Звездно дете

Втора главаХерми

— Добре дошъл! — поздрави татко, като направи някакъв несръчен поклон, сякаш не беше сигурен как да се държи с двуметровия куриер в кабинета си. Непознатият изглеждаше също толкова неуверен и смутено заоглежда картините и книгите. Изглеждаше точно както го бе описала Пат — около осемнайсетгодишен или малко по-голям, но невероятно сладък: с изваяно, красиво лице и широки рамене. Напомняше ми на статуите на гръцки и римски богове, които бяхме разглеждали в Британския музей по време на една училищна екскурзия — прекалено красиви, за да са истински. И все пак той стоеше пред нас, излъчващ здраве и обаяние. Усетих се, че го зяпам с отворена уста и направих съзнателно усилие да си я затворя. Не че ми обърна внимание. Беше забелязал статуята на Меркурий и се взираше в нея невярващо. А тя наистина приличаше на него. Зачудих се как ли се чувства в присъствието на собствената си гола статуя в кабинета на баща ми.

— Това е Меркурий — обясни татко, като посочи с поглед статуята. — А аз съм Бенджамин Бати.

— Казвам се Хермес, но може да ми викате Херми — отвърна куриерът.

— Хермес не е ли гръцкото име на бога на пътешествията и общуването — попита татко, като ми смигна хитро, — а Меркурий — римското название на същия бог?

Херми беше впечатлен.

— Хм, познавате боговете си — отбеляза и разкопча якето си, под което се показа тениска с надпис „Комуникации Меркурий“.

— Познавам и планетите — добави баща ми с още едно смигване.

— Сериозно? — учуди се Херми.

Татко кимна и посочи картините и плакатите по стените и книгите по лавиците. Младежът заразглежда отблизо някои от заглавията, докато аз отчаяно се мъчех да измисля да кажа нещо, но мозъкът ми отказа да действа, така че само продължих да зяпам.

Татко му показа старата книга, която още стоеше отворена на главата за момичетата на зодиака.

— Какво ще кажеш за това, Херми?

Куриерът сведе поглед и по лицето му се изписа още по-силно удивление.

— Забележително. Изключително интересно. Значи… тогава знаете за нас?

Баща ми кимна и лицето на Херми светна.

— Трябва да кажа на останалите. Това е страхотно. Обикновено ни посрещат с недоверие и подозрение. Хората ни смятат за побъркани или решават, че си фантазираме.

— Не и тук в Осбъри — увери го татко. — Знаем легендите, свързани с това място, и очаквахме да се върнете някой ден. Надявам се да приемете Вила Зодиак като ваш втори дом. За нас е чест да сте тук.

Куриерът изглеждаше изненадан, но доволен.

— Рядко ни посрещат с такова гостоприемство, така че много благодаря, сър. Много мило от ваша страна.

През цялото това време чаках Херми да забележи най-после и мен. В края на краищата аз бях Момиче на зодиака, а не баща ми. Най-сетне младежът престана да се възхищава на татковите книги, извади един пакет от вътрешния джоб на якето си и се обърна към мен:

— Ти си госпожица Тиби Бати, ако не греша?

Едва смогнах да си поема дъх.

— Да, аз съм — смотолевих.

Той ми подаде пакета:

— Значи това е за теб.

Усетих, че се изчервявам. Взех подаръка и тъкмо щях да го отворя, когато откъм коридора се чуха бързи стъпки. След секунда вратата се отвори и мама нахлу при нас и изпълни стаята с аромата на скъпия си френски парфюм. Както обикновено, изглеждаше изключително елегантна в тъмносиния си костюм. Впери поглед в Херми и лицето й разцъфна в широка усмивка, която разкри искрящобелите й зъби (избели си ги миналия месец при един прочут зъболекар).

— О, боже. Вие сте тук! И сте такъв красавец!

— Естела, това е Херми — представи го татко. — Херми, съпругата ми Естела.

Мама кимна отривисто. Все още сияеше.

— Бенджамин предположи, че може да е днес. Върнах се възможно най-бързо. Боже, колко е вълнуващо! Нали е вълнуващо, Тиби? — попита тя, без дори да ме погледне. Не можеше да отдели поглед от вестителя. — Е, Херми, скъпи. Знаеш ли кои сме? С какво се занимаваме? Бенджамин обясни ли ти?

— Ъъъ, започвам да добивам представа — отвърна ухилен Херми.

— Бати се наричаме, астрология обичаме — издекламира мама с леко танцувално движение. — Аууу, не мога повече да се сдържам. Трябва да те прегърна. — И пое в обятията си Херми, който, изглежда, нямаше нищо против. — Добре дошъл! Добре дошъл у дома! Бенджамин, разведе ли го вече из къщата?

Татко поклати глава:

— Естела, та той пристигна преди няколко минути.

— Предложиха ли ти нещо освежаващо, Херми? — продължи с въпросите мама. — Искаш ли да останеш за обяд?

— Обядвал съм, благодаря, но с удоволствие ще пийна нещо — прие той.

Мама се обърна към мен:

— Тиби, скъпа, бъди така добра!

Оставих пакета, въпреки че умирах от любопитство да видя какво има вътре.

— Какво ще желаете?

— Ооо, просто приготви един поднос, донеси всичко — поръча мама, все още изпиваща с поглед Херми. — И извади най-хубавите чаши. Онези от костен порцелан, ако ги намериш. Тиби е дете мечта. Типична Дева. Поддържа къщата в безупречен ред, нали така, любов моя? — Тъкмо щях да кажа „да“, но мама ме изпревари: — Толкова е организирана и спретната. Ако не е тя да пазарува всяка седмица по интернет, като нищо ще останем гладни. О, да, това момиче е истинско чудо. Хайде сега, скъпа, побързай да приготвиш нещо, докато аз и татко ти си побъбрим с госта ни.

— Херми, има ли нещо, което не обичаш? — попитах.

— Съвсем не… о, всъщност мед. Не ми предлагай мед. Просто… действа ми странно…

— Да не би да е алергия? — полюбопитства мама. — Аз съм алергична към пшеница.

— Нещо такова — кимна той. — Всички планети сме… ъм, алергични към мед.

— Мисля, че съм чел за това в една от книгите си — обади се татко. — Как се проявява алергията?

— Амиии… ъъъ… да кажем просто, че е по-добре да не се проявява.

— Захар може ли? — попитах.

— Захар може — кимна Херми и се усмихна.

Отидох в кухнята, но се почувствах засегната. Според книгата Херми беше мой покровител, не техен. Нищо не пишеше за родители на зодиака! Но не можех да им се сърдя. Разбира се, те бяха развълнувани не по-малко от мен. Астрологията беше целият им живот, тяхната страст, така че срещата им с една от планетите в човешки облик беше като да се срещнат с любима кинозвезда. Освен това бяха безполезни в кухнята. Мама можеше да е номер едно в бизнеса, но ако трябва да сготви нещо, е пълна скръб. Веднъж овкуси печеното пиле със захар вместо със сол, а пък друг път сложи сол вместо захар в банановата торта. Безнадежден случай. Умът й е зает да крои бизнес машинации. И баща ми е същата стока в това отношение. Не може и яйце да свари. Пат помагаше до едно време, но като почна да си има вземане-даване с момчетата, престана, понеже домакинската работа й съсипваше маникюра.

И така, всички задължения се струпаха на моя гръб. Заех се с домакинството, когато станах на десет. Наех чистачка и икономка, която идва два-три пъти седмично и сготвя няколко ястия за фризера, а аз пазарувам по интернет. Бях факир в компютрите и обичах всичко да ми е подредено. Едно от любимите ми занимания бе да подреждам шкафовете с храна така, че продуктите да се намират лесно. Чувствах се щастлива, когато нещата са си по местата и всичко се прави както трябва. Ето например какъв ритуал следвах при приготвянето на поднос: нареждах първо напитките, после храната и накрая съдовете и приборите. Налях чаша със сок от ананас и портокал за госта ни, след което извадих тортата с банани и кокос. Бях сигурна, че е направена със захар, а не с мед, защото бях изрязала рецептата от едно списание и лично я бях дала на икономката. Накрая подредих на подноса чиниите, чашите и салфетките и занесох всичко в кабинета.

Мама, татко, Херми и Пат се бяха разположили на канапетата. Дори Козмо беше там, наместил се удобно върху коляното на Херми! Пат като че ли не говореше много. Затова пък се изразяваше доста добре чрез езика на тялото. Имаше статия за говоренето без думи в последния брой на списание „Градско момиче“. По начина, по който седеше Пат — с издърпана нагоре пола и наведено напред тяло, си личеше, че казва: „Здравей, красавецо. Ще ме повозиш ли на мотора си?“ Ала мама и татко изобщо не забелязваха как дъщеря им флиртува най-безсрамно точно под носа им. Имаха очи само за Херми. Приличаха на тийнейджъри, срещнали любимия си рок идол, и седяха на края на канапето, попивайки всяка негова дума.

— Ахъм — прокашлях се, за да напомня за себе си. Аз — Момичето на зодиака. Никой не ми обърна внимание. Както обикновено, бях невидимият член в нашето семейство. Оставих подноса и отидох до бюрото, където беше подаръкът ми. Докато другите бъбреха сладко и поглъщаха сока и тортата, аз разопаковах пакета. Вътре имаше два други пакета, единият от които — по-малък. Първо отворих него. Съдържаше малка кутия за бижута, а в нея имаше сребърна верижка с медальон, изобразяващ жена, която държи пшеничен сноп. И преди бях виждала подобни медальони, тъй като мама произвеждаше много такива за продажба в интернет, но този беше изключително красив и нежен. Знаех, че пшениченият сноп у жената символизира мъдростта. Вдигнах поглед, за да видя дали някой бе забелязал, че разопаковам подаръците си, но те все още бяха погълнати от взаимно възхищение, така че отворих и втория пакет. Вътре открих божествено красив мобилен телефон. Беше тъмносин, бляскав и с огромен сапфир в горния край. Направо зашеметяващ. Реших да се намеся в разговора:

— Херми, много ти благодаря за прекрасните подаръци.

— Те ще са ти нужни, Тиби, защото си Момиче на зодиака. Телефонът ще ти служи, за да се свързваш с мен и аз — с теб.

Като чу, Пат се надигна от любопитство.

— О, така ли? Може ли да погледна, Тиби?

Подадох й телефона неохотно.

— Леле! — възкликна мама, като го видя. — Разкошен е. И ние правим серия с телефони за всяка зодия, но не са толкова красиви. Трябва да се запозная с доставчика ви. Интересно, че е син със сапфир. В книгите се изказват различни становища относно камъка за всяка зодия. Има много противоречия — например някои книги и уебсайтове посочват, че цветът на Девите е синьото, а други — зеленото или жълтото в различните си нюанси. Според едни камъкът им е сапфир, а според други — ахат. Ти как смяташ, Херми, скъпи?

И пак се почна. Исках да задам на Херми същите въпроси и преди всичко ми се щеше да кажа колко се радвам, че специалният ми телефон е със сапфир, защото това е любимият ми камък, а синьото е любимият ми цвят. Но кой да ме чуе! Не успях и дума да обеля. И това бил моят специален ден, началото на специалния ми месец?

Явно не ми беше писано да е така.