъхнах тежко и заслизах към спалнята на мама и татко, която беше стаята на Водолея. Щом отворих вратата, видях, че завесите от сребристо кадифе са дръпнати и единствената светлина идваше от свещ с аромат на лавандула върху тоалетката на мама. Чуваше се приглушена музика в стил ню ейдж и обстановката беше приятна и спокойна. Стените бяха боядисани в електриково синьо. С мама бяхме украсили ъглите, както в моята стая, но не със звезди, а със сребристи светкавици. Те символизираха енергията на управляващата планета на Водолей, Уран, за когото се казва, че винаги поразява като гръм от ясно небе. Мама лежеше на леглото по халат и изглеждаше като излязла от филм на ужасите. Косата й бе хваната с ластик, лицето й беше покрито със слой от нещо бяло, а върху очите й имаше парченца краставица.

— Мамо… — прошепнах.

— Ъф. Ой е ам?

— Тиби.

— Ъф, иам аскъ — рече през зъби. Разбрах — има маска. Не обичаше да говори в такива моменти, за да не се напука маската.

— Може ли да остана при теб за малко?

— Ъъъ — рече и поклати красноречиво глава. Мама се отнасяше много сериозно към времето си за релаксация.

Не ме искат горе. Не ме искат долу. Не ме искат в собствената ми стая — рекох си, като се запътих към кухнята. Навън валеше като из ведро, така че нямаше как да избягам на двора. „Остави се на течението“, каза татко. Какво ти течение? Аз съм единственият човек, който наистина разбира какво е нужно, за да се поддържат нещата в течение. Аз и никой друг — размишлявах, докато вървях към мокрото помещение зад кухнята, за да разпределя прането на купчини според цвета, за да е готово за госпожа Уотсън, която щеше да дойде на другата сутрин. Ако това семейство се носеше по течението, нямаше да има нито храна, нито чисти дрехи. Къщата щеше да е кочина, ако не съм аз да организирам нещата!

Над сушилнята беше закрепена една от схемите на мама, на която бяха изредени зодиите, заедно със символите, чрез които се изобразяват.

Беше хубав плакат, илюстрациите към всяка зодия бяха нарисувани от леля Франсел, но аз му се изплезих — бях сърдита. Да си част от зодиакално семейство в зодиакална къща и да си Момиче на зодиака изобщо не беше забавно!

В една от астрологичните книги на татко пишеше: