Звездно дете

Дванадесета главаХаос

— Мамо, няма нищо за ядене — изпъшка Пат няколко дни по-късно, застанала пред отворения хладилник.

Козмо погледна в празната си купичка, а после към мен.

— Мяу — напомни за себе си той.

— Естела, скъпа, кухнята има нужда от сериозно почистване — обади се татко, като стисна носа си с пръсти. — Започва да мирише. — Вдигна капака на кошчето за отпадъци. — Пфууу! Нищо чудно! Това тук трябва да се изхвърли.

Мама се огледа отчаяно.

— Знам, всичко е с краката нагоре. Да изпием по един чай и да решим какво ще правим. — Погледна ме с надежда, но аз не помръднах.

— Чудесна идея — отбелязах. — С удоволствие ще пийна чаша чай. Много благодаря.

Тя въздъхна и отиде при кутията за чай, която се оказа празна, както и очаквах. Мама отново въздъхна и ми отправи тъжен поглед.

Ни най-малко не се разтревожих. Вече бях нов човек. Бях в почивка. Упражнявах се в изкуството на отпускането. С тази цел бях пропуснала да си оправя леглото сутринта, да напазарувам, да изчистя, да си съставя списъци. Къщата беше заприличала на бунище, но нямах намерение да се „впрягам“.

От коридора дочухме леко почукване, което означаваше, че пощата е пристигнала. Татко отиде да я вземе и след малко се върна, преглеждайки пликовете.

— Това е за теб, Тиби — съобщи и ми подхвърли една пощенска картичка. Тя изобразяваше бял плаж и тюркоазносиньо море. Потърсих името на подателя.

— От Херми е.

— Логично — кимна татко. — Ретроградният период за Меркурий приключва другиден. Предполагах, че рано или късно ще установи контакт.

— Какво пише? — полюбопитства мама.

— „Здравей, Тиби — започнах да чета. — Надявам се, че си изкарваш страхотно като Момиче на зодиака. Скоро ще се върна и ще се обадя. С обич, Херми. Послепис: Видяхме се с вуйчо ти Норис“.

Ето че още един от роднините ми прекарваше времето си с представител на планетите! Но реших да не си го слагам на сърце. Излизаше, че през по-голямата част от зодиакалния ми месец покровителят ми се бе размотавал на гръцки остров. Супер. Не се беше изпотрепал от опити да се свърже с мен, но какво от това? Навярно се е носел по течението, както правех и аз в момента. Не ми влизаше в работата да казвам на него — или на когото и да било другиго — какво трябва или не трябва да прави. Отсега нататък щях да си гледам моите дела и никога повече нямаше да се опитвам да организирам живота на другите.

— Откъде е картичката? — попита мама.

— Гърция — отвърнах, след като разгледах марката и печата.

— Разбира се, там отиде и Норис — добави мама.

— Гърция! Ето къде заминава Меркурий, когато стане ретрограден — възкликна татко. — Винаги съм се чудел.

— Хубаво е, че се е видял с Норис — вметна мама. — Той скоро ще се върне и двамата с Маги пак ще се съберат, благодарение на разговорите със Селена.

Трябваше да постъпя като Херми. Трябваше да последвам примера му и да се отдам на почивка през последните седмици, вместо да се докарвам до лудост — помислих и си качих краката на масата.

— И тъй, какви са плановете ви за днес? — поинтересувах се аз.

— Ами очевидно трябва да внесем някакъв ред вкъщи — тросна се мама. — Кога ще дойде икономката? Днес й е работен ден, нали?

— Не знам — вдигнах рамене. — Някой обади ли й се?

Татко, мама и Пат поклатиха глави.

Погледнах часовника си.

— Вероятно е дошла по-рано сутринта, както винаги, но… оставихте ли й ключовете на обичайното място?

— Кое е обичайното място? — попита татко.

— Въобще не знаех, че има такова място — обади се мама.

— О, има. Под японската саксия на верандата отзад — да го имате предвид за в бъдеще. Обикновено й ги оставям, когато внасям млякото на излизане от училище, но тази седмица сме в междусрочна ваканция и не съм излизала. И като говорим за млякото, някой сети ли се да го прибере тази сутрин?

— Виж, Тиби, всички разбрахме накъде биеш — започна Пат. — Съгласни сме, че досега само ти се грижеше за домакинството. Но на теб ти харесваше да го правиш. Не съм ли права? Обичаше да държиш нещата под контрол и да организираш всички ни.

— Знам. Но се промених. Осъзнах, че трябва да го давам по-лежерно. Да се освободя от ролята си на педантична маниачка. Тъкмо това и правя. Няма повече да ви давам тон в живота.

— Но защо, фъстъче? — недоумяваше татко. — Така добре ти се удаваше.

— Ъхъ. Обаче хората-планети ми показаха, че прекалено се старая да контролирам положението и че всъщност не е страшно, ако нещата излязат от контрол. Няма да настъпи краят на света, ако нещо се обърка.

— Не съм много сигурна в това — подхвърли мама, поглеждайки към неизмитите чинии в мивката.

— Трябва да се оставиш на течението, мамо, и всичко ще се подреди както трябва. Повярвай ми. Например, когато миналата вечер арестуваха гостите ни, реших, че това е краят. А на следващия ден, щом и пресата цъфна пред къщи, ми идеше да умра. Мислех си, че съм провалила идеята за момичетата на зодиака завинаги — но нещата се подред ха, журналистите се захванаха с други истории и загубиха интерес към нас. Хората-планети са добре и даже, според Ури, всичко е било част от плана им да ми предадат специалния си урок — а именно, да се науча да се отпускам. Така че — хей, да се оставим на течението!

Пат, мама, татко и Козмо ме гледаха нещастно.

Станах, намерих малко котешка храна в дъното на шкафа и я сложих пред Козмо. Него нямах намерение да пренебрегвам в никакъв случай.

Останалите продължаваха да стоят, сякаш не знаеха какво да направят или кажат. Най-накрая мама въздъхна:

— Добре. Пат, захващай се с чиниите. Бенджамин, ти изчисти банята, а аз ще се обадя на госпожа Уотсън, за да разбера дали ще дойде. Междувременно, Тиби, дали ще можеш да напазаруваш по интернет?

— Може би по-късно, ако не съм прекалено изморена. Сега смятам да послушам малко музика.

Оставих ги и се качих в стаята си, където Ясмин се излежаваше в леглото със слушалки в ушите. Тя почти не обърна внимание на появата ми. Както навсякъде в къщата, така и в тази стая цареше безпорядък — леглото стоеше разтурено, по пода бяха разхвърляни чорапи и дрехи. Инстинктивно посегнах да вдигна чифт чорапи, за да ги пъхна в коша за пране, но се спрях. Остави ги, отпусни се — казах си. — Престани да бъдеш педантична маниачка. Излегнах се в леглото и се усмихнах на себе си. Вече всичко ми беше ясно като бял ден. Планетите нито са ме пренебрегвали, нито са ме изоставили. От самото начало са се опитвали да ме накарат да се отпусна. Селена ме беше оставила да излея чувствата си, Неса ми бе демонстрирала какво е да се забавляваш по момичешки, а господин О ми бе приложил музикалната си, разпускаща терапия. Всички са възнамерявали да ми покажат как да се отпусна, докато са се размотавали из къщи и са се срещали с татко. Пуснах диска, който Сони беше оставил, сложих си слушалките и се настаних удобно, за да се насладя на музиката. Беше хубава, но не ме свърташе на едно място и в ума ми непрекъснато се оформяше списък след списък, колкото и да се мъчех да избегна това. Старите навици трудно се забравят — констатирах. Полежах още пет минути. Част от мен изгаряше от желание да стана и да почистя стаята. Беше като някаква сила вътре в мен, която едва удържах. Най-накрая реших, че не мога повече да стоя така. Знаех, че ако го направя, ще се предам и ще се разчистя. Затова слязох долу да видя докъде бяха стигнали мама и татко.

— Здравей, миличка — подвикна мама. Откри чифт гумени ръкавици под мивката и си ги сложи.

— Почина ли си добре? — поинтересува се татко, надяна престилката, която висеше на вратата, и започна да изпразва коша за боклук.

Пат тъкмо метеше пода. Изгледа ме намусено, изхвърча от стаята и затрополи нагоре по стълбите.

— Дано не смятате, че постъпвам егоистично, като не помагам. Старая се да извлека най-доброто от зодиакалния си месец поради простата причина, че през първите три седмици въобще не схванах какво се опитват да ми кажат планетите.

— Скъпа — обади се мама, — ние само искаме да си щастлива. Наистина. Ако ти се ще да си почиваш и да разпускаш, няма проблем.

— Никакъв — добави татко. — Хей, Естела, да потанцуваме, докато работим!

— Да пуснем салса — оживи се мама.

Седнах на масата и ги загледах. Татко пусна един диск и те започнаха да чистят, като танцуваха и се кълчеха един срещу друг. Ужасно ми се прииска да се включа и аз. Да си сложа гумените ръкавици и да се разчистя заедно с тях. Нищо не ми носеше по-голямо щастие от вида на блестящия плот в кухнята или от свежия лимонен аромат на току-що измития под, особено ако е бил много мръсен. Чувствах се удовлетворена, когато успявах да направя нещата по-добре. Пред очите ми мама и татко връщаха кухнята към обичайния й неопетнен вид. Мога да се захвана с хола — помислих и почти бях готова да стана и да извадя прахосмукачката от килера. Потуших порива си обаче и седнах върху ръцете си.

Разпусках. Почивах си. Нали така? Пак загледах действията на родителите ми. Татко се зае да доизмете пода и затанцува с дръжката на метлата. Видях как пропусна няколко трохи под масата. У мен започна да се надига чувство на неудовлетвореност. Опитах се да го потисна, но накрая то успя да изригне.

— Аааххх!

Мама и татко застинаха и се обърнаха към мен.

— Какво има, скъпа? — попита мама. — Да не те ухапа нещо?

— Не. Не. Безнадеждно е. Аз съм безнадеждна. — Изправих се и застанах пред тях като престъпник пред съдебни заседатели. — Казвам се Тиби Бати и съм педантична маниачка. Не мога да се променя. Такава съм. Опитах се да се преборя. Мъчих се с всички сили, но никой не може да ми помогне, дори и звездите. Съжалявам, но се предавам. — Увесих нос. — По-силно е от мен. По-силно е от всички нас. — Взех метлата от татко и започнах да мета под масата. — Тате, щеше да пропуснеш да почистиш това тук! Не го правеше както трябва!