В търсене на оцелелите

ГЛАВА 14

Вратата водеше към друго складово помещение, което бе напълно идентично с предишното, само дето нямаше турболифт. Тук като че ли палетите с продукти изобщо не бяха докосвани. Както и палетите в съседния склад. И в по-следващия.

— Едно е да си говорим за запаси за десет години — отбеляза Люк, докато вървяха към следващата врата към кърмата, — но съвсем друго е да ги видиш с очите си.

— И това са само част от складовете — отвърна Мара. Като гледаше редиците с палети, настръхваше. Всички тези хора — близо петдесет хиляди — бяха мъртви. Унищожени за няколко секунди.

Убити по заповед на човека, на когото тя бе служила гордо.

— Хей?

Мара разтърси глава. Люк я гледаше загрижено.

— Добре ли си?

— Да, да. Нищо ми няма.

Но не можеше да го заблуди.

— Призраци от миналото? — попита той.

Мара хвърли поглед към Драск, който се бе спрял на няколко метра от тях.

— Странно — прошепна тя. — Мислех си, че вече съм го преодоляла. Че всичко е останало зад гърба ми. Но на борда на „Посланик Чаф“ отново почувствах… Не знам, трудно ми е да го обясня.

— Беше ти добре? — подсказа Люк.

Мара обмисли думата.

— Да, вероятно може да се каже и така — съгласи се тя. — Фел и щурмоваците му изглеждат толкова по-различни от творението на Палпатин. За момент ми се струваше, че може би ще се радвам да бъда част от тяхната империя.

Люк вдигна вежди:

— Нали не смяташ сериозно да приемеш предложението на Парк да се присъединиш към Империята на ръката?

— Не, не… — Мара се поколеба. — Всъщност не съм съвсем искрена. Не бих отишла никъде без теб. Но същевременно… — поклати глава.

— Знам, знам… Новата република не е блестящ пример за управление на галактиката.

Мара изсумтя:

— Добро утро! Тези глупави конфликтчета и битчици — мислех си, че след като намерим непокътнатото копие на документа от Каамас, всичко ще заглъхне и ще бъде забравено. Но те продължават да всяват дрязги и Сенатът не прави нищо, за да ги спре.

— Не си съвсем права — укори я Люк. — Но все пак има нещо вярно в думите ти. По времето на Империята нещата бяха по-спокойни.

— Поне докато не се появихте вие, бунтовниците. И тогава пак настана бъркотия.

— Е, постарахме се — усмихна се съпругът й. Усмивката му изчезна и той сви рамене: — Човек не може да си играе с въпроса „Какво би станало, ако…“. Палпатин бе потушил регионалните конфликти, но освен това бе ограничил свободата и справедливостта, особено за нехуманоидните раси. Ако някой друг бе начело… Никога няма да го узнаем със сигурност.

— Разбирам те, но не това е въпросът. Въпросът е, че изпитах носталгия по Империята — тя посочи палетите наоколо. — И след това се изправих срещу това тук — внимателно и грижливо подредени запаси за хора, за които е знаел, че ще бъдат убити — отпусна ръка. — Тази хладнокръвна жестокост ми подейства като ритник в стомаха.

— Знам — Люк нежно стисна ръката й. — Никога не си се сблъсквала лице в лице с резултатите от политиката на Палпатин, нали?

— Не съм — въздъхна Мара. — Поне не с големите ужаси, като Алдераан. Аз се разправях с отделни лица и групички и половината от тях бяха корумпирани служители на Империята, заподозрени в злоупотреби и предателство. Не съм виждала нищо като случилото се с Камаас.

— Нормално е да се е опитвал да те предпазва от такива неща — изтъкна Люк. — В противен случай можеше да започнеш да задаваш въпроси. Той не е искал да рискува.

— Джедаи! — извика Драск.

Мара се извърна. Генералът бе стигнал до друг палет близо до вратата и бе насочил фенерчето си към някакви кашони високо до тавана.

— Елате!

— Какво става? — Люк се приближи към него.

— Тези два кашона са били преместени от другаде — посочи с фенерчето Драск.

Мара и Люк се спогледаха озадачено.

— Как така преместени? — попита Люк. — Откъде знаете?

— В предишните складове палетите бяха подредени еднакво — няколко вида храни, дрехи, резервни части, екипировка за спешни случаи и така нататък. Бяха подредени по строго определен начин в еднакви количества.

Люк погледна Мара:

— Какво ще кажеш?

— В думите му има смисъл. Ако различните стоки се подредят според очакваното потребление, можеш да ги вземаш само от едно място и да не се налага да обикаляш из различните помещения. Освен това при установяването на колония разтоварването ще е по-лесно и по-бързо.

— Аха — кимна Люк, — ясно. Оставяш на колонистите един крайцер и два склада. Не е необходимо да подбираш запасите, просто вземаш всичко от тях.

— Точно така — потвърди Мара. — И вие казвате, че тези два кашона не са си на мястото?

— Да — посочи Драск. — В кашоните има резервни части за електрозахранването и за пречистване на водата. А трябва да са хранителни продукти.

— Приемам думите ви на доверие — Люк се огледа. — Като че ли не са ги взели от тук.

— Освен ако целият склад не е бил преподреден — изтъкна Мара.

— Не е — обади се Драск. — Останалите палети са си, както трябва.

— Може би са от предишния склад — предположи Люк. — Да погледнем.

Отиде до вратата и докосна бутона за отваряне. Вратата не реагира.

— Странно — промърмори той и натисна бутона отново. Вратата пак отказа да се отвори.

— Дай да пробваме другата — предложи Мара и натисна бутона на голямата врата.

И тя не се отвори.

— Много странно — каза замислено Скайуокър. — До този момент всички врати се отваряха.

— Може би оцелелите се опитват да скрият нещо — предположи със злокобен глас Драск. — Отворете я с лазерните си мечове.

— Да не прибързваме — спря го Люк и прокара ръка по вратата. — Може да се справим и по лесния начин. Мара?

Мара извади лазерния си меч от колана:

— Готова съм.

— Добре — Люк си пое дълбоко дъх и Мара усети как той се присяга със Силата. В следващия момент вратата бавно започна да се издига със силно скърцане.

Мара бе готова. Отворът едва бе стигнал до височината на кръста, когато тя се промуши отдолу и се вмъкна в помещението с лазерен меч в ръка.

Озова се в поредния склад с обичайните палети с кашони. На пръв поглед по нищо не се различаваше от предишните четири, през които бяха минали. Тя се огледа внимателно и свали меча. Не, не беше точно същото. В средата на помещението пет-шест клетки бяха изпразнени. И в тях…

— Мара?

— Чисто е — извика тя и прибра меча. На пода до отсрещната стена видя леко извита подпорна греда. Тя се присегна със Силата, вдигна я и я пъхна под вратата, която Люк държеше отворена.

— Пробвай дали ще издържи.

Люк внимателно спусна вратата и тя се опря в гредата. Металът изскърца, но не се пречупи.

— Странно — отбеляза той, изгледа я намръщено и влезе в склада. — Не видяхме такива греди в предишните складове.

— Не си виждал и нищо подобно на това — отвърна Мара.

— Погледни.

— Склад за мебели ли е? — попита Драск и надникна над рамото му.

— Не, далеч по-интересно е — отговори Мара и тримата се приближиха до опразнените клетки. Вътре имаше изпочупени мебели и парцали. Но за нея знаците бяха недвусмислени.

— В първата клетка леглата са три — малко са изпочупени, но са толкова. В следващата е имало четири. Вероятно толкова са били и в последната.

— Това кръглото е било маса — посочи Люк. — Но не виждам столове.

— Седели са на онези ниските неща — предположи генералът.

— Точно така — съгласи се Мара. — Сигурно в парцалите и вехториите има и други парчета. А тези кутии са портативни тоалетни.

— Но в това няма никакъв смисъл! — извика Драск. — Това би означавало, че тук са живели хора, а горните нива на кораба са почти непокътнати. Защо някой би живял тук?

— Може би крайцерите са пострадали сериозно по време на битката — обади се Люк. — Сигурно е било необходимо доста време на дроидите, за да ги направят годни за обитаване.

Мара поклати глава:

— И двамата пропускате нещо. Как влязохме тук?

— Наложи се да… — Люк не довърши изречението. — Да не искаш да кажеш, че това е било затвор?!?

— А какво друго? Малки клетки с оскъдно обзавеждане далеч от жилищните райони и с врата, която не се отваря? Какво друго би могло да бъде?

— Интересно — отбеляза Драск. — Може да се окаже, че експериментът с „Изходящ полет“ е бил провал от самото начало. Щом се е наложило толкова скоро след отпътуването да си направят затвор, значи пътниците не са били добре подбрани.

— Или им се е случило нещо драстично. Завладяла ги е космическа лудост или нещо подобно.

— А дали не е било изолатор? Да са поставяли тук болните под карантина? — предположи Люк.

— Не ми се вярва — поклати глава чисът. — Леглата са малко за една епидемия. А ако са били само няколко случая на заразна болест, са щели да се справят с корабния лазарет.

— Прав е — съгласи се Мара. — Освен това няма медицинско оборудване — посочи към клетките: — Виждате ли какво още липсва?

Люк се намръщи: — Не.

— Очевидно е — отвърна мрачно Драск. — Липсват телата.

— Никакви останки — потвърди Мара. — Което означава, че някой е влизал през вратата през изминалите петдесет години и е преместил телата…

— Или че те сами са излезли от тук — подсказа Люк.

— Точно това си мислех — кимна Мара. — Освен това се чудя дали бунтът не е съвпаднал с битката и не е оказал някакво влияние върху изхода й.

— И дали не е свързан с неочакваната поява на „Изходящ полет“ в космоса на чисите — изтъкна Драск. — Тази загадка все още е без отговор.

— Да, така е. Люк, имаш ли някаква представа, каква е била правосъдната система през онзи период? Или поне какви хора може да са затворили тук джедаите от „Изходящ полет“?

— Не знам — поклати глава Люк. — Но не виждам защо някой — освен най-лудите или буйни престъпници — е трябвало да бъде погребан толкова далеч от останалите от експедицията. На крайцерите сигурно е имало карцери за обичайните нарушители.

Мара усети нещо.

— Някой идва — прошепна тя и извади лазерния меч от колана си.

— Кой? — попита Драск и измъкна чарика. — Пазителят Пресор и войниците му ли?

Мара се съсредоточи, опитвайки се да улови приближаващите се съзнания. Те със сигурност й бяха познати, но все още бяха твърде далеч.

Люк я изпревари.

— Спокойно — обяви той и прибра меча. — Това са Фел и щурмоваците.

— Аристокра Чаформбинтрано с тях ли е?

— Не — отвърна Мара. — Няма ги също Фийса и джеронците. Това са само петимата имперски войници.

— Заклеха се, че ще го защитават! — извика ядосано Драск. — Защо не са с него?

— Не знам — Люк тръгна към отворената врата. — Да отидем да ги попитаме.

Срещнаха се два склада по-нататък.

— Виж ти — започна Фел, когато двете групи застанаха една срещу друга, — не очаквах да ви намеря тук. Не че изненадата е неприятна, разбира се. Какво ще кажете за капана на домакините ни?

— Къде е аристокра Чаформбинтрано? — обади се нетърпеливо Драск. — Защо не сте с него?

Фел изглеждаше стъписай.

— По-спокойно, генерале. Той не е сам. Тримата ви войници са с него, нали не сте забравили?

— Освен това, ако Пресор желаеше смъртта ни, досега да ни бе убил — добави Мара.

— Права е — съгласи се имперският офицер. — Сигурен съм, че аристокра е добре.

— Увереността ви е много успокояваща — изплю Драск. — Знаете ли поне къде е?

— Не точно. Но доколкото може да се съди по звука на турболифта, тяхната кабина трябва да е на петия крайцер.

— Защо тогава не сте тръгнали след тях?

— Защото реших, че тактически е по-изгодно да се появим от неочаквана посока — Фел изглеждаше все по-раздразнен от въпросите на генерала. — От тук можем да използваме три турболифта, за да стигнем до петия крайцер — единият е на кърмата, а другите два са натам — и посочи надясно.

— Почакайте малко — обади се Мара. — Ако крайцерите са подредени в кръг, връзките между турболифтовете не трябва ли да са едно ниво по-надолу?

Офицерът поклати глава:

— Заради гравитационните сили е. Всички крайцери са подредени с долната им страна към складовото ядро, а неговите гравитационни сили са насочени навътре към центъра, образувайки нещо като цилиндрична планета, на която долните нива се падат по-ниско от горните. Това означава, че от всеки крайцер „на долу“ е винаги към ядрото, докато от ядрото „на горе“ е към най-близкия крайцер.

— Странен подход — подхвърли Мара. Фел сви рамене:

— Предполагам, досетили са се, че ако го направят по друг начин, пилоните на турболифта ще се окажат на различни места на всеки крайцер. А сега всички кораби са свързани еднакво — от дясната страна по един пилон на кърмата и един на носа; и от лявата страна по един пилон на кърмата и на носа. За екипажа е било без значение, тъй като гравитацията се променя автоматично по пътя — кабините на турболифта се завъртат, така че да се нагодят към гравитационното привличане.

— В такъв случай къде точно би трябвало да са Формби и останалите? — попита Люк.

— На петия крайцер. К-5, казано накратко. А този, на който слязохме от „Посланик Чаф“, бе К-4.

— Значи не е бил командният кораб?

— И аз така предположих в началото, но надписите по контролното табло в турболифта показаха ясно, че се намираме или на К-4, или на К-5. Предвид на ориентацията на корабите този на повърхността трябва да е К-4.

— Предполагам, че черпите сведенията си от оперативното ръководство за управление на „Изходящ полет“, с което разполагате? — попита Драск.

— С което разполагах — поправи го Фел. — За щастие изучихме подредбата на корабите, преди ръководството да бъде откраднато.

— Било е откраднато? — присви очи Драск. — Кога?

— Докато помагахме при потушаването на пожара след излитането от Крустай. Подозирам, че пожарът е бил предизвикан умишлено, за да оставим кораба си без надзор.

Драск погледна към Люк и Мара, след това се обърна отново към Фел:

— Защо не ми казахте?

Мара усети колебанието на Фел, чудеше се дали е достатъчно честен — или пък достатъчно глупав, — за да му каже, че е бил сред заподозрените и затова не е бил уведомен за кражбата. Надяваше се да го стори, реакцията на Драск щеше да е доста интересна.

За нейно разочарование имперският офицер избра по-дипломатичен подход:

— Не изглеждаше много вероятно да открием крадеца. Освен това реших, че ще е в наша полза, ако той не знае, че сме забелязали кражбата.

— И точно каква полза сте очаквали?

— Не знам — призна Фел. — Просто така си мислех.

— А, просто така сте си мислели! — ако не бяха изречени с толкова накърнено достойнство, думите на Драск щяха да прозвучат като детинско заяждане. Но от устата на чиския офицер те бяха по-скоро изблик на праведен гняв. Явно Драск бе чудесен актьор. — В бъдеще, командир Фел, ви съветвам да не мислите, когато се намирате на борда на чйски кораб. Вместо това ще докладвате за всички подобни проблеми на командващия офицер. Той ще реши какво има да му се мисли. Разбрахте ли ме?

— Напълно, генерале — отвърна Фел безизразно.

— Добре… — Драск не звучеше напълно умилостивен. — А сега ни заведете до другия турболифт, за да се върнем при аристокра Чаформбинтрано.

— Почакайте малко — намеси се Люк. — Не би ли трябвало командният кораб да е К-1?

— Така е — потвърди Фел.

— И щом крайцерите са шест, К-4 се намира в другия край на кръга?

— Абсолютно сте прав — потвърди отново Фел, смръщил чело.

— Това толкова ли е важно в момента? — обади се нетърпеливо Драск.

— Може и да е — каза Люк. — Логиката диктува, че „Изходящ полет“ е бил командван от К-1. А защо той е погребан най-дълбоко при падането на астероида?

— Интересен въпрос — кимна замислено Фел. — Вероятно са имали сериозни проблеми с управлението.

— Възможно е — кимна Люк. — А и нищо чудно да са получили неочаквана помощ.

— Аха… — за миг нетърпението на чиса бе заменено от намек за интерес. — Имате предвид затворниците ли?

— Затворниците ли? — премига Фел.

— Там е имало затвор — посочи зад гърба си Люк. — Но няма човешки останки.

— Ммм… — замислено изхъмка Фел. — Предвид на състоянието на крайцерите по време на битката нищо чудно затворниците да са се измъкнали, да са стигнали до командния мостик и да са предизвикали допълнителни проблеми.

— Може и да грешим — предупреди ги Мара. — Може затворниците да са поели командването на „Изходящ полет“ и тези, които са се опитвали да ги свалят, да са виновни за катастрофата.

— Интересно предположение — Драск отново проявяваше нетърпение. — Но всичко това е минало.

— Все пак сме тук заради него, нали? — обади се Люк.

— Сега важното е да се върнем при аристокра Чаформбинтрано — настоя генералът.

— Ще се върнем — обеща Люк. — Но първо искам да погледна К-1. Кой ще дойде с мен?

Изражението на Фел подсказваше, че му се иска да отиде, заинтригувани бяха и щурмоваците. Но раздразнението на Драск бе видимо и дипломатичността отново взе връх у имперския офицер.

— Благодаря, ние ще се включим при втората обиколка — каза той и се обърна към Драск. — Генерале, готови сме да ви придружим до К-5.

За момент Драск впи поглед в Люк, като че ли пресмяташе шансовете си да го предума или направо да му заповяда да се откаже от безсмисленото според него удължаване на пътя. Очевидно реши, че усилията му не си заслужават.

— Благодаря, командир — обърна се той към Фел. — Казахте, че има още три турболифта?

— Да. Всъщност вероятно ще е най-добре да повървим още малко през складовото ядро и да придружим Люк и Мара до турболифта, откъдето ще отидат до К-1. Със същия турболифт ние ще се качим до К-6 и от там ще се прехвърлим на К-5.

— Това ще ни отнеме повече време, отколкото ако отидем право на К-5 — изтъкна Драск.

— Да, ще е малко по-дълго — призна Фел. — Но ми се струва, че ако хората на Пресор са ни подготвили някакви изненади, те най-вероятно ще са на К-1, К-2 и К-6.

— Защо?

— Защото те са най-дълбоко под земята и там радиацията е най-слаба. Люк и Мара ще обходят К-1, а ако ние погледнем К-6 по пътя към К-5, ще сме проверили два от трите кораба.

Драск се поколеба и след това кимна.

— Добре, стига да не държите ние шестимата да претърсим целия крайцер.

— Само ще го огледаме отгоре-отгоре — обеща Фел. — Ако го използват за нещо, то веднага ще се набие на очи.

— Добре — повтори Драск. — Водете! Фел кимна.

— Щурмоваци, подредете се! Насам, генерале.