Светът на призраците

СЕДМА ГЛАВА СТРАЖИТЕ

Щурмоваците тръгнаха предпазливо по металните стъпала, оголените под устните им зъби се белееха в мрака. Разрушителите в ръцете им се обръщаха на всички посоки, откъдето можеха да очакват нападение. Диана си каза, че техните очевидни умения на бойци би трябвало да я успокоят, но само й напомняха за дебнещите опасности. И отново едва не пожела да бе взела оръжие и за себе си. Едва. Пак си напомни, че е еспер, а не убиец. Стараеше се да върви близо до щурмоваците, но без да им пречи, вдигаше високо лампата. Грамадните сенки шаваха наоколо като прокрадващи се призраци, всичко друго си оставаше неподвижно и тихо.

Намериха отбелязания в плана асансьор, който би могъл да ги свали направо до долния етаж, но никой от тях не се престраши да го използва. Нямаха представа защо още работеше при толкова повредени системи в базата, твърде лесно си представиха как кабината засяда между етажите и се превръща в стоманен ковчег, от който въздухът бавно се изцежда. Затова полека пристъпваха по стълбата и усещаха странен гъдел в нервите си от очакване на атака. Но нищо не ги нападаше.

С всяка крачка надолу ставаше по-студено. Шарките на скрежа по стените дразнеха очите с неясни намеци за скрит смисъл. От дишането им пред тях се кълбяха облачета пара и незнайно защо нагревателните елементи в униформите им не успяваха да отпъдят напълно студа. Стъпките им отекваха гръмко по металните стъпала и звукът като че ехтеше неестествено дълго в безмълвието.

Диана знаеше, че би трябвало да използва своя есп, за да провери какво има напред, обаче не можеше да се принуди. Още не. Достатъчно трудно беше да го направи и от фоайето, където все пак се чувстваше в относителна безопасност. Но сега, в сърцето на мрака, не искаше да опипва наоколо със съзнанието си от страх, че то няма да се върне. Боеше се от нещото в тъмата и отбягваше риска да го пробуди отново. Ту мислеше, че е пришълец, ту вярваше, че ще срещнат призраци на тукашните хора, но в едно беше сигурна — мъчеше я ужас. Толкова силен, че предпочиташе измислиците на въображението си пред сблъсъка с истината. Беше по-спокойна, като залъгваше сама себе си и се криеше в мрака с щурмоваците.

Накрая стълбата свърши и те се скупчиха след последното стъпало. Вдясно дебел слой лед почти закриваше надписа ВТОРО НИВО. Есперката и щурмоваците въобще не го погледнаха, очите им се впиха като омагьосани в гледката, разкриваща се на светлината на лампата. Стените на коридора се издуваха и гъмжаха от грозни непознати израстъци, дебели нишки блещукащи паяжини висяха от тавана и бавно се въртяха, като че подухвани от недоловим ветрец. На много места металът беше разкъсан и нацепен, подаваха се разноцветни кабели, сякаш бяха пластмасови черва. Изглежда чуждите форми на живот някак бяха прораснали зад стените, за да изригнат безмълвно, когато теснотията станала непоносима. По непокътнатите участъци на стените се виеха сребристи следи в дълги, тайнствени рисунки, ярко отразяваха светлината като метални вени. И наистина — те пулсираха бавно в ритъма на загадъчен живот. Тъмни, приличащи на брадавици буци с големината на човешка глава покриваха целия таван. Свързваха ги тясно навити, тебеширенобели спирали. Въздухът бе наситен с острата сладникава воня на разровен гроб.

— Какво е това, бе, мътните го взели? — задъхано изрече Стасяк, оръжието му сочеше ту насам, ту натам, без да намира цел. — Тук всичко е като… болно.

— Или поне заразено — съгласи се Рипър. — Май вече няма съмнение, че пришълците са се домъкнали тук след катастрофата. — Той стрелна с поглед есперката. — Тая… смес от живо и неживо — същото ли беше в оня кораб?

Диана трябваше да преглътне на сухо, преди да заговори, но тонът й беше хладнокръвен и съвсем професионален.

— Да, същото е. Само че корабът беше мъртъв или умираше. А това ми се струва живо и активно. Пришълците сигурно са го донесли със себе си, вероятно в нещо като семена. Но защо? Едва ли са извършили толкова сериозни преобразувания на базата само за да се почувстват като у дома си. Непременно се стремят да постигнат някаква цел.

— И така да е, тая цел ни е чужда — каза Рипър. — Не вярвам да я забележим дори, камо ли да я разберем. Май трябва Изследователката да слезе и да провери какво става тук, преди да продължим претърсването.

— Чакай, бе — припряно се намеси Стасяк. — Хайде малко да помислим. Не ни трябва да знаем що за чудо е това. Вярно, лошо изглежда и още по-лошо смърди, но засега не ни напада, нали? От нас се иска да търсим персонала на базата и Фрост не ни е нужна за тая работа. Щурмоваци сме, можем да се оправим и без една Изследователка да ни води за ръчичка.

Рипър колебливо изгледа Стасяк.

— Лю, не мога да те позная. Така е по-добре, но не съм свикнал да се перчиш. Какво си намислил?

Стасяк се ухили.

— Один записва всичко, което става тук, нали помниш? Хващам се на бас, че сума ти големи клечки ще преглеждат записите. Ей това ни е шансът да се представим добре пред хора, на които им тежи думата, и да извлечем някаква полза и за себе си. Защо цялата слава да се падне на Фрост? Направо надушвам как можем да станем богати и прочути от тая история.

— Тук са загинали хора — рязко изрече Диана. — И единственото, за което се сети, е как да обърнеш всичко в свой интерес!

Стасяк вдигна рамене.

— Щом вече са мъртви, май няма с какво да им помогна. Защо тогава да не помогнем на себе си?

— Ами ако ни намери онова, което е убило хората?

— Тогава ще отмъстим за мъртвите — заяви Рипър. — Ние не бягаме от дълга си, Диана. Ние сме щурмоваци.

Есперката изпръхтя и им обърна гръб, уж за да разгледа проявите на чуждоземния живот. Рипър също вдигна рамене.

— Один, стига ли до тебе това тук?

— Виждам всичко, което и вие виждате — промърмори ИИ в ухото му. — Изключително интересно е. Моля ви да навлезете навътре в засегнатия район. Нуждая се от още данни за степента на настъпилите промени.

— Не припирай толкова — намеси се Стасяк. — Няма смисъл да се втурваме сляпо напред. Може да се натъкнем на всякакви гадости.

Рипър се развесели.

— Само преди минута беше готов да полетиш към славата.

— Може да съм амбициозен, ама не съм превъртял. Нека я караме леко и кротко, стъпка по стъпка. Добър е само оня герой, който остава жив, за да се пазари за наградата.

Той млъкна изведнъж и тримата рязко се обърнаха — едно-единствено тупване отекна в мрака пред тях. Прозвуча тежко и заплашително, като че нещото, причинило шума, искаше да бъде чуто. Рипър и Стасяк насочиха разрушителите си към коридора. Дясната ръка на Диана посегна към гривната на силовия щит, стегната на лявата й китка, но не го включи. Захранващият енергиен кристал имаше ограничен заряд и не биваше да го хаби безсмислено.

— Один, твоите сензори засичат ли нещо живо на този етаж? — тихо попита Рипър.

— Боя се, че в момента моите сензори не успяват да проникнат в базата — отговори ИИ. — Нещо им пречи. Засега единственият ми източник на информация са зрителните и звуковите сигнали от вашите комуникационни присадки.

От тъмата настъпваха още шумове — бавен, равномерен тътен като ударите на гигантско сърце. Подът под краката им потрепваше ритмично, огромно туловище се показа от мрака. Напредваше към тях. Беше с такива размери, че запълваше коридора, и Диана отстъпи стресната, отново почувствала се дете, уплашено от духовете на нощта. Фигурата внезапно спря на четири-пет метра от хората, синкавата повърхност на стоманеното тяло лъщеше в колебливата светлина на лампата. Приведената глава на чудовището опираше тавана, по ръцете му стърчаха шипове, остри като бръснач. Стасяк изруга прегракнало, но ръцете му непоколебимо насочиха разрушителя към металното тяло.

Изведнъж гласът на Капитан Сайлънс звънна в ушите им.

— Я ме чуйте, хора. Имаме си проблем. Один току-що ми каза, че някъде из базата бродят Стражи на Сигурността. В никакъв случай не ги предизвиквайте. Твърде възможно е да са програмирани за защита от натрапници. Ако видите някой, веднага се оттеглете.

— Благодаря за предупреждението — обади се Рипър, — само че е малко късно. Точно сега стоим срещу един от тях. Моля за съвет как да постъпим.

— Разкарвайте се оттам на секундата — припряно отвърна Сайлънс. — Без никакви заплашителни движения, отстъпвайте с лице към него. Ако тръгне към вас — бягайте. Може би още се навъртат наоколо. Пращят по шевовете от оръжия и не вземат пленници. Докато се държите на разстояние от него, сигурно ще сте в безопасност.

— Сигурно ли? — повтори Стасяк. — Какво значи това „сигурно“? И едно мускулче няма да помръдна, докато не съм съвсем сигурен.

— Млъквай, Лю — сряза го Рипър. — Еспер, тръгвай назад и се качвай по стълбата. Ние ще дойдем после.

— Добре — тихо каза Диана. — Веднага.

Тя предпазливо направи крачка назад и огромният робот вдигна ръка към нея. Лъч на разрушител блесна от показалеца и пръсна металната стълба в дъжд от назъбени отломки.

В комуникационната присадка на Сайлънс изригна лавина от крясъци, писъци и псувни, почти мигновено потънали в грохота на взрив. Оглушителният шум разтресе пода. Гарвана и Фрост се обърнаха към Сайлънс в очакване на заповеди.

— Каквото и да става долу, ние нищо не можем да направим — безизразно каза той. — Докато слезем, тъй или иначе всичко ще е свършило. А най-малко искам да предложа нови мишени на Стража. Еспер, щурмоваци, чувате ли ме? Отстъпете. Повтарям — отстъпете. — Изчака, но чуваше само тихото съскане на откритата линия. — Один, включи ме в техните зрителни сигнали.

— Съжалявам, Капитане. Нещо в базата смущава работата на моята комуникационна мрежа. Изцяло загубих визуалната връзка с есперката и щурмоваците. Все още приемам аудиосигналите, но не зная докога ще продължи. Настоятелно ви съветвам незабавно да напуснете Тринадесета база. Не разполагате с необходимата техника да се противопоставите на Стражите.

— Да се хванем ли на бас? — протяжно измърка Фрост. — Само ми покажи някой. Каквото и да ми се изпречи, ще съжалява.

Гарвана погледна Сайлънс.

— Тя винаги ли е толкова самонадеяна?

— Да. Тръпки да те полазят, нали?

Гарвана изведнъж обърна глава.

— Капитане… нещо идва, наблизо е.

Фрост и Сайлънс насочиха разрушителите си към двата края на коридора. Нищо не нарушаваше тишината в широкия проход с врати от двете страни. Осветяваше го само лампата, високо вдигната от Сайлънс, бледото сияние едва стигаше да виждат коридора открай докрай. Нямаше движение, но сенките като че приемаха неясна форма. И това, което само преди миг беше поредният коридор, се превърна в открита заплаха, зад всяка врата се криеше опасност. Намръщен, Гарвана се облегна на жезъла си, сякаш слушаше звуци, достъпни само за неговия слух. Сайлънс напрягаше сетивата си в безмълвието, но нищо не можеше да долови.

— Какво е? — попита тихо. — Откъде идва?

Гарвана затвори очи.

— Тук са, Капитане. Тук са.

Стената отдясно се разкъса като хартия и Стражът нахълта в коридора. Дебели сплитки от разноцветни кабели задържаха едната му ръка, но той ги разкъса без усилие. Машината беше висока към два метра и половина — широк метален великан със светещи очи и застинала, дразнеща усмивка на синьото стоманено лице. От ръцете и краката му стърчаха остриета, по юмруците му бяха гъсто набучени шипове. Макар да не беше живо същество, програмата му го подтикваше да мрази и напада. Машина за убийства, създадена да прилича на човек, за да плаши по-силно.

— Големичък е, нали? — отбеляза Гарвана.

Тежки метални стъпки отекнаха в двата края на коридора, появиха се още двама Стражи, препречвайки пътя за бягство. Трите машини застинаха в неестествена неподвижност, проучиха мишените си, после преминаха в атака твърде бързо за човешките реакции. Сайлънс се прицели и стреля с разрушителя по най-близкия Страж, който прескачаше парчетата от стената. Силовият щит на робота се включи точно навреме, за да отрази насочения към него лъч, после изчезна. Машината вдигна ръка и Сайлънс се хвърли встрани, а убийствената енергия проби дупка в стената, където той стоеше преди секунда. Капитанът се претърколи по пода и веднага се изправи. Плясна по гривната на лявата си китка и пред него се появи силов щит. Дълъг около метър овал от искряща енергия, той можеше да отрази изстрел от всякакво лъчево оръжие. Докато не се изтощи. Стражите можеха да включват и изключват своите силови щитове с точност до частици от секундата, защитата им на практика беше неизчерпаема. Сайлънс не можеше да разчита на това. Освен това трябваше да чака три минути, докато оръжието му се презареди, а Стражът вече го връхлиташе.

Отвори с ритник вратата вляво, шмугна се в стаята и заключи. Не се и надяваше това да спре нещото, което с лекота преминаваше през стени, но поне ще си осигури малко време, за да измисли какво, по дяволите, да направи. Метален юмрук проби вратата. Сайлънс гледаше като омагьосан как ръката се пресегна през дупката, после Стражът дръпна рязко и изтръгна вратата. Без да бърза, машината насили рамката и се вмъкна в стаята. Сайлънс заотстъпва, вдигнал силовия щит пред себе си.

Когато Капитанът изчезна в стаята, отнасяйки единствената лампа, коридорът потъна в мрак. Фрост изруга меланхолично и включи зрението си към инфрачервените присадки само за да установи, че Стражите бяха предпазени от издайническо топлинно излъчване. Фрост незабавно превключи към възприемане на разсеяна светлина и задейства своя силов щит. Мъждукането му й стигаше, за да види напредващия към нея Страж. Фрост стреля, но лъчът на разрушителя се отклони от силовия щит на робота, без да му навреди. Тя безгрижно сви рамене, прибра оръжието в кобура и извади нож от ботуша си. Беше зловещо широк, дълъг трийсетина сантиметра и ръбовете на острието му оставаха някак неясни и размазани за човешките очи.

— Мономолекулярен слой — обясни Фрост на Гарвана. — Реже всичко. Обаче трябва да внимаваш, иначе като нищо си оставаш без пръсти.

— По мое време ги бяха забранили — каза Гарвана.

— И сега е така. Но ако ти не ме издадеш, аз също ще си мълча.

После Стражите нападнаха, нямаше време за приказки. Фрост се метна напред, ножът изсвистя и отсече къс от дланта на робота. Всички вградени в ръката разрушители стреляха едновременно, но нейният силов щит я предпази. Фрост замахна настрани със защитното си поле, по-остро от бръснач, и преряза посегналата към нея друга ръка на Стража. Двете ръце на машината изведнъж се събраха, за да сграбчат Изследователката и да я нанижат на остриетата по туловището. Фрост се смъкна на колене, претърколи се и грамадните ръце останаха празни. Тя отскочи назад и с котешка ловкост се изправи, а Стражът напредваше, протегнал към нея осакатените си ръце.

Изследователката мигновено нападаше и отскачаше, сечеше го с ножа, пронизваше и дълбаеше, но така и не успяваше да му причини сериозна повреда. Просто роботът беше прекалено масивен за нейния малък нож. А управляваните от компютър движения на машината бяха нечовешки бързи и само обучението на Фрост я спасяваше. Тя съзнаваше, че не е в състояние още дълго да го отбягва с такава ловкост. Би могла да избере бягството. Стражът май не беше предназначен за преследване с висока скорост. Но така ще изостави Гарвана и Капитана, ще пренебрегне дълга си. Изследователите не бягат от битката. Тя се мушна под ръцете на робота, притисна оръжието си към стоманеното тяло и натисна спусъка. Нищо не се случи. Енергийният кристал нямаше достатъчно време за презареждане. Тя се покатери по Стража, като внимаваше да не се наниже на остриетата, и скочи зад гърба му. Извъртя се бързо и заби ножа в гърба му, преди да се е обърнал. Роботът се разтресе веднъж, но това беше всичко. Късото острие не достигаше до важните системи. Тя издърпа ножа, а една метална ръка замахна и я запрати назад по коридора. Бе вдигнала навреме силовия щит, но от силата на удара не можеше да си поеме дъх. Застана устойчиво и заотстъпва, а машината вървеше към нея, неумолима и неизбежна като самата смърт.

Когато Сайлънс изчезна заедно с лампата, Гарвана приклекна и остана напълно неподвижен. В тъмното Стражът можеше да го намери само по звук. Освен ако проклетото нещо имаше и инфрачервени сензори. После Фрост включи силовия си щит и отдавна забравените зрителни присадки на Гарвана се намесиха автоматично, усилвайки разсеяната светлина. Той видя, че третият Страж се насочи към него, и стана. Сви около себе си своята сила, въздухът запука и заискри. Той се пресегна да разкъса робота на парченца. Силата му избледня и изчезна в миг. Гарвана замръзна, зяпнал от недоумение, и едва не срещна смъртта си. Стражът вдигна ръка и стреля с всички разрушители. Човекът се метна встрани в последната секунда, спасиха го старите му бойни рефлекси. Проклетата машина имаше вградени психоинхибитори. Принципът им на действие беше обратен на заложения в силовото копие — вместо да усилват психоенергията, те я поглъщаха. С тези устройства Империята контролираше своите еспери. Реагираха на всяко силно излъчване в пси-спектъра и се включваха, щом надвиши определен праг. Гарвана се дръпна от Стража, вдигнал пред себе си безполезното силово копие.

Роботът надвисваше над него и протягаше остриетата по ръцете си. Гарвана прибягна отново до вътрешната си енергия. Психоинхибиторите не му позволяваха да направи нещо решително, но и с малко напрежение можеше да постигне учудващи резултати. Съзнанието му се пресегна като почти недоловим шепот на психокинезата и ловко се пъхна между стъпалата на Стража и пода. Щом се напрегна, изчезна всякакво триене и краката на робота сякаш се изстреляха към тавана. Рухна по гръб с оглушителен грохот. Гарвана побърза да направи същото с машината, застрашаваща Фрост. Другият Страж също тежко се стовари на пода, Изследователката скочи напред и заби мономолекулярния си нож в блестящата глава на робота. Стражът се разтресе и затрепери, остана да лежи сгърчен. Фрост измъкна ножа и невъзмутимо започна да отделя ухилената глава от туловището.

Стената вляво от Гарвана избухна в остри парчета и той трябваше да вдигне психическата си защита, за да се опази. Не успя да се съсредоточи едновременно и в задържането на Стража пред себе си, машината се изправи светкавично. Сайлънс изскочи през дупката в стената. Метална ръка се стрелна след него и Капитанът се хвърли напред, за да я избегне. Стражът в коридора стреля по тях с разрушител. Сайлънс вдигна силовия си щит под ъгъл, лъчът се отрази и удари другия Страж, който се промъкваше през дупката. Машината също отби енергийния поток със силовия щит, но спря за миг. Капитанът се ухили, останал без дъх.

— Със същия номер накарах тази гадост да ми отвори изход в стената.

— Много хитро — отбеляза Гарвана. — Също като да нахълташ в стаята и да отнесеш единствената лампа.

— А, съжалявам — въздъхна Сайлънс. — Доста отдавна не съм попадал в истински бой. Май съм отвикнал.

Двамата се приведоха, когато Стражът пред Гарвана стреля отново и убийственият лъч проби дупка в далечната стена. А роботът, преследващ Сайлънс, излезе тежко в коридора и се отърси от парчетата. Обърна се към Фрост. Тя вдигна отрязаната метална глава и я запрати по него. Машината я улови с лекота, остави я на пода учудващо внимателно и тръгна към Изследователката. Тя се ухили неприятно на робота и размаха ножа пред себе си. Тогава обезглавеният робот, проснат на пода зад нея, посегна с нарязаната си ръка и здраво я стисна за глезена.

Гарвана издигна своя есп, колкото посмя, силно сви психокинезата си и проби дупка през туловището на преследващия ги Страж. Ударът раздруса робота, но не го повали.

— Няма ли начин да се справим с тези измишльотини? — попита Гарвана.

— Всъщност няма — отговори Сайлънс. — Изумен съм, че оцеляхме толкова дълго. Би трябвало да са непобедими. Но ти никога не си се притеснявал от подобни дреболии.

Стражът ги нападна и отново трябваше да се изплъзват.

Диана се свиваше зад силовия си щит и трепереше неудържимо, а трима Стражи вървяха към нея. Двамата щурмоваци вече бяха стреляли безрезултатно с разрушителите си и сега също им оставаше само да се прикриват с щитовете си и да се озъртат трескаво за спасителен изход. Стражите вървяха непоколебимо по заразения с чуждоземен живот коридор, съсредоточени само в избраните мишени. Рипър изтръгна граната от колана си, зареди и я хвърли между трите машини. Избухна само секунда по-късно, задушаващ дим и късчета чудновата плът запълниха коридора. Стасяк стисна ръката на Диана и я повлече след себе си. Заедно с Рипър свиха в странично отклонение, по-далеч от пушеците и тримата невредими Стражи, крачещи към тях.

Докато бягаха към вътрешността на второто ниво, странните промени все повече се набиваха на очи, но Диана беше твърде заета да изкашля дима от дробовете си, за да отдели достатъчно внимание на заобикалящото я. Сълзите по бузите й не се дължаха само на разяждащия пушек, а и на потреса. Никога не бе виждала нещо по-убийствено делово от Стражите. Плашеха я чак до някакво смътно първично кътче в съзнанието — примитивен ужас, който не оставяше място за друго решение освен бягството. Стражите въплъщаваха всичко в Империята, което й внушаваше подчинение и я заплашваше. Те бяха груби символи на властта, безмилостна също като правосъдието и възмездието. Не би могла да вдигне ръка срещу тях, както не би могла да се отърси от дълбоко заложените в душата й хипнотични заповеди.

Щурмоваците забавиха крачка, след като димът зад тях се разсея, но пак чуваха шума от неумолимия устрем на Стражите. Стасяк извади отнякъде малка капсула и я натика в пресъхналото си гърло, сгърчил лице от усилието да преглътне. Предложи една и на Рипър, който се справи по-лесно. Стасяк се ухили на Диана, очите му вече се изцъкляха от стъклен блясък.

— Просто дреболийка, за да имат тружениците на войната малко предимство. Ти искаш ли?

Диана поклати глава. Не се доверяваше на бойните дроги. Стасяк сви рамене и я дръпна, за да продължат.

— Твоя работа. Но недей да ни бавиш, иначе ще трябва да те зарежа. Нали така, Рип?

Рипър кимна отсечено, без да се обръща, и Диана напрегна сили да не изостане от щурмоваците, докато си проправяха път по коридор, наситен с посетите от пришълците израстъци. Висящите паяжини ставаха все по-гъсти, лепнеха по хората, които бяха принудени да ги откъсват от телата си. Непознатите форми на живот нататък избуяваха по-диво, коридорът се стесняваше неприятно. Диана си каза, че може би вече не са в базата, че са попаднали в някакъв враждебен нов свят. Но Стражите ги преследваха и тук. Чуваше стъпките им. Все по-чуждият на вид коридор въобще не ги забавяше. Хората пак кривнаха в едно отклонение и се натъкнаха на издута плътна тъкан. Тя ги принуди да спрат. Щурмоваците захванаха да секат гъбестата преграда с мечовете си, но тя просто поглъщаше ударите на остриетата. Обърнаха се и впиха погледи в коридора. Стасяк глътна още една капсула. Стъпките на металните ходила отекваха ясно в тишината.

Рипър тупна Стасяк по рамото и посочи тавана. Онзи го зяпна озадачено, но изведнъж лицето му светна, а Рипър вече се прицелваше с оръжието си. И двамата насочиха разрушителите към мястото над началото на отклонението, откъдето трябваше да се появят Стражите. Диана стоеше зад тях, заслушана в бръмченето на своя силов щит, и се стараеше да спре треперенето на ръцете си. Стражите се показаха иззад завоя, Рипър и Стасяк стреляха по тавана над тях.

Зловещите израстъци се пръснаха, таванът се разпука. От множеството къси съединения в електрическите системи из въздуха запращяха ярки искри, сякаш половината от горния етаж рухна върху роботите и ги погреба под тонове отломки. Щурмоваците и есперката се взираха мълчаливо в облаците прах, внезапно Диана изненада сама себе си с мощен ликуващ крясък. Щурмоваците се разсмяха и също се развикаха. Изключиха силовите си щитове и се прегърнаха, замаяни от облекчението. Но млъкнаха изведнъж. Купчината се размърда. Разтрошен метал и разкъсана плът падаха от надигащия се Страж. По синкавата стомана личаха само няколко драскотини.

Без да бърза, Стражът настъпваше към Гарвана и Сайлънс. Знаеше, че няма да му се изплъзнат. Ако се опитаха да избягат, щеше да ги порази с разрушителите си, а ако останеха на място зад силовите си щитове, щеше да ги разкъса. В другия край на коридора обезглавеният робот стискаше глезена на Фрост, а третата машина вървеше към нея. Сайлънс отчаяно погледна Гарвана.

— Направи нещо! Използвай копието!

— Ако опитам втори път същия трик, психоинхибиторите ще ме спрат — хладнокръвно отвърна Гарвана. — Упорствам ли, просто ще ми изгорят мозъка.

Сайлънс бавно отстъпваше от Стража, Гарвана вървеше до него. Роботът вдигна ръце, готов за стрелба с разрушителите. Капитанът мислеше трескаво. Тези проклетии непременно имаха някакво слабо място. Всичко на този свят е уязвимо. Само че Стражите бяха проектирани да надделяват. С нечовешка мощ, с ускорявани от компютрите реакции… Компютрите! Сайлънс се вкопчи в идеята. Стражите бяха от част от системите на Сигурността в базата, значи действаха под контрола на компютрите…

— Один! Чуваш ли ме?

— Да, Капитане. В аудиовръзката няма смущения.

— Включи се в системите на Сигурността в базата и ги спри! Спри всичко, което би могло да управлява някой Страж!

— Разбира се, Капитане. Чудесно решение. — След съвсем кратка пауза ИИ заговори отново: — Капитане, за съжаление не съм в състояние да изпълня вашата заповед. Не откривам в Тринадесета база нито една действаща компютърна система, която би могла да управлява Страж. Работят само няколко аварийни системи.

— Какво? — Сайлънс тъпо се вторачи в Гарвана. — Щом Стражите не са под контрола на компютрите… значи действат самостоятелно. Но това не е възможно. Не е възможно!

— Ти ли ще им го кажеш, или аз да опитам? — заяде се Гарвана.

— Мамка му, Гарван, направи нещо! Това чудо ще ни убие и двамата!

— Да — тихо промълви предателят. — Май натам отиват нещата, Капитане.

В другия край на коридора Фрост отчаяно се мъчеше да откопчи стоманените пръсти от крака си. Вторият робот почти я достигаше, но тя не можеше да се отскубне. Изръмжа беззвучно и яростно съсече металната ръка през китката. Метна се тромаво встрани от посягащия робот, успя да се задържи на крака. Отрязаната ръка още стискаше глезена й. Това означаваше, че тя нямаше никаква надежда да изпревари преследвача си, но и без това не й допадаше да се спасява безславно с бягство. Замахна с мономолекулярния нож към наближаващия Страж, острието отскочи от силовия щит. Фрост сви рамене и пак се изплъзна от хватката на машината. Изглежда Стражите бяха програмирани да се учат от опита си. Всъщност тя се чудеше защо още беше жива. С няколко бързи замаха наряза и махна от крака си металните пръсти, след миг вече се търкаляше по пода, а лъчите на разрушителите пронизаха въздуха, където стоеше преди. Веднага се изправи, само за да избегне още изстрели.

Но както се привеждаше и скачаше, една мисъл все я измъчваше. Да, Стражите бяха бързи, ала съвсем не толкова, колкото тя си представяше досега. Недостатъчно бързи. А това й подсказа една идея. Роботите имаха силови щитове, но ги използваха само да отбиват лъчи от разрушители. Явно според тях останалото не беше прекалено опасно. Фрост се ухили зло и издърпа ударна граната от колана си. Приклекна под поредния лъчев залп, със скок се прехвърли над идващия Страж и падна на гърба на обезглавения, който сляпо шареше в търсене на жертва. Зареди гранатата, пъхна я в дупката на шията му и се отблъсна от робота. Приглушен взрив, струи дим от металното туловище. Стражът обаче не се сгромоляса. Фрост не вярваше на очите си. Какво ли още можеха да понесат тези изчадия?

Сайлънс и Гарвана отстъпваха от Стража, но в един момент вече опряха гърбове в стената. Нямаше накъде да бягат. Гарвана изви глава към Сайлънс.

— Капитане, май ми свършиха хрумванията. Ако си приготвил някакъв чудодеен план за последната минута, сигурно е време да го споделиш.

— Извинявай, надявах се на тебе.

Гарвана изобрази нещо като усмивка.

— Джон, би трябвало отдавна да си се вразумил.

Фрост се махна от пътя на осакатения робот и се спъна в главата му. Машинално я погледна и веднага забеляза нещо. Без да прекъсва предпазливото си отстъпление, тя взе главата и я огледа отблизо. Повредената машина се поколеба и спря. Другият Страж също застина. Озадачената Фрост примигна и се взря по-внимателно в отсечената глава. Очите вече не светеха въпреки вечната дразнеща усмивка, но имаше и друго… Завъртя металната буца в ръцете си, без да изпуска от поглед неподвижните Стражи. Подсвирна тихичко, щом видя вътрешността на главата. Изведнъж почти всичко се проясни в ума й. Където трябваше да има силициеви схеми и кристални матрици, забеляза и гъсто преплетени нишки жива тъкан. Непознат, чужд живот.

Фрост се извърна — третият Страж също бе прекратил преследването на Сайлънс и Гарвана. Тя им викна и хвърли главата към тях. Металното кълбо заподскача по неравния под, а Стражът дори не посегна да го хване. Сайлънс предпазливо протегна ръка и я пое. Щом зърна странните тъкани вътре, вдигна вежди и показа смущаващата гледка на Гарвана.

— Интересно — отбеляза престъпникът.

— Това обяснява много загадки, а? — промълви Сайлънс. — Нищо чудно, че няма нужда от компютрите на Сигурността. Пришълците са проникнали и в роботите. Проклетите гадости са живи…

— Това наистина напълно променя положението — заяви Гарвана. — Срещу стандартните Стражи моят есп не би направил нищо, без да включи психоинхибиторите им, но живата тъкан е податлива на средствата, с които разполагат есперите. Само леко докосване в съответната точка…

Той се втренчи в стоящия пред тях Страж и машината затрепери като че от страх или от студ. Падна на колене, рухна по лице, замръзнало в усмивка, и замря. Гарвана се обърна към другите два робота и те тряснаха на пода като марионетки с прерязани конци. Сайлънс реши, че сравнението е съвсем уместно. Естествено, има ли кукли, ще има и кукловоди. Все още им предстоеше да се сблъскат с незнайната твар, заразила цялата база.

Фрост дойде при тях, но по пътя не пропусна да ритне снизходително един от роботите.

— Това ли било? Почти съм разочарована, че мина толкова леко.

— Не се тревожи — каза Гарвана. — Твърде съмнително е да сме си решили проблемите.

— Вярно — съгласи се Сайлънс. — Явно базата пращи по шевовете от тази гнусотия. Ако не намерим начин да я прочистим, вероятно ще се наложи да я изоставим и да я унищожим от орбита.

— Империята не ще хареса това — напомни Гарвана.

— Ами да, няма да им хареса — присъедини се и Фрост.

Сайлънс остро изгледа Гарвана.

— Оставете това засега, забравихме есперката и щурмоваците. Откакто връзката прекъсна, една думичка не чухме от тях.

— Не се безпокой — каза Гарвана. — Току-що се свързах с Диана. Изглежда и те са имали достатъчно неприятности със Стражите. Обясних й какво да направи. Есперката може сама да се справи с останалите роботи.

Долу, на второ ниво, Диана Вертю оглеждаше самодоволно неподвижните Стражи, паднали сред парчетиите от тавана. Щурмоваците я тупаха по гърба и едва не я събориха.

— Ей, ама това е само второ ниво — сети се Стасяк. — Хич не ми се мисли какво ни чака на трето.

Рипър кимна и се обърна към Диана.

— По-добре сканирай да видим има ли още от тия някъде.

Тя послушно затвори очи и плахо отпусна съзнанието си в околното пространство. Лицето й се сви почти незабавно.

— Какво има? — попита Стасяк.

— Следи от живот — обясни Диана. — Навсякъде около нас, из цялата база, най-силни са на етажа под нас. — Изведнъж гласът й изтъня. — Вече не се крият. Сега идват да ни довършат.

— Кой? — задъха се Стасяк, озърташе се диво. — Кой идва?

Стените до тях се пръснаха, дебелият метал се раздираше като парцал, израстъци и пипала нахлуха в коридора, протягайки се към есперката и двамата щурмоваци. Все нови пипала посягаха от тавана, от пода, от стените… Нямаше спасение.